Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Alfa Romeo 4C срещу Iveco Race Stralis: Давид срещу Голиат

01.05.2015 11:10
Туит

Предстои ни драг надпревара между Alfa Romeo 4C и Iveco Stralis Race

Атмосферата при срещата на двамата дуелисти върху бетонната писта на малкото летище в Лайпхайм е като излязла от класически викториански роман. Утрото се опитва да разкъса пелената от мразовита мъгла, а сърцата на главните герои пламтят в очакване на сблъсъка.

Cuore sportivo срещу дизеловия тежкоатлет Iveco Stralis. Състезателната машина на отбора от германския град Улм разполага с 1400 к.с., а несравнимо по-лекият италианец от Арезе с 240-те коня на своя централноразположен мотор. Дуелът ще проведем на пистата с дължина 700 метра, но стартът няма да е от място – просто от уважение към 5,5-те тона на нашия Голиат и загриженост към здравословното състояние на механизмите, натоварени с мисията да приведат този товар в движение с помощта на редовия шестцилиндров агрегат с работен обем 12,9 литра.

По принцип дизеловият двигател Cursor 13 на Iveco, разположен между надлъжните носещи елементи на шасито, е част от серийната комплектовка на влекача, но както той, така и цялата компановъчна схема на състезателната машина са претърпели чувствителни изменения. При Stralis Race двигателят е изместен по-назад с цел оптимално разпределение на теглото, стандартните 560 к.с. са нараснали почти трикратно, а максимумът на въртящия момент достига колосалните 6000 Нм. Освен това, за целта на нашата надпревара механиците са отстранили задължителните според състезателния регламент на пистовия шампионат за камиони рестриктор за свежия въздух и ограничител на скоростта до 160 км/ч. „При това положение, 220 км/ч биха били напълно възможни”, отбелязва с усмивка шефът на отбора Георг Гльоклер.

Механиците на отбора са доброволци

Условното наклонение тук не е случайно, защото ако пилотът Чарли настина реши да изстиска всичко от машината, спирачният път на Stralis вероятно би оставил дълбока бразда и тежки разрушения в мержелеещото се в края на пистата селце. И вероятно с това няма да се приключи, макар че модифицираната с дискове на Brembo серийна спирачна система на влекача буквално „кове” на място, а за да спаси елементите си от преминаване от твърдо в течно агрегатно състояние, машината разполага със специална система за водно охлаждане и отделен резервоар за вода, чиято вместимост от 240 литра е по-голяма от тази на горивния резервоар. Допълнително охлаждане получава и междинният охладител на системата за принудително пълнене на дизеловия двигател, който е поместен на овакантеното от шестцилиндровата машина място, докато нормалния воден радиатор е изместен напред и надолу под кабината. Сигурно вече се питате кой всъщност се занимава с всички тези промени и реконструкции и вероятно ще бъдете изненадани от отговора – тук не става дума за скъпо платен заводски екип от механици, а за група ентусиазирани доброволци. Между другото, човек би могъл да се досети за това и от името на отбора „Schwabentruck”, което намеква не само за това, че членовете му идват от Улм и околностите, но и за прословутата пестеливост на швабите, която шефът на тима коментира с намигане и поредната усмивка.

Крайно време е да обърнем внимание и на 4C, който определено не е от моделите, свикнали на подобно пренебрежително отношение. Огненочервеният Romeo рядко остава в сянката на някой друг с карбоновата си конструкция и типичния за расовите спортисти съзнателен отказ от всичко излишно, благодарение на който теглото му от около тон е по-малко от това само на двигателя на Iveco. Енергията за задвижването на 4C се осигурява от централноразположен турбомотор с кубатура 1750 см3, чиито 240 к.с. и 250 Нм се насочват към колелата на задния мост. Бързата проверка с калкулатора показва, че специфичното тегло от около 4 килограма на конска сила прави двамата съперници доста по-близки, отколкото човек би допуснал с оглед на безкрайно различния им характер.
Още повече, че зад волана на 4С цари доста необичайна за сериен модел атмосфера, приближаваща се до професионалния спорт. Скромно оборудване и още по-пестеливи мерки за обезшумяване. Двигателят реве, турбокомпресорът гледа да не остава назад, а почукването на камъчетата отдолу говори за почти пълната липса на изолация на стабилния карбонов монокок, който усилва всички тези шумове като гигантски резонатор.
И въпреки всичко това, не може да става и дума за сравнение със Stralis. Шестцилиндровата машина демонстрира неописуем, зверски звук и независимо от двулитровия обем на всеки един от цилиндрите си, реагира светкавично и с желание и на най-малкото трепване на педала на газта. Тук няма и следа от ABS и цялата плеяда от съвременни електронни помагачи. Пилотът сменя предавките на влекача по традиционната схема – с педала на съединителя и лоста на серийната като цяло шестнайсетстепенна трансмисия (ZF 16 S 221 OD), докато водачът на Alfa Romeo може да разчита на шестстепенна кутия с два съединителя и планки на волана, а за спокойствието и доброто му здраве се грижат система за контрол на сцеплението, ESP и ABS.

Така… Време е да започваме! Идеята е за летящ старт, при който потегляме паралелно и при достигане на 60 км/ч даваме пълна газ. Печели този, който стигне първи до следващия пилон на пистата. Зад волана на състезателния Iveco Чарли дава пълна газ и държи здраво натиснат педала на спирачките, които протестират бурно, изпускайки пара от охлажданите с вода дискове. Моторът реве басово, недоволен от съпротивлението, докато аз повишавам оборотите на 4С до желаното равнище. Апетитът на четирицилиндровата машина зад гърба ми осезаемо нараства, а цифровият оборотомер навлиза в забавната зона.

7000 оборота в минута, натискам планката със знак „+” и продължавам напред, докато Чарли и неговият Stralis успяват да се справят само на една предавка дотук. И то как! Камионът става все по-голям в огледалата, поглеждайки през страничния прозорец виждам как лакираната в оранжево каросерия преминава покрай мен и в даден момент виждам цялата задница на състезателния камион през челното стъкло. Пресичаме финала и край. Това беше… Голиат успя да победи! 4С трябва да се примири с второто място и да отчете факта, че победата все пак остава притежание на същата компания.

A сега – сам зад волана на Stralis!

И за мен има награда – Георг Гльоклер ме кани да направя едно кръгче със състезателния гигант. Сам зад волана на това чудо! Една детска мечта се сбъдва…

Воланът стои вертикално, кормилният вал сочи право надолу, а спортната седалка ми пасва идеално. Предпазните колани щракват, а аз се опитвам да не показвам с нищо вътрешната си еуфория и оставам сериозен, докато Чарли ми обяснява основните неща, които трябва да знам. Разбирам, че ако искам поне отчасти да разбера за какво всъщност става дума, трябва да поддържам налягането на турбокомпресора над два бара. Няма да ми се налага да сменям групата на предавките – от пета до осма на движещия се в класическа „Н” схема дебел лост трябва да ми стигнат.
Завъртам контактния ключ и натискам стартовия бутон. Затварям вратата и едва се сдържам да не изцвиля от удоволствие. Най-накрая! Отпускам съединителя и подавам газ – първо лекичко за проба, а после залепвам педала до ламарината. Олеле, това нещо тегли като лудо, налягането в системата се покачва, оборотите също вървят нагоре. Започвам бързо да сменям предавките – шеста, седма, осма... Подминавайки границата от 140 км/ч се сещам за спирачките, правя голяма дъга на бетонното летище и излизам отново на правата. Цялото удоволствие започва отначало – управлението е изненадващо прецизно, а реакцията при подаване на газ е направо изумителна.

За тягата на двигателя няма смисъл да споменавам. Дори на фона на теглото от пет и половина тона 6000-те нютонметра продължават да изглеждат все така внушително, стоварвайки се безмилостно върху колелата на задния мост. Той е дело на Meritor и е блокиран на 100% – малко повече излишна газ и пируетът ви е гарантиран. Чувствителни отклонения от правата линия има и при спиране. С цел да гарантират стабилни резултати на пистата, момчетата от Schwabentruck са насочили голяма част от спирачното усилие назад, което изправя на границите на възможностите им дори състезателните гуми с размер 315/70 R 22.5.

Стига толкова експерименти за днес. Връщам Голиат цял и невредим на собствениците му и ги оставям да осъзнаят и отпразнуват подобаващо днешната си необичайна победа...

Текст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

Коментари
comments powered by Disqus