Произнасянето на името „Пуросангуе” може да върже езика ви на фльонга, а начинът, по който изглежда първият SUV на Ferrari, е в състояние да ви просълзи...
Зимна приказка, сипе се сняг и потапя всичко в божествена тишина... Само някъде далеч, далеч из долината се долавя дълбок тътен. Дали не е още някой V12? Не, звукът идва от преминаващите покрай стълбовете на въжената линия гондоли със скиори, потеглили нагоре към пистите край Мадона ди Кампилио. Забелязвайки тестовия Purosangue, много от тях започват да махат и да подскачат ентусиазирано зад панорамните прозорци, а натрупаният върху ските отвън сняг се отлепва от емоционалните вибрации и се посипва върху нас…
Гледката на едно Ferrari върху снега винаги предизвиква емоции и няма никакво значение какво е то. Това, което има значение, е марката. Легендарната аура и разбира се - мощността. При Purosangue тя достига 725 к.с. и би превърнала новия модел в абсолютен първенец в SUV класа – стига от Ferrari да не твърдяха категорично, че последното им творение не бива да се причислява към тази толкова популярна (и твърде плебейска, може би) напоследък автомобилна категория. Разбира се, не можем да отречем това тяхно право, но ако оставим настрана маркетинговите еквилибристики и се съсредоточим върху фактите, ще установим, че в момента на пазара не се предлага друг годен за семейна употреба автомобил с дванайсетцилиндров атмосферен двигател. В маркетинга тази уникалност се нарича „USP”, а във Ferrari добре знаят нейната безценна стойност – въпреки цената от минимум 380 000 евро, производственият капацитет на Purosangue бе напълно разпродаден за две години напред преди някой въобще да получи възможност да го опита на пътя…
Прекрасен Франкенщайн
В Purosangue има компоненти от почти всички други модели на Ferrari, но сърцето и душата му си остават въплътени във великолепния V12. Неговият 6,5-литров блок е заимстван от вече спрения от производство 812, цилиндровите глави са взети назаем от Competizione, а цялата композиция е поместена зад предния мост на новия модел. Отгоре се простира дългият, набразден с всевъзможни отвори и въздуховоди преден капак, който се отваря напред и е лек като перце. За съжаление не можете да се наслаждавате на дванайсетцилиндровата машина в цялата й красота, защото от нея се вижда твърде малка част – останалото навлиза далеч назад към геометричния център на каросерията, измествайки натам и желания център на тежестта. Но всяко зло за добро - това разположение го поставя много по-близо до водача, който може да се наслаждава на превъзходен, напълно лишен от паразитни вибрации басов звук както на празни обороти, така и в движение – стига стрелката на цифровия оборотомер да не напуска много зоната около делението от 1000...
Оттам-нататък тишината приключва. И нашата зимна приказка ства малко по-различна. Пресичаме тясното мостче над живописно замръзналата планинска река и попадаме директно на старта на специално подготвения за нас горски път. Всъщност „специален етап от зимно рали“ в случая е по-точен термин, защото изпълненото с предизвикателни завои трасе е покрито с добре утъпкан сняг, който по краищата преминава във високи и втвърдени от студа преспи. Въпреки тях, близките дървета са облицовани за всеки случай с ярко оцветените дебели защитни дюшеци, каквито вероятно сте забелязвали в състезанията по спускане в алпийските дициплини и планинското колоездене. Накратко – стъпваме на необичаен, но вероятно много подходящ за демонстрация на способностите на Purosangue терен...
Предпочитам да не рискувам и потеглям лекичко в режим „Ice”. Италианецът с двойно предаване спринтира почти без приплъзване и независимо от хлъзгавата настилка преминава перфектно през първите няколко завоя. Системата на задвижването е конструирана на основата на решението, използвано при GTC4 Lusso и се управлява се от електроника, заимствана от SF90. Инженерите на Ferrari държат да акцентират върху напълно гъвкавото разпределение на въртящият момент, който при Purosangue се насочва оптимално в зависимост от ситуацията не само към двата моста, а и към всяко от колелата поотделно. За тези, на които им звучи сложно, ще кажа, че работи перфектно. Тягата се разпределя практически неусетно, но електронните „юзди”, които я ограничават в този режим, няма как да останат незабелязани.
Повече за впечатленията ни от Ferrari Purosangue, както и много други теми от света на автомобилите, можете да откриете на страниците на априлския брой на списание auto motor und sport България.
Текст: Клемент Хиршфелд