Може ли баварецът да компенсира дефицита на работен обем? И ако да, как?
Наред със седаните, купетата принадлежат, така да се каже, към дългосвирещите грамофонни плочи в музикалната колекция на автомобилното общество, която напоследък е силно дигитализирана чред различни кросоувър конструкции. Или още едно сравнение – те са като кафеварките с пълнещи се цедки в света на напълно автоматичните еспресо машини. Във всеки случай все още не са открити рационалните основания за тяхното съществуване, защото, както и преди, онова, което ги отличава, са по-малкото полезни качества и по-високата цена.
Но откога любителите на спортни автомобили се тревожат за подобни скучно-рационални неща? Правилно, няма такова нещо. Все пак нито моделът на Alpina, нито представителят на Mercedes могат да бъдат причислени към скандалджиите спортисти; те остават на половин крачка по-назад от М- и AMG моделите – малко по-скромни, малко по-спокойни. Независимо от това Alpina B4 Biturbo Coupé е екипирана със солидни 20-цолови колела и спортна ауспухова уредба с четири полирани крайни тръби.
Alpina B4 Biturbo Coupé с 600 Нм въртящ момент
Добре, нека да е така – стига динамичните качества да отговарят на онова, което визията обещава. А те го правят, и още как! Дори при сравнително баналното измерване на надлъжното ускорение Alpina B4 Biturbo Coupé удря шамар на всички скептици, според които данните за отдаването на мощност от трилитровия двигател изглеждали преувеличени, а редовият шестак им се струвал прекалено изстискан. Все пак специално за агрегата N55, който, както е известно, разполага със само един двуструен турбокомпресор, хората от Alpina са си дали труда да изработят нов картер, за да осъществят принудителното пълнене с два компресора.
Всичко това обаче изведнъж започва да ви изглежда напълно лишено от значение, абстрактно и теоретично – в момента, в който Alpina B4 Biturbo Coupé започне да ускорява в движение, сякаш се отблъсква от стартово блокче без никакво забавяне, и се заизкачва равномерно по оборотната скала, която се оказва ужасно широка. Над 7000 оборота? Ами разбира се! За миг прещраквате към следващата предавка на модифицирания осемстепенен автоматик и всичко започва отначало. Трилитровият агрегат реагира бързо, чува се свиренето на двата турбокомпресора – и това е някак в унисон с декоративните ивици и малките спойлери, заради които феновете толкова обичат Alpina.
Максималния въртящ момент от 600 Нм агрегатът отдава при сравнително късните 3000 оборота и това придава смисъл на охотата за високи обороти, наподобяваща атмосферен мотор. А какво е положението в мазето на ниските обороти, дали там е студено и тъмно? Нищо подобно – защото хомогенното разгръщане на мощността заедно с по-късото в сравнение с модела на Mercedes предавателно число веднага палят всички светлини и помагат на участващия в теста BMW дериват с двойно предаване да се изстреля за 4,2 секунди от място до 100 км/ч и да достигне 200 км/ч след 15,2 секунди.
Шестцилиндровият мотор намира верните машиностроителни интонации
Да, разбира се, че при това шестцилиндровият мотор на Alpina B4 Biturbo Coupé издава заплашителен басов рев, след което достига върховите обороти със силен дрезгав глас, намирайки по този начин вярната машиностроителна тоналност. Той не ви натоварва – и никога не се усеща като натоварен, поне докато моделът на Benz не излезе на старта. Когато E-Coupé, базиран всъщност върху С-класата, започва да набира скорост, това става чрез силата на изобилния работен обем, гарниран с два турбокомпресора. Въпреки че със своите 600 Нм той не превъзхожда максималния въртящ момент на Alpina B4 Biturbo Coupé, двата мотора се различават по своя характер като Бъд Спенсър и Терънс Хил, като свинско печено и салата с пуешки гърди.
Mercedes E 500 е единственият истински „джърмън масъл кар”
Сякаш някак мимоходом, може би дори малко високомерно, осемцилиндровият автомобил се устремява напред, пропрява си път с тих тътен през долния оборотен диапазон, и после, отвъд 4500 об./мин, извисява гръмовния си глас – но само за да съобщи, че няма желание да продължава по-нататък.
Агрегатът на Mercedes следва по най-добрия начин една стара традиция в двигателостроенето, при която работният обем се смята за най-важната величина – и така издига E 500 до положението на единствения в момента истински „джърмън масъл кар”. Тъй като обаче V8 моторът трябва да се бори с по-„дълго” главно предаване и с по-голяма задвижвана маса, в директното сравнение той е принуден да отстъпи: При спринта до 100 км/ч изминават седем десети от секундата повече, а до 200 км/ч изоставането зад Alpina B4 Biturbo Coupé нараства с още половин секунда.
Може би империята на „Най-доброто или нищо” ще отвърне на удара, когато пред грамадната предна престилка на Mercedes E 500 Coupé изникнат пилоните на полигона за управляемост или се просне цяла състезателна писта? Все пак адаптивните амортисьори с два различни варианта за характеристики – спортни и комфортни – са част от серийното оборудване. Но в сравнителния тест Mercedes E 500 Coupé не се безпокои за подобни неща и предпочита да не се затруднява с прекалена динамика и излишно прибързване.
Ако все пак пришпорите здраво задвижвания от задните колела Mercedes E 500 Coupé, той започва отрано да недозавива и изпада в ясно изразено клатене около надлъжната и напречната ос. При това проблемът далеч не е в леко колебливо реагиращата кормилна уредба – защото тя работи надеждно и винаги предлага прилична обратна връзка с пътя. В много по-голяма степен причината е в извънредно консервативния избор на базовите настройки, които лишават модела на Mercedes от по-чевръста управляемост.
Постоянно недозавиване с Mercedes E 500 Coupé
На Краткия курс в Хокенхайм автомобилът всъщност недозавива през цялото време, независимо дали спирате, или подавате газ. Поднасяне с пълна мощност? Да, то е възможно по всяко време, въпреки че ESP не може да бъде изключена напълно. Поради тази причина, за да постигнете добро време за обиколка, трябва да карате извънредно чисто под прага на намеса на системата – което обаче води именно до това, че предните колела постоянно скимтят, молейки да сложите край на мъченията им. Към тези особености се добавя и обстоятелството, че седемстепенната автоматична трансмисия следва командите за превключване с обичайната си мудност, отнемайки допълнително от динамиката – дори при рядко налагащите се вследствие на характеристиките на мощността смени на предавките. Вероятно за пилота на Е-класата всичко това не би изглеждало толкова драматично, ако Alpina B4 Biturbo Coupé не му натриваше непрекъснато носа в сравнителния тест.
Alpina B4 Biturbo Coupé със самоблокиращ диференциал
Въпреки че настройките на ходовата й част не се отличават с груба твърдост, Alpina B4 веднага намира своята линия, която впоследствие следва непоколебимо и прецизно. С допълнителните стабилизатори и модифицираните адаптивни амортисьори „четворката” на BMW вече се държи на пътя така, както всъщност би трябвало да го прави още серийният модел.
Е да, тестовият автомобил може да разчита в допълнение и на предлаганото по желание двойно предаване, а отгоре на това един механичен самоблокиращ диференциал на задния мост прави поведението му още по-сигурно. Въпреки тези екстри Alpina B4 Biturbo Coupé тежи с 47 килограма по-малко от Mercedes E 500 Coupé и натоварва предния си мост с 53,3 процента от общата си маса (E 500: 55,8 процента). Сякаш възнамерява да обикаля по пистата през целия ден, Alpina B4 Biturbo Coupé се носи почти неутрално по състезателното трасе, понася добре ранното подаване на газ в завоите, като при това осезаемо натиска навън задната си част, тоест управлява се почти като разполагащ с добро сцепление модел със задно предаване.
Освен това кормилната уредба реагира по-спонтанно, да не говорим за предавателната кутия. Единствено нейните пипкави, типични за Alpina бутончета за превключване, разположени от обратната срана на спиците на волана, вече са остаряло решение – планките на BMW са по-ергономични. Иначе водачът се радва на дълбоката позиция на седене и на широкия диапазон, в който се регулират седалките с добра странична опора и воланът – най-много да го подразнят намаленото заради люка на покрива пространство над главата и недобре напаснатият допълнителен дисплей.
Alpina B4 Biturbo Coupé елиминира E 500
Но ние изобщо нямаме намерение да се ядосваме, а предпочитаме да завъртим още няколко обиколки. И същевременно да проверим спирачките, като ги натискаме на точно необходимото разстояние преди всеки завой. Спирачното действие и издръжливостта остават през цялото време на постоянно добро ниво. Влизаме в завоя със спирачка, даваме отрано газ, парираме поднасянето с лек обратен волан, наслаждаваме се на дрезгавия звук, излизаме навън по правата. Като казахме навън – трябва да добавим, че в истинското навън, тоест в нормалното пътно всекидневие, моделът на Mercedes показва превъзходството на изключително уверения си и плавно работещ задвижващ агрегат.
А иначе? Иначе не се случва почти нищо. Дори според не толкова специфичните за спортен автомобил критерии като комфорт на окачването и разход на гориво Mercedes E 500 не успява да излезе напред. Даже при оценките за предлаганото място той е принуден да отстъпи. Съгласни сме, че ходовата част реагира малко по-чувствително на неравностите по пътя, което обаче може да се дължи и на размерите и модела на гумите.
И да, седалките на Mercedes разполагат с приятно стегнати тапицерии, достатъчно възможности за регулиране и самоотвержена странична опора. Но онова, което отново и отново привлича по магичен начин цялото внимание върху себе си, е великолепният V8, който сякаш си почива безмълвно, но при необходимост може да издуха почти всички съперници на аутобана с една солидна порция от могъщия си въртящ момент. Колкото повече симпатии печели задвижващият агрегат обаче, толкова по-ясно проличава, че не всичко около него е каквото трябва да бъде.
Alpina от своя страна поема почти всяко предизвикателство, дори няколко бързи обиколки по състезателната писта, без непрекъснато да се заяжда, да иска нещо или да дразни. Наред с емоционалните аспекти в нейна полза говорят преди всичко рационалните аргументи – въпреки ирационалните, но пък красиви одежди на купе.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт