Колко цилиндъра са нужни на малкия автомобил? Сравняваме два възможни отговора
При един малък автомобил най-важното нещо е цената, а задвижването остава на втори план. Нищо подобно! Mazda 2 и Peugeot 208 показват, че онова, което се крие под предния капак, може да е от ключово значение.
Голямото разнообразие от двигатели все повече се превръща в тема за учебниците по история. Вече почти няма да се предлагат V12 мотори, ще останат осем- шест- и четирицилиндровите с турбопълнене. При майсторите на малките форми все повече се налага консенсусът на развойните инженери в полза на трицилиндровите турбомашини, понеже те удивително добре съчетават нисък стандартен разход с достатъчно висока мощност.
Mazda, известна с техническото си твърдоглавие – при това не само от времената на ванкеловите мотори, следва собствен път. Четири цилиндъра и сравнително огромен 1,5-литров работен обем – без никакво турбо – задвижват малката Mazda 2, която би трябвало да респектира по-младите претенденти като Peugeot 208. При това след пет години производство японката претърпя обновяване с най-различни подобрения.
Новите седалки, както с известно учудване прочетохме в материалите за пресата, се базират на мисълта, че човек притежава естествена способност за пази равновесие, като при това поддържа главата си стабилна. Затова конструкторите помагали на човека да държи таза си изправен, което от своя страна поддържа естествената S-образна форма на гръбначния стълб... Уфф, типичната пиарска проза.
Mazda хибридизира „двойката”
Освен това са настъпили визуални подобрения с решетка тип пчелна пита, серийни LED светлини, оптимизирано окачване, по-добър акустичен комфорт, повече свързаност чрез Apple CarPlay и Android Auto, както и – ах, да! – система мек хибрид за двигателя, чиято икономичност се постига благодарение на впръскване под налагане 300 бара и степен на сгъстяване 13,0:1.
В допълнение един стартер-генератор с ремъчен привод, който във фазите на движение без газ зарежда 24-волтов кондензатор и в определени случаи подкрепя двигателя, би трябвало да понижава още повече разхода, а при потегляне леко да подпомага ускоряването. Реално обаче не се усеща осезаем вятър в платната – кондензаторът с капацитет 0,012 киловатчаса е твърде малък за това. Все пак системата въздейства ускоряващо на старт-стоп автоматиката, а при възходящо превключване, преди да отпуснете съединителя, съобразява оборотите с нивото за по-високата предавка. Дали повишаването на оборотите при низходящо превключване нямаше да е по-уместно за автомобил, който сигурно често ще бъде управляван от начинаещи водачи?
Самото превключване във всеки случай се извършва с минимални усилия и висока прецизност – също като в Peugeot. Още на равен път обаче се оказа, че в търсене на повече икономичност шестте предавки на Mazda са с твърде дълги предавателни числа и почти претоварват двигателя. Втората стига чак до 110 км/ч, а при 180 км/ч индикаторът за превключване дори препоръчва да се премине от шеста на пета.
Следователно, за да плувате със скоростта на трафика, са необходими високи обороти, което от своя страна при натоварване означава силен рев откъм предната част над 5000 об/мин. Главно на изкачванията дефорсираният мотор, който в MX-5 мобилизира 132 к.с., е принуден да се бори за глътка въздух, докато моделът на Peugeot го изпреварва без усилия благодарение на турбоналягането и много по-големия въртящ момент при средни обороти.
Но дали все пак Mazda не е сензационно икономична? Зависи. При извънредно пестелив маниер на шофиране „двойката” слиза с 0,3 л/100 км под разхода на 208, но в рамките на целия тест разликата се стопи до незначителните 0,1 литра (6,4 вместо 6,5). Една пледоария в полза на атмосферния мотор би трябвало да изглежда по различен начин.
Само единият предлага удоволствие на пътя
Това впечатление става двойно по-силно, понеже 208 не допуска да бъде изпреварен и в оценките за комфорт – към плавно работещия двигател се прибавят по-слаби шумове от въздушния поток и колелата, както и по-удобни, просто понеже са по-големи, предни седалки. И докато дори с преработената при фейслифта с цел подобряване на комфорта ходова част Mazda вози малко твърдо, Peugeot старателно изглажда неравностите и не превръща всяка напречна фуга в потенциална драма. По такъв начин техническият събрат на Opel Corsa, чиито открояващи се дневни светлини му придават леко доминиращо изражение, печели доста точки за симпатия.
Ако си мислите, че при тестовете за динамика на пътя по-стегнато настроената Mazda ще се противопостави умело на французина, ще бъдете разочаровани. Защото докато с най-леко завъртане на волана Peugeot се насочва по заразително чевръст начин в завоя, където обаче ви нервира с прекалено предпазливия си асистент за спазване на лентата, Mazda със своята уморено реагираща кормилна уредба показва слаб интерес към динамика. А пък 208 го проявява дори в прекалена степен, понеже според много водачи кормилната уредба е настроена прекалено остро и неспокойно. Освен това дори в най-високата си позиция малкият волан е твърде ниско за пилоти с висок ръст, което може да доведе дотам, че при прехващането ръцете постоянно влизат в конфликт с бедрата.
Леки ергономични предимства за Mazda
Това, естествено, е следствие от високо разположените контролни уреди. Наистина, те са позиционирани добре в зрителното поле на водача, но не са с толкова ясна графика като в Mazda 2 с нейния практичен head-up дисплей (предлага се в пакет). Мултимедийният монитор обаче е изпълнен много по-блестящо в Peugeot.
Като цяло функциите в Mazda се управляват по-добре посредством прегледно разположени бутони и въртящ/натискащ се контролер. Това обаче, наред с асистентите за водача, е единственият критерий, по който тя, ако не превъзхожда Peugeot, поне е наравно с него. От своя страна 208 не само спира по-решително, но предлага и малко повече място, а в изпълнението Allure гали сетивата с качествени материали в интериора.
Заключение
1. Peugeot 208 PureTech 100 (407 точки)
208 се движи по-жизнено, има радващ турбомотор в лицето на малкия тризнак и предлага с една идея повече място. А към нервния волан се налага да привикнете.
2. Mazda 2 G 90 M Hybrid (392 точки)
„Двойката” пее хвалебствени песни за четирицилиндровия атмосферен мотор, но те не звучат убедително. Към това се добавят обезпокоително слаби спирачки и недостатъци при комфорта. Цената е привлекателна.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ахим Хартман