Сравнение на три конвенционални модела от средния клас
Французин, японец и германец се срещат в Щутгарт на състезание по седмобой. Французинът пита японеца... Ох, нека този път оставим вицовете настрана. По-добре да разкажем как три дизелови седана, силно притеснени от конкуренцията на комбитата и преди всичко на SUV моделите, ще се преборят в един сравнителен тест.
Много хора разбират какво искат или какво им се струва, че искат, от един поглед към колата на съседа. А той преди година си е купил SUV. Защо? Понеже седаните дори в средния клас днес се смятат за толкова скучни и банални, колкото не са били дори модели като VW Derby и Opel Corsa седан в едни отдавна отминали времена.
Седанът, който някога държеше първенството по продажби в средния клас, вече се е превърнал почти в свидетелство за независим мироглед. Защото новия фризер може да ви го доставят до вкъщи и дори да го смъкнат в мазето, за ваканцията – също както по-рано – има багажници за покрив. А в пресечена местност и без това никога не шофирате и нямате намерение да го правите. Защо тогава ви е притрябвало двойно предаване и целият шум, свързан с мисълта колко готино е да седите по-нависоко? Да, точно така. Затова нека видим как вечният еталон за германеца VW Passat ще се пребори с подобния на купе Peugeot 508 и с Mazda 6. Три дизелови седана за по около 35 000 евро, всеки със собствен характер, в който могат да се открият и специфични за съответната страна особености.
Mazda 6 и цялостният пакет
Такава особеност при Mazda 6 например е обгърнатото от азиатска тайнственост решение седанът да бъде със седем сантиметра по-дълъг, а междуосието му – с осем сантиметра по-голямо, отколкото на комби версията, която впрочем се предлага на същата цена. Загадката се усилва от обстоятелството, че обемът на багажника не е особено голям (само 480 л), а нарастването на мястото в кабината е по-скоро маргинално – върху много удобната и добре оформена за двуместна употреба задна седалка пространството за бедрата до облегалките на предните седалки е – малко неочаквано – само с един сантиметър по-дълго.
Все пак предните места – което е важно за по-високите водачи – може да бъдат плъзгани по-назад, отколкото в комбито, а в хода на обновяването на модела, донесло по-качествени материали в интериора, те бяха претапицирани и разширени, което несъмнено подобри комфорта. Наклонът на облегалките обаче, както и преди, се регулира на степени, а наклонът на седалищната част изобщо не се регулира.
Специалистите от Mazda са подложили на допълнителна шлифовка ходовата част и кормилната уредба, така че седанът носи още повече удоволствие зад волана от комбито, което изпитвахме миналата година. Независимо от леко индиректната кормилна уредба завоите се преодоляват като на шега, въпреки че седанът на Mazda се клати по-силно от конкурентите си.
При спирането японката също не достига високото ниво на Peugeot и VW, докато шестстепенната трансмисия с къс ход игрива лекота на превключване е просто чудесна. А работещият вече с по-висока степен на сгъстяване, оформени по нов начин бутала и оптимизирани инжектори 2,2-литров дизел създава напориста тяга от ниски обороти, но няма нищо против и по-високите. Това впрочем важи и за двулитровите мотори на конкурентите, които при това се отличават с по-плавен ход.
А иначе? Що се отнася до превключвателите и другите органи за управление, от Mazda са намерили практични решения, при все че арматурното табло не създава особено изтънчена атмосфера. Голямото учудване идва, когато надникваме в ценовата листа – високото ниво Exclusive-Line включва наред с LED светлините система за навигация, head-up дисплей, камера за заден ход, отопление на седалките, темпомат с регулиране на дистанцията, асистенти за спазване и смяна на лентата, както и цифрово радиоприемане – общо взето, всичко, което радва сърцето на автомобилния собственик (В България оборудването Ultimate за 71 980 лв. не включва навигация, но пък в цена влизат кожена тапицерия и дизел със 184 к.с.). Трите години гаранция също дават своя принос за победата в раздела за разходи. Но както е известно, оценките се събират накрая.
Peugeot 508 и красотата
А пък в началото е първият поглед, който понякога е решаващ при покупката на автомобил. Тук много точки печели 508 със своята широка, мускулеста и въпреки това елегантна, сякаш приклекнала към пътя фигура. Той е с пет сантиметра по-нисък от „шестицата” и това също е причина да изглежда по-скоро като купе.
Това обаче затруднява качването, особено на задните места, където пътуващите ги очаква ниската линия на покрива със съответните последици за мястото над главите и усещането за простор. Мястото за краката зад внушителните, много удобни предни седалки също е ограничено, а твърдо тапицираната задна облегалка е прекалено изправена.
Хората от Peugeot не са се старали да предложат много място – това впечатление се потвърждава и при поглед към багажника. Наистина, благодарение на големия, широко отварящ се заден капак той е удобен за товарене и оползотворяване, но както и при Mazda, не успява да преодолее 500-литровата граница. В замяна на това никой не може да съперничи на 508 по отношение на атмосферата в салона. Арматурното табло изглежда оформено с много любов с многобройните си превключватели под големия монитор (навигацията е серийна), а интериорът се отличава с плавни линии и елегантност.
При управлението на функциите обаче попадналият тук за първи път възприема всичко това като ръкопис, който изглежда чудесно, но е труден за разчитане. Ясно е, че човек може да свикне с него, както аптекарят свиква с драсканиците по рецептите – все някога той се научава да отгатва техния смисъл. Но отчасти нелогичните структури на менютата, както и превключвателите, които лесно могат да бъдат объркани, не са работа за всеки. Това се отнася и за високо повдигнатия комбиниран уред i-Cockpit с неговите въртящи се една срещу друга стрелки за оборотите и скоростта над малкия волан на приземния етаж.
Зад него водачът се чувства почти като в спортен автомобил, но въпреки това изживяването за динамика при шофиране не е напълно хармонично. Вярно е, че 508 може да бъде гонен енергично по завоите, но изисква повишено внимание, понеже всяко завъртане има незабавно действие. А онова, което се случва под предните колела, остава до голяма степен неизвестно. От това страда дори движението в права посока близо до максималната скорост от 230 км/ч (Mazda: 211, VW: 220 км/ч).
Тук във всички случаи можем да препоръчаме режима Comfort на адаптивните амортисьори (1831 лв.), за да не внасяте в автомобила допълнителна нервност в режима Sport. На второстепенни пътища обаче комфортният режим има недостатъка, че в него вълните по настилката причиняват силни последващи колебания на задната част – от което остава усещането за недоволство, че нито един от работните режими на ходовата част не е съвсем подходящ за ситуацията.
Висока класа показват мощният дизел и осемстепенният автоматик, който обаче в ръчен режим се управлява не от лоста, а само от волана. Този задвижващ тракт прави 508 бърз по безгрижно-спокоен начин – без голям шум и вибрации. С оглед на високия разход в теста обаче един по-голям резервоар като при конкурентите би бил добре дошъл.
Действително, със своя асистент за нощно виждане (1983 лв.) моделът на Peugeot се позиционира в авангарда на средния клас, но както писахме по-горе, се представя посредствено при някои базови неща. Затова пък цената му – малко повече от 3000 лв. над цената на Passat Comfortline – е съвсем прилична. Все пак в нея са включени автоматичната трансмисия и оборудване, което е почти толкова богато, колкото при Mazda.
Passat и редът
Който познава VW, не очаква подобна екипировка от Passat 2.0 TDI Comfortline. В края на краищата той е най-евтиният седан в този тест. Все пак учудващо е, че скъперничеството може да стигне дотам, че без допълнително заплащане се монтира само прост климатик (в Mazda и Peugeot: двузонова автоматична климатична инсталация). Вярно е, че срещу доплащане от 575 евро се предлага дори автоматична система с тризоново регулиране, но конфигурирането продължава с пълна пара в същия дух: ако искате да оборудвате Passat на нивото на конкурентите, ще ви се наложи да доплатите доста хилядарки. 2223 лева струват само асистентите за подпомагане на водача, които при Mazda са налице серийно.
Така че за да си позволи този Volkswagen, човек трябва поне доста силно да го желае. Но при шофиране автомобилът бързо се разкрива като голям изкусител. Защото в него нищо не може да ви подразни, освен може би малко хладната обстановка в интериора. От добрите седалки през щедро предлаганото място, подкупващо ясната графика на контролните уреди и мониторите до местата за дреболии и превключвателите моделът от Волфсбург е оптимизиран за максимална ергономичност и полезност – подобно на промишлено работно място, където всичко се подчинява да добре обмислен ред. Може би хората няма да обичат Passat така, както купувачите на Peugeot своя 508, но всеки ден ще го ценят все повече и повече като средство за мобилност, което изпълнява задълженията си, без да се натрапва на вниманието.
За това допринасят не само тихо работещият, мощен и икономичен мотор и безусловно препоръчителните адаптивни амортисьори за 2057 лв. които в режим Comfort са наистина комфортни, а в Sport наистина осигуряват динамична езда. Спирачките също вършат работата си много добре, кормилната уредба е улучила сполучлив компромис между лек ход, директно действие и обратна информация, впечатлението за шумове – сигурно и благодарение на използваното изолационно стъкло за 651 лв. – е най-доброто в теста, каквито са и постиженията при слалома и избягването на препятствие.
Така най-старият модел в сравнението се насочва към безспорна победа. Тя не може да бъде помрачена дори от факта, че Passat е единственият автомобил в теста, сертифициран само по стандарта Euro 6c. Поради по-щедрата измервателна методика това му носи незаслужени точки при стандартните емисии на CO2. Но ние компенсираме това, като не оценяваме шансовете му за продажба на старо по-високо, отколкото при малко по-специалния 508. Все пак той, както и седанът на Mazda, носи актуалния печат Euro 6d-Temp, с който двата модела и след няколко години със сигурност ще могат да плуват срещу SUV течението.
ОЦЕНКА
1. VW
Защо отново Passat? Понеже е най-добрият автомобил в това сравнение. Във версията Comfortline той не е богато оборудван, но липсващото може да се купи допълнително.
2. MAZDA
Защо само второ място? Понеже „шестицата” не е толкова практична във всекидневието и не е толкова комфортна. В замяна на това отношението цена/качества е бомба. Добър избор за склонните към хладнокръвни сметки.
3. PEUGEOT
Скъпият, но добре оборудван 508 се откроява по радващ начин сред еднообразието на седаните. Това обаче му струва пространство, а кормилната уредба намалява удоволствието на пътя.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ахим Хартман