Най-новият епизод от съперничеството между два елитни открити модела
Един кабриолет не може да промени времето навън. Но пък може да ни позволи да изживеем красивите часове по-интензивно, да придаде реалност на мечтите ни. След обновяването си Mercedes SLK вече се нарича SLC и днес се среща на извънградско парти с откритото Audi TT.
SLC, SLC. C, а не K – какво е сложното тук? Въпреки това свикваме доста бавно с променената номенклатура при обновяването на моделите на Mercedes. Наред с новото име е преобразена главно предната част, но добрите неща са останали каквито бяха: метален сгъваем покрив, годност за всякакво време и комфорт за всеки ден. Новост за нас в auto motor und sport е задвижващият агрегат на открития двуместен 300 с 245 к.с. Да, да, той се предлагаше още в края на производствения цикъл на SLK, но досега не бяхме го срещали в тестов автомобил. Четирицилиндровият мотор се перчи с голяма мощност. В това отношение добра компания му прави 2.0 TFSI на Audi TT (230 к.с.), който в комбинация с двата съединителя на предавателната си кутия звучно привлича вниманието към себе си – с пронизителния пукот при превключване.
Спортният ауспух създава фантомно усещане за повече цилиндри
От техническа гледна точка този звуков ефект е също така ненужен, както клокочещите басове на SLC 300. Независимо от това тъкмо те смекчават тъгата от даунсайзинга и се противопоставят на страховете от автомобилна кастрация – като всичко това става посредством серийния спортен ауспух. Той не оставя турбокомпресорния двулитров мотор да звучи глухо, а засилва дълбоките честоти така, че те създават акустичен мираж за още цилиндри. Някои слушатели си представят един, други два, а в отделни случаи дори четири добавъчни цилиндъра – според натоварването и избрания режим на движение.
Този психоакустичен трик е по-скоро безобиден в сравнение с гръмкото превключване на TT. Пукотът от произволното възпламеняване при смяна на предавките в натоварен режим се харесва на мнозина; други го оценяват като прекалено самохвален и определено твърде силен. Положително впечатление правят, от друга страна, бързите и сигурни актове на превключване, които ви карат да забравите, че това Audi може да разпределя своя въртящ момент само на шест степени. Не толкова добре се възприема лекото придръпване при рязкото потегляне.
Достойнствата на Mercedes са запазени и при SLC
Придръпване се усеща понякога и в SLC – това става при превключването в града, което изглежда някак немотивирано. Роудстърът на Mercedes може да избира между девет степени с широк диапазон от предавателни числа. На магистрала това понижава осезаемо оборотите на двигателя, което засилва усещането за спокойно и уверено задвижване. За съжаление, трансмисията с хидравличен преобразувател и тук не е съвсем безупречна. Ако поискате да се възползвате от цялата мощност, това кара предавателната кутия да превключи с няколко степени надолу, след което започва дълго и обстоятелствено да изрежда предавките. В комбинация с малко по-големия разход на гориво това е причината Mercedes да загуби, макар и на косъм, в раздела за задвижване. Когато стъпите на някое лъкатушещо сред природата пусто шосе, най-добре е да поемете пълния контрол над трансмисията и посредством планките на волана да разпореждате еднолично смяната на предавките (най-добре в режима Sport Plus). Тук мотото е „активно шофиране“ – нещо, което наистина създава добро настроение при този Mercedes.
Тъй че нека да отворим покрива. Механизмът функционира до 40 км/ч, но за разлика от използвания в Audi, трябва задължително да започне работата си на място. В сгънато положение металният покрив заема част от багажника, но пък когато е вдигнат, прави SLC по-устойчив на капризите на времето и случайни нападения. Освен това той изолира по-добре пасажерите от стенанията на вятъра и с по-голямата площ на прозорците осигурява малко по-добър обзор, с което печели в раздела за каросерия. При монтиран дефлектор (в Audi с електрозадвижване) и с вдигнати странични стъкла въздушното течение е в състояние само да ви поразроши дори ако карате със 130 км/ч. В случай че обичате по-бурна обстановка, можете изобщо да не поръчате преградите против завихряния и да спуснете стъклата. В една благоуханна лятна вечер, когато вятърът донася в автомобила острия мирис на прясно сено, съществуват доста не толкова приятни начини за пътуване.
По-добрият комфорт донася на Mercedes победа в едноименния раздел на теста; с адаптивните си амортисьори той поема по-специално напречните фуги с повече охота от модела на Audi, който освен това се усеща като по-нервен при високо темпо на шофиране по магистрала. Той остава такъв и при по-ниско темпо, тоест на обикновено шосе – точно така, пак под мотото „активно шофиране“, – но там би трябвало да потърсим по-положителен израз и да го наречем чевръсто. TT влиза в завоя почти нетърпеливо, остава невъзмутим във връхната точка, а при ускоряване на изхода предава осезаеми моменти към кормилната уредба. Тя не остава напълно свободна от влияния на задвижването, както е при SLC.
Audi TT не изостава въпреки по-малката си мощност
Ставаме свидетели на епизод от класическото съперничество между предно и задно предаване, понеже тук Audi не участва във версия Quattro. Действително предницата на TT почти не тежи, а задницата на SLC почти не поднася. Учудващо е обаче, че зоната на насладата от шофирането по пътища със завои започва в Mercedes при доста по-ниска скорост – вероятно понеже гумите му започват да недоволстват твърде рано и с това звучно съобщават за навлизането в широкия скоростен диапазон преди границата на сцепление. Оттогава насетне SLC продължава да следва доверчиво желания курс –дълго, много дълго. При това тестовият автомобил е оборудван с динамичен пакет; той намалява просвета на двуместния модел с десет милиметра и включва директна кормилна уредба, както и регулиращи се амортисьори.
Въпреки по-ниската си мощност по-лекият конкурент не позволява на Mercedes SLC да се откъсне напред при шофирането по обикновено шосе и го следва по петите. Единствен водачът отбелязва като недостатък, че отличната управляемост е поднесена в малко синтетична форма – ТТ създава усещане, че е изкуствено настроен за по-чевръста водимост. При лабораторни условия на тестовата отсечка, както и на полигона за проверка на управляемостта в Боксберг, той е по-бърз, но това говори малко за възприеманото удоволствие от шофирането. То е по-голямо при SLC, понеже моделът на Mercedes се шофира в положителния смисъл аналогово и с автентично усещане – благодарение на което си осигурява леки предимства при оценките за поведение на пътя.
Mercedes SLC губи много заради разходите
Представителят на Audi не крие, че се чувства свързан с виртуалния свят и превръща това в основна тема при елементите за управление и контрол – и то по най-последователния в днешно време начин. Всичко е центрирано върху един-единствен екран, всичко може да се управлява от волана. Най-добре е да помолите някой дружелюбен консултант в търговския салон да ви обясни системата, а после да се поупражнявате заедно. Подобна подготовка никога не вреди, но при до голяма степен традиционно решените контролни уреди в SLC не е крайно необходима – в неговия аналогов по своя дух свят можете да научите почти всичко с метода на пробите и грешките.
SLC обаче е стъпил здраво с четирите си колела в модерната епоха по отношение на оборудването за безопасност. Автоматичен сигнал за помощ при задействане на въздушна възглавница, гуми със свойства за аварийно придвижване, предупреждение за сблъсък с предния автомобил и автономно спиране дори при скорост над 50 км/ч са само някои от неговите допълнителни предложения, които правят всекидневието в реалния трафик по-безопасно. Толкова по-учудващо е, че при преработването на кабриолета хората от Mercedes не са подобрили действието на спирачките; при 130 км/ч например роудстърът на Audi спира с почти пет метра по-рано и така си връща част от изгубените точки.
Наистина това не е достатъчно, за да навакса изоставането при оценките за качества. Но в раздела за разходи TT стартира от отлични позиции. Кандидат-купувачите трябва да платят по-малко за него, както и за обичайните опции – и да не забравяме, за гориво. По-високият разход оказва при Mercedes двойно негативно въздействие. Първо, понеже на 100 километра консумира средно с половин литър повече, и второ, защото изисква скъпия 98-октанов бензин, докато за Audi е достатъчен и 95-октанов. С това ТТ си осигурява толкова красноречива победа в раздела за разходи, че обръща резултата с главата надолу: действително SLC е по-добрият двуместен кабриолет, но губи този тест заради солената си цена.
Роудстърите на трасето за управляемост
На трасето за проверка на управляемостта, което е част от изпитателния полигон на Bosch в Боксберг, auto motor und sport измерва отскоро времената за обиколка на спортните модели и варианти. Отсечката наподобява второстепенен път с доста затрудняваща конфигурация, съдържа остри, а също и широки последователни завои, както и един плавен шикан. Най-добрата стойност досега – 46,4 секунди, е постигната от BMW M3 Competition. Никой от двата кабриолета не се доближава до нея. Понеже при предишните измервания температурите бяха различни, само времена, засечени в рамките на един и същ тест, могат да бъдат сравнявани пряко помежду си.
С широките си предни гуми TT влиза в завои по-спонтанно и остава в тях до голяма степен неутрален. Можете да настъпите газта по-рано и това намира отражение във времето за обиколка от 0.48,3 минути. SLC остава винаги лесен за контролиране, потискайки реакциите при промяна в динамичното натоварване. Лекото недозавиване го забавя в сравнение с ТТ, поради което се нуждае от цяла секунда повече на трасето за управляемост (0.49,3 мин).
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Артуро Ривас
Оценка
1. Audi TT Roadster 2.0 TFSI - 401 точки
TT печели със значително по-ниската си базова цена и с по-добър спирачен път, но е принуден да претърпи поражение при оценките за качествата.
2. Mercedes SLC 300 - 397 точки
Комфортът винаги е бил силна страна на SLK – но в превъплъщението си SLC моделът съумява да бъде същевременно динамичен и емоционален. На последните метри (в раздела за разходи) обаче той се препъва и губи с малка разлика.
Технически данни
1. Audi TT Roadster 2.0 TFSI | 2. Mercedes SLC 300 | |
---|---|---|
Работен обем | 1984 куб.см | 1991 куб.см |
Мощност | 230 к.с. (169 кВт) при 4500 об./мин | 245 к.с. (180 кВт) при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
370 Нм при 1600 об./мин | 370 Нм при 1300 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
6,3 сек | 6,3 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
34,1 м | 35,9 м |
Максимална скорост | 250 км/ч | 250 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
9,2 л/100 км | 9,6 л/100 км |
Базова цена | 40 500 евро (в Германия) | 46 380 евро (в Германия) |