Незабравим летен излет с изящното купе-кабриолет, известно като "пагода"
„Пагодата” е едно изискано творение с две същности. Спортна и луксозна, купе и кабриолет. Нейните малки слабости само подчертават високата й класа.
Този път тя не е златиста, както толкова често досега – лакът й не е нито тунизийски бежов, нито пясъчнобежов, нито бронзовокафяв. Не е и металик, а с един обикновен цвят, изтъкващ естествената прелест на „пагодата” – вълнуващия, игриво женствен дизайн, сътворен от стилиста на Mercedes Пол Брак.
Цвят, който подчертава богатата хромова украса, без да я надминава по блясък. В салона на Pagodа Center изборът ни спря спонтанно върху този ранен екземпляр от 280 SL (1968) в тъмнозелено, код 268. Автомобилът стои малко встрани, а лакът му не блести толкова неустоимо, както на останалите в залата.
Един некриещ годините си автомобил, познал патината на времето, с черна изкуствена кожа (MB-Tex) и американско минало без сол по зимните пътища. Техниката е изцяло ремонтирана. Не става дума за безупречен колекционерски екземпляр за 120 000 евро, съхраняван в недостъпен подземен гараж. А за един прекрасен, открит във всяко отношение роудстър за шофиране, за изживяване и за наслада. Един 280 SL за някой дълъг летен ден, който след много часове ще потъне в пурпурния вечерен полумрак. Но ще остане завинаги в спомените ви.
Той не е просто тук някъде. Той е жив и има право да се радва, да вдига пушилка, да отбие по някой селски път, да докосне тревите и да почувства под колелата си току-що асфалтираното околийско шосе. Една красива алея – самотна, с леки изкачвания и спускания, и с много завои.
А на волана е тя, жената с рокля на точки. Тя е пожелала „пагодата”, която й подхожда както никой друг автомобил. Зеленият SL се провира по долината на реката в широките сенки на дърветата като под зелен покрив. Дребни камъчета почукват тихичко по вътрешната страна на калниците.
С 80 км/ч „пагодата” мърка кротко, но с дрезгаво свистене. Това е автентичният саунд на Mercedes от 60-те години, когато шестцилиндровите мотори все още са символ на висок обществен статут. Един 220 S звучи точно по същия начин. Дамата намира за необичаен големия тънък волан, но и в широките, бързи завои той се плъзга без усилия през дългите й тънки ръце, а сребърните пръстени проблясват на слънцето. „Пагодата” лежи на пътя добре и влиза с голямо желание в завоите. Това се дължи наред с другото на широката й следа и на солидните 14-цолови колела, които изпълват калниците изцяло. Без товар вертикалната сходимост на люлеещия се заден мост е леко отрицателна; една балансираща пружина го държи под контрол. „Пагодата” никога не става опасна на пътя, а четирите й дискови спирачки ловят здраво и сигурно.
Желание за превключване на ръка
Стрелката на скоростомера трепти около числото 100, а жената с рокля на точки бързо свиква с луфта на волана със сервоусилвател. Хромираната плочка с канала за скоростния лост блести ослепително, огледалото за обратно виждане търси погледа й, но вижда само слънчевите й очила. Изящният лост с малка топка отгоре е насочен към степен 3. В „пагодата” познатата зигзагообразна линия на автоматика е различна, като блокировката за паркинг е най-отдолу. Този лост направо ви кани да превключвате на ръка. Леко преместване вместо вулгарната пълна газ, мъничко побутване с два пръста – и мощният въртящ момент на шестака започва да тегли стабилно още от ниски обороти. Разкошният оборотомер отляво сега показва 3500 об./мин. Стелката със съвсем фина червена линия не трепти изобщо. А червената зона започва чак при 6500 оборота. Трудно можете да си представите как звучи в този момент внушителният и на външен вид шестцилиндров мотор. Но пълната газ е ужасно неромантична, пък и не се отразява добре на „пагодата”.
Още при 120 км/ч тя започва да крещи – в еднаква степен гръмко и напразно, – настоявайки за пета предавка. Нашият автоматичен модел за американския пазар е с главно предаване 4,08 : 1, което е просто прекалено „късо”. Но човек не може да се сърди на „пагодата”, след като е толкова прелестна, толкова изпълнена с характер, толкова необикновена. Красиво оформеното арматурно табло със скоростомер и оборотомер по примера на 300 SL изкушава още с качването в автомобила. Един поглед към комбинирания уред в средата издава американското му минало. Обръчът на клаксона е матово хромиран, а не блестящ, температурата се измерва в градуси по Фаренхайт, налягането на маслото – в либри на квадратен сантиметър; скоростомерът обаче е със скала в километри.
Роговете на броните и задължителните навремето в САЩ кръгли запечатани фарове (sealed beams) са изчезнали след връщането в родината и автомобилът е бил оборудван отново с големите вертикални блокове от основни светлини по стандарта DIN и светлини за мъгла. Няма как да бъде иначе, защото без тях „пагодата” изглежда като фотомодел с шини на зъбите. Червените мигачи са белег на ранния SL от 1968 г.; те стават оранжеви едва през есента.
Слънцето е в зенита и проблясва подобно на стробоскоп между зелените върхове на дърветата. Зелената „пагода” създава усещане за едноцветно единение с околната природа. Никакъв друг автомобил на шир и длъж, само гърленото мърморене на двойния ауспух някъде на заден план като единствен звуков фон около нас. „Пагодата” е истински открита, челното стъкло се издига стръмно нагоре, а горните ръбове на вратите образуват ниска линия. Седите в удобното кресло и само небето е над вас.
Тя вероятно би си пожелала истинска кожа. Дългата й коса се развява силно на вятъра. Тя се усмихва лъчезарно, изпитва удоволствие от послушния, маневрен автомобил и се разбира с него много добре. Защото той намира начин да й каже какво иска и после се радва, когато го получи. Повече обороти, по-силно завъртане на волана, кратко спиране преди завоя, лоста на 2, за да няма глад за обороти. На втора предавка машината изкачва сърцато стръмните завои в резервата Шонбух. Над 4000 об./мин гласът на „пагодата” става изненадващо суров. На преден план излиза добре тренираният спортен мотор, 60 к.с. на литър! С него тя иска да покаже какво може. Да покаже, че е нещо повече от красив булеварден роудстър или елегантен аксесоар за снимки на хубави жени в модни списания.
Когато маслото в трансмисията се загрее силно, старият автоматик на Daimler-Benz понякога превключва след озадачаваща секунда на „замисляне”. Иначе някога незаслужено подиграваната заради сътресенията предавателна кутия изпълнява процедурата по превключването меко и в подходящия момент.
По ограденото с дървета шосе край Айнзидел „пагодата” се носи на четвърта предавка и с ускорено темпо. Пътят е прав като конец, но по настилката има вълни, които окачването поема с достойна за пример комфортна мекота. Дори при 70 км/ч огледалото не се клати, а каросерията остава спокойна. Никакво трепване, никакво усукване. Дори сенниците остават вдигнати. „Пагодата” е изработена толкова солидно, че напомня крепостта от популярния израз. Платформата на големия модел с „перките” е била скъсена и усилена с много кухи елементи и двойни стени. С течение на годините обаче облаците от солени капчици над зимните пътища постепенно ги превръщат в кафявочервен прах. Очарователната двойна роля на „пагодата” като кабриолет и купе с твърд покрив се оказва гибелна за нея. Защото я карат и през зимата – добре изолирана, непропускаща вода и с много добро отопление. Все пак половината от произведените бройки са оцелели и до днес, понеже на мнозина собственици просто не им дава сърце да предадат за скрап такъв класически автомобил въпреки грозните дупки от ръжда по долната част на каросерията.
Твърд покрив с форма на пагода
Вратите и капаците не ръждясват; те са от алуминий, с което е отдадено дължимото на името SL – свръхлек (Super leicht). Това може да ви заблуди, понеже един 280 SL тежи 1350 килограма тъкмо защото е такъв солиден автомобил, изработен без да се пести материалът. Само подвижният покрив на купето, чиято своеобразна огъната навътре форма дава името на модела, тежи цели 47 килограма (затова може би днес собствениците на „пагода” предпочитат да я карат само открита при хубаво време). Карл Вилферт, ръководител на развойната дейност по каросериите, е избрал необичайната форма, за да получи по-добра стабилност и по-големи странични прозорци, но пък аеродинамиката й е отвратителна. Не стига, че покривът на купето е вдлъбнат, но и предният капак, който е изпъкнал, влиза в странен контраст с него. Същите стилови елементи получава и наследникът 350 SL. Една дисхармония, която създава напрежение – така двата SL модела не изпадат в ролята на банални красавци, които се харесват на всички.
Изпъкналият преден капак е бил нужен и за да подслони особено високия шестцилиндров мотор. Със своята впечатляваща шестбутална инжекционна помпа и масивните всмукателни колектори, отлети в пясъчна форма, задвижващият агрегат напомня за шестцилиндровия дизел на Mercedes 300 D (W 124). „Пагодата” не се обижда от това сравнение, напротив, с централния си уред в стил Ар деко тя дава знаци за пълно благополучие. Налагане на маслото 3 бара, наполовина пълен резервоар, сигурно с бензин 98. Температурата на водата е почти постоянна, 90 градуса (след пресмятане към скалата на Целзий).
Дърветата край алеята, под които преминава автомобилът, вече хвърлят дълги сенки. Меката светлина на късния следобед се отразява в зеления лак. Гледан през челното стъкло на „пагодата”, германският ландшафт се превръща в пейзаж от Тоскана. Изведнъж всичко започва да изглежда далечно и омагьосващо. Това е съвършената илюзия на един щастлив момент.
Красивият открит автомобил, създал тази връзка, мърмори доволно с 2500 об./мин. За съжаление обаче не ни е съдено да стигнем хоризонта. Летният ден с 280 SL потъва във виолетовия сумрак на настъпващата вечер. Покрай нас се точи поток от десетки светещи фарове. Сега, с по-високата скорост, гласът на мотора става по-груб – сякаш пътят и времето са се съюзили срещу нас. Един тунел отлага за кратко неизбежното, но то все пак настъпва. Жената с рокля на точки слиза, вратата на автомобила се затваря с характерния звук на ключалката, „пагодата” потегля с дрезгав шум и изчезва от погледа.
Технически данни
Mercedes-Benz 280 SL, W 113
Двигател
Модел М 130, шестцилиндров редови мотор с водно охлаждане, цилиндрова глава от лека сплав, блок от сив чугун, колянов вал със 7 основни лагера, един горен разпределителен вал, задвижван с duplex верига, успоредно разположени висящи клапани, задействани чрез кобилици, механична шестбутална инжекционна помпа Bosch с гърбичен регулатор, бобинно запалване, масло в двигателя 5,5 литра.
Работен обем: 2778 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 86,5 x 78,8 мм
Мощност: 170 к.с. при 5750 об./мин
Макс. въртящ момент: 239 Нм при 4500 об./мин
Степен на сгъстяване 9,5 : 1
Силово предаване
Задвижване на задните колела, четиристепенна механична трансмисия, по желание петстепенна механична (ZF) или четиристепенна автоматична предавателна кутия (DB) с хидравличен съединител. Варианти за главно предаване: 4,08, 3,92 или 3,69. По желание самоблокиращ диференциал.
Каросерия и ходова част
Самоносеща открита каросерия с гюрук, по желание с подвижен твърд покрив, врати и капаци от алуминий. Кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм, по желание със сервоусилвател, дискови спирачки
Отпред: независимо окачване с двойка напречни носачи на всяко колело, винтови пружини, стабилизатор
Отзад: едношарнирен люлеещ се мост с реактивни щанги, винтови пружини, балансираща пружина
Джанти: 6J x 14
Гуми: 185 HR 14
Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4285 x 1760 x 1305 мм
Междуосие: 2400 мм
Резервоар: 82 л
Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 195 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 10,8 сек
Разход: 14,5 л/100 км.
Период на производство и тираж
W 113, 1963 – 1971 г., 48 912 екз.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Артуро Ривас
„Пагодата” – солидна, но капризна скъпоценност
Солидно качество, няма проблеми с резервните части, с една дума – Mercedes. Но ръждата не щади и „пагодата”, а двигателите често са на границата на възможностите си.
Тя не обича пълната газ; тогава оборотите надминават 6000, маслото става твърде горещо, изобщо вижда се, че конструкцията на двигателя на „пагодата” още навремето не е била особено напредничава. Инженерите са се отказали от улесняващата пълненето цилиндрова глава с напречен поток, а коляновият вал има само четири основни лагера. Двигателят M 127 II е базиран върху първия шестцилиндров мотор на Mercedes с горен разпределителен вал M 180, който през 1951 г. развива само 80 к.с. Според първоначалния замисъл „пагодата” е трябвало да напуска каросерийните ателиета в Зинделфинген като 220 SL с мощност от 130 к.с.
Необходими са били обаче 150 к.с., за да бъде достигната особено въздействащата в тогавашните реклами „звукова бариера” от 200 км/ч. Тогава моторните конструктори на Mercedes под ръководството на Андреас Вебер увеличават диаметъра на цилиндрите с два милиметра, използват разпределителен вал с по-остри гърбици, шестбутална инжекционна помпа, степен на сгъстяване 9,3 : 1 вместо 9,0 и така изстискват може би последните резерви на машината, която вече е принудена да работи с отлети два по два цилиндри и по-малко канали за охлаждането.
Двигателят на 250 SL със заводско название M 129 III получава колянов вал със седем основни лагера, увеличен със седем милиметра ход на буталото, а степента на сгъстяване е повишена на 9,5 : 1. Въпреки това мощността и оборотите остават същите: 150 к.с. при 5000 об./мин, което за посветените е доказателство, че каталожните данни на 230 SL вероятно са били прекалено оптимистични. M 130 на 280 SL вече изобщо няма канали за охлаждаща течност между цилиндрите – така те нарастват до максимално възможния диаметър от 86,5 мм. Със 170 к.с. при 5750 об/мин на хартия моторът изглежда още по-претоварен, но благодарение на ефикасното охлаждане на маслото всъщност е значително по-издръжлив. За да намалят високите обороти на „пагодата”, особено при автоматичните модели за САЩ с главно предаване 4,08:1, днес някои монтират по-„дългия” заден мост (3,46:1) от 280 SE 3.5. Или направо преоборудват автомобила с гладко работещата механична предавателна кутия Getrag 265/6.
Царят на „пагодите” Йоахим Щикел е конструирал комплект за преоборудване с популярната през 70-те години трансмисия с икономична предавка, позната от петата, шестата и седмата серия на BMW. При нея предавателното число е намалено до 0,813 – това означава с 500 об./мин по-малко, по-тиха работа на мотора, а разходът замръзва на 13 л/100 км.
Стара реставрация
Повечето от „пагодите”, особено продадените някога в Германия, вече са били реставрирани. В някои случаи работите по каросерията са извършвани преди десетилетия, когато съвършенството на ремонта, както и цената на самия автомобил, са били доста по-ниски. Важно е да се прегледат внимателно при качен върху подемник автомобил всички слаби места по каросерията – това важи и за предполагаемо пощадените от ръжда екземпляри, внесени от САЩ. И при добро състояние на каросерията те често са технически твърде занемарени и пристигат след дълго чакане в пристанищата на Бремерхафен, Ротердам или Антверпен.
В Германия пълната реставрация на една „пагода” спокойно може да струва към 70 000 евро. Екземпляри в идеално, близко до първоначалното състояние се продават от Клаус Кинле и Йоахим Щикел за около 120 000 евро.
Какво трябва да знаете за SL моделите от серията W 113 (1963 – 1971)
Барабанни или дискови спирачки
230 SL има барабанни спирачки на задните колела. Стоманените 14-цолови джанти при 230 SL и 250 SL са украсени с тасове от две части, 280 SL има монолитни тасове. Само за последния модел са се предлагали по желание алуминиеви джанти Fuchs.
Изключението California Roadster
250 SL и 280 SL са се предлагали и в извънредно рядкото изпълнение California Roadster със сгъваема седалка от изкуствена кожа на мястото на контейнера за гюрука. В този случай предлаганият винаги срещу доплащане твърд покрив е струвал 500 вместо 1200 марки.
Врати и капаци от алуминий
Подсилването на каросерията на скъсената с 35 см платформа на W 111 изисква увеличаване на теглото. За компенсация капаците на мотора и багажника, както и вратите са изработени от алуминий. Въпреки това „пагодата” тежи колкото един 220 S.
Петстепенна трансмисия ZF S 5-20
Възможно е автомобилът да бъде преоборудван с рядката петстепенна трансмисия ZF 5-20. Петата степен с отношение 1: 0,848 има характеристики на икономична предавка и понижава нивото на оборотите. Стойността на операцията възлиза на около 8500 евро.
Маслен радиатор
При по-динамичен маниер на шофиране маслото в шестцилиндровия мотор достига твърде високи температури. 230 SL няма маслен радиатор, 250 SL притежава маслено-воден топлообменник, а 280 SL – въздушен радиатор за маслото.
Двигателят M 129 със седем основни лагера
В 250 SL е вграден модифицираният шестцилиндров мотор M 129 II със седем вместо четири основни лагера, по-дълъг ход, по-големи клапани и допълнителен охладител за маслото. Мощността остава 150 к.с.
Силни страни
Елегантен, стилен дизайн. Маневрен и солиден автомобил, лесен за шофиране и от жени, често със сервоуправление и автоматична трансмисия. Висок комфорт на возене и сигурно поведение на пътя чак до границата на сцепление, много добри спирачки. Гъвкава каросерия благодарение на подвижния твърд покрив, лесен за вдигане гюрук, мощни мотори с охота към високите обороти.
Слаби страни
Високи оборотни нива поради „късото” главно предаване. Двигателите не издържат на продължителна работа с пълна газ и са икономични само при частично натоварване. Поведението на пътя става критично след достигането на граничната зона на сцепление и при рязко спиране с висока скорост въпреки балансиращата пружина на задния мост. Високи цени и разходи за реставрация, сложна техника (инжекционна помпа и др.).
Нашият съвет
Не се бойте от недолюбвания междинен модел 250 SL. Неговият двигател създава по-малко проблеми от мотора на 230. Четири дискови спирачки, седем основни лагера и 82-литров резервоар са сериозни предимства.
Най-подходящ автомобил за...
всекидневно шофиране през лятото, пътешествие за двама по Лазурния бряг, рали за ветерани из планината Айфел. „Пагодата” е хармоничен, култивиран универсален автомобил, а не грубоват роудстър.
Текст: Алф Кремерс