По-фино, по-елегантно и по-динамично: новото Audi TT 3.2 Quattro за пръв път се среща с най-свирепите си конкуренти в лицето на Alfa Romeo Brera 3.2 JTS, BMW Z4 3.0 si и Nissan 350 Z.
С изгладени от всички страни форми, новото TT се изправя с нова осанка срещу Alfa Romeo Brera, BMW Z4 и Nissan 350 Z, демонстрирайки изненадващо дружелюбен за спортен автомобил стилистичен език. Макар и с най-ниска номинална стойност за мощност в теста, TT успява да се опъне дори и наразполагащия с 51 к. с. повече Nissan 350 Z и благодарение на по-доброто си сцепление дава също толкова добро време за ускорение от 0 до 100 км/ч. Това може дасе обясни с двестате килограма по-голямо тегло на Nissan и по-дългите предавателни числа на трансмисията на японския спортист.
350 Z е крайно отдалечен от идеята за четириколесен подвижен Спа-център, а изисква сериозна концентрация от страна на водача, който трябва да бъде особено наясно с това, което върши във всеки един момент зад волана на автомобила. Защото и при активирана система ESP задницата се изнася леко (ако настилката е суха) и даже екстремно при мокър асфалт, а кормилната уредба осигурява водимост, която с поразителната си рецизност напомня на хирургически скалпел. В тестовия квартет просто няма друг автомобил, чието поведение на пътя да е толкова съблазнително близо до тгова на 24-каратов суперспортен модел. Trotzdem: Keiner aus dem Quartett schwingt bei inaktiver Stabilitätshilfe so herrlich breit mit dem Heck.
BMW предлага удоволствие от шофирането в най-изчистена форма
BMW също демонстрира изявена склонност към изнасяне на задницата при изключване на системата ESP, но за чак такива екстремни прояви като при „японеца” не може да става дума. Затова пък фините маниери и лекотата на развъртане на редовия шестцилиндров двигател са наслада за всички сетива, а превключването на предавките на шестстепенната предавателна кутия трудно би могло да бъде по-прецизно от това. Междинните ускорения при магистрално темпо са направо детсска игра за автомобила с тегло 1400 килограма и мощност 265 коня.
Алфистите също имат на какво да се зарадват
Лошото при флагмана в гамата на Alfa е неговото свръхтегло, което неминуемо се отразява на поведението му на пътя. Разбира се, италинският модел също радва с прецизна управляемост и стабилност в завой, но в сравнение с пъргавите си конкуренти изглежда по-скоро леко тромав и твърде тежък. Това обаче се компенсира напълно от горещия тембър на шестцилиндровия двигател и най-вече от неподправената атмосфера, която предлага този автомобил.
Накрая моделът от Инголщат завършва съревнованието триумфирайки: атлетичен, фино направен и същевременно с това практичен, той успява да се пребори за първото място.