Среща с шест вълнуващи въплъщения на SL идеята на Mercedes.
На 6 февруари 1954 г. шосейният автомобил мечта вече може да се види и пипне – на автосалона в Ню Йорк Mercedes-Benz представя 300 SL Coupе и прототипа на 190 SL.
Кой всъщност е родоначалникът на движението SL – харизматичният суперспортен автомобил 300 SL или все пак по-приземеният 190 SL? Да не забравяме, че развойният отдел на Daimler-Benz AG полага големи усилия, за да покаже на автосалона в Ню Йорк не само купето с врати като крила, но и 190 SL.
През септември 1953 г. вносителят на Daimler-Benz в САЩ Макси Хофман посещава многократно централата на концерна. Бизнесменът с австрийски корени успява да убеди управителния съвет да разработи мощен шосеен автомобил на базата на състезателния 300 SL. Само че с планираните 1000 бройки не е възможно да се спечелят големи пари. За да привлекат вниманието на американците към марката, продавачите се нуждаят от по-малък, открит спортен автомобил, който би могъл да се продава в по-голям тираж. В спешен порядък старейшините на фирмата с трилъчната звезда решават да трансформират проекта за 180 Cabriolet на базата на седана с каросерия тип „понтон”. Само за няколко седмици специалистите от развойния отдел изработват прототип на открит двуместен спортен автомобил. Наистина той се отличава значително от серийния модел, който ще бъде представен година по-късно на Женевския автосалон – съвместната поява в Ню Йорк и сходните черти в оформлението обаче трябва да демонстрират принадлежност към семейството на 300 SL.
Конструиране в надпревара с времето
Източници от онези дни позволяват да надникнем в конструкторския отдел, ръководен от д-р Фриц Налингер. Инженерите работят под пара и се надпреварват с времето – тогава, в следвоенните години, непрекъснато трябва да се наваксва и догонва. Непредвиденото създаване на новото семейство спортни автомобили SL води до още по-голямо скъсяване на сроковете. Фактът, че Daimler-Benz се решава на подобна стъпка, подчертава голямото значение, което се отдава на автомобилния пазар в САЩ. Най-ранните скици на каросерията датират от септември 1953 г.; едва на 16 януари 1954 г. управителният съвет дава съгласие за производството на купето с повдигащи се врати, което само 20 дни по-късно трябва да украси щанда на Mercedes в Ню Йорк.
Удивителен автомобил
От вида на самия 300 SL по нищо не личи в какви отчайващо кратки срокове е бил създаден. Решетъчната тръбна рама от състезателния автомобил е възприета в серийната разработка; в добавка към нея създадената съвместно с Bosch система за директно впръскване на бензин за трилитровия шестцилиндров аграгат осигурява мощност от 215 к.с. – по-висока дори отколкото при състезателния автомобил от 1952 г. – и е почти сензационно нововъведение в производството на пътнически модели. „Един от най-удивителните серийни автомобили, произвеждани някога по света” – такава е оценката на Хайнц-Улрих Визелман, който за своя тест в auto motor und sport изминава около 3000 километра с един сребристосив „крилат” Mercedes.
Визелман споменава и за поведението на пътя, от което се оплакват някои собственици на суперспортния автомобил с люлеещ се двуставен заден мост – при енергично пилотиране в завой задницата може внезапно да поднесе. Визелман знае как да се справи с проблема: „Правилният начин да шофирате този автомобил е да не влизате в завой с твърде висока скорост, но пък да излизате максимално бързо, като използвате големия излишък от мощност”.
Не само неопитни водачи се борят с опърничавия заден мост, правят го и професионалисти като Стърлинг Мос. С една от „крилатите” машини британецът тренира за сицилианското състезание „Тарга Флорио” и там установява колко невъзпитано може да се държи елегантният и солиден на вид спортист от Щутгарт-Унтертюркхайм. Прочее след отказа на фирмата от участие в моторни спортове през 1955 г. самият Мос си купува един от общо 29-те 300 SL, снабдени с по-лека алуминиева каросерия, и го използва през 1956 г. в състезания като „Тур дьо Франс”.
Развойните инженери явно са слушали внимателно фирмения пилот и неговите колеги. В предлагания от 1957 г. 300 SL Roadster е вграден едносъставен люлеещ се заден мост с хоризонтална балансираща пружина, с което поведението на пътя се подобрява значително и това може да се усети дори днес. За съжаление, и откритият 300 SL продължава да влачи един проблем, с който спортният автомобил с фирмено означение W 198 се бори още от 1954 г. – сравнително високото тегло. Ако напълно зареденото купе тежи 1310 кг, с пълен резервоар роудстърът отмества стрелката на везните чак до 1420 кг. „Това не е машина за състезания, а пътнически автомобил за двама души, който превъзхожда останалите с мощността и поведението си на пътя” – отсъжда редакторът Визелман в сп. Motor-Revue от 1958 г. За да се подчертае пригодността за дълги пътешествия, роудстърът разполага с повече място в багажника благодарение на намаления размер на резервоара.
Зад решението за производството на 300 SL Roadster отново стои американският вносител Хофман. За своя елегантен търговски салон на Парк Авеню в Ню Йорк и за другите филиали той иска открит суперспортен автомобил – и го получава. Сухите числа говорят за неговите умения да съблазнява клиентите – до края на 1955 г. са продадени 996 от общо 1400-те произведени купета, от които 850 са доставени в САЩ. „Хофман е типичен продавач единак”, характеризира го Арнолд Вихолди, експортен шеф в Daimler-Benz AG, в един разговор с редакторите на списание Der Spiegel и добавя: „Но когато трябваше да се изгради организация за обслужване на клиенти в цялата страна, той не успя да се справи.” През 1957 г. щутгартци прекратяват договора с Хофман и започват да организират собствена мрежа в САЩ.
Модерни форми
Идеите на Макси Хофман обаче продължават да окриляват много хора в Щутгарт. Наред с предлагания в Германия срещу 32 500 марки 300 SL Roadster в гамата на фирмата остава и 190 SL. Формата му умело възпроизвежда линиите на по-големия брат, 1,9-литровият редови мотор, който е първият четирицилиндров двигател на Mercedes с горен разпределителен вал, отдава съвсем приличните 105 к.с. За предвидената при първоначалния замисъл максимална скорост от 200 км/ч обаче биха били нужни още няколко кончета. В дисциплината равномерен ход двигателят на 190 SL също не получава добри оценки, защото конструкторите му отпускат колянов вал със само три основни лагера.
Независимо от това 190 SL, за който, както и за големия SL, Mercedes предлага твърд покрив като заводски аксесоар, се продава добре; до края на производството през 1963 г. са изработени точно 25 881 екземпляра, около 20 процента от които се движат по германските пътища – горе-долу същият дял, както при 300 SL Roadster, който през 1961 г. е осъвременен, получавайки дискови вместо барабанни спирачки на четирите си колела.
Развойният отдел в това време работи върху следващото поколение, което трябва да се появи през 1963 г., и за него конструкторите комбинират най-успешните съставки от рецептата на предшествениците. В самоносеща каросерия с интегрирана в пода рама сега монтират 2,3-литров шестцилиндров мотор с удължен ход от големия седан 220 SEb. За да може продажната цена да остане в допустими рамки, се влагат възможно повече части от едросерийните модели.
При представянето си в Женева през 1963 г. обаче W 113 озадачава публиката с модерната си форма с гладки повърхности и огънат навътре подвижен покрив (заради него моделът получава прозвището „пагода”), която предизвиква противоположни мнения и е възприета от критиците като чисто залитане по модата. В действителност обаче новата, разработена под ръководството на Карл Вилферт каросерия е натоварена с изпълнението на сложни задачи – при почти същата габаритна дължина като на 190 SL тя е трябвало да осигури значително повече място за пътници и багаж, а освен това да възприеме идеите за безопасност на Бела Барени – като зоните за деформация отпред и отзад, както и обезопасената кормилна колона.
Най-широко приложение концепциите за безопасност намират в предлагания от 1968 г. 280 SL, който наследява както 230 SL, така и продавания само една година 250 SL. Със своя развиващ 170 к.с. редови шестцилиндров мотор най-силният от тримата братя W 113 доставя и най-голямо удоволствие при шофиране, като този ефект е най-осезаем при свален покрив. Седалките, снабдени срещу доплащане с опори за глава, са удобни и предлагат добра странична опора, а както и при предходните модели, солидно оформеният интериор не създава очакване за спортен автомобил. Особено вдъхновяваща е любовта към отделния детайл, която се проявява например при вписания във волана обръч на клаксона, чиято горна част е изравнена, за да не закрива контролните уреди. Доста големият волан освен това е снабден с тапицирана възглавничка за омекотяване на удари – още един резултат от усилията на гуруто на безопасността Бела Барени.
Mercedes SL става бестселър в САЩ
Доставяната срещу 1445 марки четиристепенна автоматична трансмисия приканва по-скоро към приятни излети през уикенда, отколкото към спортни открития по трасета с много завои. „Пагодата”, която шофираме, е подготвена и за такива желания с предлагания също допълнително (за 570 марки) сервоусилвател на кормилната уредба. При натискане на газта особен възторг предизвиква копринено мекият ход на шестцилиндровия мотор, чийто колянов вал лежи върху седем лагера още от версията 250 SL. Все пак водачът на този върхов за времето си модел няма защо да се страхува от прекомерни изблици на темперамент. За спокойствието трябва да благодарим на сравнително високото за спортен автомобил тегло, което с автоматичната трансмисия почти достига съответната стойност при 300 SL Roadster от 1957 г., без да е налице трилитровият агрегат, базиран върху състезателен мотор. Затова пък 280 SL с четиристепенния автоматик е представител на най-многобройната фракция от това поколение SL, която с общо 23 885 екземпляра постига и най-големи продажби от всички версии. Повече от три четвърти от произведените 280 SL са експортирани, 54 процента са продадени в САЩ.
Големият пазарен успех на „пагодата” поставя разработвания по това време наследник R 107 под натиска на големи очаквания, които обаче биват изпълнени с лекота. Новият модел следва „идеалната линия” на своя предшественик, като подобрява както техниката на задвижването, така и комфорта. Наред с открития роудстър за първи път в кариерата на SL се предлага и истинско купе, чието междуосие обаче е по-дълго с почти 40 сантиметра. Закритият спортен автомобил притежава по-скоро качества на дериват на голяма лимузина. Поради това продължаваме нашето пътуване с един открит роудстър и се качваме във върховия за европейския пазар модел 500 SL, който се появява през 1980 г. – девет години след световната премиера на R 107. Невероятно е, че тази моделна серия представляваше семейство SL и през следващите девет години, тъй че вярната й служба продължи цели 18 години.
Съвършено въплъщение на идеята
Първият поглед към интериора на 500 SL издава факта, че ориентираното към повече безопасност мислене е продължило да бъде водещо и при R 107. Воланът разполага с голяма противоударна възглавница, голата ламарина е отстъпила на меки пенополимери, украсени с апликации от благородна дървесина. Предната колона също е натрупала мускулна маса за по-добра защита на пасажерите. За сметка на това и през осемдесетте години SL предлага пътуване в безкомпромисно открит автомобил, без рама за предпазване при преобръщане. Радостта от усещането е особено силна в мощния 500 SL. Пред пътуващите леко свисти един V8, чиято почти безшумна в началото работа умело скрива действителната му мощ. По-скоро малкият спойлер отзад подсказва каква динамика може да възпламени 500 SL.
Внушителен впряг от 223 коня постоянно тегли 500 SL напред, якият въртящ момент от над 400 Нм обещава сила, достатъчна за справяне с всякакви житейски ситуации, предавана без сътресения от четиристепенния автоматик. Благодарение на добрата ходова част и превъзходните спирачки с ABS шофирането се оказва лесно като игра. R 107 изглежда като съвършено въплъщение на SL идеята – мощен и надежден двуместен автомобил със солиден чар, изпипан до последния детайл. Може би тъкмо затова той се произвежда толкова дълго, макар и все повече адаптиран към изискванията на времето. Как обаче при наличието на подобна мощна фигура хората от Mercedes успяват да разработят достоен наследник за прочутото моделно семейство?
Конструкторите в Щутгарт-Унтертюркхайм отговарят на предизвикателството с изцяло нов проект. Когато е бил произведен шофираният от нас R 107, инженерите вече са били потънали в разработването на R 129, представен през 1989 г. в Женева. „Новият SL е нещо повече от просто нов модел. Той е едновременно носител на нови технологии и спортна машина с универсално приложение, а съвсем между другото – и възхитителен автомобил”, пише Герт Хак в статията за първия тест на auto motor und sport с четвъртото поколение на SL.
Иновации
Освен с многобройните иновации, към които принадлежат патентованата техника за вдигане и сваляне на гюрука и подаващата се автоматично при катастрофа рама за защита при преобръщане, този модел вдъхновява публиката и със своята изваяна от Бруно Сако форма. Произведеният през 2000 г. SL 500, оборудван с развиващ над 300 к.с. двигател с три клапана на цилиндър, във версията Formula 1 Edition и днес изглежда като съвременен елитен спортен автомобил. За разлика от легендарния родоначалник на фамилията обаче при него липсва само един ген – този на състезателния болид. В замяна на това спортният модел на Mercedes от деветдесетте години с лекота се отправя в посоката, в която са тръгнали всички досегашни поколения на SL – по пътя към статута на автомобилен класик. За 60-годишния юбилей на семейството в родословното дърво на четириколесната мечта SL се появи нова издънка. И пак въпросът е: как хората от Mercedes успяват да го постигнат?
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Mercedes-Benz 300 SL Coupе (Roadster)
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, (модел М 198), наклонен под 45 градуса наляво, цилиндров блок от сив чугун, цилиндрова глава от лека сплав, колянов вал със седем основни лагера, два клапана на горивна камера, един горен разпределителен вал, задвижван чрез ангренажна верига. Диам. на цилиндъра х ход на буталото 85 x 88 мм, Работен обем 2996 см3, степен на сгъстяване 8,55:1, максимална мощност 215 к.с. при 5800 об./мин, макс. въртящ момент 28 кгм при 4600 об./мин, смесообразуване директно впръскване, запалване бобина. Особености: мазилна уредба със сух картер (15 литра масло).
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, синхронизирана четиристепенна предавателна кутия, еднодисков сух съединител, главно предаване 3,64. Особености алтернативни числа за гл. предаване: 3,25; 3,42; 3,89; 4,11
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Стоманена решетъчна тръбна рама със завинтена към нея каросерия от лека ламарина (29 екземпляра с алуминиева каросерия). Предно окачване: независимо с напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор. Задно окачване: люлеещ се мост и винтови пружини (при Roadster едноставен люлеещ се мост). Телескопични амортисьори, барабанни спирачки (при Roadster от 3/1961 дискови), кормилна уредба със зъбна рейка. Джанти отпред и отзад 5К х 15, гуми Dunlop Racing, отпред и отзад 6,70-15.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2400 мм, предна/задна следа 1385/1435 мм, дължина х широчина х височина 4465 x 1790 x 1300 мм, собствено тегло 1310 кг (Roadster – 1420 кг).
ДИНАМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ И РАЗХОД Ускорение 0–100 км/ч за около 9 сек, макс. скорост до 228 км/ч, разход на гориво 16,7 л/100 км (ams 1955).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1954 до 1957 г., 1400 екз. (Roadster от 1957 до 1963 г., 1858 екз.).
Mercedes-Benz 190 SL (W 121)
ДВИГАТЕЛ Четирицилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, (модел М 121 В II), цилиндров блок от сив чугун, цилиндрова глава от лека сплав, колянов вал с три основни лагера, два клапана на горивна камера, задействани от един горен разпределителен вал, задвижван чрез ангренажна верига. Диам. на цилиндъра х ход на буталото 85 x 83,6 мм. Работен обем 1897 см3, степен на сгъстяване 8,5:1, максимална мощност 105 к.с. при 5700 об./мин, макс. въртящ момент 14,5 кгм при 3200 об./мин. Смесообразуване: 2 карбуратора с регулиращ шибър и вертикален поток, бобинно запалване. Особености: мазилна уредба с принудителна циркулация (4 литра масло).
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, синхронизирана четиристепенна предавателна кутия с лост в средата на пода, еднодисков сух съединител. Предавателни числа I. 3,52, II. 2,32, III. 1,52 IV. 1,0, главно предаване 3,9.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Предно окачване: независимо с двойни напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор. Задно окачване: едноставен люлеещ се мост, реактивни щанги и винтови пружини. Телескопични амортисьори, барабанни спирачки, кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм. Джанти отпред и отзад 5К х 13, Гуми отпред и отзад 6,40-13 Sport.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2400 мм, предна/задна следа 1430/1475 мм, дължина х широчина х височина 4290 x 1740 x 1320 мм, собствено тегло 1170 кг (с пълен резервоар).
ДИНАМ. ПОКАЗАТЕЛИ И РАЗХОД Ускорение 0–100 км/ч за 14,3 сек, макс. скорост до 170 км/ч, разход на гориво 14,2 л/100 км (ams 1960).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1955 до 1963 г., 25 881 екз.
Mercedes-Benz 280 SL (W 113)
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, (модел М 130), цилиндров блок от сив чугун, цилиндрова глава от лека сплав, колянов вал със седем основни лагера, два клапана на горивна камера, задействани от един горен разпределителен вал, задвижван чрез ангренажна верига. Диам. на цилиндъра х ход на буталото 86,5 x 78,8 мм, работен обем 2778 см3, степен на сгъстяване 9,5:1. Максимална мощност 170 к.с. при 5750 об./мин, Макс. въртящ момент 24,5 кгм при 4500 об./мин. Смесообразуване: впръскване във всмукателните колектори, бобинно запалване. Особености: мазилна уредба с принудителна циркулация (5,5 литра масло).
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, автоматична четиристепенна предавателна кутия с планетарен механизъм, хидравличен съединител. Предавателни числа I. 3,98, II. 2,52, III. 1,58, IV. 1,00, главно предаване 3,92 или 3,69.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Предно окачване: независимо с двойни напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор. Задно окачване: едноставен люлеещ се мост, реактивни щанги, винтови пружини, балансираща винтова пружина. Телескопични амортисьори, дискови спирачки, кормилна уредба сачмено-винтов механизъм. Джанти отпред и отзад 5J х 14HB, гуми 185 HR 14 Sport.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2400 мм, предна/задна следа 1485/1485 мм, дължина х широчина х височина 4285 x 1760 x 1305 мм, собствено тегло 1400 кг.
ДИНАМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ И РАЗХОД Ускорение 0–100 км/ч за 11 сек, макс. скорост 195 км/ч (автом. трансмисия), разход на гориво 17,5 л/100 км (ams 1960).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1963 до 1971 г., общо 48 912 екз., от тях 23 885 екз. 280 SL.
Mercedes-Benz 500 SL (R 107 E 50)
ДВИГАТЕЛ Осемцилиндров четиритактов V8 мотор с водно охлаждане, (модел М 117 Е 50), цилиндрови блокове и глави от лека сплав, колянов вал с пет основни лагера, два клапана на горивна камера, задействани от по един горен разпределителен вал, задвижван чрез ангренажна верига, за всеки ред цилиндри. Диам. на цилиндъра х ход на буталото 96,5 x 85 мм, работен обем 4973 см3, степен на сгъстяване 9,0:1. Максимална мощност 245 к.с. при 4700 об./мин, макс. въртящ момент 36,5 кгм при 3500 об./мин. Смесообразуване: механична уредба за впръскване на бензин, електронно запалване. Особености: мазилна уредба с принудителна циркулация (8 литра масло), инжекционна система Bosch KE-Jetronic, катализатор.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, автоматична четиристепенна предавателна кутия с планетарен механизъм и хидравличен преобразувател, главно предаване 2,24.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Предно окачване: независимо с двойни напречни носачи, винтови пружини, допълнителни гумени пружини. Задно окачване: диагонален люлеещ се мост, коси носачи, винтови пружини, допълнителни гумени пружини. Телескопични амортисьори, дискови спирачки с ABS. Кормилна уредба сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател. Джанти отпред и отзад 7J х 15, гуми отпред и отзад 205/65 VR 15.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2460 мм, предна/задна следа 1461/1465 мм, дължина х широчина х височина 4390 x 1790 x 1305 мм, собствено тегло 1610 кг.
ДИНАМ. ПОКАЗАТЕЛИ И РАЗХОД Ускорение 0–100 км/ч за 8 сек, Макс. скорост 225 км/ч (автом. трансмисия), разход на гориво 19,3 л/100 км (ams).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1971 до 1989 г., общо 237 287 екз., от тях 11 812 500 SL.
Mercedes-Benz SL 500 (R 129.068)
ДВИГАТЕЛ Осемцилиндров четиритактов V8 мотор с водно охлаждане (модел М 113 Е 50, образец 113.961), цилиндрови блокове и глави от лека сплав, колянов вал с пет основни лагера, три клапана на горивна камера (два всмукателни, един изпускателен), задействани от по един горен разпределителен вал, задвижван чрез ангренажна верига, за всеки ред цилиндри.
Диам. на цилиндъра х ход на буталото 97,0 x 84 мм, работен обем 4966 см3, степен на сгъстяване 10,0:1. максимална мощност 306 к.с. при 5600 об./мин, макс. въртящ момент 460 Нм при 2700 об./мин. Смесообразуване: впръскване във всмукателните колектори (Bosch ME), двойно запалване с изместени фази. Особености: мазилна уредба с принудителна циркулация (8 литра масло), електронно управление на запалването.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, автоматична петстепенна предавателна кутия с електронно управление (планетарен механизъм) и хидравличен преобразувател на въртящия момент с фрикционно зацепване. Главно предаване 2,65.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Предно окачване: независимо с двойни триъгълни напречни носачи, опорни амортисьори и винтови пружини. Задно окачване: диагонален люлеещ се мост, коси носачи, винтови пружини, допълнителни гумени пружини. Газови амортисьори, дискови спирачки. Кормилна уредба сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател. Джанти отпред и отзад 8 ¼ J х 17, гуми отпред и отзад 245/45 R 17 W.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2515 мм, предна/задна следа 1532/1521 мм, дължина х широчина х височина 4465 x 1612 x 1303 мм, собствено тегло 1894 кг.
ДИНАМ. ПОКАЗАТЕЛИ И РАЗХОД Ускорение 0–100 км/ч за 6,5 сек, Макс. скорост 250 км/ч (ограничена), Разход на гориво 14,8 л/100 км (ams 1989).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1969 до 2001 г., общо 204 920 екз., от тях 103 534 екз. 500 SL (образец 129 068 – 23 704 екз.).
Текст: Дирк Йохе
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт