Първи тест на версията XE 20d със 180 к.с.
Стане ли въпрос за марка като Jaguar, почти задължително първите ни думи са по някакъв начин свързани с британските традиции, Нейно Величество, благородството, това как преди нещата бяха по-истински и така нататък. Е, приятели, този път началото ще бъде леко изненадващо – ще започнем с това колко страхотно се държи XE на пътя. Още след първите изминати метри човек започва да усеща последствията от факта, че този автомобил е настройван след тестове по едни от най-предизвикателните отсечки в света. И не, този път не става дума толкова за легендарни състезателни трасета, колкото за живописни шосета с множество завои – и по-точно за пътищата в Уелс. Те криволичат сред пасторални пейзажи, редувайки изкачвания по хълмове и спускания в долини, често заобиколени от каменни зидове. За да бъде тук един автомобил наистина бърз, той има нужда от безупречно сцепление, прецизна управляемост и най-важното – да вдъхва усещане за увереност у водача. XE е машина, която се справя удивително добре с всичко това. Автомобилът изписва завоите като по учебник благодарение на своето великолепно управление, което не е толкова остро, колкото при „тройката”, не се усеща толкова стерилно, колкото при A4 и положително не е така незаинтересовано, колкото в C-класата. XE сменя посоката плавно, но спонтанно, гладко, но с безкомпромисна точност, мотивирано, но не самонадеяно. Или казано по-простичко – този автомобил се усеща като себе си, а не като някой друг и не като всички останали. Този автомобил се държи на пътя точно така, както се очаква от един компактен Jaguar. Истински същественото тук е не това, че ХЕ не се числи към моделите, които имат шанс да получат максимална възможна оценка по всички параметри в нашите тестове, а обстоятелството, че ХЕ се представя като чистокръвен Jaguar.
Ако се вярва на твърдението, че човек се учи повече от трудностите, отколкото от успехите си, то тогава Jaguar трябва да е една от най-мъдрите автомобилни фирми в света. За целта дори не е необходимо да се връщаме до 70-те години, когато голямата част от автомобилните производители в Англия бяха принудени да се занимават не толкова с правенето на автомобили, колкото със собственото си оцеляване. Между 1989 и 2008 година Jaguar беше притежание на Ford, като за повечето хора този период също трудно може да се определи като най-радостния в историята на компанията – въпреки че, обективно погледнато, през това време се случиха и доста положителни неща. През въпросния период на бял свят се появи и директният предшественик на XE. Моделът X-Type, който Jaguar създаде на базата на Ford Mondeo, беше интересно явление – той никога не се превърна в главозамайващ пазарен успех, но показа, че марката не е неспособна да създаде алтернатива на обичайните лидери в средния клас.
Завръщане към корените
Откакто индийците от Tata придобиха собствеността върху Jaguar през 2008 година, те стигнаха до извода, че от един Jaguar клиентите трябва да получават техника на Jaguar, а не на друг производител. При разработването на XE е поработено доста по въпроса: задвижването, ходовата част и цялостната архитектура на автомобила са абсолютно нови. Новата платформа е модулна и позволява широка употреба на олекотени материали (а всъщност би било толкова освежаващо някой най-ненадейно да ни се похвали, че новата му автомобилна платформа не е модулна, не позволява лесно използване на взаимозаменяеми компоненти от други модели, а използването на олекотени материали е по-скоро добро пожелание). 75 процента от каросерията са направени от алуминий, а общото й тегло е 342 килограма. Което всъщност по никакъв начин не променя факта, че със своите 1638 кг собствено тегло ХЕ е с 89 кг по-тежък в сравнение с последното BMW 320d автоматик, което ни е гостувало за тест.
Освен това неособено лекият Jaguar се оказва и неособено просторен. Дори в пряко съревнование със своите недотам обширни отвътре пазарни опоненти, XE отново се усеща тесничък. Багажникът побира 450 литра, но дъното му не е равно, а капакът е твърде малък. Мястото на задните места е силно ограничено, а достъпът до тях определено не е удобен. Иначе предните седалки са удобни, а позицията им е приятно ниска. Броят на местата за предмети е ограничен, но по-неприятните моменти идват от доста неудобното и нелогично управление на много от функциите в автомобила посредством тъчскрийн и оскъдният обзор от мястото на водача – в определени ситуации преценяването на габаритите на автомобила остава изцяло в сферата на гадателството.
Бутонът за стартиране на двигателя приканващо премигва в червено. Две секунди и половина след натискането му моторът вече потраква бодро, а кръглият регулатор за управление на трансмисията се е показал от средната конзола. Разработеният изцяло от Jaguar двулитров дизелов мотор покрива изискванията на нормите Euro 6, но със своите грубовати маниери на работа не отговаря напълно на очакванията за благородство, които е логично да имаме към един Jaguar. Леката слабост под 1500 оборота в минута почти напълно се компенсира от фината работа на автоматичната трансмисия с хидравличен преобразувател на въртящия момент. В случая става дума за превъзходната ZF 8 HP, която работи и в BMW Серия 3. В XE при нормален режим на работа тя също функционира много добре, единствено при спортен стил на каране понякога започва да реагира по-грубо – в такива условия бихме препоръчали употребата на планките зад волана.
Време е да споменем, че автомобилът е екипиран с цяла армада от асистиращи системи – от Head-up до адаптивен темпомат и следене на мъртвия ъгъл. Налични са също система за разпознаване на пътни знаци (която в реалността обикновено работи по-скоро като система за налучкване на пътни знаци), както и асистент за предотвратяване на неволно напускане на лентата на движение, който проявява доста истеричен характер.
Време е да стъпим на магистралата – XE се ускорява уверено и съвсем тихо: ниският коефициент на обтекаемост обуслява ниското равнище на аеродинамичните шумове. Окачването с адаптивни амортисьори се справя много добре с преодоляването на всякакъв вид неравности. Що се отнася до усещането от мощността на двигателя, тя винаги е достатъчно.
Време е за завои!
Ето че вече сме на онази отсечка с много завои, която познаваме така добре, но определено няма да ви издадем къде се намира. Били сме тук стотици пъти и със стотици автомобили – от VW Up до Bentley Continental. Познаваме всеки завой, всяка неравност по трасето, тук изненадите са почти невъзможни. Почти – защото Jaguar XE успя да ни изненада. Този автомобил се отличава с оптимално разпределение на теглото между двата моста и сложна многозвенна конструкция на задния мост, но може би най-интересен е предният мост, който е заимстван от F-Type. Когато през един ноемврийски ден имах възможността да шофирам предсериен вариант на ХЕ, главният инженер на проекта надълго и нашироко ми беше обяснил всички възможни предимства на специфичното предно окачване.
Е, сега му дойде времето да проверим всички тези предимства в реални условия. Когато един автомобил дойде за тест при нас, той се управлява и изучава от много хора. Един обръща внимание на навигационната система, друг на двигателя, трети на багажника, четвърти на нещо съвсем друго. Не и при XE. При този автомобил всички, абсолютно всички говорят само за едно – за управлението. Това безспорно е най-ценното в XE. Той не просто се управлява като истински Jaguar, само че в умален формат. Той постига нещо много по-голямо – ХЕ се управлява по начина, по който винаги сме си пожелавали от един Jaguar. Водимостта е рафинирана, но едновременно с това съвършено точна. Поведението е неутрално, сцеплението – безупречно. Недозавиване практически няма, а при поява на склонност към пързаляне на задницата стабилизирането на автомобила е лесно като детска игра. Сигурно за някои това ще прозвучи банално, но според нас е заслужен комплимент: XE е един прекрасен за шофиране автомобил.
Нека не пропуснем и икономическата страна на въпроса: цената на най-малкия Jaguar е абсолютно разумна за класа, серийното оборудване на XE е богато, а средният разход на гориво в теста отчете впечатляващо ниските 6,2 л/100 км – в този случай удоволствието върви ръка за ръка с разума.
Jaguar се завърна в средния клас – при това подобаващо. Ще си позволя да цитирам Оскар Уайлд: „Накрая всичко се оправя. А ако пък не се оправи, значи това не е краят.“
ОЦЕНКА
Ограниченото вътрешно пространство, отчасти неоптималната ергономия и на моменти ненадеждната работа на асистиращите системи лишават ХЕ е от възможността да получи максимална оценка от пет звезди. За сметка на това няма как да не бъдем впечатлени от превъзходната водимост и от икономичното задвижване – както и от неочаквано разумната цена.
Каросерия
+ Достатъчно място на първия ред седалки
Достатъчно голям багажник
Като цяло добро качество на материалите и изработката
– Ограничено пространство на втория ред седалки
Лош обзор от мястото на водача
Ергономията не е оптимална и изисква привикване
Малък капак на багажника
Затруднен достъп до задните места
Комфорт
+ Сполучлива настройка на ходовата част и приятен комфорт на возене
Удобни седалки отпред
Ниско ниво на аеродинамичните шумове
– Двигателят е сравнително шумен
Двигател/силово предаване
+ Икономичен и темпераментен дизелов двигател
Отлична автоматична трансмисия
– Двигателят има отчасти груби маниери на работа
Поведение на пътя
+ Чевръсто и сигурно пътно поведение
Прецизно и директно кормилно управление с отлична обратна връзка
Високо ниво на динамиката на пътя
Безопасност
+ Голямо разнообразие от асистиращи системи
Добри спирачки
– Асистиращите системи не винаги работят достатъчно надеждно
Екологичност
+ Нисък разход на гориво
Ниски емисии от СО2
Икономичен режим на работа за двигателя и трансмисията
– Независимо от широката употреба на алуминий, високо собствено тегло
Разходи
+ Разумна цена
Добро оборудване
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт