Тъмната сянка на нефтения дефицит охлажда страстите и на най-оптимистичните защитници на неприкосновеността на петролната индустрия, а дори най-големите експерти в тази област започват да ограничават изявленията си до хипотези. Може би защото най-информираните обикновено са най-големи песимисти...
Владетелите на пустинното кралство Саудитска Арабия са доста словоохотливи и убедителни, когато стане дума за подземни богатства на тяхната страна. И нищо чудно, след като ежегодните статистически публикации на именити компании като ExxonMobil и British Petroleum потвърждават факта, че под територията на огромната държава се намират приблизително 25% от доказаните световни запаси на суров петрол. От друга страна, все повече нефтени експерти напоследък наричат тези числа силно преувеличени и поставят под съмнение гигантския капацитет на саудитските нефтени находища. Според френския специалист Никола Саркис например, „саудитците прекрасно знаят, че надеждите на света са насочени основно към тях, но държат старателно в тайна истинските размери на своите резерви, отказвайки истинска експертна проверка”. Заради твърдението си, че саудитците са „актьори-нефтопромишленици” Саркис бе низвергнат от пустинните монарси – отношение, на каквото междувременно се „радват” и множество други геолози.
Гигантският Гавар
За момента никой не е оспорил обстоятелството, че над 90% от добива на суров петрол в Саудитска Арабия се осигурява от седем големи нефтени находища. Най-значимото сред тях е гигантският Гавар, популярен с прозвището „кралят на кралете”. Най-мащабното нефтено находище в историята на човечеството се простира на 280 километра по протежение на брега на Персийския залив, широко е средно 50 километра и осигурява 62% от производството на Саудитска Арабия. Сами можете да прецените колко важно за глобалната икономика е нефтеното поле, разположено на обща площ 5100 км2.
През 70-те години специалисти на компанията Aramco, която стопанисва Гавар, изчисляват работния му капацитет на около 60 милиарда барела, от които към днешна дата вече са извлечени 55. По онова време Aramco все още е съвместна собственост на Exxon, Chevron, Texaco и Mobil, но впоследствие саудитската държава постепенно изкупува акциите им, превръщайки се в едноличен притежател на акционерния капитал. Днес компанията е известна под името Saudi Aramco, а ръководството й твърди, че Гавар има потенциал от цели 125 милиарда барела. Трудно е да се прецени дали и доколко това твърдение отговаря на истината – вероятно дори самите саудитци не знаят с точност. Безспорен факт е, че в процеса на добив в Гавар се нагнетяват огромни количества вода, известно е също и съдържанието на вода в петрола от това находище. Дори първокурсниците в нефтодобивните специалности ще потвърдят, че подобни похвати се използват при драстично намаляване на капацитета на дадено петролно поле, а нефтодобивниците от Aramco очевидно имат намерение да пристъпят към още по-драстични методи за принудителен добив, които ще повишат производството от нефтоносния хоризонт, но ще ускоряват изтощаването му.
Един от най-големите скептици по отношение на огромните залежи в саудитските находища е Матю Саймънс - шеф на банка в енергийния сектор и специалист по нефтените въпроси. Според него форсираният подход към Гавар е лъжлива пластична операция, която може да доведе само до мимолетно възвръщане на младостта. Въпросът „Какво ще стане след това?” получи достатъчно красноречив отговор от страна на саудитската държава, която обяви Саймънс за персона нон-грата в държавата, в която бе работил дълги години...
Къде всъщност е истината?
Геологът Колин Кембъл, работил за Texaco, BP и Aramco, твърди, че надценяването на находищата не е типично само за Саудитска Арабия. Според него 46% от числата в декларираните от ОPEC ресурси са надути, ако не и умишлено подправени. Бившият високопоставен служител на френската компания Total Жак Лаерер се присъединява към становището на Кембъл, обвинявайки в преувеличаване на представяните пред обществото нефтени ресурси не само нефтодобивните компании, но и държавите-производители. Като потвърждение на неяснотите и спекулациите в тази област се посочва направената наскоро преоценка на завишените разполагаеми запаси на Royal Dutch/Shell. „Огласяването на реалните цифри би предизвикало страхотна паника на финансовите пазари”, отбелязва Кембъл, а Лаерер добавя - „запознатите със ситуацията специалисти не могат да говорят открито, докато не излязат в пенсия”. По мнението и на двамата експерти, петролните компании трябва да прекратят употребата на термини като „доказани запаси”, „възможни” и „разчетни ресурси”, и да преминат към по-реалистични определния като „запаси, които могат да се усвоят за определен срок”. Според тях голяма част от официално декларирания капацитет на находищата не може да бъде усвоена по чисто технически причини, като обемът на тези недостъпни към момента количества нефт често достигат 40% от общите залежи.
Днес големите нефтени компании гледат на критици като Кембъл едва ли не като на терористи, целящи да взривят световната финансова стабилност, но именно така са били приемани и основаните на математически изчисления прогнози на геолога от Shell Марион Кинг Хюбърт, който още през 50-те години предрича, че добивът от находищата в САЩ ще започне да намалява около 1973 година. В началото на седемдесетте в САЩ това продължава да звучи смехотворно, тъй като добивът от 9,6 милиона барела дневно е еднакъв с този в Саудитска Арабия. Хюбърт обаче се оказва прав и спадът започва точно по начина, който той предначертава – днес САЩ добиват едва 3 милиона барела на ден, въпреки доста по-ефективните съвременни производствени методи. Опасността от срив в добивите явно грози и нефтените полета в Мексико, Аляска, Русия, Норвегия и тези в Северно море като цяло. Преди двайсет години изключително важното находище Фортис в британската зона е осигурявало по 500 000 барела дневно, а днес добивът му е спаднал до едва 50 000. Добивът от Прудоу бей в Аляска пък се срива от 1,5 милиона барела през 1988 година до по-малко от 300 000 в наши дни.
Ситуацията в наши дни
Колин Кембъл твърди, че откриването на нови находища бележи своя пик през 60-те години на миналия век, когато нивото на познание в областта на геологията бележи изключителен ръст, а планетата буквално е „изрината до дъното”. Според него днес е практически невъзможно да бъдат открити големи по обем находища - да не говорим за златната 1965 година, когато проучвателните сондажи бележат невероятен успех с разкриването на залежи с общ обем от 66 милиарда барела. За сравнение, независимо от безкрайно по-модерните методи за търсене, през 2002 година са открити само две неособено големи находища, а през 2003 търсещите сонди не са попаднали на нито едно. На практика Тенгиз в Казахстан е единственото голямо ново находище, появило се на нефтената карта на света през последните години.
Разбира се находища се откриват, например в дълбоките води на Мексиканския залив и шелфа на Бразилия, но на фона на гореспоменатите нефтени образувания те са скъпоструващи джуджета.
В момента в Руската федерация текат процеси, подобни на тези, през които вече са преминали САЩ - увеличаването на добива не се дължи на откриването на нови, а на повишаването на ефективността в редица стари находища, които не са били експлоатирани пълноценно по време на СССР. Според изготвен наскоро доклад на сибирския филиал на Руската академия на науките 60% от всички познати находища в Западен Сибир са на границата на изтощението. Показателна за сериозността на ситуацията бе реакцията на руското правителство, което побърза да засекрети всички сведения от подобен род, а президентът Владимир Путин издаде специален указ, обявяващ нефтените резерви за държавна тайна.
Дали сигналната сирена на петролните скептици не свири фалшива тревога? Дали целта не е нажежаване на и без това напрегнатата атмосфера на предизвикателства пред човечеството? Конспиративните теории в тази област са безброй, но не бива да се забравя, че първите тревожни сигнали в нефтената област датират още от 1885 година, когато геоложката служба на щатa Пенсилвания, обявява официално, че ”удивителната поява на черната течност е само временно и изчезващо явление”. Забележете – това се случва само шестнайсет години след началото на промишления добив на нефт в този американски щат. Подобни твърдения не са рядкост нито в нефтената история, нито в анализите на състоянието на световните нефтени запаси, но досега винаги, когато ситуацията придобие съвсем безнадежден характер, някъде по света са откривани нови находища. И така до следващата нефтена истерия...
Сълзите на дявола
Днес, 126 години след грозната прокоба на пенсилванските геолози, нефтът все още не е изчезнал, но все така продължава да тревожи човечеството, пристрастено повече от всякога към облагите от черната течност. И днес „сълзите на дявола” (сполучлив епитет, измислен от самия Рокфелер), чиито произход все още е пълна мистерия дори за най-големите светила в нефтената индустрия, продължават да се превръщат в основа на неземни богатства, на гигантски и противоречиви икономически интереси, на конфликти, войни и страдание. За съжаление никой трезвомислещ човек не е в състояние да отрече реалността такава, каквато тя е днес – дори не толкова скептични като Кембъл и Лаерер анализатори смятат, че евтиният нефт все пак е свършил веднъж завинаги и занапред нещата няма да стават по-розови. Не по-малко вярно е обаче и това, че съществуват учени, за които отговорът на въпроса „Свършва ли нефтът?” се крие далеч отвъд нашите днешни представи. Някъде далеч по-дълбоко.
За кого бие камбаната? Ако трябва да се позовем на официалните данни и утвърдените методи за статистически анализ, днес доказаните запаси от конвенционален петрол леко надвишават изразходеното до момента количество. Повечето учени наистина потвърждават тезата, че голяма част от находищата вече са намерени, а това, което предстои да се открие, е наистина малко. В подкрепа на горната теория идва и обстоятелството, че напоследък отношението на броя на откритите промишлени кладенци към броя на извършените проучвателни сондажи става все по-малко.
Според създадената през 1956 година теория на вече споменатия Марион Кинг Хюбърт, основаваща се на математически модел за предсказване на различни параметри в процеса на добив на нефт в определен географски район, развитието на въпросния процес следва относително симетрична крива с профил на камбана. Според нея моментът на максималния добив в даден район съвпада с момента на изчерпването на приблизително половината запаси в същия район. Изчисленията, на които се базира споменатата графика са сложни, съдържат доста хипотези и включват множество фактори от рода на евентуалните бъдещи открития, увеличаването на потреблението и т. н. В същността си обаче, моделът може да се сведе до простичката идея, че при изследванията на определен регион първо и най-бързо се откриват големите находища, при които добивът на нефт е по-лесен и в по-големи количества. Вследствие на това, кривата постепенно нараства до достигане на своя пик, след което добивът започва да намалява по простата причина, че нефтът в останалата част от района се добива от по-малки и трудоемки находища, чието откриване и експлоатация се проточва във времето.
Въпреки че технологите за добив стават по-ефективни, тезата на Хюбърт се потвърждава и на практика в споменатото вече предсказание, че връхната точка в добива на нефт в САЩ без Аляска ще настъпи именно в началото на 70-те години на XX век. След това нагледно доказателство на ефикасността на модела, мнозина учени екстраполират метода на Хюбърт, прилагайки го в глобален мащаб, при което постепенно започва да се очертава поддържаната от петроскептиците мрачна картина. Според графиката на глобалната „камбана”, пикът в световен мащаб ще настъпи всеки момент, след което ще трябва с прискърбие да установим, че в земните недра вече има точно толкова нефт, колкото човечеството е успяло да изсмуче досега. В същото време добивът на това наистина немалко количество ще става все по-труден и по-труден, докато накрая стане невъзможен. И това на фона на стръмно растящо потребеление...
Краят на евтиния нефт
В публикуваната си през 1998 година в списание Scientific American статия „Краят на евтиния нефт” Кембъл и Лаерер насрочват глобалната връхна точка за първото десетилетие на ХХI век. В този момент обаче малцина обръщат внимание на публикацията – светът е замаян от азиатската икономическа криза и сгромолясването на петролните цени вследствие на увеличения от ОРЕС добив. Притеснени за оцеляването си при тези ниски цени, доста от нефтените компании предприемат поредица от гигантски сливания, целящи съкращаване на разходите.
Прокобното изречение „Краят на евтиния нефт” обаче се чете и на мрачния и подтискащ черен фон на корицата на юнския брой на National Geоgraphic шест години по-късно - през 2004 година. Следват редица книги с не по-малко песимистично звучащи имена, сред които и „Здрач в пустинята” на Матю Саймънс, в която той представя научна обосновка на намаляващия потенциал на саудитските находища. Неприятни са и данните, изнесени от консултантската фирма Wood Mackenzie, според които способността на нефтения отрасъл да замести добития нефт с откриване на нови находища вече е изчерпана, а през последните две-три години балансът се е изменил в отрицателна посока. Според шотландската компания спасението е в насочване на мащабни свежи инвестиции в индустрията, с което да се компенсира недостига на нови находища и загубата на квалифицирани инженери, затваряща порочния кръг.
Източникът на черното злато
Още в първите години на нефтената история, въпросът за възникването на петролните залежи привлича вниманието не само на сондьорите, но и на много сериозни учени. Първоначално се смята, че нефтът е скрит в земята в близост до изворите на реките и появата му на повърхността е съвсем нормално явление, но с течение на времето всички разбират, че безцелното и хазартно копаене е скъпо, бавно и в крайна сметка разоряващо дело. Появяват се и първите нефтени фирми, които започват да плащат на учени, за да ги улеснят в търсенето. Използването на научни методи пък довежда и до задълбочаване на изследванията за произхода на нефта. Още при първите сондажи някои от предприемачите откриват нефт не покрай изворите, а в куполообразни хълмове със солни образувания, а дебатите за произхода на нефта се разгарят все повече. В един момент става ясно, че още през 1763 година гениалният химик Ломоносов е изказал една на пръв поглед невероятна теза, според която нефтената течност произхожда от дълбоко заровена органична материя с растителен и животински произход. В търсене на отговора, в края на XIX и началото на ХХ век редица химици успяват да получат нефтоподобни продукти на базата на вещества с биологичен произход. Именно на основата на резултатите от тези експерименти се изграждат бъдещите „органични” хипотези и теории за произхода на нефта, сред които и „утаечно-миграционната”, която днес се счита за най-меродавна.
Всичко може да бъде разбито на пух и прах. Теориите за възникването на Земята, тектоничните процеси, анатомията и възникването на биосферата се съчетават най-добре именно с „утаечно-миграционната” теория. Тя твърди, че нефтът се е образувал в делтите на големи реки, при което хилядите тонове органична материя от утаен мъртъв планктон и обитаващи моретата животински видове са били бързо затиснати под носените от прииждащите реки пясъчно-скални маси. Впоследствие, след разместване на пластовете и продължителен подземен генезис, органичната материя е извършила бавна миграция, за да бъде окончателно „запечатана” в подземни капани от непропусклива скална материя.
Но... Голямото „но” в случая се дължи на редица факти, чието обяснение противоречи на теоретичната хипотеза. И до днес никой не може да твърди, че е открил неоспорими доказателства за органичния произход на нефта, а има и множество въпроси, на които както привържениците на органичните, така и апологетите на неорганичните теории не могат да дадат задоволителен отговор. Менделеев например създава неорганична теория, която продполага, че част от нефта не е с органичен произход и дава основания на редица учени да считат, че нефтът се генерира непрекъснато дълбоко в земните недра. Засега технологиите не позволяват извършването на дълбоки промишлени сондажи и никой не познава земните пластове на дълбочина над 15 километра. Въпросът какво се случва там, в дълбокото, все още е напълно открит. Има учени, според които е напълно възможно движението на водорода нагоре през мантията да формира въглеводороди, след което полученият по този начин „неорганичен” нефт да мигрира под кората. С подобна хипотеза би могло да се обясни едно мистериозно явление, което преди няколко години изуми и ги хвърли в трескави размишления учените в тази област на познанието.
Теориите за непрекъснатия генезис
На 16 април 1999 година едно от петролните находища на остров Юджън в Мексиканския залив се подготвя за закриване, тъй като дебитът му е започнал значително да намалява. Внезапно, неочаквано и необяснимо от него започва да блика нефт в количества, които надвишават максималния му дебит, регистриран преди време. Резервите в него внезапно нарастват шест пъти – при това от мистериозен нефт с коренно различнен характер, съдържание и възраст, предполагащи произход от друга геологическа епоха... Доктор Джийн Уелан от Океанографският институт в Масачузетс залага на вероятността за съществуване на огромни находища на нефт, които непрекъснато мигрират дълбоко в земната кора, а Томас Голд от Корнелския Университет в Итака, щата Ню Йорк, дълги години поддържа тезата, че нефтът се генерира непрекъснато под формата на своеобразен „първичен сироп” в условията на много висока температура и налягане в недрата на земята, като при движението към повърхността тази субстанция се атакува от бактерии, придаващи на крайното вещество, характеристики, наподобяващи органичен произход.
Според привържениците на теориите за непрекъснатия генезис, наскоро откритите находища на нефт във Виетнам идват именно от „преизподнята”, а дълбоко под повърхността на Сибир има огромен по размери нефтен генератор. Размисли пораждат и откритите нови находища – според някои специалисти внушителният нефтен резервоар Thunder Horse в дълбоките води на Атлантическия океан е истинско олицетворение на краха на органичната теория. За съжаление, макар и да разширяват своя периметър, дълбоководните сондажи все още са безумно скъпи и податливи на природните стихии проекти.
Един от най-известните учени в областта на нефта - професорът от географския факултет на Московския държавен университет и член-кореспондент на Руската академия на природните науки Владимир Жуков също поддържа хипотезата, че нефта има неорганичен произход и „циркулира в тялото” на Земята. Според Жуков „само на някои места движението се преустановява, въглеводородите попадат в капан и се натрупват – така, както в тялото на човек например се образува хематом”. Към тази теория се придържа и известният геолог Евелина Светлакова, която откри нефтеното находище Кенияк в Казахстан. Ако привържениците на постоянния нефтен генезис се окажат прави, перспективата за глобален енергиен глад се отлага за неопределено време - проблемът придобива нови измерения, а усилията на учените трябва да бъдат хвърлени не за търсене на алтернативни енергийни източници, а за създаване на по-съвършени технологии за дълбочинен сондаж. Все още в сферата на догадките е и онова, което ще открием при сондажите в дъното на недокосваните от човешка ръка дълбоки океански райони.
Текст: Георги Колев
Ако този материал събуди интереса Ви за още увлекателни разкази за нефта и неговата история, то със сигурност ще ги откриете в книгата на Георги Колев "Сълзите на дявола", която може да закупите от нашия електронен магазин.
Потребител
Всичко написано е вярно.Увеличи се търсенето на горива в Китай и Индия т.е за половината население. Но трябва да има и инфраструктура - пътища, паркинги, сервизи, рез.части, гуми т.н.В крайна сметка евтини удоволствия няма.
pro
Мда,и докато енергийните олигарси по света трупат парици от непрекъснатото повишаване на цената на барел, на децата нека им наливат в главите, как нефтът бил произлязъл от умрелите динозаври и дръвчета...Всичко е една голяма измама с цел взимане на последните парици от джоба на простосмъртните.
Браво!!!
Интересна статия и теории. Книгата е налична в магазин-горе вдясно. 17лв меки корици, 23лв. твърди корици.
admin
Освен, че може да поръчате книгата в нашия онлайн магазин, би трябвало тя да е налична във версията с твърди корици във всички по-големи книжарници и с меки корици - по бензиностанциите. Новият брой на ams ще излезе в рамките на следващите няколко дена. За съжаление по независещи от нас причини трябваше да отложим появата му.
Анонимен
nice, a?
Анонимен
Интересен материал! Книгата я търсих, но за съжаление не я намерих на пазара. Любопитно ми е дали в книгата има теории, какво ще се случи като петролът свърши и дали пише за алтернативни заместващи горивата. Не намирам и новият брой на амс. Въобще май не знам къде да търся:)