С новия Trafic и модернизирания Master концернът Renault защитава водещата си позиция на пазара за лекотоварни автомобили в Европа.
И на лидерите не им е лесно... Какво трябва да прави един производител, за да задържи трудно завоюваното първо място на пазара? Просто да продължава в същия дух – с риск да пропусне новите тенденции и да изостане от промените в настроенията и изискванията на публиката? Да се впусне в смели иновации? А това няма ли да отблъсне клиентите, които искат „още от същото”?
Очевидно верният път минава през съчетаването на двете стратегии, както можем да се убедим от примера с лекотоварните автомобили на Renault. От 1998 г. френската фирма е номер 1 на този пазар в Европа и 16-те години лидерство свидетелстват, че не става дума за единичен успех, а за добре обмислена политика с поредица от верни решения. Защото на пазара за лекотоварни ванове емоциите играят незначителна роля и клиентите са свикнали да преценяват трезво разходите и ползите, преди да похарчат парите си за някоя работна машина.
Това обяснява и двете основни направления, следвани при цялостното обновяване на моделната серия Trafic (сега на старта застава третото поколение на вана) и частичната модернизация на по-големия Master. Най-важните подобрения са при двигателите, които са станали доста по-икономични, и при оборудването за комфорт и мрежова свързаност в кабината.
Лекотоварната традиция
Успешните серии Trafic и Master, наследили през 1980 г. Renault Estafette (1959-1980), са прояви на традиционната ангажираност на марката с автомобилите за градски доставки. Още първият четириместен модел на Луи Рено – появилият се през 1900 г. Voiturette Type C, получава година по-късно лекотоварен вариант с четвъртита затворена каросерия. Годините на възстановяване след Първата и Втората световна война раждат съответно Renault Type II Fourgon (1921) и Renault 1000 kg (1947–1965), предшественик на конструирания с предно предаване Estafette.
Trafic и Master, първоначално произвеждани в Батийи, от второто си поколение се сдобиват с роднини в семействата на Opel и Nissan. Аналозите на Trafic слизат от конвейерите в Лутън, Англия, като Opel/Vauxhall Vivaro и в Барселона като Nissan Primastar. Самият Trafic също мигрира към Лутън и Барселона, но сега третото поколение отново се завръща в родината си, този път в празнуващия 50-годишен юбилей завод на Renault в Сандувил. Master и неговият събрат Opel/Vauxhall Movano продължават да се произвеждат в Батийи, а версията на Nissan, която отначало се наричаше Interstar, сега идва от Барселона под името NV400.
Малките стъпки
И двата модела са с променена предна част и вече притежават фирменото лице на Renault с голяма емблема върху тъмна хоризонтална лента. Чертите на новия Trafic са станали по-едри и изразителни и внушават впечатление за здравина и надеждност. От друга страна, свежи цветове, като Laser Red, Bamboo Green и Copper Brown (последните два са нови), вероятно ще хармонират с вкусовете на доставчиците и куриерите, предимно младежи, които ще шофират вана. Не само на тях, но и на всички останали ще допаднат многобройните (общо 14) места за багаж с общ обем 90 литра. Освен това сгънатата облегалка на средната седалка може да се използва като масичка за лаптоп, има и специален клипборд, върху който могат да се закрепват списъци с клиенти и доставки, които да са в зрителното поле на водача.
Още по-интересни са предложенията в сферата на мултимедийните системи. MEDIA NAV, комбинирана със 7-инчов сензорен дисплей и радио, изпълнява всички базови медийни и навигационни функции, а R-Link ги обогатява с още възможности, произтичащи от свързаността в реално време (трафик информация, гласно прочитане на имейли и т.н.). Приложението R & GO (работещо с Android и iOS) позволява на смартфони и таблети да се свържат с мултимедийната уредба на автомобила и да изпълняват функции като 3D навигация (Copilot Premium), показване на данни от бордкомпютъра, безжична телефонна връзка, трансфер и управление на медийни файлове и др.
Каросерията на Trafic, доставяна с две различни дължини и височини, е с увеличени размери и побира с 200 до 300 литра повече от предишното поколение. Дори с деветима пасажери на борда пътническата версия Trafic Combi предлага пространство за багаж с обем 550 и 890 литра в зависимост от дължината на каросерията. Гамата включва и версия на Snoeks с двойна кабина, задна седалка с три места плюс товарен обем от 3,2 респ. 4 куб. м. За разлика от многобройните други трансформирани варианти тя има предимството, че се произвежда в завода Сандувил, което се отразява много добре върху качеството и сроковете за изпълнение на поръчките.
Голямата крачка
Ако изброените дотук промени са, общо взето, в руслото на спазването и продължаването на добрите традиции, новата двигателна гама на Trafic е по-скоро революционна крачка, преход към ново равнище на унификация, ефективност и икономичност. Звучи невероятно, но един дизелов мотор – R9M с обем 1,6 л, задвижва в многобройните си варианти изключително широк спектър от модели: компактния Mégane, седана Fluence, всъдехода Qashqai, компактния ван Scenic, елитната нова С-класа на Mercedes (C 180 BlueTEC и C 200 BlueTEC), а сега – и лекотоварния Trafic с допустимо общо тегло три тона и 1,2 т полезен товар.
Четирите варианта на задвижващия агрегат (от 90 до 140 к.с.) покриват целия диапазон от мощност на моторите в предишното поколение, които обаче имаха обем 2,0 и 2,5 литра и изразходваха с около литър повече гориво на 100 км. Двете по-слаби версии (с 90 и 115 к.с.) се пълнят от турбокомпресор с променлива геометрия, а по-мощните (120 и 140 к.с.) – от два каскадно свързани турбокомпресора с фиксирана геометрия. При пробното шофиране изпитахме вариантите със 115 и 140 к.с., като тестовият Trafic и в двата случая возеше 450 кг товар. И с по-слабия мотор тягата беше напълно достатъчна за нуждите на всекидневното шофиране, но по-слабо изразената „турбодупка” при Energy dCi 140 Twin Turbo (така са означени моторите с каскадно пълнене) и по-спонтанната реакция създаваха доста по-приятно усещане. В крайна сметка по-големият запас от мощност води и до по-пестеливо подаване на газ. Просто свиквате да получавате същата, че и по-добра динамика с по-леко натискане на десния педал.
Това субективно впечатление се потвърждава и от официалните данни за разхода. Според тях Energy dCi 140 изразходва точно толкова дизелово гориво, колкото базовия dCi 90, тоест 6,5 л/100 км (6,1 л със старт-стоп система).
При Master, където все пак става дума за модернизация на модела от 2010 г., а не за ново поколение, прогресът при двигателите също е свързан с каскадното пълнене. Вместо в досегашните три версии със 100, 125 и 150 к.с. 2,3-литровият агрегат сега се предлагат в четири – базовия dCi 110, досегашния dCi 125 и два варианта с по два турбокомпресора – Energy dCi 135 и Energy dCi 165. Според производителя въпреки 15-те конски сили повече най-мощният вариант има стандартен разход в пътническата версия 6,3, а в товарната (10,8 куб.м) – 6,9 л/100 км., което го прави с 1,5 литра на 100 км по-икономичен от досегашния със 150 к.с.
Такава голяма разлика няма как да се дължи единствено на Twin Turbo технологията – тук роля изиграват и старт-стоп системата, както и другите подобрения по мотора, който е с 212 нови или променени части. Например системата ESM (Energy Smart Management) осъществява рекупериране на енергията при спиране или намаляване на скоростта, новата горивна камера и новите всмукателни колектори оптимизират въздушната циркулация, напречният поток на охладителната течност подобрява охлаждането на цилиндрите. Редица технологии и мерки намаляват триенето в двигателя и също повишават ефективността му.
Както и преди, Master се предлага с четири различни дължини, две височини и три междуосия, а така също в пътнически и товарен вариант, с единична и двойна кабина, бордова каросерия тип самосвал, шаси-кабина и т.н. Вариантите с по-голям товарен обем и по-дълга каросерия могат да са и със задно предаване (при най-дългите то е задължително), което досега вървеше в комплект с двойни задни колела. След обновяването на модела дори при най-дългите версии задният задвижващ мост може да бъде оборудван с единични колела, което увеличава вътрешното разстояние между калниците с 30 сантиметра. Тази наглед дребна промяна позволява на товарния отсек да поема до пет европалета, което е от голямо значение при някои видове транспортни услуги. Освен това с единичните колела разходът намалява с около половин литър на 100 км благодарение на по-ниското триене, съпротивление и тегло.
Така става по-ясен начинът, по който Renault защитава лидерството си на европейския пазар за лекотоварни автомобили. Комбинацията от малки стъпки, засягащи отделни детайли, и смели крачки по отношение на разхода и технологиите се очертава като печеливша в една област, в която всяка подробност може да придобие неочаквано голямо значение при решението за покупка.
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Владимир Абазов, Renault