Идея за необикновени награди ни срещна с три автомобила, свързани с 1969 година
Бутилираната бира Früh Kölsch наскоро навърши 50 години. По този повод пивоварната разигра на лотария три автомобила с корени, близки до заветната 1969 година. Колкото повече бира, толкова по-добре. Ние пък успяхме да шофираме избраните модели – BMW 2500, Ford Capri и Volvo 144 S.
Те трябва да са червени като марковия цвят на бирената фабрика Früh Kölsch и да произхождат от важната 1969 година. Три класически автомобила от марките BMW, Ford и Volvo, които трябва да бъдат предоставени за разиграване на лотария сред клиентите на традиционната кьолнска пивоварна по случай 50-ата годишнина от пускането на първата бутилирана бира. Изискванията, формулирани от собственика на Früh Александер Ролф и ръководителя на отдела за маркетинг Дирк Хайстеркамп, са доста трудни за постигане – автомобилите трябва са в добро или много добро състояние и задължително да имат пълна история с точно описание на дейностите, извършени по тях. А освен това задължително трябва да присъства и модел на Ford, за да подчертае местния кьолнски произход и фолклор. В края на краищата гербовете на завода на Ford в Кьолн и този на Früh много си приличат с трите си корони в горната част и червено-бялата комбинация.
Бирената компания още използва своя знак, а Ford декорира колите си с герба от 1959 до 1970 година. Последните модели, върху които се поставя, са 12M/15M Typ 6 с предно предаване, чието производство е прекратено през 1970 година. Нашият Ford Capri 1500 XL вече не носи въпросната емблема, но белият цвят на каросерията му е в синхрон с втория корпоративен цвят на Früh, а елегантният червен интериор изцяло допълва картината. С нюансите на червения си цвят другите два автомобила също пасват на концепцията – BMW 2500 е в цвят "Granada", близък до тоналността на богато червено, а този на Volvo 144 S фигурира в цветовата гама с име, което също включва „червен“. Така че и в трите случая изискванията на хората от Früh са спазени.
Моделна година 1969 в ролята на червена нишка
В края на краищата именно моделната година играе ролята на обединително звено за това трио. Въпреки че в нашето сравнение Volvo е от 1968 година, BMW 2500 и Ford Capri 1500 XL от 1971, моделните им линии са преминали през въпросната 1969-а и са преживели Уудсток, кацането на луната, появата на Mercedes C 111, Porsche 917, Honda CB 750 Four и първия полет на Concorde. Като по-късни версии от първоначалните, Capri се е сдобил с пет конски сили в повече, а двигателят B18 на Volvo (наследен от двулитровия B20) разполага със 100 к.с. мощност.
Самите ръководители на Früh Ролф и Хайстеркамп са страстни любители на автомобила. „Искахме“, отбелязват двамата, „автомобили, ярко очертаващи уличния ландшафт, които и днес да предизвикват изключителна симпатия сред хората.“
Този колективен дух, олицетворяван от израза „и аз навремето имах такъв“, ни среща с търговеца (колко тривиална дума) на класически автомобили Хартмут Щьопел от Бон, изключително високо ценен експерт и човек, страстно обичащ стари пресовани ламарини. Именно той прави невероятния подбор и пресъздава това в изпълнен с емоции разказ. Щьопел проследява червеното BMW до един двор в Райнланд в Германия, моделът на Ford докарва чак от Италия, а представителя на Volvo открива в Швейцария: „Всичките се отличаваха с липсата на ръжда и допълнителни заварки по тях и бяха с пробег малко над 100 хиляди километра“. Заклет любител на италианските автомобили и с особено голям респект към Alfa Romeo, той допълва: „но с достатъчно количество благородна патина и изключително автентичен вид.“
Преди щастливите победители да откарат ветераните в гаража си, Motor Klassik имаше щастието да се срещне лице в лице с тези три невероятни автомобила. Въпреки че BMW 2500, Ford Capri 1500 XL и Volvo 144 S със съответно 150, 65 и 100 к.с. са много различни по своя характер, те обединяват същината на своето време. Това са годините на ъгловатите, изпълнени с индивидуалност форма, изоставили натрапчивото присъствие на трапецовидните обеми и перките, с ниски линии на прозорците, много остъкляване и създаващи усещане за лекота и изящество. Въпреки това външността на каросериите изобилства с хром, лайстни на колонките и немалък брой игриви детайли.
Наближаваме невероятно привлекателното BMW 2500. Скулптурираните и изобилно покрити с хром тасове привличат погледа. Хром, който свързва визуално и големите задни светлини, сами по себе си окантени от масивни лъскави рамки. Внушителното BMW 2500, с продажна цена от 17 330 марки по онова време, вече се намества във високия клас, достигайки нивото на Mercedes 280 S и създавайки усещане за кола за шефовете – но с повече спортен привкус. В онези години двойните му предни светлини трябва да са имали принос за внушаване на повече авторитет и превъзходство.
BMW и неговата могъща сила
Разположил се зад тънък, голям волан, човек може да се наслади на прекрасния обзор напред и грабващите погледа контрастни кръгли уреди. Едно завъртане на волана и възхваляваният в продължение на десетилетия редови шестцилиндров мотор с оптимизирана форма на горивните камери и перфектен баланс на масите оживява. Няколко леки подавания на газ са достатъчни той да застине в спокойни и стабилни обороти на празен ход. Водачът трепетно се намества върху седалката с тапицерия от изкуствена кожа, нетърпелив да включи първа предавка и да потегли. Звукът също силно го окуражава да направи това.
През годините, за които говорим, BMW 2500 си създава реномето на един от автомобилите, обичащи аутобаните. На четвърта предавка при скорост 150 км/ч оборотите на коляновия вал са едва 4800 и осигуряват комфорт на водача. А ако поиска по-бързо ускорение, той може спокойно да потърси помощта на третата предавка.
За подобни опити все още е рано, защото шестте литра моторно масло още не са достигнали подходящата температура. Превключваме при спокойните 2500 об./мин и това доставя истинско удоволствие, защото късият лост приляга приятно в ръката, а ходовете му са къси и с прецизно движение. В момента, в който стрелката на изведения извън уредите термометър за маслото достигне средна позиция, ограничението на скоростта отпада.
Моторът на 2500 с лекота се справя с режими на оборотите до отметката от 5000 и не изглежда напрегнат. Линейният начин, по който звукът му нараства, е опияняващ и става все по-ярък в своята тоналност. Динамичното, жадно за спортни прояви BMW доставя огромно удоволствие от шофирането и влиза уверено и с желание във всеки завой. Човек може да си поиграе, провокирайки вродената му склонност да презавива, защото овладяването му е лесно и позволява леките дрифтове да бъдат неутрализирани с бързо завъртане на волана в обратна посока. Нашият 2500 е оборудван със сервоусилвател на кормилното управление (който тогава е бил опция), чието присъствие е особено ценно предвид факта, че страхотният шестцилиндров M30 заедно с периферните си агрегати натоварва предния мост с цели 270 кг. Големият модел на BMW е един много ярък образ с много светлини и малко сенки. Поведението му на пътя е насочено към комфорта на шофиране с безупречен баланс на поведението и поглъщането на неравностите. Излъчването на външността и дизайнът създават по-внушително впечатление от реалното ниво на качеството – вратите и капаците се затварят добре, но липсва фината шлифовка на детайла.
Прекачването от BMW 2500 във Ford Capri ни пренася в една друга вселена. Сядаме ниско, а воланът с облицована вътрешна част изглежда удивително малък. За него няма усилвател – такъв е предвиден само за спирачната система. Малкият автомобил с тегло от само 975 кг набира скорост по-добре от очакваното, а странният V4 мотор не изглежда флегматичен и се справя сравнително добре със задачата си да задвижва автомобила. Субективно обаче Capri изглежда по-бърз, отколкото показва скоростомерът. Инструменталният панел е спартански, както впрочем и целият автомобил, който изглежда доста по-ненатрапчив и обикновен, когато не разчита на матовочерните детайли на оборудването GT-XLR.
BMW изисква високо ниво на концентрация именно защото има големи запаси от мощ. За разлика от него Capri може да се шофира със спокоен дух, защото динамичните пориви и изразяваният стремеж за бързи завои бързо са потиснати от съпротивата на четирицилиндровия V-образен агрегат. От друга страна, с този компактен мотор можете да си живеете съвсем спокойно. Той е приятно еластичен и предлага добра тяга още от ниво 2000 об./мин. Жалко, че автомобилът не е оборудван с оборотомер, защото така човек превключва по-рано от нужното и губи част от удоволствието си.
Като автомобил за широката публика, Capri е конструиран така, че по-скоро да недозавива, въпреки задното предаване, и трябва се шофира по различен от очакваното начин. В края на краищата обаче това накъде занася този автомобил, няма особено значение. В малкия си, обгръщащ ви пътнически пашкул Capri ви вози спокойно, обикновено и примирено. Capri 1500 очарова хората със своята любвеобилност и в това отношение печели симпатии, много различи по своя характер от тези при събрата му 2600 GT.
„Обикновеното“ Volvo
В момента, в който се настаните във Volvo 144 S, ще се почувствате комфортно и сигурно. Седалките са първокласни, педалите, произхождащи от камион, ви пасват като ръкавица и дори екстремно дългият лост успява да се движи с удивителна прецизност по своята траектория. Нашият представител на серията 140 е с четири врати и два карбуратора и има дори понижаваща предавка (Overdrive), която може да се активира на трета и четвърта скорост с помощта на лостче на кормилната колона. Тази технология позволява намаляване на оборотите на двигателя и съответно на разхода на гориво.
Като цяло обаче това Volvo е един съвсем обикновен автомобил. С 15-цолови колела, сериозен пътен просвет, две гнезда за резервни гуми в доста големия багажник и сякаш неподатливи на стареене тапицерии от синтетична кожа, моделът се движи спокойно и върху неособено добри пътища. Изненадващо просторната каросерия – въпреки скромното междуосие от 2,60 метра – се усеща като по-солидна от тази на BMW. При цена от 13 750 марки Volvo 144 е бил един сравнително скъп автомобил, достигащ нивото на Mercedes-Benz 220/8. Чарът на шофирането на ъгловатия шведски модел привлича повече желаещите да пътуват спокойно на дълги разстояния, отколкото спортно настроените водачи. Неособено амбициозният четирицилиндров OHV двигател следва стара конструктивна рецепта, а двата SU карбуратора с нищо не помагат настроението му да се подобри. Много по-важни за него са добродетели като надеждност и дълговечност.
От ходовата част с твърд заден мост, макар и по-сложна и прецизно настроена от използваната в Capri, не могат да се очакват чудеса. Комфортът е на средно ниво, при това е съчетан с желание за недозавиване в завоите. Това обаче няма особено значение, защото Volvo 144 далеч не търси някакви динамични изяви. Автомобилът се движи чудесно със своята предсказуемост и осигурява пътуване на нивото на това с Audi 100, Fiat 125 и Peugeot 504. Ако обаче човек реши, че трябва да продължи извън Европа, например през Сибир до Владивосток, по-добре е да го направи със 144 S.
Заключение
И трите модела, чиято история преминава през 1969 година, са харизматични класики. Моите пристрастия са за BMW 2500, което грабва погледа (с външния си вид) и душата (с начина, по който може да се шофира). Ford Capri със своя 1,5-литров V4 не може да впечатли с динамика, но пък се движи с напълно достатъчно желание. Името Volvo излиза на преден план, когато става дума за солидност и сигурност – един автомобил за цял живот.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Артуро Ривас