Дуел между двама леки и мощни спортисти с централен двигател
През 2016 г. Porsche се осмели да постави в 718 Cayman четирицилиндров турбомотор. Renault пък се осмели да възроди Alpine. Малък, лек и чевръст спортен автомобил – напълно срещу тенденциите на новото време.
Ако трябва да се върнем назад в историята с разказ за Renault Alpine, едва ли ще остане място за нещо друго на тези страници. Затова ще си спестим носталгичните пътувания във времето и ще разкажем какво се случва тук и сега.
Потегляме наляво, към окъпания от светлината на слънцето склон на планината. И сякаш всичко ни е поднесено на тепсия – асфалтът на криволичещия път е топъл и сух и с точно такава повърхност, че да ни осигури отлично сцепление.
Последното ще ни е нужно. Намаляваме леко скоростта, минаваме на по-ниска предавка и поемаме завоя. Окачването на дясното колело се присвива леко, каросерията се привежда и автомобилът описва кривата. Alpine трансформира шосето в път към сърцето и в усещане на дъха на вечността.
Последното изисква пояснение. Усещането е подобно на момента, в който люлката достига горната си мъртва точка. Момент, изпълнен с повече съдържание, по-интензивен и дълъг, в който времето сякаш спира. Оказва се, че човек може да преживее и такъв един момент зад волана на спортен автомобил – стига той да се казва Alpine. Този момент, в който достигаш безтегловна неутралност и в който водачът става част от една физическа трансформация от статично към динамично триене. Тогава, когато се смесват силите на задвижване и притискане и когато физиката на Нютон се превръща във всепоглъщащо удоволствие. Един момент на голямо щастие в един малък автомобил.
Може би математиците, физиците и дори инженерите ще се усмихнат иронично на подобни забежки от физиката към романтиката, особено ако са участвали в създаването на Porsche 718 Cayman. Защото за тях търсеният ефект е по-малко в сферата от удоволствието от движението с вратите напред и повече в резултата. Както всъщност показват и измерените от нас параметри.
Разбира се, принос за това имат и адаптивните амортисьори (1428 евро), самоблокиращият заден диференциал (1309 евро) и пакетът Sport Chrono (2225 евро), но най-важна е самата същност на Cayman . Във въпросните измервания той превъзхожда Alpine по всички показатели – макар и в някои само с една идея. 146,1 срещу 138,5 км/ч при бърза смяна на лентите. 69,7 срещу 68,0 км/ч при слалома. 4,8 срещу 4,9 секунди при ускорение до 100 км/ч. 34 срещу 34,8 метра при спиране от 100 км/ч. Същото важи и когато двата автомобила бъдат измерени на везните – 1442 срещу 1109 кг.
333 килограма свръхтегло. Cayman е наддал доста от появата си през 2005 г. когато все още беше един своеобразен Alpine на Porsche. Един чевръст и пъргав автомобил, който се провираше навсякъде, преминавайки дори през най-тесните места. С това той замени като машина за шофиране 911 с неговата задна част в Рубенсов стил. Всички, за които Porsche беше синоним на спортен автомобил, избираха Cayman (S), а всички, които виждаха в марката ракета носител на имиджа, се насочваха към 911.
С годините духът на времето опорочи и Cayman. Той не само натежа, но порасна дотолкова, че между следите от гумите му може да мине един малък автомобил. Което обаче не притеснява особено много Porsche.
От Renault очевидно имат различен поглед към нещата. Трябва да имаш смелост, за да напъхаш пътниците в тесните черупкови седалки. Или пък да се откажеш от жабката, за да запазиш стройната линия. Или пък да обявиш случайно появили се кухини в каросерията за багажници. Кой твърдеше, че увеличаването на размерите в автомобилостроенето е необратимо?
Без настройка на облегалката
Да, в това отношение хората от Renault Sport, отговорни за разработването на Alpine, не са правили компромиси. Инженерите внимателно са позиционирали всичко така, че да бъде на мястото си. При това не по начина, обичаен за едросериен, макар и спортен автомобил. Така Alpine е получил елегантна каросерия от алуминий, сглобена чрез лепене и нитоване, която в серията си Premiere Edition разполага с всевъзможни екстри – от климатична система през инфо-развлекателни функции до две черупкови седалки (без регулиране на облегалката).
Ако искате да седите по-изправен, трябва да вземете гаечен ключ и с негова помощ да фиксирате черупката, като я завъртите напред с една позиция – или да ползвате възможността да поръчате седалки с регулиране. Ако по принцип искате още повече лукс, по-добре е да изберете модела на Porsche, защото той може да бъде оборудван доста уютно – естествено, срещу голямо количество суха пара.
Фактът, че с това той ще стане още по-тежък, не от особено значение предвид обстоятелството, че така или иначе Cayman се усеща като доста солиден в сравнение А110. Може би и затова 718 се вкопчва плътно в асфалта, движи се като по релси и лежи на пътя като дъска. Все аналогии, които звучат като клишета.
Клишета, с които обаче описвате един автомобил, който стоически следва всевъзможни конфигурации на трасето и в никакви случаи не си позволява забежки. Помагат му охотно поглъщащите неравности адаптивни амортисьори, стегнатото окачване и кормилна система, която филтрира различните смущения. Към това се добавя геометрия на ходовата част, която предлага изключителна напречна стабилност в завоите. Презавиване? Няма такова нещо. Недозавиване? Да, но при такава скорост, каквато никой не може да си представи на обикновен междуградски път. И каквато ние достигнахме едва на състезателната писта.
На пътя Cayman снизходително ви подканя да се движите по-бързо, сякаш ви казва „Прекалено сте бавен, може още.“ Там трудно ще достигнете точката, в която не само се движите бързо, но и усещате, че се движите бързо.
Двуместният модел с централен двигател не се завърта около централната ос, не поднася, задницата остава спокойна или, казано с други думи, не достигате момента на вечността. Вместо това шофирането протича в лишено от събития бързо преодоляване на трасето.
Състезателните пилоти обичат такъв тип настройки, защото с тях те винаги са спокойни и бързи в своите чисто пилотирани обиколки. Следователно ако искате да постигате многократно възпроизводими бързи турове на домашната си писта, можете да изберете модела на Porsche.
За това постоянство принос има и четирицилиндровият боксерен мотор, който не си позволява някакви ексцесивни изблици на мощност. След като преминете турбодупката, двулитровият агрегат тегли мощно и равномерно. Задвижваният заден мост може да абсорбира последователно въртящия момент, като за целта получава съобразени със ситуацията порции тяга от седемстепенната предавателна кутия PDK. Въпреки това трансмисията с два съединителя не успява да усвои хармоничността на задвижването. Тя се усеща като свръхмотивирана, защото дори в комфортен режим често превключва с две, три и дори четири степени надолу. А това не е нужно, поради факта, че принципно винаги са налице достатъчно нютонметри за мощно междинно ускорение. Нещо подобно се случва и при спирането преди табелката за населено място, а когато навлизате в него, двигателят издава гръмовни звуци след като трансмисията е слязла на втора предавка. Трябва да измине поне още един неприятен момент, преди тя да превключи отново на по-висока.
В това отношение седемстепенната кутия на Alpine е по-спокойна и оставя А110 да се носи на вълната на въртящия момент. Ако в режим Track издърпате лостчето на волана при низходящото превключване, трансмисията с два съединителя добавя добре композиран салют от междинна газ. По принцип в Renault Sport са придали на добре известния 1,8-литров мотор добре балансиран глас, в сравнение с който звукът на боксерния мотор на 718 Cayman изглежда някак безсмислено брутален.
Възхитително неразумен
В днешни времена 252 к.с. не изглеждат особено впечатляващо като стойност. Но когато те трябва да задвижват само 1109 кг плюс водача, съотношението между мощност и тегло става доста внушително. Страничен ефект е сензационно по-ниският разход в теста в рамките на 7,8 срещу 9,6 л/100 км. Така Alpine започва да се превръща в един доста разумен автомобил. Още повече, че Premier Edition е толкова добре оборудван, че в сравнение с него Cayman изглежда гол. При това френският модел се предлага с гаранция за три вместо за две години. На практика хората от Renault Sport са направили всичко възможно, за да възкачат върху четирите неособено широки колела един едновременно разумен и неразумен модел, който върлува по завоите и който е задължен единствено на радостта от шофирането.
Последно включва и плъзгането настрани, стига човек да пожелае. За целта трябва да активира Track режима и да деактивира ESP. Всичко това е достатъчно на една писта за управляемост като тази в Боксберг, за да влезете в завоя с лек излишък от скорост, да изчакате за момент докато каросерията и промяната в натоварването на мостовете облекчи задната част. Без юздите на електрониката тя леко започва да завърта и по чудесен начин може да бъде стабилизирана с малко въртящ момент, а ъгълът да се настройва фино чрез кормилната уредба с прецизна обратна връзка.
Чудесно е също, че и на второстепенен път А110 не се държи опърничаво, не се накланя много и дори не е особено боязлив при смяна на динамичното натоварване. Въпреки това в неговата ходова част има живот. През цялото време окачването работи мотивирано, анализира пътната настилка, информира за сцеплението и тушира вълните по пътя. А110 създава субективно усещане за висока скорост, докато моделът на Porsche се движи по завоите сякаш по релси и винаги под възможностите си. Разбира се, със своята перфекционистична утилитарност последният печели безапелационно в раздела за качества. За това му помагат дори второстепенни за един спортен автомобил критерии, като ергономичност, функционалност, системи за безопасност и мултимедия, даващи също своя дял от предимството по точки.
Отговорът на Alpine е в областта на цената: като Premier Edition той се предлага за 58 000 евро. Ако моделът на Porsche бъде оборудван по същия начин, ще струва поне 67 000 евро. Това е достатъчно за една малка сензация – макар и с малко, А110 побеждава Cayman.
ОЦЕНКА
1. Alpine
Удоволствието от шофирането тук е култ. Това само по себе си е достатъчно, за да изберете Alpine. При това моделът е икономичен и доста добре оборудван.
2. Porsche
Върховна динамика сякаш без граници и като на релси. Страхотни спирачки. Прекалено скъпо допълнително оборудване.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт