Най-спортният сериен модел на MINI е от онези автомобили, които се помнят дълго.
Още си спомням, сякаш беше вчера – първото ми шофиране на модерния наследник на класическата британска легенда MINI. Както често се стичат обстоятелствата в живота ми, и този първи път не беше нещо, което може да се забрави лесно. Не, не само защото от малък съм очарован от MINI, не само защото толкова се радвах на факта, че точно този мит продължи живота си, макар и в малко по-различно амплоа, и не само защото дълго време бях чакал тази среща. Основната причина първото ми по-продължително съприкосновение с новото MINI да бъде толкова ярка в спомените ми до днес се дължи на факта, че първото MINI, което имах шанса да управлявам, не беше просто някакъв представител на марката. Беше John Cooper Works... 211 конски сили, ниско тегло, супертвърдо окачване, супердиректно управление, суперефективни спирачки – и неописуемо див характер. Първата ти среща с MINI да бъде точно с този модел е общо взето равностойно на това първото ти запознанство с BMW да бъде с М3 или М5. Или пък първият спортен автомобил, който управляваш, да бъде, да речем, Lamboghini Aventador.
Дивото вчера
Предишното издание на MINI John Cooper Works не беше просто автомобил, в който може да се влюбиш – това беше играчка за несъвсем пораснали деца, всеки досег с която носи със себе си широка усмивка. Искрена усмивка, която отказва да слезе от лицето ти. Свръхмоторизираното автомобилче с управление, наподобяващо състезателен карт, притежаваше удивителното свойство да събуди хулиганската страна и в най-лежерните водачи на света. Този автомобил напомняше на сърдит бръмбар – шумен, застрашителен и стрелкащ се с удивителна бързина насам-натам. Едно потегляне с пълна газ означаваше нещо много повече от отривисто превъртане на гуми – при претоварване на предния мост MINI JCW започваше да поднася странично с нервността на дадения преди малко за пример сърдит бръмбар. В зависимост от това докъде се простират „неприличните” желания на водача, малкото зверче беше способно на ефектни пируети, а чудовищното ускорение не отслабваше дори далеч след прекрачването на разрешените лимити за скорост. С тази машина всяко потегляне от светофар започваше да напомня за старт на Гран При, всеки път със завои – на състезателно трасе, а всяка права – на самолетна писта. И нищо чудно предвид факта, че дори една обикновена смяна на лентата се случваше толкова бързо и рязко, сякаш действително сте в карт, а не в автомобил, чието тегло осезаемо надхвърля един тон. Вярно е, че окачването информираше водача и спътниците му дори за най-дребната неравност по пътя с точността на топограф, но това си имаше и весела страна – вероятността някога да се оплачете от неприятно клатене на каросерията беше равна на нула.
Цивилизованото днес
Живеейки със спомените за този дребосък с огромно сърце, просто нямаше как да не очаквам с нетърпение да проверя на какво е способен неговия наследник. За начало трябва да се отбележи, че подобно на всички останали представители на третото издание на новото MINI, JCW се усеща значително пораснал. Както буквално, така и преносно. Автомобилът е станал доста по-голям, съответно и доста по-просторен отвътре. Но той е пораснал и по характер. Съзрял е. Да, дизайнът му е все така чаровен, макар и с частично променени пропорции (и съвсем различни мащаби). Спортните акценти са много и практически навсякъде, което е наистина добре – спортните гени на топмодела няма как да останат незабелязани. Спортните седалки изглеждат чудесно, но още по-хубавата новина е, че са едновременно удобни и със страхотна странична опора. Между другото, това е един от големите плюсове спрямо предходното поколение – тези седалки действително са достойни за един расов спортен модел, което се отнася и за цялостната позиция на седене зад волана.
Моторът вече е двулитров, отново е с принудително пълнене с турбокомпресор, а мощността му достига до 231 конски сили. Той откликва при подаване на газ още по-агресивно, отколкото предшественика си, тягата също е станала още по-брутална. По-ценното обаче е това, че сега мощността се разгръща изключително хомогенно и автомобилът се ускорява с ентусиазъм от практически всички режими – нищо чудно предвид факта, че максималният въртящ момент от 320 нютонметра се достига малко над празния ход (при 1250 об./мин), а независимо от наличието на турбокомпресор моторът с охота се развърта до червената граница на оборотите. Според измерванията на auto motor und sport, времето за класическия спринт от място до 100 км/ч е едва 6,5 секунди. Няма съмнение – с MINI JCW имате огромни шансове да комплексирате почти всички автомобили с мощност до 300-350 конски сили, които има вероятност някога да срещнете по пътя си...
Кормилната уредба работи прецизно, резервите на ходовата част за спортно шофиране в завои са впечатляващи, а възможностите на спирачната система напълно отговарят на темперамента на задвижването. Интересно е да се проследи обаче как е еволюирал характерът този автомобил. Ако преди той беше нервен, игрив и с дива природа, сега той е станал бърз, прецизен и... цивилизован. Да, той продължава да бъде по-бърз от голямата част от своите конкуренти – а и от доста по-мощни модели с доста по-големи претенции. Шофирането му обаче далеч не изисква толкова здрави нерви и желязна концентрация, колкото преди. Специално на магистрала той се държи почти като BMW Серия 1 – от леко истеричния нрав на предшественика му не е останала и следа. Даже и возията е станала не просто поносима, а дори почти приятна. Всъщност няма да бъде преувеличено да се каже, че спортното изпълнение на MINI никога не е било толкова универсално и никога не е било толкова подходящо за всекидневна, защо не даже и за семейна употреба.
Единственото, което може би липсва на новото MINI John Cooper Works (или по-точно казано, единственото, което липсва на мен, а вероятно и на доста други почитатели на стария модел и на класическите ценности на спортното автомобилостроене като цяло), е самобитният, дори чепат, но наистина единствен по рода си характер на неговия предшественик. Но затова пък модерният наследник може да се похвали с редица качества, които досега бяха немислими за едно спортно MINI. В един идеален свят може би съвършеният вариант би изглеждал приблизително така: новият JCW за през седмицата, а старият – за приятно, не задължително разумно прекарване на уикендите.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов
Оценка
MINI John Cooper Works
Каросерия
+ Обширно пространство на предните седалки, висока устойчивост на усукване на каросерията, приятни на вид и допир материали в интериора
– Обслужването и управлението на някои функции изисква привикване
Комфорт
+ Чудесни спортни седалки, задоволителен като цяло комфорт на возене – Твърдо преминаване през груби неравности
Двигател/силово предаване
+ Много мощен двигател с отлична тяга, хармонично отдаване на мощността, отлични динамични показатели, приятна акустика
Поведение на пътя
+ Активно и динамично поведение, прецизна работа на кормилната уредба
Разходи
+ Четири години гаранция, разумен с оглед на мощността разход на гориво – Висока цена
Технически данни
MINI John Cooper Works | |
---|---|
Работен обем | 1998 см3 |
Мощност | 231 к.с. при 5200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
320 Нм при 1250 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
6,5 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | --- |
Среден разход на гориво в теста |
8,0 л |
Базова цена | --- |