Или как BMW помогна на CATL да се превърнe в гигант на производството на литиево-йонни батерии
Когато става дума за автомобили, Китай винаги е изглеждал като неуспешно бягащ след лидерите. За новия спорт, наречен електромобили, той се подготвяше с помощта на много допинг и други стимули.
Първите земностроителни машини, които трябва да осигурят полагането на основите на гигазавода за литиево-йонни клетки на CATL, поемат към покрайнините на град Арнщат в Централна Германия в края на 2019 г. Заводът трябва да израсне на мястото на едно така и неосъществено предприятие за производство на слънчеви панели. Простирайки се на площ колкото 100 футболни игрища, проектът на стойност 2 милиарда долара е първата в Германия гигафабрика за батерии – с капацитет да осигурява достатъчно литиево-йонни клетки за стотици хиляди електрически автомобили всяка година. Присъствието на CATL в Европа е важна стратегическа крачка на китайската компания, превърнала се в лидер в иновациите и производството на литиево-йонни клетки, но първоначалния импулс с основен принос за създаването на завод в Европа CATL дължи на BMW. Първите поточни линии на завода заработиха три години по-късно. През август 2022 г. бе анонсирана и инвестиция от 7,4 милиарда евро за завод за клетки и батерии в Унгария.
Германия на кръстопът
Германия е страна на новатори и инженери, изобретили двигателя с вътрешно горене и автомобила. В нея се раждат и двигателят на Ото, и този на Дизел, дори и моторът на Феликс Ванкел. От създаването на първия мотор на Николаус Ото до днес са изминали почти век и половина, през които Германия утвърди позицията си на държава, в която водещ индустриален стълб е автомобилостроенето. В наши дни германските автомобилни марки, като Volkswagen, BMW, Mercedes, Audi, са се превърнали в символи на надеждност и инженерен експертен капитал.
Заводът в Арнщат обаче не е построен от германски автомобилен производител. При представянията на електрически модели компаниите споменават за батерии собствено производство, но малко се говори за факта, че най-високотехнологичната и скъпа част на батерията са литиево-йонните клетки и за съжаление, никоя от германските фирми не ги произвежда.
Вместо това заводът е финансиран от една китайска компания, основана едва осем години преди началото на строителството в източния планински, традиционно рибарски град Нинде в Китай. Contemporary Amperex Technology, или CATL, решава да построи завода си, след като вече си е подсигурила сделки за доставки на клетки за батерии за Volkswagen и BMW и има споразумение за доставка на батерии за електрическите автобуси и камиони на Daimler.
Европейските производители, обявили амбициозни планове за развитие на електрическата мобилност, не притежават нито необходимото ноу-хау за едросерийно производство на литиево-йонни клетки, нито изградени за целта стабилни вериги за доставки на суровини. На този етап възможностите им са сведени до постигане на договорености с компании като CATL, съвместно опериране на контрола по добива на суровини, какъвто е случаят с CATL и BMW, и по възможност закупуване на дялове в китайски, японски и южнокорейски компании.
Появата на CATL: историята
Централата на CATL се намира в околностите на Нинде, на един хвърлей разстояние от местни езера, където се отглежда риба. Гигантската фабрика е разположена до улица с евтини ресторанти с тестени изделия и сервизи за автомобили, посещавани от работници. В модерния завод обаче няма такова оживление – компонентите на клетките и батериите се движат безшумно върху автоматизирани конвейерни ленти. Хората са малко – и почти не можете да видите многобройните работници, типични за китайските фабрики от бума в началото на века. Някога обеднял град с поминък, свързан с близките чаени плантации, Нинде е известен в Китай с факта че сегашният президент Си Дзинпин е назначен за партиен секретар на града в периода от 1988 до 1990 г. По онова време това е понижение за Си, който е командирован от оживения крайбрежен град Ксиамен в Нинде, след като неговият баща Си Чжунсюн, високопоставен член на партията, отказа да подкрепи атаките срещу либералния реформатор Ху Яобан – чиято смърт през 1989 г. предизвика студентски протести на площад Тянанмън, довели до репресии от Народната освободителна армия през юни.
Преди всичко електричество
През същата година млад мъж на име Зенг Юкун, известен също като Робин Зенг, се отправя от Фуджиан към оживения крайбрежен град Дунгуан в южната провинция Гуандун, близо до Хонконг, за да се срещне с предизвикателствата на настъпващия в страната капитализъм.
За амбициозния Зенг преместването в Дунгуан е като миграция в цивилизацията. Това е индустриална зона, свързана с глобалните вериги за доставки, но работниците в предприятията живеят в претъпкани общежития. Остава им радостта от възможността да гледат нецензурираната хонгконгска (по това време) телевизия. В града, израснал наскоро върху обработваема земя и оризища, чуждестранните вложители са насърчавани от местното правителство да инвестират в производствени предприятия. На практика, Дунгуан привлича значителни тайвански, хонконгски и западни инвестиции във фабрики и действа като магнит за китайски работници, които се заселват там, за да произвеждат дрехи или играчки.
Зенг намира работа в хонконгска компания, наречена SAE Magnetic, дъщерно предприятие на японската TDK, произвеждащо магнитни записващи глави за компютърни твърди дискове. Роден във фермерско семейство в малкото планинско село Ланкоу край Нинде по време на хаоса на Културната революция през 1968 г., Зенг е природно интелигентно момче, което учи за корабен инженер в Шанхайския университет "Дзяо Тун" и по-късно получава докторска степен по физика на кондензираната материя от Китайската академия на науките в Пекин. След като завършва, той започва работа в държавна компания в провинция Фудзиен, където може да води комфортен живот с така наречената „желязна купа за ориз“, както е известна работата в държавни компании – работа, с която родителите му биха се гордеели. Но предприемчивият Зенг не се задоволява да прекарва живота си в бюрокрацията на държавния сектор и след само три месеца заминава за Дунгуан. Остава там в продължение на 10 години, достигайки до поста директор в SAE Magnetic. По време на този период той старателно изучава развитието на още младите технологии в областта на литиево-йонните батерии, а в края на 90-те години главният изпълнителен директор на компанията за магнитни твърди дискове Лианг Шоканг го насърчава да основе компания за батерии.
Основата: американски технологии
Така през 1999 г. Зенг заедно с група експерти в областта електрохимията на батериите поставя началото на компанията ATL в Хонг Конг, за да произвежда литиево-кобалтови батерии за мобилна електроника. Бизнесът обещава да бъде печеливш: продажбите на мобилни телефони растат, много от тях вече могат да се свързват с интернет и съответно изискват повече акумулаторeн капацитет. Бумът на литиевите батерии е стартирал, и Дунгуан започва да се превръща в център за производство на мобилни телефони, зарядни устройства и аксесоари.
ATL обаче не притежава почти никаква интелектуална собственост, да не говорим за някакви важни технологични решения, които биха ускорили растежа му. Фирмата инвестира 1 милион долара за закупуване на патент за литиево-полимерна технология от Bell Labs в САЩ, но когато започват да я усъвършенстват, установяват, че при многократно зареждане клетките се разширяват, създавайки риск от експлозия. Разочарованието е огромно, а многократните неуспешни опити за усъвършенстване са на път на обрекат новородената компания на банкрут. Екипът на Зенг прекарва две седмици на неуморен труд, опитвайки с различни комбинации на електролити.
Успехът в литиевата електрохимия
В края на краищата те успяват и литиево-полимерната батерия проработва. Развойната работа продължава и екипът на Зенг успява да намали производствените разходи – модел, който предприемачът по-късно ще развива и усъвършенства и който ще бъде особено ценен, когато компанията започне да произвежда клетки и батерии за електрически автомобили. Разходите стават по-ниски дори от тези на корейските компании. Особено значимо постижение е създаването на по-тънка литиево-йонна клетка, която може да се модулира за съответно мобилно устройство.
Скок в пазара на литиево-йонни батерии
В началото на първото десетилетие на ХХI век китайските компании, включително ATL, все още навлизат в бизнеса с батерии. След като Sony създава литиево-йонни клетки и батерии, годни за промишлено производство, и е последван от Panasonic, Япония става доминираща държава в този бранш. До около 2000 г. далекоизточната страна все още заема дял от 90% от световното годишно производство на литиево-йонни клетки и батерии с 500 милиона броя. Китайският принос се измерва с едва 35 милиона годишно. Тук е мястото да споменем, че първата китайска действаща литиева батерия е разработена в Института по физика през 1995 г. ATL е сред водещите китайски компании, произвеждайки батерии основно за Bluetooth слушалки и все още популярните по това време преносими DVD плейъри. С присъединяването на Китай към Световната търговска организация в началото на века страната се отваря за значителни чуждестранни инвестиции. Това е win-win ситуация както за ATL, така и за Китай. Развиващата се компания предизвиква интереса на TDK и през 2005 г. японците купуват ATL за 100 милиона долара, след което я менажират като свое подразделение.
(следва)
Текст: Георги Колев
Снимка: CATL