Среща с един от най-младите жребци в конюшнята на Ferrari
Dolce Vita, Формула 1 във вечерен костюм и вълнуващи маркетингови клипове? В южната част на Пиемонт Ferrari Roma прави това, което може най-добре: движи се, доставяйки неповторимо удоволствие.
Този рекламен клип на Ferrari Roma вече няколко месеца може да бъде открит в различни интернет платформи. Мъж и жена, всеки с по едно Ferrari Roma се срещат през нощта и се движат заедно по улиците на Рим. Видеото не си спестява алюзии с La Dolce Vita на Фелини или с легендарния къс филм "C’était un rendezvous", сниман по утринните улици на Париж от камера, монтирана в предната част на автомобил, който не се вижда. Само че нито във филма на Фелини, нито в този на Клод Льолуш няма Ferrari. Заради хидропневматичното му окачване камерата е монтирана на личния Mercedes 450 SEL 6.9 на Льолуш, но записаният звуков фон със смяна на предавки (450 SEL 6.9 е с автоматични) произхожда от Ferrari 275 GTB.
Ferrari до мозъка на костите
Новото Ferrari Roma не страда от суетност. То притежава чара на всеки красив дизайн – когато го погледнете отпред, автомобилът ви грабва с естествената хармония между елегантност и компактни мускулести форми, между самоувереност и скулптурни обеми. И на фона на всичко това фино и дискретно са интегрирани характерните за марката надписи, гербове и символи. Дискретен е и марковият надпис Ferrari на задния капак, а отпред можете да откриете само жълтеещия се герб и фигурата на кончето (Cavalino), украсяваща и капачките на главините.
Още по-скромно е директното изразяване на марката в интериора. Голям надпис Ferrari Roma на централния информационен дисплей приветства водача, щом се качи в автомобила, а подредбата на инструментите и системите за управление е напълно нова. Независимо от това централен управляващ елемент си остава воланът, а около него са разположени някои иновативни решения, които разделят мненията. Капацитивните сензорни елементи върху широките спици на волана създават впечатление, че преди въобще са липсвали бутони. Това решение е оправдано, защото задвижването на Roma има толкова голям потенциал за забавление, че рядко ще оставате неизкушен да използвате функциите на бутоните. Към това се прибавят и възможностите за работа с менютата, навигационната система и настройките на автомобила (на екрана вдясно) и определянето на функциите на адаптивното регулиране на скоростта (вляво). Дори бутонът за запалване е базиран на сензорна повърхност. Човек може само тихо да протестира срещу това решение, защото е истинско кощунство да загубиш механичната обратна връзка, когато събудиш за живот грандиозния V8 мотор.
Той се стартира, след като докоснеш съответната зона, доста по-звучен от очакваното, но бързо след това се успокоява в тих и все пак гърлен звук. Както и при останалите осемцилиндрови мотори на Ferrari, агрегатът F154 на Roma е с т.нар. 180-градусов колянов вал и на практика работи като два обединени редови четирицилиндрови мотора. Ако за вас представлява интерес, последователността на запалване е 1-5-3-7-4-8-2-6.
Вежливите хора от екипа на Ferrari в „бокса“ ни дават някои напътствия. Като например, че е по-добре заради леко хлъзгавата настилка в началото на теста да преминем в режим Wet. Ще бъде сторено. Най-после с помощта на нещо механично – както при останалите модели на Ferrari, това става с превключвателя Manettino, разположен видно на волана и предлагащ пет степени на настройка – Wet, Comfort, Sport, Race и ESC off.
Пет режима на Manettino
Тук в Пиемонт ще преминаваме по стръмните завои в режими Wet и Comfort; Sport и Race ще използваме по-късно. Налице е и гласов контрол, който се задейства при командата „Чао Ferrari“. Ще се ограничим до използването му единствено за настройка на адаптивния темпомат. Много по-вълнуващо удоволствие в този автомобил доставя контактът с хардуера – и не само защото Енцо Ферари казва, че той продава мотори, а останалата част от автомобила клиентите получават безплатно.
Все пак тук и останалите механични компоненти са интересни – като например новата осемстепенна трансмисия с два съединителя в маслена баня. Или ходовата част с адаптивни амортисьори. Или позицията на седене в уютния интериор. Между нещата, характерни и за показаните предшественици на модела от Маранело, е специфичното усещане, което създават у водача, че е прекалено голям за този автомобил. И Roma не предлага повече място, отколкото е абсолютно нужният минимум, а настройките на седалката до водача е по-скоро скромна – може би заради миниатюрните задни седалки, които по размери наподобяват детски столчета. Техните облегалки обаче могат да бъдат сгънати и по този начин багажният обем нараства от 270 на 400 литра. Така Roma става едно доста практично Ferrari, в което можеш да качиш сноуборда си или обемисти чанти за голф.
Друго ново решение, както са ни обяснили служителите на компанията, е блокът с превключватели за функциите на трансмисията. Той цитира класическите пътеки за насочване на скоростния лост с метална конзола. Оттук водачът може да избере задна предавка R, режим А като Automatic, както и L като Low, местейки превключвателите в едната или другата посока. А за включване на първа предавка трябва да дръпнете дясното лостче на волана.
Отвън се нижат лозята на Южен Пиемонт, както и имената на селища, които иначе се срещат по етикетите в магазините за вино: Бароло, Барбареско, Сералунга и Монфорте д’Алба. Шосетата са доста хлъзгави и още в първия бърз завой задницата на Roma се насочва навън. Ангелите хранители се задействат много по-бързо, отколкото би реагирал човек за коригиране на посоката. Нещата можеха да се случват и по различен начин, ако Manettino не беше в режим Comfort. В следващия завой сценарият е подобен. Този път системата за контрол оставя малко повече възможности на водача да се почувства важен – задната част леко поднася, малка корекция с волана, леко примигване на жълтата светлина на системата за сцепление – и продължаваме безметежно.
Карбоновите спирачки са серийни
Името на системата, носеща отговорност за всичко това, е FDE (Ferrari Dynamic Enhancer). Тя работи в съчетание с ESP, за да контролира ъгъла на завъртане на автомобила по вертикалната му ос. Това става с целево активиране на спирачката на едно или повече колела и функционира дори в режим Race, което също е новост в Roma.
Дори и с наполовина натиснат педал за газта купето се изкачва стремително нагоре; малко преди 6000 об./мин включвам на по-висока предавка. Следващият завой, спирачки, една предавка надолу, завиване. Впечатляващо е колко равномерно, предсказуемо и прецизно могат да се дозират карбоново-керамичните спирачки. По никакъв начин в реални условия не се усеща фактът, че те вече се задействат електронно по т.нар. brake-by-wire принцип. По подобен хармоничен начин се усеща и невероятно потентното задвижване. Сами по себе си стойности като 620 к.с. и 760 Нм между 3000 и 5750 об./мин са доста внушителни, но на практика Roma никога не изглежда свръхмоторизирана. V8 агрегатът дава възможност маневрите за изпреварване да се извършват със светкавична бързина. Само за 3,4 секунди автомобилът вече е достигнал 100 км/ч и продължава така до 320 км/ч. Мощността и динамиката винаги са налице, а ако все пак водачът направи нещо твърде екстремно, системите за асистенция се активират бързо, но едновременно с това прецизно и дискретно.
Много хора смятаха, че Roma ще е просто купе версия на Portofino. Не е съвсем така. Над 70 процента от детайлите са напълно нови в сравнение с кабриолета, твърдят от Ferrari. Още по-важно е, че Roma се движи доста по-различно от Portofino – по-спортно, по-прецизно и по-вълнуващо. Вътре седите различно, по-дълбоко, по-ангажиращо. И светът изглежда по-различен, когато търсите идеалната линия между издигащите се сводове на калниците.
Това, което свързва Portofino с Roma, е фактът, че могат да се движат умерено и спокойно, когато решите да пътувате комфортно на дълги разстояния. Като беше по време нашето 350-километрово шофиране из Пиемонт. Тогава автомобилът прекосява с 55 км/ч селата на шеста предавка, оставя ти време да се насладиш на забележителния комфорт на окачването благодарение на адаптивните амортисьори, да се поровиш в менюто на бордовия компютър или да следваш хода на мислите си.
Наследник на Mondial
Например така: Ferrari, осем цилиндъра, четири места – това звучи познато. Roma е късен наследник на моделната линия Mondial. Моделът с (напречно разположен) V8 двигател и 2+2 места се произвежда между 1980 и 1993 г. в различни версии и от своя страна е наследник на ъгловатия Dino 308 GT4, който от 1977 г. носи марка Ferrari. Той пък е предшестван от Dino 206/246 GT, първия сериен автомобил от Маранело с междинно разположен двигател. Това, естествено, не го казвам на служителите, на които връщам колата. Буреносни облаци се трупат в небето над Пиемонт в търсене на път на изток между алпийската верига и Средиземно море.
Боята с цвят Portofino червено блести малко по-приглушено, отколкото при ярка слънчева светлина. „Това е повече от автомобил, това е произведение на изкуството“, отбелязва по адрес на Roma един възрастен господин на една отбивка за еспресо. “E piu di un’auto, e un’opera d’arte. Всъщност на италиански звучи много по-хубаво.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Roma е не само убедителна като динамика и форма, тя изненадва с реален комфорт в ежедневието и с достатъчно място. Още по-интересно е, че и цената не е феноменална – конкурентите в този сегмент не са по-евтини.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Роберто Карер, Ferrari, Ахим Хартман, Ханс-Дитер Зойферт