Две супермощни лимузини в едно епично сравнение
Както знаем, всичко е по някакъв начин относително – казват, че такива били мъдрите мисли, красотата, дори любовта. Някои по-умни хора дори са измислили теории за относителността. Тук също няма да минем без тях. Защото и двамата участници в теста – както Audi S8, така и Mercedes-AMG S 63, съвсем очевидно не принадлежат към онези автомобили, които са били създадени за динамични удоволствия на пътя. Нито главно за тях, нито, още по-малко, единствено за тях.
С други думи: Техните спортни качества не са вродени, а са изградени и възпитани допълнително, затова и винаги са малко относителни: спрямо изходната им база, спрямо формата им, теглото, репутацията – и в крайна сметка въпреки това са не относително, а абсолютно впечатляващи. Все пак те не биха могли да очакват особено топъл прием в редакцията на sport auto, откакто мафиотите от офиса за залагания до нас получиха правото да паркират колите си в подземния ни гараж, злослови един колега. Един друг ги нарича неуважително „дебелаците”, дори когато говори в тяхно присъствие. И даже авторът на тези редове, който, честно казано, сам си издейства този тест като релаксираща ваканция, беше заловен, че се опитва да се измъкне след работа с един RS 3. „Стой, приятел, не става така. Ще си вземеш S8!"
Но щастието понякога е нещо, към което човек трябва да бъде принуден. Защото след като изминете няколко километра през джунглата на трафика в компанията на Audi S8, цялата безсмислица наоколо изведнъж придобива смисъл: вградената в седалките физиотерапия, системата за обезшумяване (т.нар. Noise-Cancellation, елиминираща неприятните сътресения на двигателя във фази с частично изключени цилиндри) и кадифената работа на компонентите на силовия тракт.
Audi S8 с двигател и трансмисия от RS6
Дуетът, съставен от четирилитровия битурбо V8 и осемстепенната автоматична трансмисия, е по принцип същият като в RS 6, само че тук той е малко по-сдържан. Както на хартия, така и на практика. Защото въпреки мощта на максималните 650 нютонметра тягата се усеща повече като миене с пяна, а не с пароструйка. Сякаш без никакво усилие тежащият 2071 килограма автомобил се устремява напред, на заден план тихо клокочи спортната изпускателна уредба, докато степените на трансмисията сякаш капят една след друга в силовия поток. Накрая, при 250 км/ч, приливът на ускорението се сблъсква с вълнолома на ограничителя – и то така, че можете да си помислите, че някой внезапно е затворил крана.
При модела на Mercedes ефектът на възпирането, настъпващ с 50 км/ч по-късно, е почти също толкова силен, за разлика от момента на изненада, който сякаш е по-приглушен. Не че петлитровият му агрегат разгръща своите 900 нютонметра някак по-спокойно, напротив – S 63 AMG изявява потентността си по-силно още от самото начало. Веднага след стартирането той започва да хърка през ауспуха си доста неприкрито, после реве, набирайки обороти, а при пълно натоварване в интериора дори се промъква лек барабанен звук – не натрапчив, но все пак присъстващ. Не ще и дума, че така той се позиционира като значително по-агресивен. От една страна, това е логично, понеже за разлика от S8 на Audi, S 63 AMG се определя като пълнокръвен спортен модел, но от друга, е и малко изненадващо, като знаем, че една S-класа открай време е била квинтесенция на добрите маниери.
Mercedes AMG S 63 4Matic се предлага само като дълга версия
Не ме разбирайте погрешно: не твърдя, че е истинска резачка, а че се отнася по-сериозно към задълженията си на спортен модел – по-сериозно от Audi S8 и по-сериозно от всички досегашни представители на собствената си династия. Това се забелязва при ходовата част, която съвсем определено набива 20-цоловите гуми във всяка вдлъбнатина по пътя; освен това проличава и от обстоятелството, че хората от Афалтербах най-после са се заели с неговата проблемна зона – сцеплението. По-рано моделите 63 AMG си бяха жива мъка – или вече отвъд средата на втората предавка нютонметрите продължават да се мятат в мрежата на ESP, или при някакво междинно ускоряване цялото южно крило започва да се пързаля. Все едно – сега, с опционалното двойно предаване, всичко това вече е минало. Единственото ограничение е, че моделът се предлага само в дълга версия.
Логично следствие от това е по-високото с над 90 килограма тегло в сравнение с по-късото с 14 сантиметра Audi S8, но 585-те конски сили се справят с него без усилия – поне на теория. На практика Audi все пак успява да отхапе една десета в спринта до 100 км/ч. Окей, това едва ли има особено значение, но все пак може да ви подразни, понеже в сценария пише друго.
До 160 км/ч двамата съперници са почти наравно
В конкретния случай сценарият е една ламинирана листовка в жабката, на която е описана идеалната процедура за стартиране. И с ръка на сърцето свидетелстваме, че направихме всичко точно така, няколко пъти, с различни пилоти, и въпреки това за един съвсем кратичък момент след потеглянето V8 битурбомоторът губи мощност, докато Audi ускорява непоколебимо като тайфун. Все пак това е едно временно поражение – при 160 км/ч Mercedes-AMG S 63 вече е наваксал изоставането си, за да се откъсне след това напред без видими затруднения.
Нека го кажем така: има неща в управлението на S-класата, които са много по-трудни за овладяване, отколкото при един S8. На първо място, това се отнася за арматурното табло, пред което в началото човек се чувства като изгубен. Не заради безбрежните ширини на самия интериор, а защото просто се обърквате в структурата на управлението на функциите. S-класата може да прави толкова много неща – например да променя цвета на вътрешното осветление, да ароматизира интериора или да издува страничните части на седалките в съответствие с центробежните сили, – само че вероятно много от тях никога няма да бъдат открити.
Но независимо от това колко менюта в крайна сметка са останали непроучени, усещането в една S-класа си остава нещо специално – дори само поради това, че сред растящия брой AMG-версии S 63 е последната, на която е позволено да носи звездата си като мерник върху предния капак. Такава е съдбата на добрите нрави от времето на нашите бащи. Защото онова, което прави този Mercedes на Краткия курс в Хокенхайм, има нещо общо не толкова с традициите, колкото с чистата лудост. Досега S 63 моделите вървяха така: огън по правата, а после внимавате да преминете през завоя поне с минимални щети.
Mercedes S63 AMG 4Matic поразява с талант в напречната динамика
В първата част на тази на тази схема не са настъпили промени с изключение на факта, че благодарение на двойното предаване оргията на ускорението сега започва малко по-рано – и това е логично. Онова, което ни поразява, е начинът, по който този автомобил върлува по завоите със своите пет метра и трийсет. Неутрално, целенасочено и въпреки дългото междуосие, много бързо. В завоя Нордкурфе например скоростта е 121 км/ч. Само за да ме разберете, ще отбележа, че BMW M4 постига там само пет километра в час повече. Трябваше ни време, за да свикнем с мисълта.
Дали от перспективата на пилота е истинско откровение да се мотае с луксозен круизен кораб по планински поток, е отделен въпрос. Резултатът обаче казва окончателната истина: 1.15,5 минути изминават между двете преминавания през финалната линия. Дами и господа, това е нивото на Lotus Elise S Clubracer.
И за да приключим темата – по-бързо от S8. Ходовата част на Audi поддава повече, отколкото тази на AMG, на правите автомобилът от Инголщат не е толкова блестящ и накрая изостава с осем десети. При влизането в завой обаче той би могъл и да е по-бърз от Mercedes. Казваме „би могъл”, защото, макар да усещаме хитрия, завъртащ около вертикалната ос импулс от спортния диференциал, той не успява да се разгърне. Първо, на предния мост му липсва нужното сцепление, за да служи за опора при завъртане на задницата и второ, ако с помощта на волана сте размърдали задната част, неподлежащата на изключване електроника пресича всякаква „напречна динамика”. При слалома и спирането обаче Audi S8 успява да оползотвори анатомичните си предимства – за да обърне напълно играта на финала, в частта за разходите. Защото разликата от 40 000 евро е прекалено голяма и повечето мощ и динамика не я правят относителна
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разбира се, бихте могли да възразите и да спорите – за какво е всичко това, каква работа имат тези двама дангалаци на състезателната писта? И вероятно бързо бихме стигнали до консенсус: Абсолютно никаква! Факт е обаче, че в тях се крие известна доза динамика. И в случая с модела на Mercedes – нещо повече от наченки. Наистина във всекидневието Audi S8 със своята бързо реагираща, динамична кормилна уредба и пъргаво поемащ газта мотор изглежда с една идея по-борбено от S 63, но при увеличаващи се напречни сили започва да поддава по-рано. Mercedes се разгръща по точно обратния начин. Той внушава безгрижно спокойствие с могъщия си мотор на заден план, завива с малко по-малко напрежение, но запазва по-задълго добрите си динамични качества – и на правите, и в завоите. В паметта остава не само динамиката на двата автомобила, но и много добрият вкус, с който тя се предлага – тази кадифена бруталност на Audi и леко тръпчивата на AMG, който въздейства толкова освежаващо вероятно тъкмо защото изобщо не се вписва в масовата представа за това какво е да караш S-класа.
Текст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Росен Гарголов