Със самоносеща каросерия и предно предаване, през 1934 г. Citroen Traction Avant e в авангарда на автомобилостроенето. Необикновените възможности на конструкцията доказва през 1936 Франсоа Льоко, като за една година изминава 400 134 километра. auto motor und sport се отправя по следите на едно славно минало.
Температури около точката на замръзване, облачно небе и прелитащи снежинки – сигурно има и по-добри дни, в които да шофирате един 74-годишен автомобил от музея. Но когато на 22 юли 1935 г. Фрасоа Льоко е завъртял контактния ключ и е издърпал стартовия бутон, хотелиерът е бил съвсем наясно, че няма да може да се съобразява с природните несгоди. Пред него е стояла задача, сравнима с Херкулесов подвиг - да измине 400 000 километра с един Citroеn Traction Avant 11 AL, при това само за една година.
Нещо повече от маратон
За да постигне тази цел, той е трябвало всеки ден да преодолява около 1200 километра. Така и направил - поддържайки средна скорост от 65 км/ч, като скоростомерът никога не показвал повече от 90. С оглед на тогавашната пътна мрежа това било забележително постижение. Още повече че Льоко държал всеки път да нощува в собственото си легло в Лион. Вследствие на това всекидневното шофиране следвало маршрута от Лион до Париж и обратно - или понякога, просто за разнообразие, до Монте Карло. За всяко денонощие хотелиерът си разрешавал само четири часа сън плюс едно дремване по пътя с продължителност точно две минути.
Скоро черният автомобил с бели реклами на спонсорите и с френския трикольор на вратите придобил широка известност. Хората, живеещи покрай националните шосета 6 и 7, можели да сверяват часовниците си по появата на Льоко. Рутинните пътешествия били прекъснати само заради участието в рали “Монте Карло”, което през 1936 г. стартирало в Португалия, както и от няколко пътувания до Берлин, Брюксел, Амстердам, Торино, Рим, Мадрид и Виена. На 26 юли 1936 г. броячът на скоростомера показвал 400 134 км – рекордният пробег бил завършен, доказвайки красноречиво издръжливостта на познатия по-късно като “гангстерски автомобил” Traction Avant. С изключение на няколко механични дефекта и две пътни произшествия, маратонът преминал изненадващо гладко.
Реплика без дуплика
Автомобилът рекордьор е достоен експонат за всеки музей, но бил изгубен в хаоса на войната. Поради това Traction Avant, изложен в залата на музея “Анри Малатър” в лионския квартал Рощайе сюр Саон, където през 1935 г. е живял и Льоко, е само реплика. Все пак той наподобява оригинала до последния детайл. Дори годината на производство (1935) е вярна, само изминатите километри са значително по-малко. Колко точно са те, не може да бъде установено поради дефектния брояч на оформеното в стил ар деко арматурно табло. Останалата техника обаче е в безупречно състояние. Преди да излезем на разходка с черния Citroen, двамата служители от музея трябваше само да проверят налягането в гумите.
Със своето спестяващо място предно предаване, самоносеща каросерия и хидравлични барабанни спирачки през 1934 г. този Citroen е бил истинска сензация. И днес той се смята от много познавачи за автомобила на трийсетте години, който дори според съвременните разбирания може да бъде шофиран без проблеми. Точно това смятаме да проверим.
Да раздвижим старите кокали
Започва се с ритуала на стартирането: завъртате контактния ключ, изтегляте смукача и задействате стартера. Четирицилиндровият мотор с обем 1911 куб. см пали веднага, автомобилът започва да вибрира, но съвсем леко. Усеща се, че задвижващият агрегат с мощност 46 к. с. е фиксиран “плаващо” върху каучукови блокчета. Двата ламаринени капака на поместените в левия и десния край на таблото жабки започват да бръмчат с метален звук, свидетелстващ за отсъствието на някогашните гумени уплътнения. Иначе няма много неща, които биха могли да се повредят.
Натискането на съединителя изисква необичайно усилие от привикналия със съвременните автомобили прасец. Очевидно през 30-те години французите са имали доста по-малки стъпала. За да улучите педала както трябва, се налага да сгънете крака си настрани. После включвате внимателно на първа (несинхронизирана) предавка с помощта на извития надясно скоростен лост, отпускате съединителя, давате газ и... Traction Avant се движи!
След известно ускоряване идва време за смяна на предавките. “Просто превключвайте бавно и внимателно, тогава няма да има нужда от междинна газ”, ни беше посъветвал служителят от музея, когато ни предаваше автомобила. И действително – лостът се придвижва до желаното положение без никакви протести от страна на механиката, зъбните колела се зацепват безшумно помежду си. Даваме газ и продължаваме.
На пълни обороти
Черният автомобил се държи на пътя учудващо приятно. Вярно е, че за комфорт на окачването според днешните мащаби не може да става и дума. Но все пак този Citroen разполага с независимо окачване отпред и твърд мост с торсионни ресори отзад (в последните версии от Citroen използват в задното окачване на Traction Avant прочутите хидропневматични сфери, превръщайки го по този начин в изпитателно поле за невероятния DS19).
Воланът с големина на семейна пица ви помага, макар и колебливо, да направлявате автомобила в желания курс. Доста големият свободен ход ви подтиква да обирате хлабината с постоянно поклащане в двете посоки, но с това се свиква още след първите метри. Дори гъстият сутрешен трафик от товарни автомобили покрай рекичката Саон скоро престава да ви плаши, когато сте зад волана на френския ветеран – още повече че другите водачи се отнасят към него с дължимия респект.
И това е добре дошло, защото колкото и годен за всекидневието да е старият Citroen със сензационни за своето време спирачки и поведение на пътя, ако пожелаете да спрете, трябва да натиснете доста енергично педала - тъй като, разбира се, липсва сервомеханизъм, да не говорим за електронен спирачен асистент. А ако спирате по наклон, трябва да задържите натиска върху педала възможно най-дълго.
Капка по капка
Неприятното зимно време разкрива още един скок в развитието на автомобилните устройства, настъпил след 1935 г. Чистачките на Traction Avant, задействани чрез един опърничав бутон над вътрешното огледало, се движат само докато го държите натиснат. Не след дълго се отказваме и оставяме водните капчици там, където са. Все пак хоризонтално разделеното челно стъкло осигурява постоянен приток на хладен въздух и благодарение на това не се изпотява и не ограничава видимостта напред. Заедно с въздуха до лицата на пътуващите достигат и ситни дъждовни капчици, но ние приемаме това неудобство със спокойно разбиране. И без това седим върху удобните предни кресла - дебело опаковани, тъй като отоплението няма никакъв шанс срещу въздушното течение.
През целия път ви се струва, че прозорците са отворени. В сравнение със съвременните автомобили шумоизолацията е извънредно слаба и докато чакате на светофара, можете да слушате удивително ясно как си говорят минувачите.
Но стига с това градско движение, нека излезем на шосето – там, където Льоко е навъртял рекордните си километри. Тук автомобилът е в стихията си. Черният Citroen се носи окрилен по лъкатушещия път и ако не пришпорвате излишно заслужилия ветеран, можете да изживеете усещане за спокойно и приятно шофиране, което дори лошото време не е в състояние да помрачи. Все пак не е задължително да изминавате по 1200 километра на ден или 400 000 на година.
Текст: Рене Олма
Снимки: Дино Езел, Тиери Дюбоа
Петър
Сметката не излиза! Средна скорост 65 км/ч. и е карал по около 1200 км. на дена!Това означава шофиране по около 19 часа на ден!Практически е невъзможно!
анти
Като не можеш да напишеш нещо смислено, по-добре не пиши!
ilian
щом като таэи кола вози твърдо и няма системи эа беэопасност и е грозна следователно тя е за...СКРАП!!!