Тук става дума за най-автентичните от своя вид: Mitsubishi Pajero, Nissan Pathfinder и Toyota Landcruiser не се подчиняват на шосейната мода. Още по-малко го прави Land Rover Defender.
Истинският всъдеход създава впечатлението, че се движите извън цивилизацията – дори когато следващото село е зад близкия хълм. За такава илюзия е достатъчен един каменист сипей, стига да е вкопан в земята, за да изглежда като затворен биотоп. Такъв е например офроуд паркаът в Лангеналтхайм – идеалния терен, за да пришпорим три японски 4x4 легенди – и да ги противопоставим на стария европейски господар на пресечените местности Land Rover Defender.
Той стартира първи – така да се каже, като скаут, който трябва да намери пътя. Ако Defender срещне трудности, това би означавало и край на приключението за останалите трима участници. А използването на такъв ударен отряд е всичко друго, но не и неуместно, защото тук, на GPS точката N 48° 53 33’’ O 10° 58 05’’, някои места ви карат да се чувствате като на враждебна към всичко живо пустинна планета. Но сипеите и ямите наоколо стимулират повече фантазията, отколкото шофьорските умения, и съответно четворката спокойно преминава през прашната долина, достигайки стръмната стена.
Land Rover Defender доминира в пресечената местност
Тук късият Land Rover трябва да покаже дали всички изкачвания са преодолими. Първият опит винаги е особено вълнуващ, защото всичко ви изглежда до голяма степен с неясен изход – тъй като, за разлика от алпинисткото катерене, в този случай разчитате на една машина и нямате пряка връзка с природата.
При потеглянето Defender леко повдига предницата си, защото новият малък 2,2-литров дизел още почти веднага след оборотите на празен ход започва да отдава изненадващо осезаем въртящ момент, а извънредно късата му първа предавка го превръща в идеално подобие на дива коза. Смущаващ е само скокът към втората предавка.
Като оставим настрани мотора, ветеранът на пресечените местности продължава да е верен на себе си: както и преди, англичаните залагат на почти неразрушима рама с надлъжни греди, два твърди моста и винтови пружини. С тях „Ленди” разчеква колелата си според нуждата Х- или О-образно, което за страничния наблюдател често изглежда като счупен мост – но е напълно лишено от драматизъм за седящите във вътрешността на късата версия на всъдехода. Старото куче, поне на вид, запазва почти пълно спокойствие и с „гъши ход” катери едно след друго възвишенията край Лангеналтхайм (Бавария).
Да откаже? Изключено! Освен в случай на грешка на водача – например ако той е включил на неподходяща предавка. Във всеки случай големият скок към втората степен прави превключването на стръмния склон почти невъзможно. Следователно всяко изпитание, при което има нужда от засилване, трябва да започне на втора предавка. Действително тук животът вероятно щеше да е по-прост с автоматична трансмисия.
Mitsubishi Pajero – двойното предаване може да бъде изключено
От това следва, че Mitsubishi Pajero улеснява задачата на своя водач. След осъвременяването за моделната 2009 г. големият му 3,2-литров дизел с четири цилиндъра има мощност от 200 к.с. и достига тяга от 441 нютонметра, които биват предавани към колелата с автоматична, но само петстепенна трансмисия.
Засега обаче това не е недостатък: японският класик тегли могъщо още от ниски обороти. Ако стане по-напечено, с лоста могат да бъдат предварително избрани възможностите 2 H, 4 H, 4 Lc и 4 LLc, при което Lc означава lock, тоест блокиране, а първото L – low, тоест понижаваща предавка (за разлика от H като high), а числата показват броя на задвижваните колела. Така моделът на Mitsubishi си позволява един парадокс - изключващо се постоянно двойно предаване.
Намираме се пред доста впечатляващ хълм, затова включваме 4 LLc, тоест понижаваща предавка с блокиране на задния мост – опитът показва, че върху пресечен терен тя върши половината работа и е значително по-ефикасна от контрола на сцеплението. Все пак блокировката не унищожава мощността, а я насочва ефективно.
Mitsubishi Pajero засяда
Дотук с теорията. На практика Mitsubishi Pajero се нуждае от значително по-дълго засилване от Defender, за да преодолее изкачването, а това не е особено щадящо за машината – внимателното катерене изглежда по съвсем различен начин. С набраната инерция билото идва твърде бързо – и праговете засядат с неприятен стържещ звук. Тази безсмислена добавка към каросерията е налице и при моделите на Toyota и Nissan; тя превръща всеки всъдеход в нещо като прасе с увиснал корем и обезсмисля големия ъгъл на предния и задния надвес.
Но ние продължаваме с Pajero и следващият проблем ни се изпречва зад билото, при спускането. Опитните офроудъри знаят: върху стръмен пресечен терен задачата не трябва да бъде възлагана на системата за контрол при спускане; тя се намесва едва при хлъзгащи се колела. Тук бихме могли да се доверим на първата предавка и на моторната спирачка, ако предавателното число на първата степен не беше прекалено дълго. Излиза, че добрият усет на крака върху спирачката трябва да спасява положението.
Nissan Pathfinder с най-проста система за двойно предаване
А от Nissan дори са си спестили изцяло устройството за контрол при спускане в изпитваната от нас версия на Pathfinder с механична предавателна кутия – това означава, че трябва да разчитаме на моторната спирачка на първа предавка. Със своето късо предавателно отношение тя изобщо не допуска автомобилът за започне да се плъзга. По склона нагоре дизелът отначало тегли с газта за празен ход, но после се нуждае от подкрепа с натискане на педала. Преди да се притече на помощ контролът на сцеплението, първо колелата трябва леко да пробуксуват. Комбинацията от турбодупка и чувствително реагиращ педал на газта не улеснява особено задачата да се открие подходящото дозиране.
Без възможности за блокиране, единствено с избор между задно и двойно предаване, Nissan несъмнено се нарежда на опашката в това сравнение. Също и по отношение на „разчекването” на колелата, при независимо окачване и конвенционални пружини не бива да се очаква прекалено много. Все пак и тук може да се разчита на стабилна носеща рама.
Toyota Landcruiser предлага автоматизирано движение с 4x4
Независимо от факта, че и Toyota Landcruiser разполага отпред с независимо окачване, всъдеходът разминава колелата си необикновено добре. Въпреки че тук на борда липсват дори пневматичните елементи, които автоматично могат да освобождават стабилизаторите, моделът на Toyota успява да следва Defender по-дълго от останалите. Дотогава, докато ъгълът не предния му надвес не показва границите на възможното.
Въпреки че „сухоземният крайцер” е ограничен дори само от големината си и неимоверното си тегло, той превръща шофирането по пресечен терен в детска игра. В системата Multi Terrain Select избирате условията, в които ще се движи автомобилът, и след това предоставяте на петстепенния Crawl Control – нещо като офроуд темпомат – господството над газта и спирачките. Така шофирането в пресечена местност може да стане почти автоматично. И човек бързо разбира, че процесорът се справя с избирателното разпределение на силата към всяко колело значително по-добре от крака върху педала за газта. Също от полза е изключващата се централна блокировка – така се избягват деформации, когато автомобилът завива. При по-енергично катерене помага и електрически задействаната блокировка на задния мост.
С толкова малко напрежение, както когато управлявате Landcruiser, не можете да се движите дори с Defender, преодолявайки офроуд полигона в Лангеналтхайм. Да не говорим за шофирането по шосе. Тук моделът на Toyota оправдава с чест своето име и се отправя назад към дома спокойно и с приятен комфорт, подходящ за дълъг път. Най-добрите всъдеходи ви карат да си представяте, че се движите извън цивилизацията? Вярно е – но те се справят доста добре и в нея.
Текст: Маркус Петерс
Заключение
Ясно беше, че старият боец Land Rover накрая ще бъде първи. Но моделът на Toyota успя да го следва удивително дълго, а със системата Crawl Control предлага дори автоматизирано шофиране по пресечен терен – и добър комфорт на шосе с твърда настилка. Представителят на Mitsubishi успява донякъде да се катери наравно с него, за разлика от Nissan, който изостава заради липсата на блокировки – контролът на сцеплението не може да ги замести.
Маркус Петерс