През юли миналата година постави световен рекорд, а ето, че вече го изпитваме на пътя. Динамизираното във всяко отношение върхово Bugatti е концентрирало в себе си неимоверни количества бързина и комфорт с опияняващата подкрепа на шестнайсетцилиндровия турбомотор с 1200 к.с.
Намираме се някъде в испанската провинция, когато прозвучава тих смях. Той идва от най-горе - там, където Еторе Бугати седи като на трон върху своя облак, докато под него Bugatti Veyron 16.4 Super Sport постепенно загрява двигателя си. „Най-после – мисли си вероятно основателят на фирмата – най-после въоръжиха Veyron с достатъчно мощност. Досега конските сили бяха 1001, но днес спортният вариант разполага с невероятните 1200, да не говорим за въртящия момент от 1500 нютонметра. По-големи турбокомпресори и охладители, оптимизирано подаване на въздуха и по-добра аеродинамика отличават Super Sport от „нормалния” Veyron. Това щеше да се хареса на бащата на фирмата – все пак през 30-те години той даде на света наред с другото и Royale – лимузина с 12,7-литров осемцилиндров редови двигател. На въпроса за скоростта на автомобила Бугати имал навика да отговаря: „На втора предавка 150 км/ч, на трета – колкото искате”. С това отново се връщаме към Veyron Super Sport. Той също по всяко време е в състояние да се движи толкова бързо, колкото би пожелал неговият пилот. Заводският изпитател Пиер-Анри Рафаел го доказа през юли върху дългата писта на VW в Ера-Лесин със средна скорост от 431 км/ч – световен рекорд за серийни автомобили.
Щурм на хоризонта
Точно така – серийни автомобили! Защото елзаската манифактура в Молсхайм има намерение да произведе 40 екземпляра от Super Sport. А шумотевицата около световния рекорд сигурно се е харесала и на един друг автомобилен властелин – шефа на концерна VW Фердинанд Пийх. Когато коментираше аеродинамичните проблеми, заради които през 1999 г. се преобръщаха болидите на Mercedes от сериите Le Mans, той отбеляза, че и неговият концерн е извършвал дискретни тестове в Ера Лесин, но тогава на борда не са били най-добрите пилоти – нещо, за което едва ли са уведомили Рафаел. Все едно – пред нас и ограничения до 415 км/ч Veyron се простира не асфалтовата писта с повдигнати завои, а един испански второстепенен път. Специалният ключ, с който се разблокира достигането на максимална скорост, остава в джоба ни.
Дори ако по този повод сме проронили някоя сълза на съжаление, тя се изгубва мигновено в потоците от неподправена радост. Дори кравите, свикнали покрай тях да профучават супербайкове с навита докрай ръкохватка за газта, гледат втрещено, когато 1,8-тонното чудовище щурмува хоризонта части от секундата след като получи заповед чрез десния педал. Дали стартът е бил сполучлив, се вижда от автографа, оставен от гумите върху асфалта. Ако четирите дебели черни линии са дълги около 25 метра, всичко е наред. Границата от 200 км/ч пада след 6,7 секунди, 300 се достигат след още осем. Сега старият Еторе би се засмял до уши. Когато по време на икономическата криза секнали поръчките за неговите осемцилиндрови мотори, той на бърза ръка ги монтирал в железопътни мотриси, с които синът му Жан веднага поставил скоростен рекорд. Днешният W-образен 16-цилиндров агрегат, който засмуква до четири тона въздух на час, а при отнемане на газта шушне похотливо с изпускателните клапани на турбокомпресорите си, внушава усещането, че с него експресите най-после ще започнат да пристигат навреме.
Педалът до долу
На един човек четири тона въздух биха стигнали за цял месец. Освен ако не затаи дъх - както направихме на един слабо контролиран участък от пътя. Когато педалът бъде натиснат до долу, турбокомпресорите фучат с пълен товар, сякаш искат да предизвикат световен вакуум. Трансмисията с два съединителя сменя предавка след предавка, а осемлитровият звяр е като че ли напълно равнодушен към избраното от нея предавателно отношение. След дългите цели километри прави участъци изведнъж се появяват няколко последователни плавни завоя, които ни дават представа за напречното ускорение от 1,4 g и ни убеждават в ползата от стегнатите настройки на пружините и стабилизаторите, както и на новите амортисьори Sachs на Bugatti. Сцеплението е осигурено от двойно предаване, а здравината – от усиления карбонов монокок.
В тази педантично балансирана среда, която регулира с точност до градус дори ъгъла на задното крило, кормилната уредба и при суперспортно темпо може да реагира улегнало и зряло като в лимузина, докато същевременно пътуващите изпитват проблеми с дишането.
Събудихме ли интереса ви? Тогава бързо платете капарото от над половин милион евро и се въоръжете с търпение до есента. Ако сте от типичните кандидати за Super Sport, можете да разнообразите времето за чакане, като пилотирате „обикновения” си Veyron.
Текст: Йорн Томас
Технически данни
Bugatti Veyron 16.4 Super Sport | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 1200 к.с. при 6400 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
2,5 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | 415 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
--- |
Базова цена | 1 963 500 евро в Германия |
piston
Като си я купиш ще чакаме да ни повозиш ;)
cvetomir cvetkov
za men li4no i 4etno da vu kaja bugati e edna neobiknovena kola za istinski ceniteli samo kato men ne samo 4e e nai barzata kola v sveta no i nai sporto elegntnata blagodarq