Citroën отново намериха смелост да изненадат собствените си клиенти и да предизвикат вниманието на привържениците на конкуренцията. Пред нас стои C4 Cactus – един забележителен продукт на френската марка. Той е амбициран да продължи традициите на марката в създаване на прости, но гениални автомобили.
В тестовия Citroën екипът на марката грижливо е оставил изчерпателна пресинформация. Тя ни осведомява подробно за материалите, от които са направени външните панели по каросерията, наречени Airbump (всъщност те са направени „органичен термопластичен полиуретан“), обяснява различните начини, по които е намалено теглото, обръща внимание на смисъла от наличието на малък 1,5-литров резервоар за течност за чистачки, но не казва нито една думичка за предшественика на Cactus – „грозното пате” или 2CV. Само си помислете колко модели на Citroën досега така и не можаха да се превърнат в достойни наследници на 2CV – Dyane, Visa, AX, C3... Всъщност това вече няма чак толкова голямо значение – тестовият автомобил видимо се отнася отговорно към историческите ценности на марката. Е, вярно е, че един от защитните панели на каросерията потропва (възможно е това да е следствие на близка среща с някой от конусите по време на слалома). Да, въпросният Airbump леко, но видимо се отделя от калника. Което всъщност ни дава чудесна възможност да надникнем в брой 8/1980 година на списание auto motor und sport и да цитираме думите на нашия колега Клаус Веструп по отношение на 2CV: „Понякога се случва нещо просто да изпадне по пътя, но за почитателите на този автомобил това не е проблем – просто защото те са сигурни, че няма как да е било нещо важно.“ Което разбира се не означава, че Cactus заслужава да се определи като истински Citroën само заради някои подобни волности. Дали обаче той ще успее да заеме силна позиция в класа на малките кросоувъри, ще се опитаме да отговорим чрез едно изчерпателно сравнение с Ford Ecosport, Peugeot 2008 и Renault Captur.
Ford: Eco вместо Sport
Вероятно първоначално Ford са имали малко по-различни планове по отношение на този модел. Ecosport всъщност трябваше да бъде продаван на пазари като Индия, Бразилия и Китай, но не и в Европа. Решенията обаче се промениха и сега моделът идва и на Стария континент, носейки усещане за известна грубоватост, което личи особено ясно по откровено семплите материали в интериора. Просторният интериор е изработен от твърди пластмаси, седалките отпред и отзад имат слаби странични опори. Зад пътническата кабина се крие приличен багажник с обем 333 литра. При полезен товар от само 409 килограма обаче багажът не бива да бъде твърде тежък. На отварящия се настрани капак на товарния отсек е монтирана резервна гума, която увеличава дължината на Ecosport с едни абсолютно излишни 26,2 сантиметра и на всичко отгоре влошава видимостта назад. Тук наличието на камера за обратно виждане би било от полза, но такава не се предлага въобще – с изключение на модерната инфо-развлекателна система, списъкът с допълнителната екипировка е доста скромен. По-неприятната новина обаче е, че на Ford му липсват не само някои комфортни опции, а и доста по-съществени неща – като например добра ергономия и надеждни спирачки. Или пък хармонично настроена ходова част. Макар че Ecosport е изграден на технологичната платформа на Fiesta, от нейната приятна возия и чевръста управляемост не е останало почти нищо. Малкият SUV друса на къси неравности, а на големите започва да се люлее. При пълен товар картината става още по-обезкуражаваща. Ford влиза в завой със силно накланяне на каросерията, ESP се намесва рано, а кормилната уредба е доста непрецизна. И тъй като 1,5-литровият турбодизел има нелеката задача да се справи с тегло от 1336 килограма, Ecosport остава зад конкурентите си и по отношение на задвижването – въпреки добре превключващата си трансмисия. Като капак на всичко, моделът е и най-скъпият в теста.
Peugeot: характер на комби
2008 успя да постигне нещо, което отдавна не еше се случвало при Peugeot: поради големия клиентски интерес производството трябваше да бъде увеличено. И макар да е позициониран като кросоувър, моделът може да се възприема и като модерен наследник на 207 SW. Задните седалките се сгъват съвсем лесно и образуват товарен отсек с равен под, ръбът на товарене е само 60 см висок, а със своите 500 килограма полезен товар 2008 се оказва най-талантнивият транспортьор в този тест. Мястото за пасажерите на задните места обаче е по-малко, отколкото при опонентите му. Отпред седалките са комфортно тапицирани, но челното стъкло стига буквално над главата на водача, а воланът е ненужно малък. В зависимост от физическите особености на водача, въпросният миниатюрен волан е доста вероятно да скрие част от контролните уреди, но по-неприятното е, че той кара управлението да се усеща по-нервно, отколкото е в действителност. 2008 действително се оказва най-бърз в изпитанията между конусите, а ESP се намесва късно и компетентно, но заради прекалено острите реакции на кормилната уредба автомобилът изисква силна концентрация от страна на водача. С твърдо настроеното си окачване 2008 вози балансирано и като цяло комфортно – включително при достигане на пълния товарен капацитет.
Наред с това, моделът на Peugeot показва по-добра еластичност от всичките си трима противници. 2008 се задвижва от старата версия на 1600-кубиковия дизелов мотор на PSA. С него той покрива само нормите Euro-5, но затова пък отговаря подобаващо на всички очаквания към един култивиран дизел с мощна тяга. Мощността се разгръща хомогенно, тягата е мощна, а маниерите на работа са почти безупречни. Всъщност ако не беше неточно превключващата трансмисия, 2008 би спечелил още по-убедителна победа в графата за задвижване. Заради слабостите в ергономията и спирачната система обаче моделът остава едва на трето място в крайното класиране.
Renault: по-успешният Modus
Всъщност, по свой особен начин Renault Modus беше наистина приятно возило – едно сигурно, прагматично и семпло оформено автомобилче. Той обаче си остана от онези модели, които въпреки старанието и таланта на инженерите, участвали в създаването им, си останаха по-скоро подценени от публиката. От Renault видимо са стигнали до извода, че тази практична и смислена сама по себе си концепция може да бъде пусната на пазара отново, само че в нова, по-привлекателна опаковка. Captur е малък отвън, но предлага много място за пътниците на борда. Гъвкавостта на вътрешното пространство също е впечатляваща. Задната седалка например може да се мести с 16 сантиметра в хоризонтална посока, което в зависимост от нуждите осигурява изобилно място за краката на пътниците от втория ред или съответно повече багажен обем (455 вместо 377 литра). Освен това жабката е огромна, а срещу неголямо заплащане се предлагат и практични сменяеми тапицерии с цип. Логиката при управление на функциите Captur е заимствал от Clio.
С изключение на няколко разположени на озадачаващи места бутони – тези за активиране на темпомата и на икономичния Eco – ергономията е чудесна. Инфо-развлекателната система със седеминчов сензорен екран се предлага на изгодна цена и се отличава с наистина интуитивно управление. По желание навигацията може да изчислява маршрута с оглед на възможно най-нисък разход на гориво, което пасва добре към характера на Captur, тъй като той няма особен нюх към динамиката. Малкият 1,5-литров дизелов мотор почуква отчетливо, но осигурява мощна тяга и набира обороти с лекота. Той е и доста икономичен – средният разход на гориво в теста отчете 6,3 литра на 100 километра – само с 0,2 л/100 км в сравнение с по-лекия с цели 107 килограма Cactus. На отсечки със завои Captur се безобидно, като юздите на ESP са безмилостни. В граничен режим кормилната уредба се втвърдява осезаемо, но и при нормално шофиране обратната връзка е слаба, а усещането от волана – доста синтетично. Всъщност е изненадващо, но в изпитанията за пътно поведение Captur е по-бавен дори от Ford.
За сметка на това Renault се извисява над всички свои противници с отличния си комфорт на возене. Без значение дали преминава през къси или дълги неравности, с или без товар, той винаги вози приятно, а заедно с това притежава и най-удобните седалки. Изгодният и богато оборудван Captur печели ценни точки и със своите ефективни и надеждни спирачки. Това, че Renault не предлага за модела странични въздушни възглавници за главите, е необяснимо с оглед на иначе доброто представяне на модела.
Citroën: Cactus с бодли
Едно от нещата, които сме научили през 95-годишната, непрекъснато променяща се история на марката Citroën е, че един добър Citroën и един добър автомобил често се оказват две доста различни неща. Няма как да не признаем обаче и факта, че фирмата е била най-силна именно тогава, когато най-ревностно защитава своите идеи – както при Cactus, в който много неща са направени по различен и понякога прост, но гениален начин. Да вземем например изцяло дигитализираното управление на повечето функции в автомобила от сензорен екран, който изисква доста привикване, тъй като от него се командва дори климатичната инсталация. И други детайли отначало предизвикват объркване – например наличието на ръчно открехващи се прозорци отзад, трудната за сгъване неделима задна седалка, или пък липсата на оборотомер. Затова пък множеството големи места за предмети, ниско монтираните, наподобяващи кресла седалки, както и изключително солидно изработеният кокпит карат Cactus да изглежда по-модерен от конкурентите си. Той тежи с 200 килограма по-малко в сравнение с един нормален C4, с гордост изтъкват от Citroën. Обективната истина обаче сочи, че Cactus е само с осем килограма по-лек от 2008, с който е изграден на абсолютно същата технологична платформа. По отношение на вътрешния обем Cactus също се доближава повече до малкия, отколкото до компактния клас. Въпреки това четирима пътници могат да се радват на добър комфорт – ако не броим силните аеородинамични шумове по магистрала и обстоятелството, че окачването като цяло работи плавно, но при пълно натоварване губи част от финеса си. Стегнатите настройки на ходовата част са значително по-подходящи за пътища с повече завои. В такива условия C4 се стрелка бързо и сигурно – може би не толкова ентусиазирано, колкото 2008, но и без да проявява неговата нервност в управлението. Заедно с това моделът предлага отлични спирачки и най-доброто оборудване за безопасност в теста. Чувството за завършеност се допълва и от задвижващия агрегат. Под предния капак работи новата версия на 1,6-литровия дизел, която покрива нормите Euro 6 и акцентира най-вече върху ефективността. Дори и дългите предавателни числа на доста неточно превключващата трансмисия не може да скрие добрия темперамент на двигателя.
Така Cactus съумява да комбинира добри динамични показатели с най-ниския разход на гориво в теста.
„Имаме всички основания да следим с интерес, дали с времето този автомобил ще се наложи над по-елегантните си конкуренти със своите безспорни практични предимства.“ Това пише д-р Ханс Волтерек през 1950 година, когато прави първият тест на 2CV в auto motor und sport. Днес тези думи подхождат добре и на Cactus, който освен добър автомобил и истински Citroën, съумя да се докаже и като заслужил победител.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Citroën
Последователността винаги се отплаща: множеството прости, но гениални идеи в просторния, комфортен и сигурен, макар и не съвсем евтин Cactus, успяват да му донесат заслужена победа в това сравнение.
2. Renault
Изгодният Captur залага основно на комфорта, функционалността и вътрешния простор, но показва някои пропуски по отношение на водимостта. Оборудването за безопасност също би могло да бъде по-пълно.
3. Peugeot
Темпераментно моторизирания 2008 демонстрира радващо чевръста водимост, но окачването му е настроено с една идея по-твърдо от необходимото. Слабостите в областта на комфорта на возене му отреждат третото място в крайното класиране.
4. Ford
Този малък SUV е на висотата на противниците си единствено що се отнася до вътрешния простор. Във всички останали дисциплини той изостава значително, а наред с това е и твърде скъп.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт