Какво може спортистът с централно разположен двигател и нова номерация?
Колко неблагодарни изглеждат тия хора, клиентите на Ferrari – инженерите от десетилетия се трудят над характерния звук на диво набиращите обороти атмосферни мотори, а какво искат те? По-добра аудиоуредба за базовия 458 Italia? Сега в Ferrari 488 GTB тя вече е налице и разполага с цели 1280 вата. Тези обаче, за които единствено механиката на двигателя с вътрешно горене може да композира завладяващия саундтрак на живота, ще се наслаждават на новия битурбо V8 с централно разположение, работен обем от 3,9 литра и мощност от 760 к.с., с цели 100 повече, отколкото при предшественика. Въртящият момент със стойност от 760 Нм пък бележи увеличение със 120 Нм. В един момент обаче и концентрацията върху този звук се отмества встрани, защото всички видове ускорения, напречни и надлъжни взимат превес с въздействието си върху тялото и мозъка.
Момент, нека не бързаме
Когато двата двуструйни турбокомпресора с максимално налягане от 1,4 бара… момент, моля, не толкова бързо. Все още не сме отпуснали юздите на това Ferrari и то достолепно се движи из града. Интересно – ако беше ранна сутрин, само съседите с лек сън щяха да усетят, че Ferrari 488 GTB стартира. До 3100 об./мин той остава сравнително спокоен и едва тогава се отварят клапите в изпускателната система. Сега моторът с директно впръскване гъргори с дълбок тътен и започва да звучи така, сякаш мечка гризли шумно се прозява. Трансмисията с два съединителя преминава бързо през предавките и с лекота се насочва към седма, като очевидно се наслаждава на огромния въртящ момент от 760 Нм. От 20-цоловите колела не се чуват неприятни изненадващи шумове, защото адаптивните амортисьори работят с максимално възможната грижовност – такава, каквато не владее никой друг в този клас на мощност. Изобщо ходовата част има много работа, защото пътната настилка в областта Емилия-Романя не е на най-високо ниво. Известна подкрепа предлага стегнатата и удобна тапицерия на седалките, но техният талант си остава основно в предоставянето на странична опора. Пред вас се издига монумент от видим карбон и кожа, увенчани с невиртуален и съвсем реален оборотомер. В дисплеите вляво и вдясно може да бъде показана безкрайно много информация – като се започне от работата на системите, свързани с поведението на пътя, и се стигне до актуалното състояние на принудителното пълнене. Естествено, има и някаква форма на инфо-развлекателна система, но разкошната аудиоуредба се предлага срещу доплащане.
При подобен спортен автомобил мощността, ускорението, звукът и динамичното поведение на пътя се натрупват и образуват планина от въодушевление – която, разбира се, за феновете струва и планина от пари. А това, че един автомобил, фокусиран в такава степен върху динамиката, не те изтощава напълно, прави въпросното очарование много по-земно. Но вече е време да проверим дали италианските инженери са изпълнили обещанията си.
Бързооборотен като атмосферен мотор – или почти толкова
Като например това, че двуструйните турбокомпресори със сачмени лагери и покритие, което свежда до минимум разстоянието от турбината до корпуса, реагират с 21 процента по-бързо от този на California T. Или че времената за превключване на трансмисията са съкратени с 40 процента и че аеродинамичното притискане при 200 км/ч се увеличава от 137 на 205 кг в сравнение с това на 458 Italia. На практика тази проверка не е възможна по обективни причини, защото не разполагаме с изпитателен стенд и в реалния живот трябва да разчитаме на субективната оценка. Затова поемаме напред и за повече удоволствие от шофирането поставяме превключвателя Manettino в положение Race, с което веднага си осигуряваме и доста по-неудържим звук. Две къси дръпвания на лявата от двете разположени неподвижно зад волана планки (тоест превключване от пета на трета предавка) – и интензитетът на зверския гръмотевичен рев се увеличава, а със спускането на десния крак надолу осемцилиндровият мотор захапва моментално. За кратко присветва сигналната светлина на контрола на сцеплението и тогава следва тягата, мощната тяга, неудържимият натиск, на който собственото тегло от 1475 кг (с 10 кг по-ниско от това на предшественика) влияе точно толкова, колкото италианската съдебна система на „долче вита“ на Силвио Берлускони.
За три секунди трябва да бъде премината границата от 100 км/ч, а отметката от 200 се достига след 8,3 секунди. Предшественикът покорява същите висоти за съответно 3,4 и 10,4 секунди – всъщност числа, върху които дълго може да се води дискусия в някой поло клуб за богати. Все пак имаме ли причини да се съмняваме в заводските данни на Ferrari 488 GTB? Категорично не. А към цялата тази невъобразима динамика на надлъжното ускорение се добавя спирането, което от своя страна се превръща в спектакъл. Превключване надолу, планката щрака тихо и с чувствителността на ковашки чук трансмисията започва да връща предавките, съпроводена от танца на оборотомера. При първите няколко опита точката ни за спиране се оказва прекалено ранна, защото „клещите“ захапват мощно карбон-керамичните дискове с прецизно усещане за момента на задействане. Завъртаме волана на стегнатата кормилна уредба и с помощта на изключително устойчивата на усукване каросерия се понасяме към завоя, за да установим, че при поддържане на оптималната крива 488 GTB перфектно изписква завоите и единствено при свиването й проявява склонност към недозавиване.
Блестящо и изключващо се
Ако успеете да седвате въпросната оптимална крива, можете спокойно да увеличавате скоростта още и още с подкрепата на неутралното поведение, което не може да бъде смутено дори при отпускане на газта и промяна на сцеплението. Чак на един доста по-късен етап GTB започва да презавива. Дали това е опасно? Да, с оглед на скоростните възможности на автомобила определено изисква наистина юнашко умение зад волана.
Тъй като Ferrari 488 GTB винаги споделя всичко със своя водач, той е предпазен от изненади. Иначе налице е и блестящата програма за стабилност, която подлежи на изключване. Ето сега Ferrari побеждава още един завой и устремно излиза от него. И докато осемцилиндровият мотор преминава с аплодисменти отметката за седем хиляди оборота, постепенно започва да се стъмва. Какво от това, че ограничителят разваля играта при 8000, а не при 9000 оборота? Разликата е в усещането, което звукът създава – липсват му фалцетите на атмосферния мотор, тази неповторимо металическа терапия с крясък, който нараства в целия оборотен диапазон. Вместо това турбоагрегатът запазва дълбока нискочестотна тоналност и звучи някак леко заплашително, но никога наистина плашещо. Подобна оркестрация може би подхожда на един гран туризмо модел като California , но не и на „резачка“ като Ferrari 488 GTB, която изисква повече драматизъм. Вероятно клиентът е имал някакво основание, когато е имал претенции относно аудиосистемата. Може би е знаел за какво става дума.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За пореден път модел на Ferrari удавя в потоци от Rosso Corsa (специално създаден за 488 GTB цвят) всички предразсъдъци относно ограничената годност за всекидневна употреба, а 3,9-литровият V8 мотор хореографира своя фойерверк от мощност като професионален пиротехник. При това звучи опияняващо, макар и без разширяването на съзнанието, което постига атмосферният мотор.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт