Mito не е просто още едно попълнение в производствената гама на Alfa Romeo. Малкият автомобил навлиза в напълно нова за компанията пазарна ниша и е призван да пише история. Първият тест на модела ще се опита да отговори какви са шансовете това да се сбъдне.
Alfa Romeo е явление, за което е трудно да се говори безпристрастно - и съвсем нормално, когато става дума за марка, дала на света толкова безсмъртни автомобилни легенди и дизайнерски шедьоври... А днес, в този не най-благоприятен от икономическа гледна точка период в развитието си, италианската фирма направи решителен ход за връщане на силните си позиции и атакува пазара с малък модел, какъвто в Alfa никога досега не са имали.
Кръвна връзка
Автомобилът е изграден върху технологичната платформа на Fiat Grande Punto и още със самата си поява на бял свят успя да затвори устите на всички скептици, които твърдяха, че представител от малкия клас с приемлива цена няма как да притежава расов характер, изтънчен дизайн и неповторима индивидуалност. Ползвайки различни заемки от стилистиката на топспортиста 8C Competizione, MiTo е достоен представител на майсторската дизайнерска школа на Alfa Romeo и със своите форми успява да засенчи куп модели от значително по-високи ценови сегменти.
Елегантните извивки на каросерията, кръглите стоп-светлини, класическата решетка, масивните метални дръжки на вратите, фините хромирани лайстни около страничните прозорци – изваяни с такава артистичност детайли, биха били гордост и за модел с тройно по-висока цена. За някои предницата, която отново напомня за 8C Competizione, само че с доста необичайни пропорции, може би изглежда като спорен елемент, но е факт, че тя се забелязва отдалеч, моментално се запечатва в съзнанието и няма как да бъде сбъркана с нещо друго.
Дотук нещата са точно такива, каквито очакваме – отвън италианската дива очарова със своята естествена красота и открояващ се сред масата характер. Преди да продължим с внимателното изучаване на останалите качества на автомобила обаче, е наложително да си зададем един фундаментален въпрос: с кои модели би трябвало да сравняваме MiTo? С „обикновените” представители на малкия клас като VW Polo, Opel Corsa, Mazda 2, Ford Fiesta, Renault Clio и т.н., или по-скоро с дизайнерската икона Mini? Еднозначен отговор може би ще имаме в края на подробното ни запознанство с новата Alfa, но в съзнанието ми още отсега се прокрадва еретичната идея дали всъщност Mito не е именно липсващото звено между практичните и функционални малки автомобили с по-динамичен нрав и създадените изцяло за удоволствие „играчки за пораснали деца” като Mini. Защото, ако е така, то в Alfa може би са напипали истинска златна жила...
Размерът има значение
Във вътрешността на Mito се разкрива свят, крайно непознат за обичайните норми в малкия сегмент. Декоративни прагове от полирана стомана, спортни седалки, които са достатъчно комфортни дори за двуметрови персони, талантливо съчетани детайли от метал, стилна и качествена имитация на карбон и покрити със софтлак пластмаси, хромирани прибори и изящни скали на уредите... Позицията зад волана е като в спортен модел и още преди да сте завъртели контактния ключ, започва да ви се иска да видите какво може тази изкусителна италианска машина, когато се развихри с пълна сила. Качеството на изпълнението изглежда завидно предвид цената на продукта, оборудването за комфорт и безопасност е необикновено богато. Вярно – достигането до задните седалки и последващото излизане от автомобила е мъчна работа, а пространството на втория ред определено не е неограничено: тук голяма част от по-скучните, но практични малки модели се справят по-добре. Затова пък, ако трябва да правим аналогия с Mini, тогава задната част на кабината на Mito изведнъж започва да изглежда почти като VIP ложа.
По абсолютно същия начин стои въпросът с багажника – с високия си долен ръб, малкия капак и сравнително скромния минимален обем от 270 литра нашият тестов кандидат със сигурност няма да спечели приза за транспортното чудо на десетилетието. Но от друга страна, достигащото до 950 литра при сгъване на задните седалки товарно пространство е същинска бездънна пещера в сравнение със създадения под ръководството на BMW култов британец. Подобната на ван структура на предницата, малките прозорци и широките колони отзад доста сериозно ограничават зрителното поле на водача и това със сигурност не е приятно - само че то вече е обичайна картина за повечето нови модели с подобен формат.
Първата целувка
Крайно време е да проверим какво може на пътя натовареният с отговорна мисия дребосък. Топверсията на модела се задвижва от двигател с означение 1.4 TB 16V, който е представител на набиращото огромна скорост течение downsizing. С помощта на високоефективен турбокомпресор с максимално налягане 1,3 бара и междинен охладител този мотор извлича респектиращите 155 конски сили мощност и 230 нютонметра максимален въртящ момент от едва 1,4 литра работен обем. Напълно новата система за контрол на настройките на двигателя, трансмисията, ходовата част и управлението носи означението D.N.A. и се управлява с бутон пред скоростния лост. Трите позиции на превключвателя са Dynamic, Normal и AllWeather, като влиянието се усеща най-ясно по реакциите на двигателя при подаване на газ.
Докато в двата „цивилни” режима турбомоторът се нуждае от секунда за размисъл, преди да стовари цялата си мощ върху предните колела, при задействане на варианта с означение Dynamic реакциите му се изострят неимоверно и той „захапва” дори при най-леката промяна в позицията на дроселовата клапа. Двигателят се чувства най-добре около 4000 об./мин и като цяло важи правилото, че подобно на класическите му атмосферни предшественици оборотите са основен източник на истинската тръпка, идваща от „сърцето” под капака. Серийната шестстепенна ръчна трансмисия е много добре настроена спрямо спецификата на задвижващия агрегат, а превключването на предавките е типично по италиански отсечено и прецизно.
Танц по асфалта
По своите конструктивни особености окачването не се отличава съществено от повечето модели в малкия клас и теоретично не предполага някакъв изключителен динамичен потенциал. Единствено наличието на адаптивни амортисьори и широка следа говорят за по-изявени спортни амбиции. Още първото по-смело атакуване на завой обаче оставя у пилота усещане, което може би не бива да се сравнява чак с „картинговия” нрав на Mini, но определено превъзхожда почти всичко, виждано досега в малкия клас. Командите с волана се изпълняват светкавично, страничното накланяне и недозавиването са в съвсем минимални граници, при екстремни провокации задната част леко се „заиграва”, преди да бъде спряна от късно включващата се система ESP (подчертано спортната настройка на електронната програма за стабилност трудно може да се окачестви еднозначно като предимство или недостатък, но със сигурност покачва адреналина, което е добре дошло за ревностните почитатели на марката).
Шофирането на Mito по планински пътища носи удоволствие, което определено отговаря на предизвикателната външност и спортния имидж на Alfa Romeo, но не по-малко впечатляващо е поведението на автомобила по магистрала. 1,4-литровата машина не среща никакви затруднения да поддържа постоянна скорост от 200 километра в час, като дори при подобно темпо стои солидно и сигурно на пътя, без да създава чувство за неувереност с излишна нервност или вибрации. Спирачният педал позволява дозирането на спирачното усилие с точност до милиметър, а силните температурни влияния не отслабват ефективността на системата.
Финални акорди
Всъщност единственото, което поне според моето лично мнение не достига на Mito в графа „удоволствие от шофирането”, е отсъствието на така ценения от всеки истински "алфист" запомнящ се звук на двигателя – тук акустиката на турбомотора е по-скоро семпла и трудно може да накара някого да настръхне. Все пак от Alfa Romeo са се погрижили да доставят удоволствие за слуховите рецептори, макар и по малко по-различен начин – създадената специално за този автомобил озвучителна система от Bose е в състояние да произвежда толкова чист, богат и наситен звук, че интериорът на Mito се превръща в една от най-стилните концертни зали в света.
При преодоляване на неравности Mito проявява типичното за повечето модели на Alfa нежелание да изневери на спортния си нрав заради състоянието на пътната настилка и поради това комфортът на возене е по-скоро скромен, но е далеч от непоносимата твърдост. Тази подробност определено не е балсам за душата при градско шофиране, но е необходима жертва с оглед на образцовото пътно поведение.
Всеки изминат километър зад волана на този автомобил все повече засилва чувството, че той наистина е именно „нещото”, което до момента липсваше между наточените версии на конвенционалните малки автомобили и скъпите уреди за удоволствие като Mini. Alfa Romeo Mito остава в съзнанието с ярка индивидуалност, неподправен италиански стил, множество великолепно направени детайли и непокорим спортен дух, без това да му пречи да бъде напълно смислен избор за градски автомобил, който може да превозва и повече от двама души, без това да налага да търсят друго място за багажа си.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: А+А press
Оценка
Alfa Romeo MiTo 1.4 TB 16V Turismo
MiTo притежава неповторим италиански стил, изобилства от най-различни детайли, в които човек буквално може да се влюби, и показва великолепно поведение на пътя. Наред със силните страни обаче са налице и някои минуси, като оскъдния комфорт на возене и високия разход на гориво.
Технически данни
Alfa Romeo MiTo 1.4 TB 16V Turismo | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 155 к. с. при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
8,3 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
39 м |
Максимална скорост | 215 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
8,9 л |
Базова цена | 38 759 |
PETKO
Malkata bega4ka e super qka kolica,imah 6ansa da se povozq i da si kaja mnogo mi haresa varvi kato brasna4,e naistina e tqsna no tova e malkiqt klas. :) :) :)
авторът
Андрей, критиката е чудесно нещо, особено когато е аргументирана с нещо... Твърдейки че разбирате от автомобили, би следвало да знаете значението на думата акселерация и значението и в автомобилната индустрия. Размерите на автомобилите във всички класове през последните 15-20 години растат, и това че днешното Поло е с размерите на Голф 3, не означава, че двата автомобила са от един и същи клас, нали? Алфа Ромео НИКОГА не са имали представител в малкия клас, а посочения от Вас 145 е в компактния клас. Между другото, в случай че има някакво значение, тези редове са писани от доскорошен притежател на Алфа 33...
andrei
нова пазарна ниша? Или авторът няма памет, или се интересува от автомобили от 2-3 години. Алфа 145 е с подобни габарити, да не говорим за по-старите, които са дори и по-малки. Кога българските автори ще се научат на критика, а не да лижат з...ите на вносителите от благодарност, че са им дали едно кръгче. За тези пари, автомобилът е изтъкан от компромиси и недостатъци. А в Пунто има повече характер от тая буца.