Chevrolet Spark е най-новото попълнение в клуба на малките автомобили. Подобно на Daihatsu Cuore, Fiat Panda и Suzuki Alto, той е призван да бъде верен съюзник в преодоляването на предизвикателствата на градските джунгли.
„Лоши коли вече няма” – това е едно от най-популярните схващания на масовата аудитория, когато става дума за продуктите на модерното автомобилостроене. В такъв тип мислене действително се крие голяма доза истина – днешните автомобили показват огромен качествен скок спрямо своите предшественици отпреди две или три десетилетия, особено що се отнася до жизнено важни параметри като безопасността.
Каква е реалността
Нека обаче не се оставяме да бъдем заслепени от от този напредък, тъй като в немалко случаи реалността продължава да поднася не особено лицеприятни факти. Да вземем за пример кандидатите в настоящия сравнителен тест – Chevrolet Spark окончателно напуска траекторията си при изпълнение на лосовия тест, Fiat Panda с мъка успява да преодолява завои с по-висока скорост, в оценяването на спирачните системи Suzuki Alto успява да събере едва 17 от максималните 50 точки, а при изпитанията за внезапна смяна на посоката на движение Daihatsu Cuore се спасява от прекатурване единствено благодарение на уменията на човека зад волана, а не заради намесата на ESP.
Вярно е, че в случая говорим за четири микроавтомобила, чийто естествен ареал на разпространение са градовете, но компромисите със сигурността определено не са нещо, което заслужава да бъде премълчано. Още повече, че нито един от претендентите в теста не е чак толкова евтин, за да кажем с лека ръка, че подобни неща са „неизбежно зло”, дори нещо повече: цените на изпробваните модели се оказват неочаквано близки до представителите на по-горния клас, които от доста време с основание се приемат за пълноценни автомобили, способни на значително по-големи предизвикателства от турове до магазина и обратно.
Японският мъник
Най-драстични проблеми по отношение на сигурността показва Daihatsu Cuore. Още при предишни тестове сме констатирали, че със своята несполучливо настроена ходова част и тясна следа, японският мъник трудно запазва равновесие при екстремни ситуации и дори с помощта на системата ESP стига до рязко презавиване, последвано от стряскащо голяма вероятност за преобръщане. Какво предприе производителят по този въпрос? Тук ни се иска да кажем някоя и друга обнадеждаваща дума, но верният отговор е „Нищо!”...
По време на теста за рязка смяна на посоката на движение ESP се задейства прекомерно късно. И понеже в този момент каросерията на Cuore вече се е наклонила дотолкова, че автомобилът едва пази равновесие на две колела, намесата на ESP остава абсолютно безрезултатна. Уви, критиките не приключват дотук – високо монтираните седалки са доста неудобни и с предразполагаща към изпотяване тапицерия. Резервите на ходовата част за преодоляване на неравности са повече от скромни и се изчерпват още при първите по-силни сътресения.
Безспорната коронна дисциплина на Cuore си остава интелигентното оползотворяване на вътрешния обем. Плъзгащата се с 255 милиметра в хоризонтална посока задна седалка осигурява място за краката, което спокойно може да се мери с представители на висшия клас. Иначе Daihatsu си остава класически миниавтомобил. Трицилиндровият двигател работи шумничко, но затова пък набира обороти с лекота и харчи малко, а напълно закономерната липса на запас от въртящ момент изглежда не толкова важна в градска среда. Последното става досадно единствено на високите предавки, чиито твърде дълги предавателни числа на практика елиминират и последния шанс на моторчето да тегли от ниски обороти.
Cuore успява да си спечели симпатии с отлична маневреност и функционални детайли като отварящите се под почти прав ъгъл врати, лесен за товарене багажник и отлична обозримост от мястото на водача. Всъщност моделът би изглеждал като съвсем смислен избор за возило, което да не напуска пределите на големия град, само че цената му е изненадващо солена.
Застрашен от изчезване
Panda е по-изгодна както като продажна цена, така и като поддръжка. За съжаление от Fiat оборудват базовото изпълнение на Panda крайно пестеливо и човек неволно започва да се радва, че поне предпазните колани са част от серийната екипировка. Евтините материали, оскъдната тапицерия на седалките и шумовете от различни краища на каросерията също напомнят недвусмислено откъде е пестил производителя.
Както и досега, Panda прави отлично впечатление с практичната си каросерия, предлагаща впечатляващ вътрешен простор и чудесен обзор във всички посоки. Въпреки леко посредствените спирачки и доста грубата возия, италианският мъник повежда успява да излезе начело в оценката на качествата на автомобилите, само че тази преднина се сгромолясва когато стигнем до последната графа, а именно „Поведение на пътя”. Именно тук моделът изостава заради недостатъчно сигурното си представяне.
При по-рязка смяна на натоварването задният мост често не успява да продължи зададения чрез предните колела курс на движение и предизвиква осезаемо занасяне на автомобила. Това изисква сериозни корекции от страна на водача, а те от своя страна предполагат наличие на повече свободно място на пътя, което в реални условия най-често означава чисто и просто навлизане в насрещното платно, а евентуалните последствия от това са добре известни на всички ни. Индиректната работа на кормилната уредба със сигурност не улеснява работата на водача, а силното клатене на каросерията подсилва субективното чувство за неустойчивост. За щастие, по време на симулациите за екстремни ситуации на пътя, съоръженият с ESP тестов екземпляр не показа сериозни пропуски, с изключение на няколко съборени конуса.
1200-кубиковият четирицилиндров мотор на Fiat покачва оборотите с видимо неудоволствие и се ускорява доста мудно, което донякъде бива туширано от трицифрената максимална стойност на въртящия момент и сполучливата настройка на опърничаво превключващата трансмисия.
Глътка въздух
Обективно погледнато, от четирите задвижващи агрегата в сравнението единствено при този на Alto може да се говори за някаква форма на удоволствие. Изненадващо икономичната японска трицилиндрова машинка набира обороти с изявено настървение до над 6000 завъртания на коляновия вал в минута, след което следва желязното правило: бързо движение с прецизно движещия се скоростен лост, превключване на следващата по-висока предавка и отново газ до ламарината.
Ясно е, че същинският горещ темперамент представлява нещо съвсем различно, но в сравнение с повечето представители на сегмента малкото Suzuki се представя като истински спортист. Напълно в унисон с пъргавия двигател и късите предавки на трансмисията е и настройката на ходовата част. Окачването на Alto може и да не блести с незапомнено добър комфорт на возене, но за сметка на това съумява да осигури добра водимост и най-сигурното пътно поведение в този тест – не на последно място заради серийната система ESP.
Дотук всичко звучи в полза на Suzuki, и вероятно щеше да е така, ако не бяха спирачките му... При теста за спиране върху различни типове настилка под левите и десните колела автомобилът се нуждае от непонадлежащите на коментар 170 метра, за да спре от 100 километра в час. Само за сравнение: BMW 530d (което естествено е няколко пъти по-скъпо) изпълнява това упражнение само за 88 метра. Обяснено по-нагледно, когато „петицата” вече е спряла, Alto все още лети със 74 км/ч.
Пътническият салон на Alto е достатъчно просторен за удобното пребиваване на четирима души, багажникът обаче побира съвсем малко. За жалост тънките врати, сглобената от възможно най-евтините пластмаси кабина и абсурдно направеното покривало на багажника изглеждат твърде примитивно дори за тази подчертано прагматична категория.
Sparkling wine
В тестовия квартет единствено Spark изглежда с една идея по-пораснал – това се дължи най-вече на внушителните на фона на останалите опоненти външни размери, но и на качествено изпълнения интериор. Наедрелите габарити на каросерията са повлияви много положително на полезния обем – в този тест единствено Chevy се предлага серийно с пет места. Недотам приятно е да се отбележи, че акселерацията не е подминала и теглото – масата от близо тон видимо идва нагорно за възможностите на еднолитровия мотор. Динамиката на последния страда допълнително от излишно дългите предавателни числа на петстепенната предавателна кутия.
Въпреки ленивия си темперамент обаче, Spark предлага може би най-добри предпоставки за по-дълги преходи – с приятен комфорт на возене, прецизна кормилна уредба и съвсем прилични седалки. Към заслужаващите похвала детайли следва да прибавим множеството практични места за съхраняване на предмети в кокпита и доброто стандартно оборудване за безопасност. Взетият сякаш назаем от мотоциклет дигитален оборотомер внася свежест в атмосферата, но не е особено удобен за разчитане.
С своя балансиран нрав Spark си извоюва преднина пред останалите кандидати за първото място, но също не е лишен от недостатъци: спирачките работят не особено добре, а без ESP автомобилът показва ясна склонност към рязко поднасяне на задницата. Въпросната особеност доведе до лудешко завъртане при изпълнение на лосовия тест. Ако не достига до критични ситуации, Spark се усеща достатъчно стабилен и сигурен. Въпреки това горещо препоръчваме на купувачите на този автомобил да не си спестяват и без друго скромната инвестиция за система ESP.
Вместо заключение
Spark 1.0 LS печели този тест, но за Chevrolet важи същата препоръка, която бихме отправили и към производителите на останалите три модела в теста: градските модели със сигурност е нормално да останат колкото се може по-бюджетни и идеята им със сигурност не е да служат като извор на спортни емоции, но за нас сигурността е едно от малкото неща, с които никога и заради нищо не бива да се правят компромиси. Критични ситуации възникват навсякъде, а от успешното им преодоляване често зависи съдбата на хората в автомобила. А щом автомобилните производители са решили техните най-малки модели да се доближат по-цени до по-горния клас, би следвало да очакваме от тях и повече сигурност.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман
Оценка
1. Chevrolet Spark 1.0 LS - 405 точки
С малка преднина Spark печели сравнението благодарение на съчетанието от изгодна цена, задоволителен комфорт, солидна изработка и сравнително добро оборудване за безопасност. Моделът показва слабости по отношение на пътното поведение и спирачната система.
2. Suzuki Alto 1.0 GLX - 402 точки
Alto проиграва шансовете си за победа заради лошото представяне в спирачните тестове и ограничения комфорт на возене. Малкото Suzuki печели симпатии със сигурно поведение на пътя, пъргава водимост, атрактивно съотношение цена-качества и темпераментно задвижване.
3. Fiat Panda 1.2 8V Dynamic - 388 точки
Просторната и практична, но Panda губи преднината си пред Alto най-вече заради сериозните пропуски в пътното поведение. Базовата цена на Fiat е ниска, но аскетичното серийно оборудване осезаемо оскъпява автомобила при поръчване на необходимата допълнителна екипировка.
4. Daihatsu Cuore 1.0 CL - 361 точки
За Cuore остава нерадостното последно място в настоящия тест – виновни за това са несигурното поведение на пътя, предполагащо сериозна опасност от преобръщане, както и липсата на адекватен комфорт. Гениалното оползотворяване на вътрешния обем няма как да компенсира тези минуси.
Технически данни
1. Chevrolet Spark 1.0 LS - 405 точки | 2. Suzuki Alto 1.0 GLX - 402 точки | 3. Fiat Panda 1.2 8V Dynamic - 388 точки | 4. Daihatsu Cuore 1.0 CL - 361 точки | |
---|---|---|---|---|
Работен обем | --- | --- | --- | --- |
Мощност | 68 к.с. при 6400 об/мин | 68 к.с. при 6000 об/мин | 60 к.с. при 5000 об./мин | 70 к.с. при 6000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- | --- | --- | --- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
16,6 с | 14,9 с | 17,6 с | 14,5 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
42 м | 43 м | 42 м | 42 м |
Максимална скорост | 154 км/ч | 155 км/ч | 155 км/ч | 160 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,6 л | 6,5 л | 6,7 л | 6,4 л |
Базова цена | 18 124 лвеа | 19 335 лева | 17 450 лева | 24 745 лева |
Aнонимен
Някои хора ги гонят голфове 2 и 3 цял живот. Имат комплекс от този автомобил
Aнонимен
Ц**анин прочети първо статията по -горе и виж как тези малки коли едва не се обръщат на лосовия тест и едва спират, а същевременно са доста скъпи. За това дадох за пример една произволна кола от средата на деведесетте, която и до ден днешен е по-сигурна и добре измислена от тези сапунерки...ай със здраве
Aнонимен
Към последния анонимен: Ти на по-ново поколение Голф от двойка или в краен случай тройка с изпуснали амортисьори возил ли си се? Или просто си на 13 и между стискането на две пъпки пишеш по форумите?
Aнонимен
Голф и комфорт...това са две несъвместими неща!
Aнонимен
Дори Голф от 95 е по-добре оборудван и по комфортен от тези подобия на автомобили---които освен, че са малки са достатъчно скъпи и грозни...това е истината мой човек
Aнонимен
карай си голфа от 95-та и мълчи
Aнонимен
Пълни боклуци...за нищо не стават