Експертът на auto motor und sport Йохен Албиг очертава най-критичните моменти
Шофирането с чувство е извънредно важно на сняг и лед
На заснежена и заледена настилка всеки автомобил се бори за постигане на максимално сцепление – независимо от това дали е с предно, със задно или с двойно предаване. Най-важното, което трябва да запомните при движение по пътищата през зимата, е винаги да го правите с чувство и с мярка.
Тъй като на хлъзгава настилка колелата могат да предават много по-малко усилие и тяга, потеглянето, спирането и маневрите за промяна на посоката на движение ще бъдат много по-успешни, ефективни и стабилни, ако водачът прояви малко повече чувство. Тръгвайте с по-малко газ, избягвайте резките движения с волана и при първа възможност преминавайте на по-висока предавка. Чувството за мярка е особено важно при модерните турбодвигатели с техния висок въртящ момент при ниски обороти.
Системите за контрол на сцеплението, популярни и като „тракшън контрол”, ТС, ASR и т.н., са много полезни при движение в зимни условия, тъй като контролират подавания от двигателя въртящ момент и веднага спират колелото, което губи сцепление. Благодарение на този технически трик тягата винаги се насочва автоматично към колелата, които наистина имат възможност да я предадат на пътя. Но и при наличие на такава система си остава в сила основното правило за потегляне на гладка настилка – винаги плавно, с максимално ниски обороти и с преминаване на по-висока предавка при първа възможност.
Ускорение и завиване на хлъзгава настилка
Различията между системите на задвижване се открояват особено ярко при понижената степен на сцепление, характерна за движението по заснежени и заледени зимни пътища. Затова е добре при ускорение и в завой да се следват няколко специфични правила:
Предно предаване: При ускорение предното окачване се облекчава, намалявайки натиска на предните колела върху настилката. Едновременно с това се повишава натискът върху елементите на окачването и на колелата на задния мост – този процес е известен като динамична промяна на натоварването. Намаляването на натиска върху дадено колело естествено води и до понижаване на степента му на сцепление с пътя. Ако в сценария се добави и завой, предните колела вече трябва да се грижат не само за предаване на тягата в надлъжна посока, но и за осигуряване на напречната стабилност, необходима за следване на зададената с волана траектория. На заснежена и заледена настилка това скоро довежда до загуба на сцепление и предните колела започват да се плъзгат по допирателната на кривата на завоя - автомобилът недозавива. Решението на проблема е във внимателното отнемане на газта и проявата на изключително чувство в работата с волана. В никакъв случай не бива да се завива още – по-добре е да отворите малко завоя, което в повечето случаи е достатъчно, за да стабилизирате автомобила и отново да го вкарате в желаната траектория.
Задно предаване: При ускорение в завой без загуба на сцепление при задните колела, динамичната промяна на натоварването води до облекчаване на предните колела, чиято способност да поддържат напречна стабилност намалява. Противно на широко разпространената заблуда, че моделите със задно предаване винаги презавиват, в такива моменти предните колела на автомобила поднасят към външната част на завоя. Задните задвижващи колела губят сцепление и автомобилът започва да проявява тенденция към презавиване едва при по-рязко ускорение. Целта на електронно управляваните системи за контрол на сцеплението и стабилността е да потискат в зародиш и да противодействат на тези опасни отклонения, но това е възможно само ако скоростта на автомобила не е преминала определена граница, след което действието на физичните закони става необратимо. При липса на тракшън контрол и ESP, презавиването може да се овладее с внимателно отнемане на газта и бързо, умело контриране с волана.
Спирането на сняг стана много по-лесно благодарение на ABS
При постоянна скорост на движение субективното усещане за поведението на автомобили с различни схеми на задвижване е доста близко. Така е и при спиране, защото всички автомобили се опитват да намалят скоростта по един и същи начин – едновременно с четирите колела. На хлъзгава настилка обаче този процес може да продължи доста дълго и е напълно възможно на заледен път спирачният път на даден модел да се удължи десетократно. Системата ABS се грижи за поддържането на стабилна траектория в режим на спиране, а работата й се усеща по лекото вибриране на спирачния педал. Промяната на посоката на движение в такива моменти обаче е възможно само в тесни граници, тъй като предните колела не разполагат с големи резерви по отношение на страничната стабилност. Затова при необходимост от заобикаляне на препятствие водачът трябва да отпусне спирачния педал и да се опита да избегне опасността с минимално отклонение на волана.
Движение в завой – бавно, предвидливо и с чувство
По принцип мисълта с един ход напред винаги помага зад волана. В случая със завоите по заснежен път това означава, че скоростта на влизане в тях следва да бъде значително по-ниска от тази, с която бихте влезли в същия завой при суха настилка. Ако влезете в завоя твърде бързо, автомобилът ще загуби сцепление с предните колела без оглед на вида на задвижването и ще продължи направо към външната част на завоя, показвайки остра тенденция към недозавиване. Често това може да се коригира само с отнемане на газта и лека употреба на спирачките. Ако тези мерки се окажат недостатъчни, воланът следва да се отпусне толкова, колкото позволява кривата на конкретния завой, а скоростта да се намали плавно и внимателно до възстановяване на сцеплението на предните колела. Естественият инстинкт диктува воланът да се завърти повече, но това само би влошило ситуацията, поставяйки плъзгащите се предни колела под още по-неизгоден ъгъл. Системата ESP е изключително полезна в критични ситуации и трябва да бъде включена през цялата зима – деактивирането й може да се окаже полезно само при заседнал в дълбок сняг автомобил.
Как да постъпим, ако заседнем в снега
В този случай има две възможности. Ако през нощта е натрупало значително количество сняг, но настилката под автомобила е чиста, можете да се опитате да преодолеете преградата с леки движения напред-назад, прокарвайки следа, по която да излезете. Разбира се, добре е предварително да изринете с лопата колкото можете повече от натрупания сняг. Вторият сценарий е свързан с автомобили, които по една или друга причина са попаднали в дълбок сняг встрани от пътя. В такива ситуации е важно да запазите спокойствие, да излезете и хубаво да огледате ситуацията отвън. Ако снегът под пода на автомобила е твърде много, колелата лесно ще забуксуват при необмислено подаване на газ и ще затънете още по-дълбоко. Най-добре е първо да отстраните колкото можете повече от снега под и около автомобила, след което да изправите волана и с внимателно подаване на газ да се опитате да излезете обратно по следите, по които сте попаднали в дълбокия и мек сняг.
Изкачването по наклон е въпрос на сцепление
Има стръмни участъци с толкова гладка и хлъзгава настилка, че зимните гуми и системата за контрол на сцеплението се оказват безпомощни и в определен момент просто не можете да продължите напред. Преди да изключите всички електронни помагачи и да се опитате да изкачите баира със засилка, разчитайки на опита, уменията и упоритостта си, бих ви препоръчал при възможност да върнете малко назад (поне една дължина на автомобила) и да се опитате да изкачите хлъзгавия участък по нова следа, успоредна на първата. Естествено, малко пясък на пътя или поставянето на вериги винаги помагат в такива сложни ситуации, но по принцип е най-добре да преминавате през такива участъци наведнъж с равномерно темпо, без да намалявате и спирате.
Експертът по безопасно шофиране Йохен Албиг
След няколкостотин хиляди километра като пилот-изпитател и единайсетгодишен опит като главен инструктор на програмата за майсторско шофиране Porsche Driving Experience зад гърба си, ръководителят на тестовия отдел в auto motor und sport е убеден в едно – сдържаното поведение и предвидливите действия са най-сигурният гарант за безопасно пътуване.