Mercedes C 350e и 190 E 2.5-16 Evolution II си дават среща на пистата
Често говорим и пишем така, сякаш на времето светът на спортните автомобили се е състоял само от модели с шест и повече цилиндъра. Изобщо тогава всичко е било по-добро, каквото днес вече не може да бъде. Нали знаете – тогава бензинът не е струвал нищо, а автомобилите са издържали вечно, или поне до следващата смяна на двигателя. Поради това ние упорито, често с основание, леем сълзи по повод на миниатюризирането на моторите в хода на даунсайзинга. На кого му даде сърце да деградира BMW M3 от осем на шест цилиндъра? Как така на новия Mercedes C 63 AMG му липсват 2,2 литра работен обем? И защо в офиса ми няма шампанско? При това забравяме, че много от четириколесните спортни герои са започнали кариерата си с четири цилиндъра.
А спомняте ли си колко магично звучеше съкращението 16V през 80-те и 90-те години? Четири клапана на цилиндър, този символ на достъпен спортен мотор в грандиозни машини като Opel Kadett GSI 16V с цилиндрова глава на Cosworth. Или Mercedes 2.3-16, също доработен от английски специалисти по състезателна техника. При това 2.3 все още не беше върхът – той дойде през 1990 г. с 2.5-16 Evo II и едно задно крило, широко като пейка в бирария. Значи, 2,5 литра късоходов работен обем, който с много обороти се преборва за 235 конски сили. Какво число за онези времена! И какви страхотни дуели с BMW M3 – в годините, когато DTM все още не се състоеше от наредени като мъниста по идеалната линия аеродинамични чудовища. Тогава произведеният в ограничен тираж от 500 екземпляра Evo II беше най-мощната четирицилиндрова версия от гамата на модела 190.
Гордо украшение на кръста
Тази своя потентност моделът демонстрира с грамадното си крило – нещо като татуировките, които някои си правят на кръста. „В епохата на бодибилдинга моделът на Mercedes се представя пред света съвсем открито като автомобил за спортни цели с пластмасови атрибути”, пише още през 1989 г. auto motor und sport по повод на Evo I. Бодибилдингът е модерен и в наши дни – подобно на топираните прически. Затова най-мощният днес четирицилиндров вариант на С-класата ни изглежда кротък като певец от църковен хор. Сдържаност от най-чиста проба за един силов пакет, който впечатлява не само в сравнение с тогава: 279 к.с. и 600 Нм. Стойности, с каквито през 1990 г. е можел да се похвали автомобил от ранга на Ferrari 348 tb – само че с по-скоро несериозните 317 Нм. Докато обаче както при Ferrari, така и при Evo II бензинът се лее като кианти на селска сватба в Тоскана, plug-in хибридният модел от Щутгарт се задоволява със скъперническите 2,1 литра на 100 км. Според – пауза – европейския стандарт.
Затишие пред буря
Стандартът е един статистически възможен разход след прилежно двучасово зареждане от контакта. Иначе на практика трябва да сте готови за стойности между нула и десет литра на 100 км – според вида и дължината на трасето.
А сега двата четирицилиндрови звездни кръстосвача стоят като паметници на своите автомобилни епохи на състезателната писта Портимао край Фаро, Португалия. От едната страна е екстравертното, вечно жадно за бензин чудовище с високи обороти, от другата – могъщият спорт-еко-хибрид-който-може-всичко-освен-да-плете. Общо и за двата автомобила е почти медитативното спокойствие преди старта. При 350e то е логично следствие от буквата е, означаваща електрозадвижване. Един синхронен електромотор във вид на диск с мощност 60 кВт (82 к.с.) между двигателя с вътрешно горене и трансмисията осигурява до 31 километра чисто електрически пробег, захранван от литиево-йонен акумулатор с нетен енергиен капацитет от 6,4 кВтч. Разстоянието е лесно постижимо с малко попътен вятър и наклон. В чисто електрическия от общо четирите работни режима на хибридната система С-класата с два съединителя тегли възхитително меко, тихо и със сила от 340 Нм. Чудодейно успокояващо лекарство за изтормозените от шума градски центрове. Това вероятно е най-приятният страничен ефект от електрическата мобилност.
Спокойствие обаче цари и при старата резачка. С ниски обороти и остра липса на тяга Evo се плъзга над пътя с тихо мърморене като произволен друг четирицилиндров автомобил. „Безупречно тих ход” е някогашната оценка на auto motor und sport. Тогава това е звучало ласкателно за един спортен двигател. Върху съвременното поколение, свикнало с въртящия момент на турбомоторите, срещата с този бузест Mercedes въздейства отрезвяващо като безалкохолно ергенско парти. Чак над 4500 об./мин започват да сервират пиенето – тогава Evo запява с жар през своя ауспух стария химн на DTM. Предизвикателна ария, изпълнена с рев, фучене и стържещи шумове. По време на концерта пилотът преминава почти без запъване през типичното Н-образно превключване, в което задната предавка е наляво и напред. Най-после асфалтът гори – разбира се, според тогавашните мерки. Ако вярваш на усещанията си, ти си един Бернд Шнайдер, дошъл да покори Портимао. Поне до момента, в който онова невзрачно сребристо нещо започва да наднича с LED фаровете си през задното ти крило.
Тогава пилотът на plug-in хибрида спокойно натиска педала отвъд прага на автоматичната трансмисия за пълна газ и включва в играта 2,1-литровия четирицилиндров турбомотор. Сега коляновият вал е натоварен с още 211 к.с. и 350 Нм. За всички, които с оглед на сумарната мощност от 279 к.с. биха заподозрели грешка в изчисленията, ще напомним, че електромоторът е най-силен при ниските обороти, а ДВГ – при високите. Тъй че двата агрегата не достигат своя максимум в един и същ оборотен режим.
В динамични отношение ги делят светлинни години
Още ускоряването до 100 км/ч за 5,9 и 7,1 секунди отпраща С-класата и 190 в различни светове, а разликата при тягата – в различни галактики. Без задръжки и с изискани маниери plug-in хибридът стремително изпреварва Evo, спира по-късно на влизане в острия завой, за да ускори отново с дискретно ръмжене на излизане. Иде ти да свалиш шапка пред това впечатляващо постижение на щутгартското инженерно изкуство. Пред този сполучлив шпагат между икономичност и спортен характер. Пред тези променящи се според режима от директни до меки реакции на педала за газта и пред включването на топографията на местността в работната стратегия на хибрида. Пред този комфорт... Единственото, което те учудва, е твоят пулс.
Той е по-спокоен и бавен, отколкото когато шофираше стария звездоносец. С едно и също подаване на газ той те завладяваше напълно и същевременно те предизвикваше, когато широкото като дъска задно крило се отправяше заедно с димящите гуми към околната португалска растителност. Понякога обичаш Evo, понякога го мразиш, но той никога не те оставя без емоции. Може и да не е майстор на шпагатите, но пък поддържа страхотно напрежение.
При Мистър Хайтек няма крила и широки дрифтове, защото ESP никога не може да бъде изключена напълно. От него не се очакват странични забежки. Разумен момък, идеалният зет... А не може ли да си ги вземем вкъщи и двамата?
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сърце и разум
Когато бившият пилот Барнд Шнайдер разказва за старите времена в DTM с модела 190, той се унася в мечти. В носталгия по една епоха на силни емоции, когато всичко е било по-непредсказуемо, отколкото е днес. Така той улучва точно същността на двата четирицилиндрови модела. Evo е създаден за сърцето. Неговото поведение близо до границата на сцепление може да калява характери, а жаждата му за бензин е неутолима. Той е безкрайно далеч от идеята да бъде съвършен автомобил, но онзи, който притежава един от 500-те екземпляра, не желае да се раздели с него. За разлика от ветерана, С350е доказва какво е възможно днес, ако конструкторите се насочат към един модел от средния клас, въоръжени с цялата мощ на инженерното и компютърно знание. Той е впечатляващ компромис между стремежа към повече мощ и съвременните ограничения на емисиите. На времето Evo е струвал около 110 000 марки, днес plug-in хибридът се продава за 50 961 евро – и в двата случая става дума за доста пари.
Текст: Александер Блох
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт