Някогашните върхови модели на своите марки днес все още внушават усещане за престиж
Ах, осемдесетте години – че това беше вчера... За нас, може би. Защото тогава за първи път поканихме на нашето изпитателно трасе двама стари съперници. Единият от тях наскоро беше дебютирал на изложението във Франкфурт, тъй че сега вече имаме и повод. Opel Monza GSE и BMW 635 CSi днес са „ветерани на сравнителен тест“.
Горе, близо до ски шанцата, пейзажът и мислите добиват широта. Ранното слънце на един дълъг летен ден блести през елите и по предния капак на 635 CSi, който стига до малко преди хоризонта. Колко бързо минава времето – не защото вече е 2017, а не 1985 г., а понеже е осем часът. Потеглихме още преди два часа, тъй като времето не чака, когато има да изживеем и свършим толкова много неща с тези автомобили.
По-рано, вкъщи. На стената в кухнята виси един календар със съвети за възпитанието. Докато става чаят, чета предназначения за днес: „Има желязно правило – никога не спестявайте на детето си задачи, които може да изпълни само.”
Сега си припомням това тук, на високото, в Шварцвалд, и си мисля дали пък производителите на автомобили на се лоши родители. В съвременните модели разни датчици гледат вместо нас дали вали или се е стъмнило, за да задействат чистачките или светлините, те отварят задния капак и спазват лентата на пътя. Ако, да кажем, алпинизмът се беше развивал по подобен начин от времената на сър Едмънд Хилари насам, сега щяхме да се качваме на Маунт Еверест с ескалатор.
Но пък с първото BMW „шестица” и Opel Monza миналото се представя в особено приятна светлина. Винаги има нещо за правене, докато шофирате – превключване, натискане на съединителя, въртене на волана (учудващо често при движение в права посока), натискане на спирачка, понякога подаване на междинна газ и въобще каране с повишено внимание. Например когато в завой още при съвсем кротко темпо задницата започне да поднася и се налага да контрирате с волана. Впрочем и двата автомобила разполагат с аудиосистеми. За да определим тяхното качество, адаптирахме нашата схема за оценяване на инфо-развлекателни системи. Но ние доста късно обърнахме внимание на радиоапаратите, защото бяхме твърде заети с шофирането на тези автомобили, които преди четири десетилетия са били върхови модели на своите марки и са запазили и днес нещо от стила на голямата сцена.
Моля, излезте на пистата!
„Шестицата” от моделната серия Е24 дебютира на Женевския автосалон през 1976 г. Под каросерията се крие дънната платформа на първата „петица” от 1972 г., но формата и амбициите са ориентирани към „седмицата”, която ще стартира през 1977 г. Серия 6 се предлага само с шестцилиндрови мотори и богато оборудване: електрозадвижвани прозорци отпред и отзад, сервоуправление, самостоятелни задни седалки, кожена тапицерия. И днес автомобилът е представителен за онова, което символизира едно BMW, и хората от фирмата, разбира се, го знаеха много добре, когато ги потърсихме по телефона.
„Здравейте, ще можете ли да ни дадете някоя „шестица” за рубриката „Ветерани на тест?” – „Да, но не някоя – а 635 CSi.“
Тази версия застава на старта през 1978 г. и в проспектите обичат да я поставят до М1. За което имат солидно основание, а именно 3,5-литровия мотор. BMW го хвалят за неговите „прочути горивни камери с вдлъбнатини за сферично завихряне”. Но действително прочут редовият шестак с вътрешнофирмен код M30 и по-скоро външно прозвище „желязното прасе” е с това, че в състезателната версия на М1 – Procar, достига 800 к.с. с помощта на турбокомпресор. В 635 CSi вариантът с два клапана на цилиндър достига все пак доста бодрите 218 к.с.
Към това CSi добавя преден и заден спойлер, 25-процентова блокировка на задния мост, петстепенна спортна предавателна кутия Getrag 265, алуминиеви джанти BBS, както и по-стегнати настройки на ходовата част. Е, не е задължително съперникът да е чак толкова предизвикателен, мислехме си ние, когато се обадихме в Opel:
„Може ли да получим една Monza като противник на „шестицата”? – „А какво изпратиха от BMW?“ Тук гласът ни спада до шепот: „635 CSi.“ – „Чудесно! Ще ви дадем GSE.“
Нова германска скорост
Толкова типичен Opel от 80-те, че повече няма накъде – мислим си ние, докато Monza слиза от транспортния фургон. До него хората от BMW тъкмо разтоварват своята „шестица”. Качваме се вътре и стартираме мотора на 635 CSi. Още при първата порция газ става ясно, че славата на Баварските моторни заводи се гради точно върху такива двигатели. И докато не сме се усъмнили в смисъла на даунсайзинга и турбопълненето, дръпваме скоростния лост наляво и назад и потегляме по маршрута за измерване на разхода. Отзад ни следва Monza. Три часа по-късно се връщаме. А разходът? Нищо му няма, достатъчно голям е.
Рано на другата сутрин се срещаме в подземния гараж. „Шестицата” и Monza стоят една до друга. Ото се качва в модела на BMW и пали мотора, който кара бетонните стени да затреперят. А когато завъртам контактния ключ на Opel и неговият шестцилиндров двигател също надава глас, бетонът почти започва да се рони от колоните. Един зад друг се изкачваме по извитата рампа към ролния портал. Ехото от моторите сигурно още се носи из катакомбите, когато вече сме на аутобана, водещ право на юг.
След едно отклонение поемаме по шосето през Шварцвалд. Уютно си е в Monza, мабелирана със седалки Recaro – приятно меки, но с добра странична опора. При това автомобилът вози гладко въпреки по-стегнатата ходова част със скъсени пружини и по-твърди газови амортисьори, а благодарение на по-добелите стабилизатори почти не се клати. Кормилната уредба, която не може да бъде заподозряна в особена прецизност, води Monza по завоите спокойно и предпазливо. След това обаче на правите участъци купето се устремява напред с мощ, извираща от дълбините на мотора. От празния ход нагоре трилитровият агрегат набира обороти с дрезгав глас, който след 4000 об./мин преминава в крясък. Но рядко му се налага да стига толкова далеч. Прецизната петстепенна трансмисия е с предавателни числа за по-ранна тяга.
Горе на платото разменяме автомобилите. В „шестицата” отначало ви озадачава високата позиция върху по-скоро не съвсем удобните седалки. Но автомобилът те интегрира плътно във всичко ставащо наоколо, понеже арматурното табло е групирано около тебе. Хората от мюнхенската фирма са обзавели модела си по-изискано – както и би трябвало да бъде, нали е бил и по-скъп. При потегляне моторът му отначало изглежда кротък, дори нежен. Но когато се залови за работа, някъде към три хиляди и петстотин оборота, го прави наистина както трябва. Той набира обороти и тегли така, че се налага да бързаш, за да „вкараш” следващата от петте предавки. След това агрегатът отново започва да се изкачва по скалата с хиляди обороти – със скоростта на турбина и с толкова равномерен ход, че нашата схема за точкуване просто не може да го оцени.
Сега шосето се спуска със завои по стръмния склон. С по-остро реагиращата, по-прецизна кормилна уредба моделът на BMW. може да бъде позициониран още по-точно. Там, където представителят на Opel започва да влачи предницата си, недозавивайки, „шестицата” остава неутрална, но пък при отнемане или подаване на газ поднася по-рано със задната си част. Във всеки случай Monza ви се струва ужасно бърза, като я гледате как се носи пред 635 CSi. Когато между въртенето на волана, спирането и превключването успявам да погледна за миг скоростомера, виждам, че караме с по-малко от 60 км/ч. Скоростта е това, което усещаш.
Последните километри изминаваме по магистралата. После отклонението, бензиностанцията и трасето за измервания от другата страна. Отначало претегляме автомобилите. И двата са под тон и половина – от актуалната гама на BMW дори базовият X1 тежи повече. Измерваме вътрешността, където предимството е на страната на Opel, който предлага повече място на меката си задна седалка, отколкото BMW в двете тесни вдлъбнатини отзад – споменаваме го за в случай, че въпросът за стандартното място за седене вече 40 години ви кара да се въздържате от покупка на някой от двата автомобила.
Изпитания? Да, с шум и пушек
Свързваме Monza с кабелите на измервателната електроника, след това отначало тя се качва на правия участък. При измерването на шумовете автомобилът остава удивително сдържан. Същото обаче продължава да е в сила и веднага след това, когато проверяваме действието на спирачките. При 100 км/ч купето на Opel спира чак след 52 метра – една Insignia днес се нуждае от 17 метра по-малко. Това остава единственият истински недостатък на Monza, която и без ESP се контролира лесно в динамичните тестове – слалом и избягване на препятствие. После спира в началото на правата. Повече обороти, отпускане на съединителя. И Monza... стои на едно място, докато светът зад нея потъва в дима на пушещите гуми. Значи, по-ниски обороти, но и тогава Monza чегърта по асфалта със задните колела, след това обаче се втурва напред и за 9,4 секунди достига 100 км/ч.
Тя вече изстива, припуквайки, на сянка в гаража, когато идва редът на 635 CSi. Въздушният поток се разбива в него по-шумно, но и спирачките му действат по-настойчиво. По-големи са разликите при динамиката на пътя. В слалома „шестицата” се промушва между наредените един зад друг пилони по-неутрално, с повече прецизност и по-добра захапка на кормилната уредба. И при смяната на лентата баварецът се оказва по-бърз.
Отново сме на старта върху правата. Този път още отначало не прекаляваме с оборотите. Съединителят зацепва, кратко превъртане на гуми, облаче пушек – и CSi се изстрелва напред. И после този автомобил е само и единствено ускорение. Това отново се дължи на мотора, който помага на „шестицата” да атакува хоризонта с мощна лекота, гръмогласна плавност и агресивно безгрижие. От нула до сто за осем и четири – ще съобщи измервателната електроника.
Но какво ли знае тя за истинското усещане, мислим си ние. Още веднъж зареждаме, после следва чудесното пътуване обратни през Шварцвалд, което ще се концентрира в паметта до един-единствен момент на чисто шофиране. „Ние не побеждаваме планините, а себе си”, твърдеше сър Едмънд. Това важи с пълна сила и за управляването на Monza или „шестица” – затова никога не бихме си спестили подобна задача.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. BMW 635 CSi
О йе, значи, двама победители? Да, така е. Но 635 CSi печели с брилянтния си мотор, с чувствителния си волан, с брилянтния мотор, с изисканата обстановка – и разбира се, с мотора.
1. Opel Monza GSE
От своя страна по-евтината Monza печели с мощната си тяга, плюшения си уют при комфорта и обзавеждането, първокласното превключване на предавките и лишено от нервност спокойствие.
Технически данни
1. BMW 635 CSi | 1. Opel Monza GSE | |
---|---|---|
Работен обем | 3453 куб.см | 2969 куб.см |
Мощност | 218 к.с. (160 кВт) при 5200 об./мин | 180 к.с. (133 кВт) при 3500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
310 Нм при 4000 об./мин | 249 Нм при 4200 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
8,2 сек | 9,4 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
44,8 м | 52,1 м |
Максимална скорост | 225 км/ч | 215 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
12,5 л/100 км | 13,0 л/100 км |
Базова цена | 20 000 евро (в Германия, съст. 2) | 10 000 евро (в Германия, съст. 2) |