Седем автомобила, станали част от живота на цели поколения германци
Седемдесетте години бяха десетилетие на Opel – шарено, модно, вълнуващо и многостранно. Богатата с традициите си марки беше в много добра форма – седем моделни серии от компактните до луксозните автомобили, от комби моделите за семейни пътешествия до спортните двуместни купета.
В търговските салони на Opel цареше истинско опиянение от цветове и всевъзможно оборудване – моцартово синьо, кардиналско червено, сахарско жълто и версии като SR, GT/E или Berlinetta. Два пъти, през 1972 и 1973 г., Opel изпревари Volkswagen с над 20 процента пазарен дял в Германия. Седем култови модела на Opel съживяват това славно за марката десетилетие.
Opel и животът през седемдесетте
Opel е вид светоусещане. За мнозина от нас то може да се опише с понятия като безгрижие, топлина, копнеж. През седемдесетте години рано или късно всеки се срещаше с Opel. Някоя Ascona или Rekord се запечатваше в паметта със своя аромат, с шума на мотора, с формата и цвета си и оставаше там завинаги, независимо дали го искате, или не. Със сигурност около вас някой е притежавал Opel – вие самият, семейството, приятелите, приятелката. Opel беше отчайващо еснафски или бунтовно гръмогласен. Opel, това бяха агнешките кожи и лисичите опашки, родени от любителски тунинг чудовища или „каруцата на дядо”. Ако сме извикали достатъчно образи в паметта ви, време е да завъртим ключа в контакта и да направим заедно едно кръгче.
Никой от тях нямаше повече от един разпределителен вал, това щеше да дойде по-късно; твърдият заден мост също се задържа дълго. Петстепенните предавателни кутии бяха утопия, а четири дискови спирачки се предлагаха само от 165 к.с. нагоре. Предното предаване беше творение на дявола. Ангренажните ремъци – опасна отрова. Алуминиевите цилиндрови глави с хоризонтален поток се смятаха за атрибут само на състезателни мотори. Дори тунингът при Opel обикновено се правеше с готови части. Ако искаш повече мощност, просто монтираш следващия по-голям двигател – и толкова.
С моделите си от седемдесетте години Opel излъчваше консерватизъм и постоянство, нямаше нито експерименти, нито смели технически решения. Автомобилите от Рюселсхайм, независимо дали се наричаха Kadett, Ascona или Commodore, бяха с проста, но удивително ефективна конструкция, без подводни камъни и коварни изненади. Тази честност спрямо клиента ги прави толкова обичани чак до наши дни. Никой начинаещ водач не среща проблеми с един Kadett C, никой майстор любител не рискува да повреди с груби действия резбата за запалителните свещи в мотора на Ascona.
Мнозина от нас имаха Opel
Признаваме, че само Opel GT притежаваше сексапила на Alfa Bertone или Renault Alpine. Но дори и този спортист с каросерия тип „бутилка от кока-кола” крие под ламарините си комбинация от Kadett B и Rekord C. В случай на авария всеки автомобил за пътна помощ можеше да го ремонтира без проблем. Opel беше довел до крайност принципа на работа с готови компоненти – в името на ниските разходи и надеждността.
Нали и моят Rekord D ме откарваше където и когато поискам, дори и след осем години, когато праговете му вече бяха заварени, а калниците – закърпени с платно от фибростъкло. Само веднъж почти закъса – през нощта на магистралата А3. Беше водната помпа, типична болест на Opel. В продължение на двайсетте километра до най-близката бензиностанция стрелката на термометъра показваше червено, но въпреки това гарнитурата на цилиндровата глава издържа – защото това беше Opel.
Може би смятаме седемте модела на Opel от седемдесетте за толкова добри именно защото те повече дават, отколкото вземат. В стремежа си да не ни оставят в беда те стигат до самораздаване. При това са и доста хубави на вид. Дизайнерите на Opel под ръководството на Чарлс Джордан са създали в онези години седем шедьовъра, отдалечени от американския стайлинг и ориентирани към леки линии в италиански дух. Този нов почерк на Opel достига чудно съвършенство на формите при Manta A, Rekord D и естествено, при великолепния GT.
Учителката с Opel GT – жената мечта и колата мечта
Как да забравя GT, нали го караше онази готина учителка по физическо в гимназията? Жена мечта и автомобил мечта, и двете недостижими. Веднъж тя ме взе в колата, когато бях изпуснал автобуса... Днес решавам да изпробвам GT, но преди това трябва да се напъхам в седалката. Накрая сядам като запоен – за да почувствам колко добре лежи автомобилът в бързите завои, колко прецизно се сменят предавките. Истинско удоволствие – защото радостта от точното превключване е част от усещането за Opel. Двигателят от Rekord с неговите 90 к.с. не е някаква ракета, но се справя лесно с 980-те килограма на GT. Силата му идва от работния обем, а не от оборотите – това също е елемент от кредото на Opel за спокойно и лишено от напрежение шофиране с възможност да ускоряваш от 60 км/ч на четвърта предавка.
Самият аз имах Rekord D, като автомобил за всеки ден през осемдесетте. Беше с две врати, в цвят охра – като показания тук, чиято 1900-кубикова машина е с ограничена до 75 к.с. мощност. Само че екземплярът, който шофираме днес, има скоростен лост на волана. Навремето смятахме, че с него възприеманият като динамичен модел Rekord D се превръща във флегматична кола за пенсионери; днес обаче се наслаждавам с чисто сърце на всяка смяна на предавки, а Rekord позволява още по-спокойно и плавно шофиране. Когато седите дълбоко в меките кресла, случващото се навън ви става някак безразлично.
Спортистите на Opel – Commodore GS/E и Manta A
В сравнение с Rekord купето Commodore е по-наточеното оръжие. Три карбуратора Weber осигуряват мощна тяга, подкрепена със звука на спортен ауспух с две тръби. Нашият зъболекар караше един GS/E – помня как стоеше паркиран пред къщата му, боядисан в дискретно зелено, без „бойна украса”. Винаги съм искал да имам такъв, но след онзи Rekord D можех да си позволя само Commodore Spezial със 115 к.с. и солидния разход от 15 литра на 100 км, затова пък имунизиран срещу повреди. Без много да му мисля, сменявах маслото веднъж на 30 000 километра, а клапаните вече не трябваше да се регулират благодарение на хидравличните повдигачи. И това е Opel.
Един фукльо от моя випуск в техникума имаше Manta A 1900 SR, при това доста нова – нищо чудно, нали татенцето плаща. Оня тип не можа да измисли нищо по-добро от отвратителната пластмасова щора, която закова на задното стъкло, и чудовищно широките гуми с джанти Centra. Сега Manta Swinger със своята невинна белота сякаш лекува старите рани. Изящните линии, страничните стъкла без рамки и изисканите детайли, като стилизирания скат на Manta, радват погледа и днес.
Почувствай Opel – най-добре в големия Diplomat
Ако не се казваше Swinger, моделът щеше да е типичен втори автомобил за заможни дами. Автоматикът смекчава характера му, възползвайки се от приличния въртящ момент на мотора с 1900 куб. см. Когато го шофираш, веднага забелязваш чевръстата управляемост благодарение на чудесно директната кормилна уредба. Manta се стреми към завоите с почти същата охота като оптимално балансирания GT. Автомобилът почти не се накланя, а окачването е по-твърдо, отколкото в Rekord D. При ходовата част моделите на Opel се различават само в някои нюанси – навсякъде има двойки напречни носачи отпред и добре воден твърд мост с четири носача отзад.
Само Diplomat се нуждае за кадифено комфортното си возене от заден мост тип De Dion. В нашия малък град такъв царски Opel шофираше един фабрикант на вратовръзки, който не искаше да чуе за Mercedes. Сега сядам спокойно на широкото плюшено кресло, вслушвам се в звучния музикален фон на шестцилиндровия мотор, наслаждавам се на гладко превключващия автоматик. Чувствам как тежкият автомобил се плъзга меко над пътя и ме обзема усещане за Opel.
КРАТКИ ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Opel Diplomat B 2.8 S, 1976 г.
Шестцилиндров редови мотор от сив чугун с разпределителен вал в цилиндровата глава, колянов вал със седем основни лагера, работен обем 2784 см³, мощност 140 к.с. при 5200 об./мин, макс. въртящ момент 223 Нм при 3600 об./мин, два карбуратора Zenith с регулиращ шибър, задно предаване, тристепенна автоматична трансмисия, макс. скорост 182 км/ч, 0 – 100 км/ч за 12 сек, разход 15 л/100 км.
Opel GT 1900, 1972 г.
Четирицилиндров редови мотор от сив чугун с разпределителен вал в цилиндровата глава, колянов вал с пет основни лагера, работен обем 1897 см³, мощност 90 к.с. при 5100 об./мин, макс. въртящ момент 144 Нм при 2800 об./мин, един карбуратор Solex с регулиращ шибър, задно предаване, четиристепенна механична трансмисия, макс. скорост 185 км/ч, 0 – 100 км/ч за 10,8 сек, разход 10,8 л/100 км.
Opel Kadett C, 1200, 1974 г.
Четирицилиндров редови мотор от сив чугун с долен разпределителен вал и клапани в цилиндровата глава, колянов вал с три основни лагера, работен обем 1196 см³, мощност 52 к.с. при 5600 об./мин, макс. въртящ момент 80 Нм при 3400 об./мин, един карбуратор Solex с вертикален поток, задно предаване, четиристепенна механична трансмисия, макс. скорост 139 км/ч, 0 – 100 км/ч за 19,5 сек, разход 8,5 л/100 км.
Opel Commodore B GS S, 1972 г.
Шестцилиндров редови мотор с разпределителен вал в цилиндровата глава, колянов вал със седем основни лагера, работен обем 2490 см³, мощност 130 к.с. при 5100 об./мин, макс. въртящ момент 187 Нм при 4250 об./мин, два карбуратора Zenith с регулиращ шибър, задно предаване, четиристепенна механична трансмисия, макс. скорост 180 км/ч, 0 - 100 км/ч за 10,0 сек, разход 13,8 л/100 км.
Opel Rekord D 1900 L, 1975 г.
Четирицилиндров редови мотор от сив чугун с разпределителен вал в цилиндровата глава, колянов вал с пет основни лагера, работен обем 1897 см³, мощност 75 к.с. при 4800 об./мин, макс. въртящ момент 135 Нм при 2800 об./мин, един карбуратора Solex с вертикален поток, задно предаване, четиристепенна механична трансмисия, макс. скорост 152 км/ч, 0 – 100 км/ч за 16,8 сек, разход 12 л/100 км.
Opel Manta 1900 L, 1975 г.
Четирицилиндров редови мотор от сив чугун с разпределителен вал в цилиндровата глава, колянов вал с пет основни лагера, работен обем 1897 см³, мощност 90 к.с. при 5100 об./мин, макс. въртящ момент 144 Нм при 3600 об./мин, един карбуратора Solex с регулиращ шибър, задно предаване, тристепенна автоматична трансмисия, макс. скорост 168 км/ч, 0 – 100 км/ч за 13,0 сек, разход 12,2 л/100 км.
Opel Ascona A 1.6 S, 1975 г.
Четирицилиндров редови мотор от сив чугун, колянов вал с пет основни лагера, работен обем 1584 см³, мощност 75 к.с. при 5000 об./мин, макс. въртящ момент 114 Нм при 3800 об./мин, един карбуратор Solex с регулиращ шибър, задно предаване, тристепенна автоматична трансмисия, макс. скорост 153 км/ч, 0 - 100 км/ч за 15 сек, разход 11 л/100 км.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Артуро Ривас