Сравнителен тест на просторни SUV модели с конвенционално и с хибридно задвижване
Новата Kia Sorento и нейният другар по класа Seat Tarraco, като най-големи SUV модели на своите фирми, са поели ролята на лидери в гамите на съответните производители. На сравнителния тест те се явяват с двойно предаване и бензинови турбомотори, като при Kia системата е хибридна. Кой от техническите пакети ще се представи по-убедително?
Да, прави сте, уводните думи се нуждаят от обяснителна бележка под линия. Не сме споменали непредлагания в Европа SUV модел Kia Telluride, който е голям колкото BMW X5. Освен това по всички правила статутът на флагман принадлежи на най-големия модел – при Seat това е Alhambra. Наистина, той храбро защитава позициите си в един отмиращ сегмент, но семейните ванове не бяха рекламни лица още когато техният вид играеше съществена роля. Тъй че де факто тук имаме флагмански дуел на двама конкуренти на BMW X3.
Четвъртото поколение на Sorento е новата звезда при Kia и в технологично отношение – благодарение на солидния си арсенал от системи за подпомагане. Той включва например свързан с разпознаването на пътни знаци темпомат с регулиране на дистанцията, активен асистент за водене в лентата и асистент за мъртвия ъгъл, който в съмнителни случаи се намесва чрез кормилната уредба и спирачките.
Централна въздушна възглавница има задачата да предпазва един от друг седящите отпред при катастрофи, за чието активно предотвратяване допринася извънредно ефикасната спирачна система – макар Seat да спира енергично, той не достига абсолютната върхова стойност на Kia в дисциплината от 100 до 0 км/ч – 33,7 срещу 34,9 метра. Все пак при Sorento бихме пожелали не толкова чувствителни реакции спрямо движенията на спирачния педал.
Малко неща обаче могат да се желаят относно оборудването Spirit, което съдържа например частично кожени тапицерии и четири отопляеми седалки, електрически заден капак и музикална уредба Bose с мощен звук. Към това се добавя регулиране на нивото чрез система от клапани в амортисьорите на задния мост. В сравнение с модела на Seat това е изключително предимство, също както например head-up дисплеят и вентилацията на седалките – но и двете са достъпни единствено за по-скъпата с 4000 евро върхова версия Platinum. Само че още нивото Spirit струва в Германия 52 290 евро, тоест с 8750 евро повече от също прилично обзаведения Tarraco FR – а при съпоставимо оборудване разликата е все още около 5000 евро.
Хибрид срещу ДВГ
Тук обаче не е взет предвид скъпият хибриден задвижващ тракт на Kia: при него 1,6-литровият бензинов двигател със 180 к.с. е допълнен от 44-киловатов електромотор в корпуса на шестстепенната автоматична трансмисия; енергията за него се доставя от разположена под седалката до водача 270-волтова батерия (1,49 кВтч). В Seat се труди двулитров мотор със 190 к.с., който след преработка на изпускателната си уредба от февруари се появи в конфигуратора със сертификат за стандарта Euro 6d без "Temp" – и като алтернатива във версия с 245 к.с.
На тестовия полигон Tarraco ускорява съвсем малко по-бързо, но при двете смени на лентата увеличава значително преднината си – за да я загуби след това при слалома. Въпреки че съкращението FR би трябвало да означава повече динамика, той се движи с леко изоставане сред по-меко настроената Kia. Причината? Системата ESP на Tarraco дори в спортен режим реагира прекалено строго в изпитанията за чевръста управляемост.
На второстепенен път обаче тя не се намесва много – тук FR се движи с директно насочване и толкова прецизно, че движенията с чисто предаващия обратна информация волан се трансформират в реакции дори в завои, където силите на странично сцепление са доста високи. Спортната стратегия на превключване на трансмисията с два съединителя обаче често пропуска точния момент за слизане с една степен по-надолу. Проблемът може да бъде решен в ръчен режим чрез планките за превключване; освен това предавателната кутия по принцип работи енергично и без сътресения и необмислени действия при всекидневното шофиране.
От своя страна автоматикът на Kia превключва, макар и меко, но като цяло по-скоро флегматично и често реагира със закъснение на ръчни команди за смяна на предавките. В добавка бързото шофиране по отсечки със завои е по-скоро затруднено поради доста силната склонност към клатене – което ограничава още повече удоволствието зад волана. Моделът на Seat се усеща не само като изначално по-силен, но и доста скоро изпреварва Sorento на аутобан – още щом свърши зарядът на малката високоволтова батерия. Тогава настъпва краят на системната мощност от 230 к.с.
Това не се случва в града, където фазите на рекуперация са чести, и там икономичната Kia блести с извънредно комфортно поведение при потегляне – стартирането на светофар е бързо и без никакви усилия. Същото е в сила и при завиване в пресечки – тук Tarraco изостава въпреки будно работещия си турбокомпресор. С чисто електрическа тяга Kia се движи главно при спускания, като спазва съвсем точно зададената в темпомата скорост.
Корейският модел предлага наистина комфортно шофиране; един страдащ от болки в гърба колега се изказа възторжено и за лумбалната опора, която ви натиска откъм облегалката като голяма възглавница. Свежа идея са и разделените вентилационни дюзи – отпред те са цели осем, от които четирите по-малки може да бъдат насочени към долните части на седалките. Може да се съжалява обаче, че само по себе си приличното окачане не е или по-меко, или достатъчно стегнато, за да придаде повече спокойствие на каросерията – така, както прави с адаптивното си окачване Tarraco, без да се движи прекалено твърдо.
Висок комфорт за четирима
И в двата автомобила задните седалки са действително удобни – защото серийно могат да се плъзгат надлъжно, облегалките им се регулират, а мястото пред краката е като в автомобил от висшия клас. В Kia то е със седем сантиметра повече, но отстрани просторът е толкова голям, че опорите за лакти на вратите са твърде далеч от вас. Seat отговаря с трета климатична зона и допълнителни вентилационни дюзи отзад; в добавка тук можете да движите стъпалата си под предните седалки по-свободно, отколкото в Sorento, където пък предните седалки са по-ниски, но с по-слаба странична опора, отколкото в модела на Seat.
Върху неговите предлагани по желание седалки от третия ред децата или изтеглилите по-късата клечка седят съвсем близо до пода на багажника. Тестовият автомобил на Kia не беше оборудван с тази опция (900 евро). От един поглед към вместимостта на багажниците може да се предположи, че при три реда седалки в Sorento би било поне толкова тясно, колкото и в Tarraco, който въпреки сгънатите в пода допълнителни места предлага 700 литра багажен обем; петместната Kia разполага с 697 литра. При Seat без възможност за трети ред обемът е 760 л.
На нас пък ни остана още малко място, за да поговорим за управлението на функциите в двата автомобила, където по принцип всичко е наред. Корейците обаче сега разчитат на сензорни бутони за директен достъп при навигацията и сензорно поле за управление на климатика – това, разбира се, е по-пипкаво, отколкото с истински бутони. По необясними причини регулаторът с въртене и натискане вече не се използва за търсене в менюто. А Seat просто е премахнал втория въртящ се регулатор, с който можеха да се избират точки от менюто. Преди управлението на климатика в Tarraco беше идеално. А сега? Какво да кажем – сензорни полета...
Тук с удоволствие бихме добавили обяснителни бележки под линия – от хората, разработили въпросните системи.
Заключение
1. Kia Sorento Hybrid AWD (443 точки)
Хибридната система допълва добрия комфорт на шофиране с чудесни реакции при потегляне и подаване на газ. Към това се добавя много място, асистенти и 7 години гаранция. Малко небалансирано поведение на пътя.
2. Seat Tarraco 4Drive (433 точки)
Доста по-евтиният Tarraco е с по-мощно задвижване и се шофира спортно, без да е лишен от добър комфорт на окачването. Мястото в него също е в изобилие.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ахим Хартман