Зад волана на втората съвместна рожба на Opel и PSA
След Crossland X, който вече ви представихме подробно, Grandland X е вторият кросоувър, който Opel създава на основата на техника от Peugeot. За разлика от по-малкия си събрат, който е изграден върху платформата на вече поостарелия 2008, Grandland X се базира на по-големия и значително по-високотехнологичен модел 3008. Която платформа, от своя страна, френският концерн създаде в сътрудничество с марката от Рюселсхайм доста преди да вземе решението за покупката й.
Типичен Opel отвън
Външният дизайн на каросерията е издържан в типичния за германската компания стил - пропорциите са по-динамични и по-хармонични, отколкото при Crossland X, което не е изненада предвид значително по-благоприятното съотношение между широчина и височина. Елегантният и запомнящ се вид несъмнено е качество, което продава изключително добре във всеки автомобилен клас, а когато става дума за компактните кросоувъри, тук то е от решаващо значение. Така че без притеснение може да кажем отсега - Grandland X категорично може да се причисли към добре изглеждащите представители на своя сегмент и е достоен продължител на съвременната стилистична философия на Opel.
Убедителен и отвътре
Вътре в автомобила положителните впечатления продължават с пълна сила - наред със страхотните предни ергономични седалки, интериорът може да се похвали с приятно качество на материалите, солидна изработка и логична подредба на функциите - в общи линии логиката в управлението им съчетава познати решения както от Peugeot, така и от Opel, като крайният резултат е абсолютно задоволителен от гледна точка на интуитивност. Мястото и изобилно, а видимостта от мястото на водача - като цяло доста добра. Единствено оформлението на задната част донякъде ограничава обзора, така че камерата за задно виждане е сред препоръчителните "екстри" за модела.
Солидно представяне на пътя
Познавайки добре продукта, на който се базира Grandland X, очакванията към пътното му поведение бяха доста високи - и се оказаха напълно оправдани. Автомобилът стои солидно на пътя, има доста прилично сцепление независимо от отсъствието на възможност за поръчване на двойно задвижване, преминава почти незабележимо през малките и доста рафинирано през по-големите неравности по настилката, а по-стегнатата спрямо 3008 настройка допълнително е намалила страничните колебания на каросерията и е подобрила управляемостта.
Неочаквано добра комбинация
Съвсем откровено, първоначалната ми реакция при новината, че изпробваният автомобил се задвижва от по-слабия дизелов мотор с мощност 120 к.с. максимален въртящ момент 300 Нм и работен обем 1,6 литра, а не от по-големия му двулитров събрат със 177 к.с., 400 Нм и осемстепенен автоматик, беше по-скоро леко скептична. Все пак автомобилът не е нито малък, нито лек, а наличието на агрегат с подобни параметри, при това в съчетание с автоматична трансмисия, навява асоциации с известни компромиси по отношение на динамиката. Действителността обаче се оказва доста по-различна, при това изненадата е с категорично положителен знак. Култивираният френски дизел се оказва учудващо енергичен и тегли повече от прилично, пасвайки идеално на комфортния характер на автомобила. Ситуациите, в които бихте си пожелали повече пъргавина, са наистина редки и са свързани преди всичко с търсенето на спортни удоволствия, а не толкова с реална необходимост от повече резерви при ускорение. Друг сюрпризиращ момент е хармонията, която бележи взаимодействието между 1,6-литровата машина и шестстепенния автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент, която работи достатъчно чевръст и същевременно с радващ сетивата финес. Разходът на гориво при смесен цикъл на шофиране като правило остава под седем литра на сто километра. Вероятно по-скъпият с 5000 лева двулитров вариант ще носи още повече удоволствие на пътя, но обективно погледнато версията със 120 к.с. се представя като чудесна златна среда по отношение на цена, разход и темперамент.
Текст: Божан Бошнаков