По-лек, по-мощен и по-екстремен откогато и да било, SV поднася неочаквани изненади...
Рали легендата Валтер Рьол го беше казал много точно – „Един автомобил е наистина бърз тогава, когато сутрин те е страх да го отключиш.” Е, това пред нас изглежда точно така… Със самото си присъствие Lamborghini Aventador SV вдъхва респект и предизвиква онова прималяване в долната част на стомаха, за което не си признават и истинските герои. По-малко от метър и двайсет висок и повече от два метра широк, италианският звяр те гледа мрачно изпод вежди, сякаш иска да каже „Ела ми, ела… Ела по-близо да те схрускам!”
Страшничко си е. И не може да се отрече, че етикетът отговаря на съдържанието. SV идва от „Superveloce”, което в превод от италиански означава „супербързо” – просто, ясно и право в целта. 2,8 секунди са необходими на Lamborghini Aventador SV, за да достигне (по-точно „за да разбие”) границата от 100 км/ч, за 200 му трябват по-малко от девет, а краят на шеметното препускане идва някъде след 350 км/ч. Няма никакво съмнение, че тук говорим за супербързина, макар че скоростният превес над „нормалния” Aventador при тези безумни висини няма драстични числови изражения. Но това е само на първо четене, защото eкстремизмът тук не се ограничава до праволинейното движение. То е важен, но не и първостепенен приоритет за SV.
Най-добре е да изтриете всички тези цифри от съзнанието си в момента, в който гилотината на вратата се вдигне пред вас. Тези цифри и всичко останало – четирите стърчащи от дифузора ауспухови тръби, огромните въздухозаборници и ужасяващите истории за предшествениците на SV, които ветераните около пистата разказват с някак подозрително голяма охота.
50 килограма по-малко, 50 к.с. повече
Загубата на 50 килограма живо тегло личи ясно във вътрешното обзавеждане на Lamborghini Aventador. Килимчетата на пода са отстъпили място на гумирани алуминиеви панели, инфо-развлекателни системи се инсталират само при изрично нареждане на бъдещия собственик, а почти всичко около водача е изтъкано от фини въглеродни нишки и преминало през ада на автоклавните пещи – облицовките, твърдите, но великолепни като форма и опора за тялото седалки, както и цялостния носещ монокок на болида. Течнокристалният дисплей с приборите зад облицования с алкантара волан свети в жълто, а за превключване на предавките служат стърчащите от кормилната колона планки. Тук-там се забелязват някои познати от моделите на Audi малки детайли, но това не може да спре прилива на адреналин – особено след като посегнеш към скрития под червен предпазител стартов бутон на таблото.
Щрак. Щрак… Чува се воят на стартера, след което дванайсетцилиндровата машина отзад експло… Всъщност не. Вместо да изригне, централноразположеният двигател потъва в равномерно басово ръмжене. Засега... Звукът на машината е точно отражение на нейната същност – автентичен и някак първичен. В тази категория увеличението на мощността в днешно време все по-често се постига със спомагателни средства като елекробустери, турбокомпресори и прочие хормони на растежа, но моторът от Сант’ Агата Болонезе предпочита традиционната, натурална смес от кубатура и обороти. Като „натурална” тук не бива да се бърка с „безвредна”.
Дори в по-безобидните работни режими 6,5-литровият гигант стоварва мощта си като парен чук, изцежда безмилостно предавките една след друга и не спира до обичайната горна граница на оборотите. Въртящият момент в ниския диапазон също е по-масивен, а цялостното изпълнение е някак по-енергично и калорично от това при „простосмъртния” Aventador. В сухи числа – 750 к.с. и 690 Нм срещу 1525 килограма собствено тегло. Va bene!
Устремът на Lamborghini Aventador SV е също толкова впечатляващ, колкото и упоритото нежелание на двойното предаване да прахоса и едно Нютонмилиметърче в загуба на сцепление. Респект вдъхва и талантът на италианците да ескалират стъпка по стъпка драматизма в акустичното и динамично представяне на автомобила с режимите „Sport“ и „Corsa“, но всички те вкупом не могат да се мерят с ефекта от действието на трансмисията. В официалното изявление на Lamborghini се посочва, че въпросната е най-бързодействащият автоматизиран предавателен механизъм в света и за щастие този път няма нужда да се ровите в статистики, за да разберете, че това е самата истина, изпитвайки я на собствения си гръб. За целта трябва да се отдалечите максимално от ежедневието и да се озовете на писта с включен режим „Corsa“. Моментът, в който машината вкара следващата предавка при максималните 8500 об./мин граничи с откровение, което концентрира в един миг цялата прелест и безумие на SV. Какво е усещането? Представете си точността на лазерен мерник и тежестта на хидравлична преса. А сега ги обединете в едно. Нещо такова е…
И окачването е superveloce
От друга страна, LP 700-4 също е безумно бърз и може да ви докара до еуфория с неописуемата си динамика. Къде тогава се крие решителното превъзходство на SV? Вече споменахме осезаемата, но не и решаваща разлика в мощността и теглото, но има още три пункта, по които Superveloce се различава от простосмъртните си събратя. Първият е най-очевиден и се отнася до аеродинамиката. Благодарение на предния спойлер, дъното и дифузора отзад, прилепящата сила при SV е нараснала със 170%, което за съжаление аз не успях да усетя в пълнота поради пороя, излял се върху трасето на Circuit de Catalunya. Второто предимство е кормилната уредба с променливо предавателно число, вследствие на която воланът реагира с остротата и прецизността на хирургически скалпел без да създава излишен стрес и паника сред аматьорите. И не на последно място се нарежда оптимизираната ходова част. Тя използва познатата рushrod-кинематика на Lamborghini Aventador, но допълнена с управлявани чрез магнитно поле амортисьори, които променят характеристиките си не само при смяна на режима от страна на водача, а и целево в зависимост от ъгъла на отклонение на волана, момента на завъртане около вертикалната ос и прочие параметри от репертоара на ESP. При това безстепенно и независимо един от друг. За мнозина това ще прозвучи като неособено смислена инженерна абракадабра, но се усеща ясно с тялото и душата. Крайният резултат си го бива, защото SV дава повече стабилност, повече прецизност, повече гъвкавост и най-важното – вдъхва повече доверие.
Всичко това е валидно на писта. В цивилния живот Superveloce се старае, но мисълта за пословичния слон в магазина продължава да се натрапва въпреки системата за изключване на цилиндрите, функцията старт-стоп, камерата за маневри на заден ход и скромните, но все пак налични остатъци от комфорт в ходовата част. Всъщност най-притеснителни си остават габаритите на италианеца, което е жалко, защото предпоставки за извличане на усоволствие зад волана има дори при кратките извънградски разходки – SV не тормози водача с характерната за представителите на тази компановъчна схема безпардонна нервност, оставя време за размисъл в граничните режими и балансира внимателно със спортния режим на ESC.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предшественикът Murciélago SV беше отявлен хулиган – несъмнено бърз, но безобразно див, необуздан и коварен. За разлика от него, новото Lamborghini Aventador Superveloce не се стреми да ви разкъса, а прави всичко възможно да ви развлича. Особено плодотворни в тази насока се оказват модификациите на кормилната уредба и окачването, които подобряват субективното усещане също толкова ефективно, колкото и динамичните показатели – наскоро SV слезе под седем минути на Северната отсечка на Нюрбургринг. За сравнение – хибридното чудо Porsche 918 Spyder се справя за 6,57 мин…
Teкст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Инго Бареншее