Авангардният транспортьор е готов за подвизи. С хибридното си задвижване той кръстосва градовете почти безшумно и без вредни емисии.
Лондон през 2012 година: милиони туристи и местни жители пъплят из града. Всички те искат да стигнат до стадионите, залите и игрищата, на които се провеждат състезанията на Летните олимпийски игри. Сред цялото това множество се движат огромен брой бусове и автобуси. Британското транспортно министерство си е поставило амбициозна задача: нито едно превозно средство с класически двигател с вътрешно горене не може да се доближи до олимпийските селища. Все пак на атлетите и многобройните им зрители ще се наложи да стигнат по някакъв начин до крайната си цел. Ясно е, че не всички ще успеят да свършат тази работа пеш. Затова всички транспортни задачи около събитието ще бъдат поети от електрически возила, които не натоварват излишно околната среда.
Футуристично и възможно
Звучи футуристично, но не и невъзможно. Наред с Лондон, други големи европейски градове като Милано и Стокхолм също работят върху подобни планове за толериране на електрическия индивидуален и масов транспорт. Затова и нищо чудно, че толкова производители усилено работят върху такъв тип технологии. Специално при професионалните машини ползата от масовата „електрификация” би била голяма, въпросът е как би могло да се случи това на практика.
Daimler работят усилено върху паралелен хибрид от типа Plug-in, създаден на базата на Mercedes Sprinter 324. Наред с електромотора с върхова мощност 75 кВт и продължителна ефективна мощност от 50 кВт под капака работи и традиционен бензинов V6 със 190 кВт. Той се движи за допълнителна тяга при пълно натоварване и при скорости над 65 км/ч. Един от прототипите вече е готов за първи пробни пътувания.
В кабината
Затова не губим ценно време, изваждаме щепсела от контакта и се покатерваме в кабината. Първият поглед към приборното табло не показва нищо изненадващо, гледката е позната от всеки обикновен Sprinter. Изключение правят специалният превключвател, с който може да се избира между хибридно или изцяло електрическо задвижване, както и един LED индикатор, показващ избрания модус и евентуалната нужда от посещение в сервиз. В прототипа се забелязва и допълнителен екран на арматурното табло, информиращ за нивото, до което е заредена акумулаторната батерия. По подобие на познати вече серийни хибриди, на дисплея може да бъде проследено дали към даден момент се използва енергия, от кой от агрегатите се черпи тя, както и дали се регенерира енергия. Системата за рекуперация се включва всеки път, когато водачът натисне спирачката или се движи, без да подава газ.
Време е да завъртим контактния ключ. Sprinter остава напълно безмълвен. И все пак е готов за потегляне: електрическият двигател вече работи, и то без да издава шум. Избираме хибридния модус, натискаме педала на газта – ето че Sprinter вече потегля. Единствено шумът от търкалянето на гумите и въртенето на карданния вал подсказват, че машината вече не е неподвижна.
На пътя
Напускаме източната част на Щутгарт и поемаме по път B10 в посока Еслинген. Индикаторът показва, че все още разполагаме с 93% от капацитета на акумулаторната батерия. Бензиновият двигател предоставя допълнителна мощност, докато се движим с темпо около 80 км/ч. Тягата е много добра. Вече сме съвсем близо до Еслинген, капацитетът на батерията е 71 процента. Време е да разтоварим закупената от борсата в Щутгарт риба в центъра на стария град, където ограничението на скоростта е 20 км/ч. Тук Sprinter се движи изцяло на ток, без да трови пешеходците с вредни газове. Наред с това обаче автомобилът остава безшумен. А това е колкото интересно, толкова и опасно – специално при маневриране по-възрастни хора или деца спокойно може да не забележат доближаващата ги машина.
Следващата ни задача е да натоварим вино, пътуването между лозята продължава да бъде само на електрически ток, запазваме въздуха около ценните масиви свеж и чист. Изкачванията с ниска скорост обаче са предизвикателство за акумулатора, чийто заряд вече е едва 22%. Засега мощността на електромотора е достатъчна, за да ускори празния транспортьор до 50 км/ч, в определени ситуации темпото спада и до 40 км/ч.
Вече сме натоварени, оттук нататък пътуването ни е надолу в посока Бад Канщат – с надеждата, че батерията ще успее да се зареди достатъчно. За целта караме много внимателно. Не рискуваме да спираме рязко, боравим със спирачката леко, но често, тъй като иначе енергията ще бъде похабена и няма да доведе до нищо повече от загряване на дисковете. Такъв тип каране обаче има доста досадни страни – средната скорост е по-ниска, отколкото би ни се искало, а по принцип темпераментните водачи от района се налага да карат бавно зад нас и да ни изпреварват при първа възможност.
Вече сме в Щутгарт, виното е разтоварено, зарядът е 25%. Неприятно, но факт – внимателното и бавно спускане не е довело до регенериране на големи количества енергия. Все пак нямахме проблем да стигнем до централата на Daimler в Унтертюркхайм. Това обаче слага край на движението с помощта на електроенергия – батерията е вече празна, включва се конвенционалното задвижване. Бензиновият двигател спасява акумулатора от пълно разреждане. Изминали сме 30,5 км. След два до три часа включване в специалната „електроколонка” Sprinter Hybrid ще бъде готов за още 30 км служебен курс. Ако бъде включен в стандартната електрическа мрежа обаче, времето ще бъде между седем и осем часа.
Бъдеще
Докато бъдат въведени зоните с нулеви вредни емисии, от транспорта ще се наложи да бъде решен и още един проблем, а именно огромното тегло на този тип системи. Акумулаторната батерия тежи чудовищните 173 кг, още 52 кг се падат на електромотора. Този неприятен ефект би изчезнал с отпадането на бензиновия V6, което от своя страна обезсмисля и наличието на автоматичната трансмисия, само че за да се стигне до подобни крути мерки, пробегът на машината трябва да бъде минимум сто километра, за да бъде достатъчен за еднодневна вътрешноградска работа. И тъй като транспортните предприемачи определено не могат да живеят само от имиджа си на еколюбители, цената на такъв тип продукт не бива да бъде фрапиращо по-висока в сравнение с обикновен Sprinter. Daimler се надяват на политическа подкрепа, но и подчертават, че в крайна сметка електрическата енергия излиза много по-евтино от традиционните горива.
Ние можем да кажем следното: прототипът се държи убедително в реални условия и може би истории като тази от първите редове на статията скоро ще бъдат реалност.
Текст: Томас Розенбергер
Снимки: Daimler