Все още помните Fiat 500 като максимално опростено минималистично автомобилче? Това вече е част от миналото - сега с Fiat демонстрира нагледно, че култът към безсмъртния Cinquecento е жив и след 50 години, а прераждането му може да изгежда по доста изненадващ начин...
Топчестото автомобилче на Fiat отново създава предпоставки да притесни сериозно конкуренцията, но този път по коренно различен начин от този, който света видя преди 50 години.
500 този път се изправя срещу противниците си със силно изразена емоционална страна. Изграден на леко скъсената, но за сметка на това разширена платформа на Panda, автомобилът ще се произвежда в Полша. Субективно погледнато обаче мъникът има точно толкова общо с Panda, колкото и с двуцилиндровия си предшественик с въздушно охлаждане от петдесетте години на миналия век, тоест – почти нищо...
Не просто ретродизайн, а началото на един нов култ
Това личи още при най-базовото ниво на оборудване Pop, което ще се предлага на цена около 10 000 евро. Хромираните дръжки на вратите биха били гордост и за автомобил с три, че дори и четири класа по-нагоре, звукът от затварянето на вратите е изумително солиден за автомобил от такава категория. 500 не е просто олицетворение на атрактивен ретродизайн без покритие от подобаващи вътрешни качества, а учудващо педантично изработен автомобил с наистина запленяваща аура.
Ергономично тапицираните седалки са доста широки, а обсегът на регулирането им изключва възможността за поява на клаустрофобия у водача или спътниците му. Отзад в 500 действително е леко тесничко, но позицията на предните седалки е поне толкова удобна, колкото любимата ви тениска.
Малък и с добри обноски, но не безобиден
Разполагащата с 69 к. с. версия на най-малкия Fiat маневрира из големия град със завидна пъргавина, но и запазвайки приятен комфорт. Кормилната уредба работи изключително прецизно и много леко, а City-бутонът прави паркирането по-лесно и от детска игра.
Така при стандартното изпълнение на 500 пътниците биват лишени от прекомерна твърдост на окачването – окачването абсорбира неравностите по настилката с направо възхитителна за толкова малък автомобил плавност и показва границите си единствено при особено груби сътресения. ESP е серийна само за топверсията с бензинов двигател със 100 к. с., а за останалите модификации се предлага като опция, докато седемте въздушни възглавници са стандартни.
Въпросният топдвигател действително показва доста по-горещ темперамент от 1,2-литровия си събрат, но пък прави леко неприятно впечатление със забавените си реакции при подаване на газ. Дизеловият агрегат радва не само с ниския си разход на гориво, но и с равномерно разпределения запас от въртящ момент. Спортните изпълнения на модела пък действат на своите притежатели като класическо двойно италианско еспресо – с по-стегнато окачване и по-директно настроена кормилна уредба те могат да събудят спортния ви дух дори насред натовареното ежедневие.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт