Подсилената със стомана алуминиева каросерия трудно може да бъде прегъната
След толкова десетилетия на производство на класическия Land Rover Defender, компанията можеше да използва подхода на Mercedes с неговата G-класа и да запази правоъгълния му дизайн. Може би от Land Rover дълго са размишлявали дали да не създадат за него масивна рама и да следват в непосредствена близост дизайна на предшественика, но в края на краищата е дошло решението е да внедрят модерните самоносещи алуминиеви конструкции. Когато компанията пуска на пазара четвъртото поколение на Range Rover през 2012 година технологията създадена от Jaguar и използвана за първи път при XJ (X350) включваща нитоване и изполване на структурни лепила има зад гърба вече почти десетгодишна еволюция. Година преди на придобие Jaguar и Land Rover Tata Group купува англо-холандският производител на стомана и алуминий Corus Group. Така че английската нишка и алуминият се прелитат и след като компанията вече става индийска собственост.
Решението за използване на налична платформа е икономически изгодно, при това алуминиевата D7u е достатъчно здрава, надеждна и доказала се. Предвид факта че Defender има много по-тежка насоченост към офроуда тя е преработена до така наречената D7x (X произхожда от екстремен) със значителни промени превръщащи я в най-здравата каросерия произвеждана някога от Land Rover. Усилването включва специални стоманени подрами със солидни структурни звена към които се прикрепват елементите на очакването и които осигуряват повдигане на каросерията с 20 мм. Втулките в окачването са с огромни размери, особено хидравличните, позволяващи стабилното движение на автомобила да се съчетае с екстремните офроуд възможности. Същото е валидно и за шарнирните съединения, задвижващите валове и солидните лети алуминиеви рамена на окачването.
Разкрач между пресечен терен и асфалт
Разбира се интериорът няма нищо общо с този на колегата с наименование Range, но пък още по-малко общо има с предшественика си. Под почти изправеното стъкло е разположено плитко на фона на повечето SUV модели арматурно табло, което обаче е изработено с изключителна прецизност, високо качество и с издръжливи материали предвид насочеността му. Чаровен елемент характерен и за колегата Discovery са малките хоризонтални прозорчета над задните врати, а във външността има много стилови отправки към оригинала.
Цялото това усилване е казало думата си – въпреки модерната алуминиева самоносеща каросерия, новият Defender тежи около 2300 килограма при дългата версия и съвсем логично надвишава теглото на Discovery. Той е по-тежък с няколкостотин килограма дори от предшественика си, въпреки неговата масивна стоманена рама и тежки твърди мостове. За сметка на това каросерията може да издържи значително по-големи вертикални натоварвания през окачването, а при тестовете автомобилът е преминавал без проблеми, многократно през бордюр с височина от 200 мм със скорост от 40 км/ч. По време на развойната дейност платформата на Defender е била подложена на над 62 000 различни инженерни теста и сценарии преди да бъде одобрена, а прототипните автомобили са били подложени на над 45 000 индивидуални теста, с 1,2 милиона километра изминати в Африка, Америка, Близкия Изток и Скандинавските страни.
Твърдите мостове също са в миналото, отстъпвайки място на модерна конструкция с независимо окачване с по две рамена отпред и сложна компановка наречена Integral link на задния мост. Тя наподобява архитектурата на ходовата част на D7u на Discovery и Range Rover, но както и платформата е надградена и усилена. Адаптивните амортисьори променят характеристиките си 500 пъти в секунда на базата на движението на каросерията и кормилното управление. Въпреки че задвижващите агрегати произхождат от останалите модели, те също са преработени за да отговорят на нуждите на Defender – като по-високо разположени елементи на охлаждането например. Както разпределителната кутия, така и всички карданни валове и осемстепенната трансмисия на ZF са в изпълнение „Heavy Duty“.
Двулитровият дизелов двигател на участващите в теста дълги версии 110 от серията First Edition разполага с две турбини и достатъчно мощност (240 к.с. и 430 Нм) за да покаже разликите на пътя спрямо предшественика (предлага и версия със 200 к.с., както и четирицилиндров бензинов с 300 к.с. и шестцилиндров мек хибрид с 400 к.с.). Въпреки големия просвет и съществената си височина, машината демонстрира изключителни динамични умения, а най-добрият предупредителен сигнал за придържане в разумните граници е просвирването на високите гуми, които чийто плач настъпва много преди окачването да се предаде. Във версията с пневматично окачване, с каквато са оборудвани тестовите автомобили характеристиките му могат да се променят, а това означава увеличаване на просвета до ниво от 290 мм. Така избраният офроуд маршрут от Land Rover Club България в Понор планина (дял на Стара планина) не затруднява по никакъв начин автомобила, който може да се справи и с далеч по-тежки препятствия, когато в ход могат да влязат специалните настройки на режимите Terrain Response 2 и Configurable Terrain Response и технологията Clearsight Ground View чийто камери осигуряват поглед към терена „през“ капака. За разлика от спартанското усещане на предшественика пътниците могат да разчитат и на инфоразвлекателната система Pivi Pro, както гамата от системи за безопасност базирани на основен общ контролер QNX Hypervisor.
Заключение
Приликата между произвеждания цяла вечност предшественик и наследникът му е в името и възможностите за движение в пресечен терен. За постигане на последното при новия модел конструкторите са направили толкова много че автомобилът може спокойно да стане основа някой бъдещ SUV кабриолет модел. За истинската красота на движение трябва преди всичко здрава каросерия и окачване и солидна система за двойно предаване. Щом излезе на нормален път коравият Defender се преобразява невъобразимо.
Текст: Георги Колев