Зад волана на най-успешно продавания автомобил с ванкелов мотор на всички времена
През лятото на 2012 г. беше преустановено производството на Mazda RX-8 с ванкелов двигател. С това роторната ера в историята на японския производител навлезе в период на пауза, но изследванията и развойната дейност не бяха прекратени. Докато шофирахме по-ранния RX-7 от 1979 г., си задавахме въпроса дали можем да му се доверим.
RX-7 беше едно красноречиво „Да” в дискусията за ванкеловия двигател. Представеното от Mazda през 1978 г. спортно купе се предлагаше само и единствено с ванкелов агрегат, докато почти всички предшественици на RX-7 бяха луксозно обзаведени специални модели от стандартни серии, продавани и с четирицилиндрови бутални мотори.
Голямото изключение е родоначалникът на ванкеловите автомобила на Mazda – моделът Cosmo Sport от 1967 г. Подобно на RX-7, ниският, предлаган само в Япония Cosmo Sport е задвижван изключително от роторен двигател и има извънредно висока цена. Съответно малък е и тиражът му – от Cosmo Sport са произведени само 1519 екземпляра, които днес са обект колекциониране по целия свят.
Mazda произвежда пикапи, бусове и камиони с ванкелови двигатели
В годините преди появата на RX-7 японската фирма инсталира своите роторни машини в почти всички видове автомобили – дори в пикапи и компактни 20-местни автобуси. Върхът вероятно е Mazda Roadpacer, луксозна лимузина с дължина 4,85 метра, доставяна в Япония от Holden, австралийската дъщерна фирма на GM. Предлаганият от 1975 до 1979 г. Roadpacer пристигал в Япония без двигател, а в завода на Mazda в Хирошима получавал двуроторен ванкелов мотор със 135 к.с. Агрегатът се справял доста трудно с 1,6-тонното живо тегло на породистия австралийски бик, а количеството бензин, засмуквано през четирите камери на карбуратора му, рядко падало под 25 литра на 100 км.
Така погледнато, нашият тревистозелен RX-7, продаван в Япония, Австралия и САЩ под името Savanna RX-7, е сполучлив резултат от дълъг период на експерименти с различни транспортни задачи за ванкеловите модели. И резултатът е – спортен автомобил! Много красив, много бърз и дори много европейски спортен автомобил, който се отличава приятно от дотогавашния дизайн на Mazda в американски стил с акцент върху хромираните детайли. Трийсет и петте години изобщо не личат в облика на изцяло лишения от хром модел с плоска муцуна и фарове като очи на спяща кукла
Дали Mazda RX-7 имитира Porsche 924?
Някои критични гласове споменават, че дизайнът на RX-7 наподобява появилото се на световния пазар още през 1976 г. Porsche 924 – това обаче може да е вярно само за оформлението на предната част. Но и Triumph TR7, както и Fiat X 1/9 притежават типичната физиономия с повдигащи се фарове от втората половина на седемдесетте, докато миловидната куполообразна остъклена задна част на Mazda се доближава повече до един английски образец – TVR Vixen от 1967 г. Както и да е, за една тогавашна Mazda дизайнът на RX-7 е толкова модерен и необикновен, колкото и предлагането единствено с ванкелов двигател. Тъкмо неговите качества имаме намерение да изследваме, като предприемем едно по-дълго изпитателно пътуване.
Първо – дори днес човек може да се впечатли от визуалната лекота и динамика на стилизираната без излишни „закачки” каросерия – тук липсват модерните в наши дни вълнообразни форми със странични ръбове и светлинни акценти. Единствената украса отстрани е черната гумена защитна лайстна.
Усещане за галактически простори
Когато заемете мястото зад волана, придобитото вън впечатление за прозрачност, свежест и динамика не ви напуска нито за миг. Тънките предни колонки и ниската предна част позволяват идеален поглед към пътя и към част от предния капак. Нито шоколаденокафявият цвят на пластмасата в интериора, нито скромната широчина на каросерията от 1,65 м – по-малка, отколкото при днешното Mini – нарушават усещането за открити галактически простори. И това, забележете, е постигнато в един висок само 1,26 метра спортен автомобил. Важен принос към превъзходното впечатление за простор има и остъклената отвсякъде задна част. Тя замества последната колонка, а светлината нахлува в купето като в зимна градина.
За да потеглим, се нуждаем от прилични обороти – поне 3000 в минута. Тогава благодарение на съединителя с лесно дозирано зацепване RX-7 тръгва плавно и веднага започва да се лакоми за още по-високи обороти. Над 4000 об./мин двуроторният ванкелов мотор работи с истинско задоволство и подгонва стрелката на оборотомера до 7000 об./мин.
Акустичният сигнал, наподобяващ донякъде предупреждението за отворена врата, напомня на водача, че не трябва да прекалява с високите обороти. Иначе не се чуват почти никакви механични шумове – само от ауспуха се носи характерен тръбен звук, навяващ спомен за Alfa Romeo.
Петстепенната трансмисия със степенувани в широк диапазон предавки се нуждае от високи обороти за прилично ускоряване, но пък дава възможност за висока максимална скорост – 192 км/ч. Освен това тя позволява енергично и точно превключване. Благодарение на удобния за ръцете кожен волан и стегнато настроеното окачване пилотът се радва искрено на всеки приближаващ се завой по второстепенния път.
Стремителна лекота и директност на управлението
Понеже липсва сервоусилвател, маневрите на място изискват известно усилие –въпреки че японката тежи само 1050 килограма. Иначе шофирането на RX-7 е белязано от стремителна лекота и директност на управлението, която в съвременните спортни купета от типа на VW Scirocco или BMW „единица” Coupе (тежащи по 1,4 тона) се постига само с използване на сложна техника. За разлика от тях на RX-7 са достатъчни само точно работещата кормилна уредба, грандиозният обзор и твърдият заден мост с винтови пружини, който водачът контролира лесно с помощта на собственото си седалище в ролята на ESP.
По отношение на разхода на бензин резултатите не са толкова блестящи. В някогашния тест на auto motor und sport ванкеловата Mazda се е задоволила с 14,6 литра на 100 км, което обаче не е обезпокоило автора на статията от 1979 г. Даже напротив – той хвали RX-7 за „доста сдържаното” изразходване на резервоара с гориво.
Американските клиенти на RX-7 също не са били шокирани от разхода на бензин. Те купували като луди чевръстата ванкелова Mazda. От първото поколение на RX-7 са произведени 474 565 екземпляра. Световен ванкелов рекорд, останал недостигнат и до днес. Но неимоверното повишаване на мощността и цената на следващите поколения на RX-7 превръщат спортния народен любимец в скъпа екзотична порода, постоянно заплашена от измиране.
RX – галерия на прадедите
Почти едновременно с появата на NSU Ro 80 през 1967 г. Mazda обявява търговската премиера на своя ванкелов модел. Cosmo Sport 110 S има мощност 110 к.с. и достига максимална скорост от 200 км/ч.
През седемдесетте години в гамата на Mazda има доста модели с ванкелов мотор, но техните каросерии произхождат от стандартни серии с бутален двигател. Първият RX се появява през 1970 г. като „2“ (Cosmo Sport е бил „1“). За негова база е послужила Mazda 616, продавана на японския пазар под названието Capella. Също толкова сложно е положението и при наследниците на първия RX – чак до RX-7, който получава собствена каросерия и така подновява традицията на първите ванкелови автомобили на Mazda
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
RX-7 е най-успешният ванкелов автомобил на всички времена. След едно по-дълго пробно шофиране човек разбира много добре увлечението на някогашните купувачи. То е породено не само от мотора, набиращ обороти с бързината на турбина, но и от привлекателния цялостен пакет, отличаващ модела на Mazda, който изглежда свеж и секси дори и днес – превъзходния обзор, прецизната управляемост, чевръстото поведение на пътя и сравнително просторния интериор, създаващ усещане за двуместно комби. Днес специализирани сервизи и голяма общност от фенове полагат усилия роторите на Mazda да се въртят вечно.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Mazda RX-7 (1979)
ДВИГАТЕЛ Двуроторен ванкелов мотор, обем на камерите 573 см3, еквивалентен работен обем 2292 см3, мощност 105 к.с. при 6000 об./мин, макс. въртящ момент 144 Нм при 4000 об./мин, степен на сгъстяване 9,4 : 1, маслен радиатор, четирикамерен карбуратор Nippon с вертикален поток.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, напълно синхронизирана петстепенна трансмисия, по желание тристепенен автоматик, главно предаване 3,91:1
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща каросерия тип купе с две врати и 2+2 места, отпред коаксиални пружини и амортисьори с долни напречни носачи и реактивни щанги, отзад твърд мост с двойни надлъжни носачи и страничен механизъм на Уат, винтови пружини и телескопични амортисьори на четирите колела, стабилизатори отпред и отзад, гуми 185/70 HR 13.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина х широчина х височина 4285 x 1675 x 1260 мм, междуосие 2420 мм, обем на багажника (стандарт на ams) 109 литра, със сгъната задна облегалка 344 литра, резервоар 55 литра.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Ускорение от 0 до 100 км/ч за 10,1 сек, максимална скорост 192,5 км/ч, разход 14,6 л на 100 км. (стойности, измерени от auto motor und sport, бр. 14/1979).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ RX-7 общо от 1978 до 2002 г., първото поколение до 1985 г., 474 565 екз., от които 377 878 изнесени в САЩ.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Росен Гарголов
ОТБЛИЗО
Кирил Илиев:
Mazda RX-7 не се плаши от високи обороти – тя е създадена за тях
В ХIV класик рали „Обиколка на Варна” стартира една Mazda RX-7. Зад волана на ванкеловия модел беше неговият собственик – състезателят по дрифтинг Кирил Илиев. Още преди началото на състезанието, когато автомобилните ветерани чакаха паркирани пред катедралата в центъра на града, черният и добре запазен (особено отвътре) RX-7 предизвика силен интерес сред по-изкушената част от публиката. За всеобщо удоволствие Кирил отвори предния капак и всички можеха да видят малкия роторен агрегат с четири запалителни свещи от едната страна.
Традиционно се смята, че ванкеловите машини са капризни и имат кратък живот, но г-н Илиев гледа на тези проблеми с учудващо спокойствие – впрочем той си знае най-добре, защото това е третият му автомобил от този модел. Ако се наложи смяна на уплътнителите, пълният комплект струва около 300 долара. Автомобилът е на 111 000 км и засега моторът не проявява никакви признаци на износване, както се убедихме малко по-късно, по време на състезанията за майсторско управление по затворен маршрут със слалом и остри обратни завои. Машината се бореше сърцато, огласяйки трасето с характерния вой на роторите си, и завърши доста напред в класирането.
На въпроса дали подобни участия не крият рискове за благополучието на мотора, Кирил Илиев отговаря: „Не, тази Mazda не се плаши от високи обороти – тя е създадена да работи така.” Оказва се, че истинската опасност за мотора е образуването на нагар от некачествен бензин или поради лош горивен процес. От нагара не само се износват уплътненията, но и се надира корпусът на двигателя – затова дори е хубаво от време на време да се кара на високи обороти, а при големи натоварвания в горивото да се налива малко двутактово масло.
Кирил Илиев, който на състезанията по дрифтинг пилотира BMW, все пак не използва роторното си съкровище за всекидневно шофиране. „Раздвижвам я предимно в събота и неделя. Разходът е доста висок, а и трафикът крие рискове.” Тук прозира една здрава философия – ресурсът на подобен автомобил наистина е добре да се пести, но не от скъперничество, а за ценни и приятни моменти – като разходка в някой хубав почивен ден или участие в рали за ветерани.