Напук на актуалните трендове две престижни лимузини изкушават заможните клиенти
Класическият седан вече губи почва дори във висшия клас. Въпреки това със своите триобемни каросерии, двойно предаване и мощни дизелови двигатели Audi A6 и Volvo S90 се опълчват едновременно срещу няколко съвременни тенденции. Кой от тях го прави по-добре?
Лимузина (Limousine) е доста своеобразна дума в немския език; тя произхожда от френски и отначало била название на област, после на груба пелерина от козя вълна и накрая на голяма карета с покрив. Днес германците назовават с нея автомобилите, които притежават поне четири врати и четири пътнически места и най-често имат триобемни каросерии. Във френския език впрочем такива автомобили носят немско название – Berline, което също е означавало вид карета. В американския английски и в български е възприета думата „седан”, чието някогашно значение е закрита носилка (паланкин).
Днес седаните не са толкова търсени, колкото преди; дори в склонния към традиционализъм висш клас пейзажът все повече се доминира от SUV модели и комбита – и това важи особено за Audi и Volvo. При A6 и предишното моделно поколение на S/V90 делът на комбитата надхвърляше 75 процента.
Има обаче и доста аргументи в полза на класическия седан – не на последно място ценовата разлика в сравнение с едно съпоставимо комби. В случая с двата тестови автомобила въпросната разлика (в Германия) е 2500 евро при Audi и 3050 евро при Volvo, тоест около пет процента от цената на автомобилите. Това не е дреболия – дори за толкова скъпи модели като Audi A6 45 TDI Quattro и Volvo S90 D5 AWD. А фактът, че освен това и двата седана са едни от най-сполучливите от дизайнерска гледна точка автомобили с триобемна каросерия, спокойно може да се разглежда като бонус за естетите.
Сгъстен въздух помага на Volvo
И двата седана са дошли на теста с дизелови мотори, също не съвсем в духа на днешните времена, но за това имат солидни доводи – стига да се вгледате по-внимателно. И двата дизелови мотора отговарят на стандарта за отработили газове Euro 6d-Temp и с това бъдещето им е сигурно – поне дотолкова, доколкото днес това може да се твърди за ДВГ с минерално гориво. Audi предлага 231 к.с. и 500 Нм срещу 235 к.с. и 480 Нм при Volvo. Както всички модели на шведската марка, S90 D5 разполага с двулитров четирицилиндров двигател, който, освен от обичайния турбокомпресор с охладител на сгъстения въздух, получава помощ и от система за допълнително подаване на въздух, наречена Power Pulse.
Системата има за цел да „издуха” турбодупката. Когато при ниски обороти водачът настъпи по-силно педала на газта, един клапан пропуска въздух от един резервоар под налягане към задвижващото колело на турбокомпресора, който за части от секундата се ускорява до над 100 000 об./мин – по-бързо, отколкото ако се задвижваше само от отработилите газове и според хората от Volvo дори по-бързо, отколкото с допълнителните електрически компресори на някои конкуренти.
Какво усеща водачът от всичко това? Почти нищо; дизелът реагира добре при подаване на газ и субективно дръпва с по-кратко закъснение от V6 мотора на Audi. Независимо от това той осигурява значително по-слаби динамични показатели, което наред с другото се дължи и на доста флегматично действащата осемстепенна автоматична трансмисия. До 100 км/ч A6 изпреварва S90 с 1,2 секунди, което не е дреболия и се усеща ясно и във всекидневното шофиране с двата автомобила. По-слабото с няколко конски сили и по-тежко с около 70 кг Audi просто се движи по-бързо.
Не толкова красиво при A6 45 TDI е обстоятелството, че както и при много други актуални, сертифицирани според WLTP модели на Audi, реакцията на командите с педала за газта е нервиращо забавена – макар че точно при този екземпляр това не изглежда толкова смущаващо, както при други наскоро шофирани A6 модели. Все пак дизелът на A6 работи по-тихо и по-плавно от четирицилиндровия мотор на Volvo. Разликата при разхода на гориво се оказа съвсем минимална – 0,1 л в полза на S90. Така изобщо няма смисъл да изчисляваме колко по-евтино ще излезе карането на Volvo.
В теста двата елитни седана се задоволяваха средно с по 7,8 и 7,7 литра дизел 100 км. За да изразходвате много повече, трябва да разполагате с извънредно тежък десен крак или пък с много свободни километри по аутобана. По-нисък разход пък е възможен без особени проблеми – по екомаршрута той беше 5,7 (A6) и 5,6 (S90) литра.
Скъпи дизелови седани
Но при толкова елитни автомобили бездруго не става дума за пестене на пари. S90 D5 AWD във версия Inscription е малко по-скъпият от двата с базова цена 60 900 евро. Изпитваната от нас версия, която можете да видите на снимките, е снабдена с допълнително оборудване на стойност почти 18 000 евро, тъй че в крайна сметка сумата на табелката й е 78 740 евро.
Тази цена спокойно може да бъде надхвърлена от A6 45 TDI Quattro, независимо че при него изходното ниво е 57 350 евро. В нашия случай той е особено разточително оборудван и ако в този вид го купите от някой търговец на Audi, ще трябва да платите 93 385 евро. Все пак 6070 евро от тази сума се падат на недотам крайно необходимата озвучителна уредба Bang & Olufsen, чиито усилвател и субуфер заемат голяма част от долния етаж в багажника. Във всеки случай като по-целесъобразна инвестиция изглеждат 2500-те евро за предните седалки с индивидуален контур, част от превъзходната мебелировка, характерна за този клас. В подобна степен това важи и за седалките на S90, които също се предлагат срещу доплащане, но са с 1500 евро по-евтини.
И двата автомобила ви предоставят възможност да седите извънредно удобно, без да чувствате умора. Дневни преходи до 1000 км по магистрала или докато се изпразни резервоарът? Никакъв проблем при A6 45 TDI или S90 D5. Още повече, че и двата седана полагат толкова квалифицирани усилия, за да държат несгодите на всекидневието далеч от пътуващите, че разликата с лимузините от луксозния клас изглежда пренебрежимо малка. Тя проличава най-вече при комфорта на возене. Въпреки че Audi и Volvo предлагат пневматично окачване (и в двата случая за около 2000 евро), те не се движат с онази копринена мекота, която очаквате. Във Volvo могат да ви подразнят доловимите шумове от ходовата част и известна грубост при движението. Audi се справя с неравностите по-уверено, но показва слабости при фуги по магистралата, което сигурно е следствие от 20-цоловите гуми.
Серийно с двойно предаване
Изобщо шофирането с обширните пакети от асистенти повишава съществено изживяването за комфорт и в двата автомобила. С особена лекота това протича при Volvo, чийто Pilot Assist (част от серийния пакет Intellisafe) се управлява лесно и интуитивно.
При Audi (пакет асистенти Tour, 2000 евро) управлението е малко по-сложно, а намесите в работата на кормилната уредба изглеждат по-непосредствени, но разликите не са големи. На качествено построени скоростни пътища и двата седана бездруго се чувстват по-добре, отколкото на по-малките местни шосета. Не само поради размерите си, но в много по-голяма степен заради дистанцираното усещане при шофиране, създавано и от двата модела. При това поне представителят на Audi не си е спестил скъпите добавки за по-чевръсто поведение и се яви на теста с динамично управление на четирите колела (1900 евро).
Наистина, то помага на автомобила да завива по-спонтанно, но като цяло на А4 му липсва ясна обратна информация за контакта с пътя. Също като цяло усещането при S90 е за по-тромаво и по-неохотно влизане в завой. Кормилната уредба действа малко по-живо, но наред с обратната информация предава и известни смущаващи влияния от задвижваните предни колела.
Впрочем и при двата седана двойното предаване е налице серийно. При Audi това е типичното за марката Quattro с Torsen диференциал, при Volvo – система с доставян от BorgWarner ламелен съединител. Впечатление за по-балансирано поведение и склонност към по-добро сцепление създава Audi A6.
При лошо време и в двата автомобила се усещате възможно най-добре защитени – благодарение на двойното предаване и надарените с много усет системи за подпомагане. Също като в покрита карета. Или с пелерина от козя вълна.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт