Съревнование на четири семейни комбита от дреден клас
Комбитата от среден клас трябва да осигуряват не само пространство и удобства, но и немалко лукс. Тук срещаме четирима съперници от различни държави – Hyundai i40, Mazda 6, Opel Insignia и Renault Talisman. Умишлено в битката не участват абонираните за първото място представители на концерна VW.
Да, правилно сте прочели. В този тест VW Passat няма да участва. И в това има резон. В тестовете на комби модели от среден клас той неминуемо присъства и неминуемо доминира. И така от десетилетия. Няма и други продукти на концерна VW, като Skoda Superb, при която нещата стоят по идентичен начин. Така че любопитството може би ще ви държи до края на статията.
В този сравнителен тест се включва разнородна група от цял свят – Hyundai i40 Kombi, Mazda 6 Sport Kombi, Opel Insignia Sports Tourer и Renault Talisman Grandtour. Всичките се задвижват от бензинови мотори с мощност от 165 к.с., изключение прави само моделът на Renault. Тъй като той се предлага във варианти с мощност от 150 и 200 к.с. тук участва версията TCе 200, оборудвана, за разлика от останалите (разчитащи на механични трансмисии), с предавателна кутия с два съединителя EDC. Може би по тази причина френският автомобил е и най-скъпият в теста, с базова цена (в България) от 57 590 лв. С добавяне на система за завиване на четирите колела и адаптивни амортисьори цената достига 60 580 лв. В ниво на оборудване Exclusive, по-ниското от двете, в които Hyundai i40 получава адаптивни амортисьори и светлини (все още ксенонови), цената не слиза много по-надолу и достига 59 990 лв. Адаптивните амортисьори са силно препоръчителни предвид факта, че тестовият i40, който не разполага с такива, преминава през неравностите не без известно тропане – тенденция, която се засилва, когато автомобилът е натоварен. Същевременно и завоите не са сред силните му моменти, а каросерията се накланя осезаемо. Със сигурност това не е автомобил за любителите на динамичните изпълнения, принос за това впечатление има и индиферентното и със синтетична обратна връзка кормилно управление.
Двигателят също не притежава особено страстен характер. Той е част от новата генерация мотори на Hyundai, наречена Nu, която в духа на старите времена се опитва да се бори с конкуренцията без турбопълнене. Все пак модерните технологии са осигурили на агрегата директно впръскване, променливо газоразпределение и всмукателен тракт с променлив контур. В i40 той показва посредствени таланти, а по отношение на разгръщането на мощността, балансираната работа и ниво на шум е на средно ниво. И освен всичко друго изразходва повече гориво от конкурентите.
Просторният Hyundai
За търсене на повече положителни качества в Hyundai ще трябва да се насочим към интериора, чийто простор определено е радващ. С уточнение, че това не се отнася толкова за багажния обем, колкото за мястото за пътниците. По-малко радост предизвиква качеството на обзавеждането и удобството на седалките, касаещо позицията на краката и раменете. Водачът пък е позициониран доста високо и има усещането, че управлява ван. Иначе той може да разчита на добре обозрими уреди – показател, по който корейският модел превъзхожда голяма част от конкурентите си.
Елегантното Renault
Като например Renault Talisman, що се касае до логиката на приборите – със смущаваща смес от бутони и сензорен екран, – за която ти трябва определено време за ориентация и привикване. Автомобилът в теста разполага с 8,7-инчов монитор в средната конзола, но като цяло не е особено богато оборудван – като изключим доста ценни системи, като изцяло LED предните светлини, отоплението на седалките и 18-цоловите алуминиеви колела. Системата за помощ при паркиране (в България в пакет заедно с камера за заден ход и още няколко функции) е горещо препоръчвана, предвид факта, че – както и при останалите автомобили в теста – обзорът не е особено добър. Пакетът 4Control също е ценна система, с която тестовият автомобил разполага.
Освен 19-цоловите колела и надписите 4Control тя включва адаптивни амортисьори и система за завиване и на задните колела. Принципно тази комбинация обещава доста динамично поведение от страна на дългия цели 4865 мм Grandtour, но за съжаление, на практика системата не оправдава очакванията. Предната част на големия модел на Renault поема самоотвержено посоката при завъртане на волана, но задната не я следва с подобна прецизност. Последното важи и за кормилното управление, създаващо усещане за синтетичност и липса на обратна връзка. Поради тези причини френският модел преминава между пилоните доста по-бавно от Insignia Sports Tourer с нейното активно поведение на пътя.
Все пак адаптивните амортисьори на големия модел на Renault осигуряват доста приемливо ниво на комфорт, гарантирайки на каросерията и пътниците приятно преминаване през неравностите. Автомобилът в теста е значително по-добре моторизиран от съперниците си и динамичните му показатели, свързани с наличието на по-голяма мощност, са логично са по-добри – въпреки ограничаващите действия на „сдържаната“ трансмисия с два съединителя EDC. Всичко това е достатъчно за третото място, защото по-компактната Mazda 6 се справя по-добре по много показатели.
Спортната Mazda
На практика Mazda е доста по-изгодна от скъпото Renault, макар че тук участва в най-скъпата си версия Sports Line (в България комби версията с бензиновия двигател с мощност 165 к.с. струва точно колкото седана и се предлага само в предпоследното ниво на оборудване Evolution на цена от 52 980 лв.). Богато оборудваният модел предлага система за автоматично паркиране, 19-цолови лети джанти и адаптивни LED светлини. Към това се добавя широка гама от системи за активна безопасност, като асистенти за спазване на лентата за движение и аварийно спиране на преден и заден ход. В това отношение с него може да се мери единствено Opel Insignia. Японският модел обаче губи позиции в някои от дисциплините за спирачен път.
Общоприето е „шестицата“ да бъде адмирирана за нейното поведение на пътя, но при този тестов автомобил това твърдение не е съвсем оправдано. Кормилната уредба се усеща като малко нервна, особено около средното положение. На пръв поглед това може да имитира динамично поведение, но ранното недозавиване и незабавната намеса на системата ESP бързо възпират поривите на Mazda.
Освен това нервността на кормилната уредба не се отразява добре и на движението в права посока на магистрала. Там комби моделът трябва съзнателно да бъде държан в правилния курс, защото реагиращото на тласъци окачване постоянно отмества колата леко настрани. Това обаче се забелязва истински само при директно сравнение с конкурентите в този тест, които много по-стоически следват правата посока. Поради това Mazda 6 не може да демонстрира силни качества и в частта за комфорт. Както празна, така и натоварена тя се усеща като доста стегната и реагираща по-скоро с нежелание. Тези неща Opel и Renault ги могат значително по-добре.
Далеч по-ярко се отличава Mazda 6 по отношение на разхода на гориво. В теста автомобилът изразходва средно 1,1 литра по-малко бензин от лакомия Hyundai. Това показва, че упоритостта на инженерите на Mazda да използват двигатели с атмосферно пълнене и висока степен на сгъстяване (Skyactiv-G) все пак дава резултат. Въпреки че работи балансирано, не само теоретично, но и на практика, тази иначе икономична машина няма как да се мери с агрегатите на Opel и Renault по отношение на разгръщането на въртящия момент и мощността.
Балансираният Opel
И какво, в края на краищата с натрупването на резултатите от теста представителят на Opel започва да изпреварва значително конкурентите си от Япония, Корея и Франция. Insignia Sports Tourer на практика е най-балансираният модел от всички в сравнението. Това включва също и вътрешния обем и функционалността на обзавеждането в интериора, където пътниците се чувстват най-удобно. Принос за това имат особено удобните седалки в Opel, с които могат да се мерят единствено тези на Renault. Същото се отнася и за комфорта на пътя, където благодарение на опционалната ходова част FlexRide автомобилът се носи уверено и комфортно (дори когато е натоварен), с минимално накланяне на каросерията.
Това впечатление се засилва при по-близко запознанство с Insignia. Тя поема динамично завоите, недозавива само в екстремни случаи, показва ниска склонност към нервни реакции при смяна на натоварването и по този начин определено внушава доверие. На тези маниери добре подхожда кормилното управление, което има лек ход, но въпреки това споделя с желание обратната информация, демонстрирайки сполучлив баланс.
Не остават много неща, за които може да бъде упрекнат моделът на Opel в това сравнение. Обзорът е на умерено ниво, като една от причините е, че при почти пет метра дължина задният край е доста отдалечен от водача. Що се отнася до управлението на функциите, виждали сме и по-прегледна подредба. Тук Hyundai i40 се представя малко по-добре. При разхода на гориво Opel изостава леко от Mazda (0,3 литра средно в теста), но турбомоторът не само по-бързо реагира при подаване на газ и осигурява малко по-добри динамични показатели, но работи по-балансирано и тихо.
Не всеки ден се случва в един сравнителен тест Opel да е начело по отношение на качеството и изработката. Но тук става точно това. Което също има мъничък принос този сравнителен тест да излъчи един ясен победител. Макар и без VW Passat да участва в надпреварата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Opel
Insignia Sports Tourer побеждава, защото почти не показва недостатъци. Ходовата част и кормилното управление са на високо ниво, същото важи и за вътрешното пространство.
2. Mazda
Японският модел изпреварва френския заради ниския разход на гориво и по-изгодната цена. По-дефицитен тук е вътрешният обем.
3. Renault
Комфортна ходова част и мощен мотор са силните качества на този модел. Недостатъци са разходът, управлението на системите и цената.
4. Hyundai
Добър обзор и органи за управление, но неособено изгодно ценово позициониране, дефицити по отношение на комфорта, задвижването и оборудването за безопасност.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт