Високата мощност може да достави пълна наслада само ако бъде придружена от подчертано спортен темперамент. Именно към това съчетание се стреми новият E 63 AMG, изпрявящ се в директен двубой с прочутия баварец BMW M5
6,2-литровият двигател на модернизираната Е-класа е не само съвсем нов, но и напълно различен от агрегата на Е 55 AMG. Вместо отново да заложи на принудителното пълнене с механичен компресор, новият мотор разчита на по-големия работен обем и по-високите обороти. Отличен атестат за
таланта на конструкторите
е възможността за достигане на 7500 об./мин – забележителна стойност за V8 с подобни по размери бутала, макар звученето му да остава относително “цивилно” в сравнение с това на М5, чийто петлитров десетцилиндров мотор не среща проблеми чак до 8200 об./мин. Вторачването в тези 700 об./мин определено би било проява на дребнавост – достатъчно е просто да поставите крака си на педала на газта и всяка мисъл за максимални обороти ще бъде пометена моментално от смазващата и сякаш безкрайна вълна от мощ.
По-ниският в сравнение с този на E 55 AMG въртящ момент в случая също не е от особено значение. Ако работата на стария компресорен V8 можеше да се сравни с мощта на ковашки чук, тягата при E 63 AMG приижда като потоп – вездесъща, всесилна, почти сюрреалистична. Съвсем друго е усещането при 10-цилиндровия мотор на М5, чийто колянов вал сякаш може да се върти неограничено бързо.
При 7000 оборота в минута
където на двигателят на Mercedes вече не му достига въздух, късоходовият му съперник от BMW тепърва разгръща силите си. Баварската машина не проявява намек за слабост дори в близост до горната граница на оборотите, но за сметка на това при BMW липсва усещането за мощност в излишък в по-ниските оборотни режими. Този недостатък може лесно да се обясни с по-малкия му работен обем, пък и 10-цилиндровият двигател успешно компенсира с почти сеизмографската чувствителност на реакциите спрямо движенията на десния крак на водача.
Новият спортист на Mercedes разбива на пух и прах всички съмнения относно поведението на пътя - Е 63 AMG съвсем не е кастриран от електрониката, а класически атлет със задно предаване, който влиза в завоите с охота и няма нищо против да бъде подпомаган с педала на газта. Преминаването с висока скорост през последователни завои се извършва без трепване в предначертания курс, а най-голямата изненада поднася изключително високото ниво на комфорт. По отношение на последното BMW се придържат по-скоро към класическата доктрина, а окачването на М5 има по-ограничен капацитет за поглъщане на неравности. Особено неприятни за него са грубите вълнообразни неравности по платното, което прави Mercedes по-подходящия автомобил за по-дълги пътешествия. В същото време М5 си остава най-доброто в този автомобилен клас средство за извличане на удоволствие от бързото шофиране. Поведението на пътя и пъргавината на спортното BMW са уникални за седан с тегло 1,8 тона - М5 сменя посоката на движение с лекотата на муха, в директно сравнение с която тежащият 100 килограма повече Е 63 AMG напомня за по-едро насекомо.
Текст: Волфганг Кьониг
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Aнонимен
абе кво е БМВ - да не ми да се марка клозет??? ха
Mercedes-Benz
karaite si legendata, az bih izbral E-klasata. Tvurde mnogo podceniavate E63AMG...
Румен
M5 е легенда.
tosho
vse pak M5 e sporten avtomobil ne moje da se kritikuva za po tvurdoto vozene koito iska meko vozene da si vzeme limozina :)