Времето никога не е спирало, но автомобилите със светкавица на емблемата също са се движили неуморно. Днес ще шофираме на пътя седем исторически модела на Opel от седем различни десетилетия.
Часовникът тиктака безмилостно. Не 70, не 90, не – 160 години са изминали, откакто Адам Опел основава своята фирма за производство на шевни машини. През 1886 г. успоредно с тях фабрикантът от Рюселсхайм пуска на пазара първите си велосипеди. При смъртта на Опел през 1895 г. фирмата заема лидерска позиция и в двата бранша. Наследниците му обаче имат собствени идеи за бъдещето
Двайсетото столетие чука на вратата, а с него и настъплението на модерните времена. През 1899 г. вече никой не вижда сериозно бъдеще пред конската карета или волската каруца като средства за масов транспорт. След кратко увлечение по излязлата наскоро на мода електрическа мобилност идеята е изоставена – също както и задвижването с парна машина. Същевременно през последната година на деветнайсети век се случват значителни исторически събития: Например Зигмунд Фройд издава „Тълкуване на сънищата” – един от най-важните трудове по психоанализа, а в Бруклин се ражда Алфонс Габриел Капоне, по-известен с прозвището „Ал”.
Напредък има и при еманципацията. В Берлин например физичката Елза Нойман става първата жена учен, получила докторска титла. Важни неща се случват и в света на спорта: във Франкфурт, Щутгарт и Барселона са основани футболни клубове. И най-после – Франция става първата страна в Европа, въвела задължителни шофьорски книжки с изпит по кормуване.
Времена на промени
А пък по същото време в Германия Зофи Опел, която след смъртта на съпруга си Адам е поела заедно със синовете си управлението на неговата фабрика за шевни машини и велосипеди, взема решение да разшири портфолиото на предприятието от Рюселсхайм с производство на автомобили. Малко преди началото на новия век на пазара излиза „Patentmotorwagen System Lutzmann“ („Патентована моторна кола, система Луцман”), задвижвана от 1,5-литров едноцилиндров четиритактов мотор. Изработени са общо 65 броя.
От този момент нататък пътят към серийното производство – до днес са произведени доста над 70 милиона автомобила Opel) не е никак дълъг. Следват различни модели, всеки от които се радва на голяма популярност, и най-после през 1924 г. се появява Opel 4 PS, прочутата „дървесна жаба” – първият автомобил в Германия, който се монтира с ниски разходи на поточна линия и който днес е най-старият участник в нашата среща на модели на Opel от седем десетилетия. Екземплярът, на който можете да се възхитите в нашата галерия, носи пълно име Opel 4/12 PS, тоест става дума за произвеждания само до 1926 г. базов модел с еднолитрово моторче.
Opel 4/12 PS „Laubfrosch“ („дървесна жаба“, произв. 1924 г.).
Наистина изглежда много шик. Злите езици биха казали – защото е плагиат; по-доброжелателният израз би бил – вдъхновен от Citroën 5CV от 1922 г. Зеленият цвят на боята му изглежда свеж и дружелюбен, дъските в пътническата част излъчват устойчива свързаност с природата. Качването става през една-единствена врата от лявата страна; на водача му се налага да се плъзне надясно и да провре краката си между изправената кормилна колона и лостовете на трансмисията и на ръчната спирачка. При педалите също е доста тясно – в това отношение през третото десетилетие на ХХ век не са живели на широка нога. А фактът, че газта е в средата, а спирачката е отдясно, не прави нещата по-лесни.
Възможните двама пътници седят коляно до коляно върху съвсем удобна обща кожена седалка. Когато платненият гюрук бъде затворен, освен известна защита от вятър и дъжд е налице и приемливо пространство над главите. Стартирането става с манивела, но преди това трябва да бъде отворен капакът на мотора и да се подкачи бензин в карбуратора. Нашата „жаба” пали охотно, задвижващият агрегат работи тихо и без вибрации, звучи здравословно, така миришат и газовете, които излизат от ауспуха. Благодарение на малкото си тегло Opel 4/12 PS – четворката преди наклонената черта показва служещите за основа при облагането в Германия „данъчни конски сили” – изглежда съвсем адекватно моторизиран.
Стремителен напредък
Като имате предвид състоянието на шосетата и техническото равнище на ходовата част, гумите и спирачките през 20-те години, ще оцените по достойнство максимално достижимите 60 км/ч. За съжаление, поради дългия престой без движение в нашия екземпляр нещо не е наред с подаването на гориво и той често трябва да спира и да си поема дъх – а това пречи на безумно смелото преследване на максималната скорост. Затова нека се прехвърлим в следващия участник в срещата – Opel 1,3 Liter. Той е произвеждан от 1934 г. нататък отначало успоредно с Opel 1,2 Liter и заедно с него е историческият предтеча на моделите Kadett и Olympia. Едва при тях Opel ще се откаже от дотогавашните конструкции с отделна носеща рама в полза на самоносеща каросерия.
Opel 1,3 Liter (произв. 1935 г.).
Въпреки това още Opel 1,3 Liter изглежда модерен, дори почти съвременен. Със затворената си, аеродинамично оформена ламаринена каросерия и още по-устойчивата на усукване в сравнение с 1,2 Liter носеща рама той буди значително повече усещане за автомобил, отколкото леко напомнящата за конска карета „дървесна жаба”. Предлаганото място, като изключим малката широчина, е съвсем нормално, включително и на задния ред. Положително впечатление прави и сравнително щедро оразмереният, сякаш допълнително закрепен към кабината багажник. Контролните уреди за налягане на маслото, температура на водата, ниво на бензина и скорост имат почти спортно излъчване с белите си циферблати.
Впрочем уредите на VDO се използват и в паралелно произвеждания Opel 6, силно наподобяващ 1,3 Liter с изключение на междуосието и задвижването с двулитров шестцилиндров мотор. Фактът, че скоростомерът му стига до 120 км/ч, в никакъв случай не е преиграване. Наистина задвижващият агрегат на 1,3 Liter произхожда пряко от мотора на „дървесната жаба”, но благодарение на по-големия диаметър на цилиндъра и различни фини доработки той е значително по-мощен. Така след известно засилване 1,3 Liter спокойно достига 90 км/ч, което за времето си е било предизвикателство към конкурентите.
И по отношение на ходовата част Opel 1,3 Liter се възприема като значително по-динамичен и стабилен на пътя от по-скоро уютно-спокойната „дървесна жаба”. Това се дължи не само на по-модерните гуми и на по-дългото с 20 см междуосие, но и на новия преден мост с независимо „окачване Дюбоне”. Конструкцията може да бъде сравнена с късите люлеещи се лостове в окачването на мотоциклетите, а навремето Opel я рекламира като „синхронно окачване”. Спирачките също работят доста прилично. За разлика от предшественика Opel 1,2 Liter тук те се задействат хидравлично.
Принудителна пауза в прогреса
За съжаление, развойната дейност не продължава със същото темпо. Идва Втората световна война и в тогавашните смутни времена Opel има възможност да продължи да произвежда цивилни автомобили само до 1940 г. Едва две години след края на войната производството е възобновено, като на първо време то се ограничава с незначително модифицирани предвоенни модели. Петдесетте години най-после донасят раздвижване в развойната работа. През 1953 г. при модела от горния клас Kapitän, исторически свързан с Opel 6 от 1935 г., марката преминава към модната тогава „понтонна” форма на каросерията. Две години по-късно започва производството на третия автомобил от юбилейната ни среща – Kapitän модел ’56 с огладена, още по-спортно изглеждаща каросерия.
Opel Kapitän L (произв. 1957 г.).
Той улучва точно потребностите и вкуса на своето време. В годините на стопанското чудо изискванията растат заедно с доходите и телесната маса, затова се предпочитат малко по-щедро оразмерени каросерии. Скоро Kapitän почти влиза в ролята на масов автомобил – само от двата „понтонни” модела от сериите ’54 и ’56 между 1953 и 1958 г. са произведени 154 098 екземпляра – с 23 533 повече от общия тираж на предвоенните Opel 1,3 Liter и 1,2 Liter от 1931 до 1938 г. При нашия екземпляр става дума за Kapitän L, който с цена 10 250 марки е с 900 марки по-скъп от базовия модел и е оборудван малко по-добре, а отпред е обзаведен със самостоятелни седалки вместо най-често монтираното тогава общо канапе.
Мебелировката е извънредно мека и удобна – точно според очакванията в онова време. В хармония с нея е прецизното превключващата с лост на волана тристепенна механична трансмисия, която спестява на водача на Kapitän непосилно пресягане към лоста, когато работещият под предния капак редови шестцилиндров агрегат с голям въртящ момент все пак поиска смяна на предавката. Ходовата част с твърд заден мост се държи подчертано комфортно, големият Opel се справя уверено и с неравни участъци. Кормилната урдедба изисква малко по-силна хватка единствено при шофиране с ниско темпо; четирите хидравлични барабанни спирачки намаляват адекватно скоростта на тежащия все пак 1,3 тона „параход”.
Комфортът печели
Благодарение на дължината от над 4,7 м пътниците на втория ред се наслаждават на изобилно пространство пред краката си; също и багажникът в елегантно закръглената между задължителните перки задна част притежава забележителна вместимост. Червеният Kapitän бива надминат единствено от четвъртия ветеран в групата – представител на произвежданата през 60-те години моделна серия KAD A. Нашият екземпляр е Admiral, притежаващ същата базова каросерия като сглобяваните успоредно с него модели Kapitän и Diplomat (оттам е съкращението KAD) и по отношение на оборудването е позициониран по средата между тях.
Opel Admiral A 4,6 (произв. 1965 г.).
И тук Opel продължава да е силно ориентиран към американските вкусове. А в онази епоха те дори повече, отколкото през 50-те години, са белязани от стремежа към големина и разточителност. Това проличава от почти петметровата дължина на каросерията, както и от разкошната според тогавашните разбирания широчина от над 1,90 м. Със съответния комфорт е обзаведен и интериорът – както отпред, така и на задните места. Дори и под предния капак е налице толкова пространство, че доставяният от концерна майка General Motors 4,6-литров V8 мотор изглежда почти изгубен в своята ламаринена пещера.
По-голям, по-бърз, по-широк
В пътническия салон червените мебели очакват пасажерите, за да ги настанят и потопят в атмосфера, която можем да определим като нещо средно между благородна и леко неприлична. Всъщност една не толкова лоша комбинация. Арматурното табло е доминирано от стигащ до 220 км/ч лентов скоростомер, непосредствено под него е индикаторът за автоматичната трансмисия, чийто лост е на волана. V8 моторът с обем 283 кубически инча стартира с тихо бумтене, преместваме лоста на автоматика на „D“ и автомобилът с охота поема дадената газ.
При ускоряването звукът от мотора става малко по-интензивен, но агрегатът изобщо не може да се нарече шумен. Малко след потеглянето автоматикът превключва на втората и последна предавка, а благодарение на 347-те нютонметра въртящ момент смол блокът задвижва 1,6-тонния автомобил доста пъргаво и енергично. Лекият ход на сервоуправлението ви изкушава да управлявате безгрижно големия кораб с два пръста на облегнатата през отворения прозорец лява ръка. Admiral не стимулира изяви на спортни наклонности, но все пак с него можете да се движите и малко по-динамично. Дори и тогава 82-литровият му резервоар предлага достатъчен запас за дълги преходи.
От съвсем друг калибър е представителят на Opel от 70-те години – моделът Kadett C. Тъкмо във варианта GT/E, най-мощния за моделната серия, той олицетворява сбогуването със спокойствието и уюта на първите следводенни десетилетия в полза, от една страна, на нов тип скромност, а от друга, на по-спортен стил на живот. Kadett C изглежда необикновено неподвластен на времето, а и чудно елегантен във версията купе; при вида на високата малко над 1,30 м компактна каросерия трудно можете да повярвате, че поне на предните места в никакъв случай няма да седите натясно.
Opel Kadett GT/E 2.0 (произв. 1977 г.).
Вътре всичко е точно на мястото си, двулитровият четирицилиндров мотор – пряк наследник на задвижващия агрегат на Rekord B от 1965 г. – в инсталираната тук инжекционна версия звучи мощно и при това леко гъделичкайки адреналина вместо грубо прониквайки в мозъка. След като веднъж свикнете със заяждащата петстепенна предавателна кутия на ZF, бързо ще бъдете покорени от чара на някак недодялания, но иначе много добре контролиран малък модел със светкавица на емблемата. В сравнение с по-слабите събратя ходовата му част е усилена и се представя убедително не само с устойчиво праволинейно движение, но и главно с това колко чевръсто и сигурно се управлява малкият Opel по всякакви завои.
Подобно на Kadett нашата представителка на 80-те години, Manta B, познава както рали трасета, така и затворени писти. Незабравима ще остане Manta 400 с четириклапанен мотор, която Opel представя приз 1981 г. като хомологационен модел за участие в рали състезания. Нашият екземпляр е Manta GSi; четири вместо два отвора за въздух отпред издават модел след фейслифта от 1982 г., а означението GSi вместо GT/E ни подсказва, че е произведен след 1984 г. Всъщност автомобилът е от 1988 г. и въпреки че задвижването е много подобно на това в Kadett GT/E, усещането е, че Manta почти не е по-бавна, но притежава различен характер. При сравнение тя се възприема като по-опитомена и цивилизована, дори направо комфортна.
Пътища към спортния дух
Обстоятелството, че е с десет сантиметра по-широка и с 30 см по-дълга, води до усещане за почти изобилен вътрешен простор; освен това Manta, идентична като техника и окачване със седана от средния клас Ascona, притежава по-дълго с дванайсет сантиметра междуосие. Това е причина да изглежда по-малко чевръста и пъргава, също и двулитровият мотор със система за впръскване Bosch LE- вместо L-Jetronic работи по-меко от агрегата в Kadett.
Opel Manta B GSi (произв. 1988 г.).
Като цяло Manta оставя впечатление за динамична машина за дълги пътувания със спортен талант, който обаче не се заплаща с липса на комфорт. И една допълваща забележка: Днес никой не може да даде изчерпателен отговор на въпроса защо тъкмо Manta става обект на многобройни вицове. Напук на всички тях в нашия фотомодел открихме една лисича опашка, която в специални случаи се закачва на антената.
Нашия последен юбилеен Opel е Calibra, която наследява Manta и също споделя техническата база на един кротък модел от средния клас – доставяния само с четири врати като седан или фастбек с голям заден капак Opel Vectra. Тук инженерите от Рюселсхайм продължават и при купетата прехода към предно предаване, започнал с Kadett D – като същевременно навлиза ново поколение двигатели, разположени напречно отпред и с по-безшумни ангренажни ремъци вместо задвижващите разпределителния вал вериги. Нашата Calibra черпи сили от мотор C20XE с четириклапанна глава, който не само е сочен като пример за надеждност, но е и много мощен, икономичен и охотно набиращ обороти.
Opel Calibra 2.0 16V 4x4 (произв. 1990 г.).
Фактът, че това е един от редките 4x4 екземпляри с постоянно двойно предаване, което леко намалява динамиката и прави автомобила със 100 кг по-тежък, не помрачава удоволствието зад волана – дори напротив. От положителната страна на баланса са много високите скорости в завой, постигани дори със серийните гуми с размер 205. На тях съответстват дълбоката позиция в спортно оформените седалки и директно работещата кормилна уредба със сервоусилвател. Новост при Calibra са високите само седем сантиметра фарове с елипсовидни рефлектори, които правят възможно постигането на сензационния за времето коефициент на обтекаемост 0,26. За съжаление, през лето 1997-о – след общо 27 години производство на Manta и Calibra – епохата на елегантните купета приключва. Първите произведени Calibra днес вече са навършили 30 години и може да бъдат регистрирани като ветерани.
Изпреварили времето си
В тези три десетилетия също бяха направени много неща. С Kadett E през 1987 г. Opel провъзгласи ренесанс на шикозните кабриолети от средния клас, от 1997 г. съществува фирменият отдел Opel Performance Center (OPC), произвеждащ спортни деривати на серийни модели. През нулевите години се появиха прелъстителните роудстъри Speedster и GT. Почти авангардният Signum в крайна сметка седна между повече от два стола, но пък това му помогна още преди години да се превърне в желан бъдещ класик. Затова и в бъдеще ще се откриват достатъчно възможности да празнуваме юбилеи, а шансовете Kapitän, Manta и Admiral да получат достойни наследници като класически модели съвсем не са малки.
История: Дългият път на автомобилната фирма Opel от Рюселсхайм
Производството на автомобили започва преди 123 години, но корените на Opel стигат назад във времето до 1862 г., когато основателят на фирмата Адам Опел започва да произвежда шевни машини. През 1886 г. към тях се добавят и велосипеди. След смъртта на Адам Опел през 1895 г. неговата вдовица Зофи заедно със синовете им Карл, Вилхелм, Хайнрих, Фриц и Лудвиг Опел поемат ръководството на фирмата.
Към края на ХІХ век Зофи Опел, по съвет на своите синове, решава да купи фабриката на пионера автомобилостроител Фридрих Луцман. През септември 1897 г. на автосалона в Берлин той е показал своята „Патентована моторна кола, система Луцман”(„Patentmotorwagen System Lutzmann“). През 1899 г. е сключен договор, с който предприятието е продадено на Opel, и още през същата година в Рюселсхайм стартира производството на автомобили.
1899 г. Хайнрих Опел с Patentmotorwagen System Lutzmann, на кормилото – техническият ръководител Седлачек.
През 1902 г. започва сътрудничество с френския автомобилостроител Darracq, освен това е представена първата собствена конструкция – 10/12 PS с 1,9-литров двуцилиндров мотор. През 1904 г. се появява Opel-Darracq 30/32 PS. Други успешни модели от тези години са Opel 4/8 PS „Doktorwagen“ от 1909 г., последван през 1911 г. от Opel 5/12 PS „Puppchen“ („кукличка”) и най-после през 1924 г. от сглобявания на конвейер по примера на американците „Laubfrosch“ („дървесна жаба”). От 1901 до 1925 г. Opel произвежда и мотоциклети.
През 1931 г. Opel е закупен от General Motors, но до голяма степен запазва самостоятелността си. И след като националсоциалистите идват на власт през 1933 г., отначало се произвеждат леки автомобили в големи серии, но през 1940 г. те са заменени на конвейерите от камиони, самолетни части и всякаква военна техника. Едва през 1947 г. Opel възобновява производството на леки автомобили. Фирмата преживява разцвет през 60-те и 70-те години. По-специално моделните серии Kadett и Rekord се превръщат в пазарни хитове, но Opel жъне успехи и със спортни автомобили, като Manta и GT, а също и с модели от луксозния клас.
През 80-те години настъпват сривове, на първо място поради и без това влошеното икономическо положение в света и петролната криза. Освен това проблеми с качеството вследствие на политиката на икономии на тогавашния мениджър Лопес водят до загуба на имидж и по-нататъшен спад на оборота. Нова надежда се появява около началото на третото хилядолетие – с моделите Zafira, Meriva, Corsa и Astra отново е изградена гама от надеждни и търсени автомобили.
Към края на първото десетилетие след 2000 г. настъпват финансови неблагополучия като свледствие от проблемите на концерна майка GM. Всички опити Opel да бъде запазен като германско предприятие остават безуспешни, а подкрепата от федералното правителство се оказва недостатъчна. Отправят се и се оттеглят различни предложения за покупка, докато през 2017 г. фирмата е придобита от френския концерн PSA (от 2021 г. Stellantis). През август 2019 г. части от развойния център на Opel в Рюселсхайм са интегрирани в концерна за инженерни услуги Segula Technologies.
История: Opel в моторните спортове
Моторните спортове са толкова стар ангажимент на Opel, колкото самото производство на автомобили. Още „патентованата моторна кола” участва в състезания, през 1901 г. Opel печели с нея първата победа в своята история: Хайнрих Опел и техническият ръководител Седлачек заемат първото място в планинското състезание на Кьонигщул край Хайделберг. Постигнатата от тях средна скорост е 26 км/ч.
През 1909 г. с автомобила 9/10 PS „System Darracq“ Opel печели победа на хиподрума в Нидеррад/Франкфурт в „лекия клас II до 10 к.с.”. Сензация предизвиква състезателният автомобил на Opel за гран при, с който четири години по-късно Карл Йормс участва в Голямата награда на Франция, но за съжаление, отпада поради повреда в мотора. Автомобилът разполага с четирилитров четирицилиндров двигател с четири клапана на цилиндър и горен разпределителен вал, задвижван чрез царски вал.
Успешни са и опитите с алтернативни начини на задвижване. Например през 1928 г. на берлинската писта „Авус” Фриц Опел, внук на Адам Опел, достига максимална скорост 238 км/ч с ракетния автомобил RAK 2. Представеният през същата година ракетен мотоциклет на базата на Opel Motoclub, за съжаление, не прави опит да подобри световния рекорд за скорост поради намеса на властите.
През 50-те и 60-те години Opel се радва на широка популярност сред спортните пилоти и на голям интерес от страна на публиката. Отначало по гладките и чакълестите трасета се състезават Olympia и Kapitän, по-късно Kadett A и Rekord, които след сравнително леки промени позволяват учудващо динамично пилотиране. Модели на Opel редовно постигат успехи на ралита, пистови и планински състезания. Етапно явление в това отношение е Kadett B Rallye, който през втората половина на 60-те години за мнозина спортни пилоти става база за изграждане на евтини състезателни автомобили с потенциал за победа. Легендарна е „Черната вдовица”, състезателна версия на Rekord C, сред чиито пилоти между 1967 и 1969 г. са Ерих Битер и Ники Лауда.
Световните шампиони Валтер Рьол (вдясно) и Ascona 400 в наши дни.
През 1974 г. Валтер Рьол с Opel Ascona A печели Европейския рали шампионат. По-късно моделът е заменен от Kadett C и Manta GT/E, но те не са толкова успешни. Техните зрелищни изяви обаче са от определящо значение за имиджа на фирмата от Рюселсхайм като производител на спортни автомобили. Най-големият успех в рали състезанията датира от 1982 г., когато Валтер Рьол печели световната титла с Ascona 400.
От втората половина на 80-те години нататък в състезанията DTM вземат участие Kadett GSi и Opel Omega, от 1993 г. Opel изпраща на пистата Calibra V6 4x4, която с участия в DTM и наследилия го за кратко шампионат ITC в крайна сметка се налага над конкурентите от Mercedes и Alfa Romeo и през сезон 1996 пилотът Мануел Ройтер печели шампионската титла.
Текст: Клаус Финкенбург
Снимки: Ахим Хартман, Opel, McKlein (1)