Всъдеходи като от книжка с картинки с романтиката на лагерния огън... Нито един от четирите модела не е точно такъв. Със 110 до 120 конски сили на дизеловите мотори, двойно предаване и силно различаващи се характерни черти и цени те обаче стават част от живота на много хора.
В представите на гласовитите екоактивисти доминират тежките гемии от SUV класа, но по пътищата преобладават по-малките екземпляри, които наистина не могат да бъдат упреквани в безотговорно отношение към ресурсите на нашата планета. Става дума за автомобилите от компактния SUV клас.
А тук напоследък се случиха доста неща. Dacia обнови своя евтин Duster, Skoda разкраси с нови линии ламаринените одежди на Yeti и леко го осъвремени технически с оглед на най-необходимото („Защо да променяме на едро, и така си е добре...”). Suzuki изпрати в пенсия SX4 и извади на старта по-големия SX4 S-Cross. Така най-старши остава Mini Countryman, защото първата модернизация в краткия му моделен живот датира още от края на 2012 г.
Ако търсите компактен SUV, в това сравнение на модели с двойно предаване и не твърде мощни мотори ще намерите два „нормални” автомобила, един ценови хит и един, ориентиран към т.нар. лайфстайл. Така че да започваме!
Тестът на компактните SUV модели показва: Duster не е измамник
Той не се крие срамежливо, по-висок е от всички останали, освен това е и малко по-дълъг и с изпъкналите си калници сякаш иска да каже, че не би се уплашил дори и от пътешествие до Сибир. При това е и съответно обзаведен. Проблясващите гривни около ясно ошрифтените уреди и дюзите на отоплението се стараят да създадат някаква атмосфера. Но в крайна сметка все пак оставате с впечатлението, че сте попаднали в доста грубо мебелирана работна машина, която в случай на нужда може набързо да бъде измита с пароструйка.
Тази атмосфера на ограничаване до най-насъщното обаче има и свободата да се разпростира нашироко. Защото Dacia Duster е толкова просторна, колкото изглежда и отвън. Това впрочем се отнася и за задната седалка, която, подобно на двете предни, не е оформена твърде комфортно. Когато отворите задния капак (Внимание, той не се вдига достатъчно, а ключалката има остри ръбове!), можете да погледнете със задоволство към голям багажник с равен двоен под, под който се намира истинско резервно колело от плът и кръв. Ето това е един наистина годен за дълги пътешествия автомобил за петима души плюс багаж.
Идеята за далечно пътешествие обаче ви напуска доста скоро– още в момента, в който се събужда за живот малкият дизел, познат от моделите на Renault с тихи и културни маниери. Изглежда, че в Румъния изолационните материали са скъпи като редки подправки – във всеки случай при натоварване чукането на мотора доминира безпрекословно във вътрешното пространство на Dacia Duster. Гумите и въздушният поток се включват в хора на драго сърце и правят всичко възможно, за да заглушат звука на CD радиото.
В Dacia Duster проличава желязна воля за икономии
При върховото оборудване Prestige радиото присъства на борда на Dacia Duster серийно, също както и навигационната система със сензорен екран. Тази щедрост обаче не може да прикрие факта, че от всяко крайче и ъгълче проличава желязна воля за икономии. Превключвателят за отоплението на седалките се намира някъде долу, върху облицовката. Мониторът на навигацията е свален твърде ниско, а още по-надолу са регулаторите за отоплението. Облегалката е прекалено изправена. Оборудването за безопасност? Слабо като дантела. А лостовете за регулиране на седалките почти не могат да бъдат достигнати.
Благодарение на късите предавки, които се превключват със заяждаща неохота, Dacia Duster не изглежда лишена от пъргавина, но пък и не проявява някакви чудеса от икономии (среден разход в теста 7,1 л/100 км). Темпераментът на автомобила остава доброволно неизползван и поради друга причина – в завоите силното накланяне на каросерията и неопределеното поведение, свързано и с липсата на усещане за пътя от кормилната уредба, създават у водача солидно ниво на недоверие.
Човек няма желание да намери окончателния отговор на въпроса за динамичните възможности на автомобила, още повече че ESP се намесва твърде рано и ви обърква с механични шумове. Все пак обаче след обновяването на модела тя присъства на борда серийно. Добре щеше да е, ако от Dacia бяха използвали случая, за да снабдят Duster с по-ярки светлини – защото видимостта през нощта е като в автомобил отпреди десетилетия. За щастие такова е и окачването – в модела на Dacia изцяло липсва модерното увлечение по стегнатите настройки и той изглажда неравностите с елегантно поклащане.
Дали многото слабости на този автомобил го превръщат в измамник, заблуждаващ клиентите? Не. Всеки, който сравнява нещата обективно, е наясно, че за 18 500 евро (в Германия) не може да се очаква повече – но и че въпреки тази цена Duster няма шансове за челно място в теста.
Mini Countryman обича „кънтри роудс”
С прехвърлянето във всъдехода на Mini пред вас се отварят вратите на една паралелна вселена. Това се отнася не само до интериора на компактния SUV, обзаведен толкова стилно, че практичността сякаш е останала далеч на заден план. Например разположеният в средата скоростомер е прекалено голям, за да се разчита добре. Погледът търси стрелката му подобно на малка платноходка някъде далеч на хоризонта. Тук може да помогне единствено цифровият скоростомер в оборотомера непосредствено зад волана. „Телефонните прекъсвачи” на покрива и на централната конзола, както и групираните над тях малки бутони също жертват функционалността в полза на впечатляващата външност.
Всичко това обаче губи значение, когато усетите зова на пътя. Защото Countryman е по природа жаден за завои, той сякаш ги всмуква с наслада и се отдава на волята на центробежните сили. Неговата неимоверно директна, реагираща на мига кормилна уредба допада идеално на вкусовете на поколението Playstation. Така върви Mini – това се отнася и за късоходовата предавателна кутия, чийто лост е увенчан с нещо като топка за билярд (но се нуждае спешно от блокировка за превключването на заден ход).
Тази изискваща пълна всеотдайност динамика на пътя изправя двигателя пред задачи, които той може да изпълни само в известни граници. Защото Mini Countryman жадува за повече мощност от 112-те конски сили на 1,6-литровия дизел, който се отличава с доста вяла еластичност, а под 1500 оборота зее средно голяма турбодупка. Над тази стойност обаче моторът реагира добре на подаването на газ, а средният му разход в теста от 6,9 л/100 км е в рамките на приемливото. Countryman е един съвсем полезен във всекидневието автомобил. Въпреки динамичната си ориентираност само при голям товар той изпраща към вътрешността нежелана подробна информация за състоянието на настилката, а и с основание се предлага като пълноценен четириместен модел. Плъзгащата се задна седалка може да предостави достатъчно място и за високи момчета, но при това положение багажникът става малък, а усещането за простор не е особено добро.
Това важи и по отношение на впечатлението за качество. То просто не отговаря на претенциите на марката, на серийното оборудване и на базовата цена на тестовия автомобил. Немарливо почистените от пластмасови „мустаци” джобове по задните врати или лошо затварящата се капачка за резервоара например са неща, които човек приема с неохота дори когато не е обсебен от мъчителен копнеж по съвършенство.
Skoda Yeti, надеждният вариант
„Копнеж по съвършенство” е може би доста силен израз, но защо ли го свързваме най-вече с Skoda Yeti? Може би защото при нея всеки детайл изглежда така, сякаш е бил дълго обмислян, оптимизиран и дори създаден наново.
Всъщност обновяването на модела не е донесло почти нищо ново на чешкия хубавец. Сега той сякаш гледа по-сериозно на света, при чието завладяване с по-дълги или по-къси преходи е надежден и приятен партньор за своя екипаж. В тази част от сравнителния тест Yeti печели точки с най-много предлагано място, извънредно гъвкавите му задни седалки издават готовност за всевъзможни задачи, а и във всяко друго отношение не се представя зле. Като изключим нервните сътресения по стари аутобани с фуги, окачването работи превъзходно, автомобилът радва пътниците си с добър комфорт на седене и слаби шумове; функциите му се командват интуитивно, а и по всички останали критерии прави поне онова, което очакваме от един добър компактен SUV.
Дори двулитровият мотор с ограничена до 110 к.с. мощност си върши работата добре. С леко затрудненото разгръщане на силите си той не е в състояние да изкоренява дървета, но с него Yeti е достатъчно пъргав и създава усещане, че е прилично моторизиран. Освен това двигателят работи тихо и без вибрации, единствено разходът в теста от 7,3 л на 100 км е малко висок. Кой би могъл да застраши първенството на тази Skoda, която с базова цена си от 26 490 евро (в Германия) не може да се нарече евтино предложение?
Suzuki SX4 S-Cross – цените са относителни
Във всеки случай това няма да е моделът на Suzuki, ще си помислите с оглед на базовата цена от почти 29 000 евро за върховата версия Comfort Plus. Само че езикът на цифрите е красноречив само когато сте наясно с истината, която се крие зад тях.
В случая тя се нарича „пълно оборудване”. От биксеноновите светлини през отопляемите кожени седалки до системата за навигация и панорамния покрив, на борда са налице повече неща, отколкото други модели могат да доставят и срещу доплащане. Стъкленият люк на покрива обаче отнема симпатии и точки на S-Cross Comfort Plus, понеже осезаемо ограничава мястото над главите на седящите върху удобната, но лишена от странични опори задна седалка.
Като изключим това, както и качеството на материалите, което е средна хубост, Suzuki предлага един приятен модел с универсални качества. Вярно е, че той не се шофира толкова вдъхновяващо, колкото Countryman, или толкова безупречно, колкото Yeti. Но пък не превръща в драма нито дупките, нито вълните по пътната настилка, ни ви пълни ушите с шумове, а по отношение на ергономията поддържа добър японски стандарт. При това въпреки прекалено директната около средното положение кормилна уредба автомобилът притежава талант за динамика и стабилност на пътя, а с четирите си режима на двойно предаване показва амбиции за движение върху по-сериозен пресечен терен.
Докато стигнете дотам, удоволствие зад волана могат да ви доставят 120-те бодри и добре дресирани конски сили, които даряват автомобила с най-добри стойности за ускорение в теста и доста впечатляваща еластичност. Двигателят носи радост и на бензиностанцията – 6,4 литра среден разход в теста са солиден аргумент. Последната дума обаче има Skoda Yeti.
Текст: Михаел Харнишфегер
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Skoda Yeti 2.0 TDI 4x4
560 точки
Трябва ли да изпитваме опасения поради честите победи на Skoda? Не. Успехът на Yeti е знак за неговите балансирани качества. Той не си позволява съществени слабости и е просто надежден партньор при всякакви обстоятелства.
2. Suzuki SX4 S-Cross 1.6 DDi S 4x4
538 точки
Изненадата в този сравнителен тест. Suzuki SX4 S-Cross е на върха не само по отношение на оборудването. Моделът показва темперамент при скромен разход, а и уравновесеност в други отношения. Спирачките му можеха да бъдат и по-добри.
3. Mini Countryman Cooper D All4
423 точки
Countryman kultiviert доразвива силните страни на марката Mini и в категорията на моделите с двойно предаване. Той харесва завоите повече от правите участъци (преди всичко с този слабоват мотор) и поставя стила над функционалността.
4. Dacia Duster dCi 110 4x 4
403 точки
Привлекателната цена на просторната Dacia има и доста сенчести страни. Защото качеството, оборудването в различни свои детайли и стандартите за безопасност не са добри. Моделът е анахроничен, но по доста симпатичен начин.
аз
Колкото и да ми ги хвалите аз бих си купил Дачията!