Вход

Харесайте страницата ни във Facebook

Станете част от голямата фамилия на auto motor und sport

Бъдете информирани за любимите ви марки, интересни предложения, игри, томболи, както и много новини от необятния свят на автомобилите.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Audi S1, Mini JCW и Opel Corsa OPC: Готови на всичко

09.02.2016 11:54
Туит

Да, те са малки – но не са подходящи за начинаещи; все пак мощността им е между 207 и 231 к.с.

Изкушението е голямо. И трите малки автомобила дават поводи за насмешка – дори ако не броим големите задни крила. Например от Mini решиха да изпратят за теста JCW с автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател, при Opel електронната система за стабилност може да се деактивира и изключва, което (куриоз!) не е едно и също, а Audi никакви задръжки залепва на задния капак онова съкращение, с което рали машината от Група В спечели световна слава. Но би било грешка, ако някой се опита да се подиграва с тази тройка. Голяма грешка.

Да вземем за пример модела на Opel. Да, Corsa влиза в състезанието с един несъвсем пренебрежим недостиг на мощност, но в замяна на това четирицилиндровият мотор с 207 к.с. трябва да задвижва само 1262 килограма. Самият 1,6-литров агрегат не си губи времето в мазето на ниските обороти, а вместо това разгръща мощността си бързо и равномерно. Ама нали максималният въртящ момент идва чак при 1900 об./мин? Вярно, но пък нарастването на теглителната сила е удивително хомогенно. Удивление буди и малко скучното звучене, с което специалистите от Remus са надарили изпускателната уредба.

Сигурно бърз

Въпреки усърдния турбомотор измерванията на ускорението регистрират очакваното изоставане. Но пък Corsa буквално подивява, когато муцуната на радиатора й усети близостта на завой. Автомобилът се втурва в него решително, директната кормилна уредба намира практически от само себе си точката на завиване и по протежение на цялата крива остава прецизна и свободна от влиянието на задвижването. А останалата част от OPC? Тя се носи по пътя бързо и неутрално, позволявайки, наистина, малко по-отчетливи движения на каросерията, отколкото при Audi и Mini – което не пречи на автомобила да поддържа съвсем прилично темпо. В това отношение му помага преди всичко извънредно сигурното, несмущавано от странични залитания поведение на пътя, което, изразено в числа, се проявява като много високо ниво на скоростта при слалома и двете смени на лентата. Управляващата електроника обаче попречва да бъде постигната по-висока средна скорост, защото, вследствие на склонността към клатене, тя решава да се намеси рано и строго. Ако я изключите (Бутонът се натиска много дълго, тогава е „изключена”. Състоянието „деактивирана” обаче предполага по-късни намеси.), малкият Opel заобикаля пилоните със 70,1 км/ч. Измерената без ESP стойност обаче не се включва в оценката – освен с доброто впечатление от лекотата, с която Corsa помага на водача си да шофира значително по-бързо.

Вече споменахме добре настроената кормилна уредба, но не сме казали нищо за превъзходните седалки Recaro. Идеално прилягаща форма, неподатлива странична опора – всичко това е прекрасно, но са монтирани твърде високо. Можем да добавим и лесните за разчитане кръгли контролни уреди – какво му трябва повече на един водач? Все пак той сигурно ще е доволен и от факта, че в сравнение с другите участници в теста би могъл да вземе със себе си най-много багаж, а спътниците няма да му проглушат ушите с оплаквания от липса на място. Това е напълно възможно да се случи в Mini – защото независимо от порастването при смяната на модела, поне в тази компания той продължава да отговаря на името си.

В замяна на това британецът сякаш глътва пилота си още с качването, разполага го все така близо до асфалта, пъха веднага в ръцете му малкия волан. Хайде, карай, сега, веднага! На човека обаче вероятно ще му трябва малко време, за да се ориентира в доста игривия интериор. Единствено управлението на мултимедийните функции се усвоява лесно благодарение на простата, подобна на iDrive система. Но къде беше оборотомерът? А, ето го, най-вляво, този малък полумесец с микроскопични цифри. И така е добре, бихте възразили – защото с оглед на автоматичната трансмисия той и без това не изглежда особено необходим.

Но пък шестте степени могат да се превключват и ръчно, най-добре с планките на волана, и тогава информацията за работното темпо на двулитровия мотор с 231 к.с. сигурно няма да е излишна. Вместо това излишен изглежда светлинният сигнал за превключване, появяващ се в периферията на грамадния комбиниран уред в средата на таблото. Самата трансмисия впрочем не предизвиква упреци, защото в зависимост от желанието ви сменя предавките меко и бързо или пък не толкова меко и още по-бързо.

Така тя помага максималният въртящ момент от 320 нютонметра да бъде умело разделен на порции, което намира израз наред с другото и в ниски стойности за разхода. Все пак дали няма изгледи и за механична предавателна кутия? Да, този вариант фигурира в ценовата листа (с 3685 лева по-евтин), но засега не се доставя. Във всеки случай автоматикът не пречи на JCW да снове по завоите в доста приповдигнато настроение – и тъкмо затова не толкова чевръсто като модела на Opel. Моля? Да, именно защото Mini завива по-скоро със задницата си, електрониката се чувства задължена да се намеси или пък водачът отнема газта.

Завиване по вдъхновение

Съгласни сме, че Mini се управлява по-вдъхновяващо от модела на Opel, влиза в завоите невъобразимо по-директно от Audi и ви увлича в своя свят на зрелища и ефекти. Тъкмо при бързите смени на посоката играещата задница се заплаща със загуба на скорост, но пък повдига настроението, стига сутринта пилотът да е поел с кафето си и солидна доза способност за бързи реакции. При това няма никакво значение дали амортисьорите работят със стандартните или със спортните си характеристики. Характерът на Mini си остава един и същ, твърдостта се променя и отнема от иначе съвсем приличния комфорт на окачването.

За този комфорт хората от Opel, кой знае защо, са забравили (при това в списъка с предложения срещу доплащане фигурира и още по-твърда ходова част) и дори моделът на Audi отстъпва леко, понеже при по-груби вълни по настилката изпада в осезаеми вертикални колебания. Смятате, че е маловажно? Но пък нали трябва да победи най-добрият цялостен пакет от качества? Затова продължаваме: S1 обича да се движи не само във вертикална, но и в хоризонтална посока, при това главно около собствената си ос – поне на известно разстояние. Както и автомобили от предишни тестове, осъвремененият S1 има склонност към подивяване – тогава, когато го принудите да влезе прекалено бурно в завой и там, в най-издадената част на кривата, рязко вдигнете десния си крак.

Ако посеете по този начин ветрове, ще пожънете яростна буря от промененото натоварване, а S1 ще се плъзне напряко през завоя. В този момент не бива да губите кураж, а храбро да натиснете газта – защото тогава електронно управляваното двойно предаване ще насочи цялата мощ към предния мост и ще изтегли малкия автомобил отново по права линия. Дали и това е толкова весело? Всъщност вече не, понеже от една страна, така се губи време, а от друга, S1 не може да се управлява стабилно с вратите напред – поне на суха писта. Там той напразно се бори срещу Opel и Mini; на мокро обаче водачеството се променя драстично. Единствено Corsa може би щеше да е наравно с „единицата”, ако в тестовия автомобил беше монтиран предлаганият срещу доплащане самоблокиращ диференциал. Във всеки случай моделът на Audi се възползва добре от двата си задвижващи моста; все пак неговият турбомотор освобождава и най-големия въртящ момент – 370 Нм.

Четирицилиндровият мотор обаче не се бои и от високите обороти. Той с лекота качва малко над 6000 об./мин, при което издава дълбок и глух звук, по-емоционален, отколкото на Opel, макар и не като на Mini с припукващия ауспух. Независимо от това става дума за един фантастичен агрегат с невероятна тяга, идеално комбиниран с лесно и точно превключваща шестстепенна предавателна кутия – съчетание, което помага на S1 да постигне най-добри стойности за ускорение.

Впечатляващо в завоите

Тъй че малкото Audi се движи бързо на прави участници и впечатляващо в завоите. А иначе? Автомобилът е изискано обзаведен, при това с лесно управление на функциите, но е мебелиран с несъвсем удобни, предлагащи слаба странична опора седалки и спирачките му са на средно ниво.

По-специално лишената от елитни атрибути Corsa заковава значително по-рано и в добавка успява да отнеме от преднината на универсалния талант Mini единайсет точки в раздела за разходи. Но независимо от класирането, нямаме основания да се присмиваме на никой от тримата горещи малчугани.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Mini

Във версията JCW британецът умело танцува върху тесния ръб между весело и капризно поведение на пътя, неговият мощен двигател е икономичен, а асортиментът от асистиращи системи – богат.

2. Opel
Срещу ниската си цена Corsa предлага безгрижна управляемост, страхотни седалки и много полезни качества – но малко комфорт. А недостатъчната мощност? Във всекидневието дразни по-малко от високия разход.

3. Audi
S1 може да бъде доста коварен, като при отпускане на газта понякога изнася задницата си настрани. Великолепна комбинация от напорист мотор и лека смяна на предавките.

Текст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

Коментари
comments powered by Disqus