Люис Хамилтън (McLaren) спечели старта за Голямата награда на Белгия, а Кими Райконен (Ferrari) отпадна две обиколки преди финала. Финландецът водеше през по-голяма част от надпреварата, но дъждът над „Спа” в последните минути му отне както победата, така и всички надежди за шампионската титла. На втора и трета позиция финишираха съответно Фелипе Маса (Ferrari) и Ник Хайдфелд (BMW Sauber).
В уникален двубой между Кими Райконен и Люис Хамилтън с още по-уникален финал се превърна Гран при на Белгия. За това най-голяма заслуга имат естествено двамата пилоти, но и дъждът, който започна да вали три обиколки преди края на състезанието и тотално обърка сметките на световния шампион.
Хаос на старта
Изключително оспорвано се развиха първите няколко обиколки за Гран при на Белгия, след като малко преди началото на надпреварата над „Спа” за пореден път заваля. За щастие дъждът спря преди старта, а състезателната линия почти изсъхна, но мокрите участъци предполагаха ниски нива на сцепление и поредица от грешки при борбата за по-предна позиция при загасването на червените светлини.
Люис Хамилтън потегли отлично и поведе колоната, но в началото на втората обиколка се завъртя и позволи на Кими да мине пред него. Преди това финландецът изпревари на старта Хейки Ковалайнен, а малко по-късно – на правата „Кемел” и своя съотборник Фелипе Маса. Така след първите два тура челните три места заемаха Райконен, Хамилтън и Маса, а зад тях водещата осмица допълваха Фернандо Алонсо (Renault), Себастиан Бурде (Toro Rosso), Марк Уебър (Red Bull), Нелсиньо Пикет (Renault) и Роберт Кубица (BMW Sauber). Хейки Ковалайнен (McLaren) и Ник Хайдфелд (BMW), които потеглиха съответно от трета и пета позиция, сгрешиха на старта и се смъкнаха назад в класирането още преди същинската част от състезанието да започне.
Завръзката
Райконен с лекота водеше колоната, но следван плътно от Хамилтън. Зад тях Фелипе Маса постепенно почна да изостава и на практика изгуби шансове да се бори за първото място. Оказа се, че стратегиите на двамата лидери са почти идентични – Люис влезе в бокса 11 обиколки след началото на надпреварата, а неговият съперник – една по-късно. Така след първите спирания размествания в челото нямаше, а разликата между двамата остана в рамките на шест секунди.
При второто презареждане и смяна на гуми обаче (19 обиколки преди финала) авансът на Райконен бе стопен на три секунди. MP4-23 се държеше много по-добре на пистата с твърдия комплект гуми спрямо конкурентния болид на Ferrari и Хамилтън напълно неутрализира преднината на своя съперник пет обиколки преди финала. Най-интересното обаче тепърва предстоеше.
Луда надпревара
Три тура преди карирания флаг в отделни участъци от трасето започна да ръми, като постепенно дъждът се усилваше. Въпреки ниските нива на сцепление Хамилтън атакува Кими Райконен на „Автобусната спирка”, но при опита си да мине напред излезе извън пистата и пресече шикана направо. Въпреки че се озова пред световния шампион, Люис трябваше отново да го пропусне, за да не получи наказание , което се случи на стартфиналната права. На последвалия „Сурс” обаче пилотът на McLaren атакува успешно и си върна позицията, която загуби в началото на състезанието.
Но това далеч не бе всичко. Малко по-късно пред двамата изскочи изостаналия Нико Розберг (Williams). Райконен остана на пистата, но британецът бе принуден да излезе извън нея, за да не удари Розберг. Така Кими пак излезе начело, но миг по-късно се завъртя и отново пропусна пред себе си Хамлтън. При последвалия опит да навакса изоставането си пилотът на Ferrari изгуби напълно контрола над своя автомобил в завоя „Бланшимо” и се заби в предпазните заграждения. Целият трилър се разви в рамките на една единствена обиколка, и то втората преди финала.
На финала
В последната обиколка пистата бе напълно мокра, но Хамилтън успя да се задържи на нея и спечели петата си победа за сезона, която му гарантира осем точки преднина за шампионата спрямо завършилия на втора позиция Фелипе Маса. Нулевият актив остави Райконен на четвърта позиция при пилотите с пасив от 23 спрямо лидера.
Всички камери естествено бяха насочени към борбата в челото, но в задни позиции бе не по-малко интересно. В началото на последната обиколка Себастиан Бурде изскочи на трето място, след като Фернандо Алонсо влезе междувременно в бокса. Испанецът рискува, слагайки „интермедиа” гуми буквално в последния момент, но това се оказа прекрасно стратегическо решение, защото с лекота мина пред Бурде и си върна позицията. Ник Хайдфелд използва същия прийом и с феноменален финален спринт изпревари голяма част от пилотите, които едва се задържаха на пистата с гумите за сухо. Впоследствие отне и третото място на Алонсо. Така германецът завърши на подиума, въпреки че след първата обиколка бе извън челната десетка.
Toro Rosso бе на крачка от тоталния фурор, но Бурде не можа да запази третата позиция и се смъкна на седма. Неговият съотборник Себастиан Фетел обаче прогресира до петото място на финала. Между тях завърши Роберт Кубица, който със спечелените три точки изпревари Кими Райконен в класирането при пилотите. Челната осмица допълни Тимо Глок (Toyota), след като Хейки Ковалайнен отпадна в последната обиколка.
Провал за Хейки
Надпреварата в Белгия се разви по възможно най-лошия сценарий за Хейки Ковалайнен. Още на старта пилотът на McLaren изгуби пет позиции, но с няколко прекрасни изпреварвания навакса част от изоставането си. При опита да се пребори с шестия Марк Уебър обаче двамата се удариха, като впоследствие рейс-контролът наказа финландеца с принудително минаване през бокса.
Въпреки тоталния малшанс Хейки отново се върна в зоната на точките при грешката на Райконен, но отпадна в последната обиколка. Така McLaren скъси само с две точки преднината на Ferrari при конструкторите, въпреки че имаше шанс да я неутрализира при по-добро представяне от страна на Ковалайнен.
Първата шампионска титла на Люис Хамилтън е все по-вероятна, но да не забравяме какво се случи преди година. За да докосне трофея, британецът трябва да преодолее оставащите пет препятствия до края на сезона, като първото от тях е на „Монца” след седмица.
:)
Не разбирам защо медиите пресилват толкова нещата и откъде идва това самочувствие на Хамилтън да се чувства истински победител. Ако Кими не се беше разбил щеше да спечели, защото се виждаше, че въпреки условията той настъпваше при всяка възможност. "Победата" на Хамилтън беше чиста проба шанс и не разбирам как точно смята, че се е преборил за нея, след като я получи даром...