Под наименованието Earth Dreams Honda въвежда масирано нова технологична инициатива за мащабни промени с цел подобряване ефективността на автомобилите си. Тя включва нови двигатели, трансмисии и напълно нови авангардни хибридни системи.
През 1993 година администрацията на Клинтън поставя началото на инициатива, чиято задача е разработване на автомобил, изразходващ средно 3 литра гориво на 100 км. Въпреки амбициозното име на начинанието „Партньорство за ново поколение автомобили” (PNGV), включващо американските автомобилни производители, резултатът от няколкогодишния труд на инженерите е олекналата с няколко милиарда долара американска хазна и всичко на всичко три хибридни прототипа. Междувременно изключените от тази инициатива, но силно амбицирани да създадат свои технологии за драстично намаляване на разхода на гориво японски компании Toyota и Honda финансират собствени проекти за развитие. Те също стигат до извода, че за постигане на подобна цел са нужни хибридни технологии, и така се раждат Toyota Prius и Honda Insight. На практика обаче и двата автомобила се появяват на пазара в края на 90-те години, когато цените на нефта са пределно ниски, и по тази причина не предизвикват особен интерес у клиентите. Въпреки че Honda представя своя авангарден модел Insight в Щатите по-рано от конкурента си, същинският пазарен успех в хибридните технологии с нарастването на цените на горивата ще принадлежи на Toyota. Когато търсенето на подобен тип автомобили се увеличава значително, Honda вече предлага хибридната версия на Civic, която за разлика от Prius се възприема в много по-малка степен като различна, високотехнологична и – което е от особена важност – излъчваща екологични послания. При това от Honda са доста по-скромни и в заявките си – съкращението IMA (Integrated Motor Assist, или интегрирано подпомагане от електрически мотор) не носи дълбокото съдържание на Hybrid Synergy Drive (HSD). А и на практика системата на Toyota се оказва доста по-ефективна от по-простото решение на Honda с един електрически мотор. Естествено, Toyota реализира многократно по-високи продажби на своите хибридни модели, има амбициите да разширява значително гамата си и да развива технологиите до степен на съвършенство. Единственият истински конкурент в тази област, така нареченият two mode hybrid, разработен съвместно от GM, BMW и Mercedes, се оказа ефективна, но изключително скъпа система и споразумението бе скоропостижно прекратено.
Е, очевидно е време за разместване на пластовете, защото всепризнатият майстор в областта на двигателите Honda междувременно научи добре уроците си. Папката с надпис IMA вече е в архивите на компанията и на ход са други, много по-авангардни концепции, които ще се стремят да превземат значителен дял от вече трайно окупираната от Toyota зона. Подобни цели може и да звучат самоуверено, но не са без основание. Те са базирани на напълно нови по своята същност технологични решения, чиято ефективност ги извежда в териториите, където господства големият конкурент. За целта в Honda са приготвили не една, а цели три хибридни технологични платформи, с много по-висока ефективност, сложни и издържани в маркетингов аспект със своите многозначителни имена. Те имат различна по своята същност архитектура, като първата е предназначена за автомобилите от малкия и компактния клас, втората за средния и нагоре, а третата ще се реализира в спортни модели. Целият процес на разработка е бил изключително внимателен, за да се постигне необходимата ефективност на работа без нарушаване на някои от патентите на Toyota – едно очевидно доста трудно начинание. Всъщност новите хибридни системи са само брънка от една нова, всеобхватна технологична платформа на Honda. Тя се нарича Earth Dreams и е мащабна офанзива на широк фронт, обхващаща освен споменатите хибридни системи и нова гама от ефективни двигатели с вътрешно горене – включително нови турбоагрегати с работен обем от 1,0, 1,5 и 2,0 литра, бензинови агрегата с три, четири и шест цилиндъра (0,66, 1,5, 2,0, 2,4 и 3,5 литра) с авангардни решения като директно впръскване и работа по цикъла на Аткинсън в случай на хибридно задвижване, 1,6-литров дизел с вътрешно триене, намалено до нивото на бензинов мотор, нови трансмисии под формата на CVT агрегати, 7-степенни предавателни кутии с два съединителя, съчетани с паралелна хибридна система за малки и спортни автомобили, и нова трансмисия, предназначена за модели с изцяло електрическо задвижване. При това първите две системи вече са в серийно производство като част от задвижването на новия Fit/Jazz Hybrid и новия Accord Hybrid и Plug-in Hybrid. Предстои серийната реализация на третата – с появата на новия NSX.
Sports Hybrid Intelligent Dual Clutch Drive (i-DCD)
За какво всъщност става дума? Първата от системите, Sports Hybrid Intelligent Dual Clutch Drive (i-DCD), монтирана във Fit/Jazz, използва един електрически мотор с мощност от 20 кВт и литиево-йонна батерия която притежава значителни предимства по отношение на възможността за рекупериране на по-голямо количество енергия от никел-металхидридните и осигурява изминаване на до пет километра с чисто електрическо задвижване. Двигателят с вътрешно горене също е изцяло нов – 1,5-литров агрегат с два разпределителни вала и гъвкава система за управление на клапаните, осигуряваща работа по по-ефективния цикъл на Аткинсън. Бензиновата машина не е обременена от ремъчни предавки; периферните агрегати, като водната помпа, и компресорът на климатика се задвижват от електромотори. Използваната в предишната система CVT трансмисия (механична при CR-Z) e отстъпила място на седемстепенна предавателна кутия (DCT) с два съединителя с широк диапазон на предавателните числа, в която е интегриран електромоторът. Като допълнение към цялата тази електрификация, усилвателят на спирачките също е с електрическо задействане. Специален съединител зацепва двигателя с вътрешно горене по време на динамично ускоряване и движение с по-висока скорост и го отделя при потегляне и движение с ниска до средна скорост. Двигателят се отделя също и при намаляване на скоростта, за да не внася съпротивление, отнемайки от кинетичната енергия за рекупериране. Това решение е съществена конструктивна разлика в сравнение с предишната система, при която системата VTEC оставяше клапаните затворени, но двигателят не се отцепваше, като по този начин се намаляваха помпените загуби, но и не и тези от триене. От Honda твърдят, че ефективността на i-DCD сама по себе си е с 30 процента по-висока от тази на конвенционална система, като според инженерите само DCT има принос за 10-процентно намаляване на разхода с сравнение със CVT трансмисията и същевременно осигурява с 15 процента по-добро ускорение. Постепенно тази система ще мигрира и към други модели от малкия и компактния клас на марката.
Sport Hybrid Intelligent Multi-Mode Drive / Plug-in
Въпреки че следва подобна паралелна архитектура с един електромотор, i-DCD превъзхожда значително своя предшественик, но истинската революция е в доста по-сложния Sport Hybrid Intelligent Multi-Mode Drive (i-MMD), който вече направи своя дебют в Accord и разполага с разширение в plug-in вариант. При този сложен проект стремежът на инженерите на Honda е бил да търсят ефективността на технологичните решения на Toyota с реализиране на паралелно-последователен хибрид и работа на бензиновия мотор в максимално ефективни режими през съществена част от времето. Затова, по подобие на Toyota, в решението на Honda също се използват две електрически машини, но пък е избегнато обединяването им с планетарен механизъм, за да не се нарушат патентните права. За целта е внедрен специален съединител, осигуряващ работата на системата в различните режими, които на практика са разделени на три основни – чисто електрическо задвижване (EV Drive), хибриден режим (Hybrid Drive) и задвижване с директна връзка на двигателя с колелата (Engine Drive). При наличие на достатъчно количество ток в батерията автомобилът се задвижва от електрическата система, разполагаща с изобилие от мощност (166 к.с., а при взаимодействие с бензиновия мотор със 141 к.с. сумарната мощност е 196 к.с.). Тяговият електрически мотор, който в този случай играе ролята на единствен задвижващ агрегат, също като при по-малката система се захранва от литиево-йонна батерия със значителни предимства пред никел-металхидридните по отношение на теглото и възможността за оползотворяване на кинетичната енергия. Във версията Plug-in на Accord тя е и с доста по-голям капацитет. В хибридния режим едната електрическа машина започва да функционира като генератор, задвижвана от мотора с вътрешно горене (високоефективен нов двулитров бензинов двигател, работещ по цикъла на Аткинсън), захранвайки другата с електричество и при нужда зареждайки батерията. Звучи познато, защото именно подобна комбинация се използва и при решението на Toyota, като обаче част от енергията на двигателя се предава по механичен път. От Honda не съобщават точно какъв е съединителят и дали той не позволява (по подобие на системите за двойно предаване с многодисков съединител) предаване само на част от въртящия момент директно към колелата, комбинирайки по този начин също електрически и механичен път на предаване на мощността. Във всички случаи в хибридния режим двигателят се настройва за работа в оборотни диапазони с максимално ниво на ефективност, с което се компенсират загубите, породени от трансформацията на енергията от механична в електрическа и обратно, и се добиват други предимства. За разлика от HSD, при i-MMD се въвежда и трети режим, на пряко задвижване на колелата от двигателя с вътрешно горене (с помощта на едностепенна трансмисия позиционирана като шеста предавка в механичните), наречен от Honda Engine Drive, тъй като, както знаем, при високи скорости хибридните системи с планетарен механизъм губят част от ефективността си (по тази причина инженерите на Toyota въвеждат в по-големите си модели допълнителни механизми, редуциращи оборотите на електромотора). Този режим обикновено се използва при скорости над 100 км/ч. Според независими тестове на журналисти Accord Hybrid изразходва в реалния живот около четири литра гориво при умерен маниер на шофиране, като, разбира се, и в този случай разходът в голяма степен зависи от действията на човека зад волана. Инженерите на Honda са се постарали да осигуряват естествено чувство за съпротивление на педала на спирачките, преминаващ от режим на рекуперация към режим на спиране с помощта на електрическия сервоусилвател. Променена е и настройката на ходовата част предвид увеличеното тегло на хибридната plug-in версия на Accord.
Sport Hybrid Super Handling All Wheel Drive (SH-AWD)
Задвижването на прототипа на новия NSX е напълно различно и съответстващо на драматичната визия, подчертана от LED светлините и отварящите се нагоре врати. Зад водача е разположен напълно новият 3,5-литров бензинов двигател с атмосферно пълнене и директно впръскване. При съчетаването му със системата SH-AWD, включваща три допълнителни електромотора, NSX придобива респектиращи динамични качества при сравнително нисък разход на гориво. Единият от електрическите агрегати е интегриран в седемстепенната трансмисия с два съединителя, а другите два в компактен модул, като всеки един задвижва по едно от предните колела. Същата система, но в инвертиран вид, Honda демонстрира и в прототипи на базата на новия Accord. По този начин се реализира високоефективна torque vectoring система, която при това изисква малко енергия, тъй като в завой вътрешното колело преминава в режим на генериране на ток и по този начин изпитва спирачно действие, а въпросният ток се отправя към външното колело за осигуряване на въртящ момент.
Текст: Георги Колев