В сравнителен тест с Honda Civic, Opel Astra и Peugeot 308 новият Pulsar ще трябва да покаже какво може
Има и по-тежки съдби от това да си наследник на Nissan Tiida. Тази констатация не трябва да звучи като подигравка, а по-скоро като комплимент за стратегията на Nissan, която днес окачествяваме като смела. Изобщо със задна дата винаги когато нещо тръгне на добре, бива наричано „смело”, а не „странно”. Във всеки случай успехът на Qashqai стана причина Tiida – последен представител на гордата династия компактни модел от Sunny до Almera – да бъде изтеглена от европейските пазари през 2011 година.
Три години по-късно стратезите на Nissan отново съзряха шансове за конвенционален компактен модел и представиха Pulsar. Моделът би трябвало да се позиционира под категорията на елитните компактни автомобили и да привлича клиентите с вътрешен простор, непретенциозност, безопасност, икономични двигатели и ниски цени. Нека прочее видим дали ще успее да го постигне срещу Honda Civic, Opel Astra и Peugeot 308. Тъй че да задействаме подгревните свещи и да започнем изпитанията.
Nissan Pulsar предлага простор като в по-горен клас
Според материалите за пресата Nissan Pulsar е семеен автомобил, който ще продължи да е достатъчен за нуждите на фамилията, когато „децата станат големи като възрастни”. След това се споменава „смелият дизайн”, което изглежда леко преувеличено, когато до Pulsar бъде паркирана например Honda Civic. Колко по-освежаващ щеше да е ефектът, ако от Nissan бяха написали, че отново са разработили един по-скоро незабележим, но извънредно практичен компактен модел, който предлага наистина много място. Защото тъкмо там се крие голямото преимущество на Pulsar. С междуосие от 2,70 метра той осигурява на седящите отзад простор, с който би могъл да кандидатства дори за горния сегмент на средния автомобилен клас.
Върху донякъде лишената от контур задна седалка на Nissan Pulsar двама пътници се чувстват особено нашироко, докато пилотът и човекът до него седят високо и със слаба странична опора, което, естествено, се дължи и на хлъзгавите кожени тапицерии. Те са част от богатото оборудване в най-високо ниво Tekna наред с пълна инфо-развлекателна система, включваща навигация, LED светлини и арсенал от асистенти – от помощ за спазване и смяна на на лентата през 360-градусово наблюдение с камера до предупреждаване за сблъсък.
Всичко това Nissan предлага и за Juke, върху който е базиран Pulsar. Той е възприел и ходовата част с предно окачване тип Макферсън и заден мост с торсионна греда. Но за разлика от бравурния Juke инженерите са настроили Nissan Pulsar доста по-лежерно. С мекото си окачване той преодолява завоите със значително накланяне, кормилната уредба е недостатъчно прецизна и бедна на обратна връзка. ESP се намесва рано и енергично, за да противодейства на недозавиването. Положителна страна е, че за разлика от тестваните наскоро модели Juke и Note, този Nissan спира страхотно.
Липсват комфорт и динамика
При тези настройки поведението никога не става действително динамично. А поне комфортно ли е? Също не. Наистина окачването реагира плавно при малки неравности – но не и при големи. А върху напречни фуги сътресенията са доста силни. С пълен товар запасът от ход на задното окачване се изчерпва и на лоши пътища има опасност от удари в тампоните.
Няма опасност обаче да ви изненада 1,5-литровият дизелов мотор, с който се предлага Nissan Pulsar. Двигателят е актуалната версия на турбодизела K9K на Renault, произвеждан от 2001 година насам. И в Pulsar, където е в комбинация с добре превключваща шестстепенна трансмисия, той импонира по-скоро с ефективност, отколкото с охота към високи обороти, междинна тяга или равномерен ход.
И така, какво имаме в крайна сметка? Един икономичен, богато оборудван, семпло мебелиран, но солидно изработен, извънредно просторен компатен автомобил. Напомня за рецептата на успеха от времената на Sunny и Almera. Дали това ще е достатъчно и днес?
Двуетажно арматурно табло в Honda Civic
Не само Nissan Pulsar изглежда консервативно на фона на модела на Honda. И след три години на пазара той продължава да впечатлява с футуристичната си външност и има толкова лош обзор, че пред супермаркета капитан Пикар би паркирал по-бързо на заден ход звездолета „Ентърпрайз”. Вероятно космическите кораби разполагат и с по-облекчено управление на функциите от Honda Civic, където индикаторите на арматурното табло са групирани на два етажа. Към това се прибавя инфо-развлекателна система, чието използване една колежка оцени като „твърде рисковано, поне по време на движение” заради малките бутони. Един фен на Civic ни убеждава, че може да се свикне. С ергономията или с риска?
С други особености на Honda Civic обаче човек свиква бързо и с желание – например с впечатляващо големия багажник, под който има и дълбок „сутерен”. В добавка задните седалки могат да се сгънат и да образуват голяма товарна площ - или да бъдат вдигнати нагоре само седалищните части като в кино. Тогава зад предните седалки може да пътува и цял велосипед.
Цялата грижовност при настаняването на обемист багаж обаче оставя малко на заден план настаняването на обемисти пътници. Понеже резервоарът е разположен под предлагащите недостатъчна странична опора предни седалки, водачът и пасажерът до него седят високо и близо до тавана. Отзад също липсва достатъчно място над главите, освен това не можете да пъхнете стъпалата си под предната седалка.
Темперамент въпреки икономичното задвижване
Колкото до задвижването, тук главната роля е поверена на 1,6-литров турбодизел. Още от ниски обороти той тегли хомогенно и мощно, а създаваното от турбокомпресора налягане от 1,5 бара му помага да се изкачва бързо по оборотната скала чак до делението „пет и пет”. Тук трябва бързо да „вкарате” следващата от шестте предавки – но внимавайте, защото плоскостите на превключване на 3./4. и 5./6. предавка са толкова близо една до друга, че лесно можете да включите на четвърта вместо на шеста.
Това почти не се отразява на блестящото впечатление от икономичното задвижване, което е много по-темпераментно от водимостта. С недотам прецизната, бедна на обратна информация за пътя кормилна уредба Honda Civic се движи по завоите без особени амбиции – въпреки стегнатите, не твърде комфортни настройки на окачването. Пристъпите на поднасяне при отпускане на газта в завой биват потушавани с лекота от ESP. Не толкова лесно обаче ще е заемането на добро място в класирането, понеже с оглед на оборудването Civic е с 3500 евро по-скъп от Nissan Pulsar. Докъде ли ще се изкачи моделът на Honda?
Opel Astra и бремето на високото тегло
Във всеки случай на Opel Astra също не му е леко. Това всъщност се дължи много повече на наднорменото му тегло, отколкото на възрастта на модела. Въпреки че вече е почти пет години на пазара, специалистите от фирмата постоянно го поддържат на съвременно ниво. Например с богатото, но предлагано само срещу доплащане оборудване с асистиращи системи или с превъзходните адаптивни светлини. А съвсем наскоро се появи и новият 1,6-литров турбодизел.
Действително в този мотор самовъзпламеняването протича доста по-равномерно и тихо, отколкото в стария 1700-кубиков агрегат. Сигурно не е било трудно да се постигне, понеже ветеранът беше базиран върху конструкция на Isuzu от 90-те години. В сревнение с машините на Honda или Peugeot отговарящият на Euro 6 мотор работи по-грапаво и преодолява слабостта си при потегляне чак над 1500 об./мин, което се дължи и на заяждащата шестстепенна трансмисия с „дълги” предавки. След това автомобилът напредва съвсем прилично, но високото тегло потиска темперамента и повишава разхода (6,4 л/100 км).
Хаос от бутони в кабината
Ходовата част не се впечатлява от това. С предлаганите по желание адаптивни амортисьори, независимо дали е празен или натоварен, Opel Astra усърдно създава комфорт на пътя, за който допринасят и удобните седалки. В добавка спортният режим с по-стегнати характеристики на кормилната уредба подава повече обратна информация чрез волана. Тъй че Astra навлиза в завоите решително и дори с леките си реакции при промяна в тягата остава сигурна на пътя, лесно и прецизно контролирана.
За това, че при най-разточителни външни размери за пасажерите и багажа им остава малко място и че многото бутони объркват хората, които си служат с тях, разказваме още от декември 2009 г. И колкото и добър да е бедно обзаведеният Opel Astra, създателите на следващото поколение не са се затруднили в търсенето какво да подобрят.
Peugeot 308 с 1,6-литров турбодизел
Техните колеги от Peugeot обаче вече са осъществили голямата смяна на поколенията. Подобно на по-малкия 208, и Peugeot 308 е по-къс отвън и по-просторен отвътре в сравнение със своя предшественик. Така моделът предлага достатъчно място за четирима пасажери и към това – най-удобните седалки. Едно от големите подобрения е значително по-солидната изработка на приятното и изчистено оформено арматурно табло. Почти всички функции са изнесени върху сензорния екран. Но понеже сега вече трябва да се промъквате през странно структурирани менюта само за да настроите климатика за с един градус по-хладно, управлението на функциите в 308 е още по-лошо, отколкото в Honda Civic – което също си е постижение.
Повече дразни обаче малкият волан, чийто венец, в зависимост от телосложението на водача, закрива най-трудните за разчитане контролни уреди. И не, той не прави водимостта по-чевръста. Това е като имитация на добро настроение. Например Peugeot 308 влиза в завоя с почти спортна рязкост и със заплаха от свръхзавиване – и двете неща сигурно нямаше да се случват при по-голям волан. Все пак това не оказва влияние върху добрия комфорт на возене (с малък товар; при пълно натоварване ударите стигат до купето) и високото ниво на сигурност на пътя – със забележката, че компактното Peugeot би могло да спира и по-енергично.
Енергична е тягата, която му придава 1,6-литровият турбодизел. Той също е в бизнеса отдавна – още от 2001 г., но в Peugeot 308 най-после е комбиниран с прецизна шестстепенна предавателна кутия. Вярно е, че според измерените данни той не тегли толкова напористо, както се усеща субективно, но работи еластично и остава също толкова икономичен като моторите на Honda и Nissan. Тях обаче 308 успява да изпревари с малко по-ниска цена при също толкова богато оборудване – и така печели сравнението. А може би успехът на 308 се дължи тъкмо на това, че при смяната на модела хората от Peugeot са променили почти всичко с изключение на номера.
ТЕСТЪТ ЗА СВЪРЗАНОСТ НА ДИРК ГУЛДЕ В NISSAN PULSAR
Малък дисплей, голям диапазон от функции, цифрово радио, камера за заден ход, система за навигация, USB вход, CD плейър и аудиосистема с Bluetooth връзка – инфо-развлекателната система в оборудването Tekna на Pulsar предлага много функции и импонира с лесното им управление чрез сензорен екран и отделни бутони. Освен това Bluetooth свързването се получи от първия път както със Samsung Galaxy S5, така и с iPhone 6 Plus. Едно дълго натискане на бутона за телефон на волана активира приложението Siri, чрез което телефонът на Apple приема гласови команди. Това, че мониторът с неговите 5,8 инча е доста мъничък, може да се преживее, също както и фактът, че приложението Nissan Connect за Android и iOS засега поддържа само две програми (Google и Facebook). Обаче системата TMC, която съобщава за задръствания, вече е доста изостанала от съвременното ниво. Много уреди за допълнително монтиране и навигационни програми за мобилни телефони вече показват пътя с повече информация за задръстванията.
С оглед на невисоката си цена навигацията на Nissan прави добро впечатление с лесно управление и богата гама от функции. За пълно инфо-развлекателно щастие липсва единствено онлайн информацията за задръствания.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1.Peugeot 308 e-HDI 115
483 точки
Голямата идея: макар да печели едва в раздела за оборудване, преди това Peugeot 308 се е представил убедително с добър комфорт, място и пестелив дизел с равномерен ход.
2.Opel Astra 1.6 CDTI
476 точки
С една идея по-лек – и щеше да спечели. Новият двигател обаче се затруднява с тежкия Opel Astra. Управлението на функциите вече е поостаряло, но ходовата част – в никакъв случай
3.Honda Civic 1.6i-DTEC
469 точки
Нужни са повече идеи: много място, гъвкавост и мотивиран двигател вече не са достатъчни за този клас. С обърканата си ергономия и недостатъчния комфорт Honda Civic успява да заеме само третото място.
4.Nissan Pulsar 1.5 dCi
466 точки
Сигурната идея при Nissan Pulsar: Много място и оборудване за безопасност са безспорни ценности, но те вече не стигат за призово класиране в компактния клас. Икономичният мотор е флегматичен като поведението на пътя.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Артуро Ривас