Зад волана на новия кабриолет с твърд покрив на митичната италианска марка
С максимална скорост над 320 км/ч Ferrari Portofino сигурно е най-бързият кабриолет с твърд покрив в света. Своя специфичен чар обаче този автомобил разкрива още при много по-ниско темпо.
Южната част на Пулия може би не е най-вълнуващата област в Италия. Ивицата земя между Адриатическо море на изток и Тарентския залив на запад е равна и хаотично населена, блестящите с белотата си стени от туф в малки градове като Остуни и Алберобело са местна забележителност. Областта е известна с висококачествен зехтин, както и с тестовия високоскоростен полигон в Нардо, който вече принадлежи на Porsche.
Повярвайте, за вас ще е от невероятна полза, ако за пътуването от брега до Алберобело са ви приготвили ново Ferrari. Portofino е името на наследника на дебютиралата през 2008 г. California. Тук са нужни известни разяснения, понеже, както знаем, старото име има твърде дълбоки корени в традициите на Ferrari, докато новото, както се пошегува един от присъстващите журналисти, по-скоро напомня за десертно вино.
Вдъхновението Daytona
Името е трябвало да звучи италиански и при това да показва ясно, че става дума за изцяло нов автомобил. Това не са успели да постигнат по-рано, заменяйки модела California с California T, обясняват хората от Ferrari.
Дизайнерският екип около шефа Флавио Манцони и ръководителя на проекта Вернер Грубер вече се е погрижил да придаде на Portofino напълно различен облик – той е станал по-мускулест, по-мъжествен и по-строг от леко пухкавата California. Преди всичко със затворен покрив автомобилът изглежда и по-елегантен. Липсва загатнатата стъпаловидна задна част на California, потъващият твърд покрив прелива в права линия на фастбек. Твърдят, че формата е вдъхновена от някогашната Daytona.
Също нова е и конструкцията на покрива, изработен от алуминиева сплав. Той може да се отваря с натискане на бутон и по време на движение (с до 40 км/ч) и да потъва в багажника, който иначе побира три куфара с формат за ръчен багаж или – благодарение на прохода – сакове за голф или ски. За отварянето си покривът се нуждае от 14 секунди – с три по-малко, отколкото при California Т, – тъй че и тук новото Ferrari постига по-добри времена. Още два натискащи се елемента върху бутона за покрива свалят четирите странични стъкла. А един друг бутон – този път на волана вдясно – стартира осемцилиндровия мотор.
В изпускателната уредба са монтирани електрозадвижвани клапи. Веднага след стартирането 3,9-литровият V8 не вдига много шум, тогава клапите остават затворени. Но още при леко подаване на газ малко над оборотите за празен ход моторът започва да боботи доста неучтиво. Един поглед към превключвателя Manettino потвърждава, че сме в комфортен режим. Тогава – да тръгваме.
Щракваме на първа предавка и гумите на Ferrari скърцащо просвирват по чакълестата алея пред хотела. „Пиано”, беше предупредил фотографът, иначе би трябвало веднага да измием колата отново. Все така пиано продължаваме и по асфалта. Шосето се вие на изток между маслинови горички и зидове – тук нашето Ferrari трудно може да се разиграе.
Чудесна ходова част
600 конски сили е мощността на турбомотора, максималният въртящ момент от 760 Нм е на разположение от около 3000 до 5000 об./мин. Червената зона на оборотомера започва от числото 7500.
Двигателят не знае какво е турбодупка, казват инженерите от Ferrari. Наистина няма такова нещо, но въпреки това автомобилът не се шофира като високооборотен атмосферен модел, при който въртящият момент се дозира с фин усет в зависимост от въртящия момент и оборотите. И му липсват мелодичните трели на газовете във всмукателния и изпускателния тракт – дори при отворени клапи.
Понеже този осемцилиндров двигател – като всички V8 мотори на Ferrari от началото на 1970-те години насам – има 180-градусов колянов вал, той не звучи като нормален V8, а по-скоро като разсърден четирицилиндров агрегат. Можем да размишляваме на тази тема в Portofino, понеже шосето все още преминава през предимно гъстонаселени райони.
Освен това то е доста немарливо асфалтирано, което все пак дава възможност на адаптивните амортисьори да се отличат. С премерените си реакции те изглаждат неравностите и комфортът на окачването е забележителен за един толкова бърз кабриолет. Също забележителна е и устойчивостта на каросерията – никакво скърцане на конструкцията, никакви вибриращи колони, Portofino изглежда непоклатим.
Вятърът струи по-скоро сдържано над рамката на прозореца, пътуващите седят дълбоко и добре защитени върху скъпата кожа. Седалките са в еднаква степен удобни и предлагащи странична опора, а отпред дори хора с подчертано висок ръст разполагат с достатъчно място. Отзад могат да седят само деца, и то в краен случай.
В посока към Фазано след малко шосето започва да се вие обратно към брега, а потокът на движението почти е пресъхнал. Превключваме Manettino на „Sport“ и подаваме пълна газ. V8 моторът светкавично качва обороти, подканящите към превключване сигнални светлинки на волана премигват към средата – щрак, следващата предавка, после щрак, другата. Във Ferrari както никъде другаде знаят как да режисират подобни спектакли – това се отнася за новия Portofino, както и за неговия по-див брат с централен двигател 488.
Разбира се, динамичните характеристики са малко по-добри, отколкото при California T – за 3,5 секунди до 100, за около 11 – до 200 км/ч, но разликите остават минимални. Това, което прави впечатление, е че кормилната уредба, чийто ход отначало ви се струва прекалено лек, при по-енергично шофиране придобива добър усет и буди доверие. Недозавиване или проблеми със сцеплението? Нищо подобно.
Скоро покрай нас прелитат първите къщи на Фазано. Отнемаме газта. Ferrari се влачи едва-едва през промишлената зона към магистралата. За хотела трябва да завием надясно, тоест на юг. Просто ей така написваме в навигацията „Portofino”. 944 километра в северна посока, за десет часа сме там.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Лоренцо Марчино