Два редки спортни автомобила, една мокра писта и един световен шампион
Хората, които гледат на колекционирането на автомобили като на инвестиция, са си изработили безпогрешен нюх към определени модели и серии, чиято цена расте много преди те да са се превърнали в класика. Година преди пандемията аукционната къща Sotheby’s продаде едно Porsche 911 Sport Classic за 654 000 долара – добра цена за десетгодишен автомобил.
Кое прави подобни машини толкова ценни? В търсене на отговора ще се върнем към статията от auto motor und sport, посветена на дебюта на този 911 в ограничен тираж. И ще си припомним срещата с великия Валтер Рьол.
Среща на Нюрбургринг
Само два дни след представянето си лимитираната серия от 250 броя Porsche 911 Sport Classic вече беше разпродадена. Дали това ще се окаже печеливша инвестиция, както при хомологационната Carrera RS 2.7 от 1972 година? За да изясним този въпрос, се срещнахме с рали шампиона Валтер Рьол. Мястото на срещата беше Северната отсечка на Нюрбургринг...
Беше един от онези протяжни четвъртъци между депресията на срядата и еуфорията на уикенда, когато телефонът иззвъня. Ало, обаждаме се от Porsche, искате ли да дойдете на Северната отсечка, за да видите Валтер Рьол, Carrera RS 2.7 и новия 911 Sport Classic? Разбира се, благодаря, ще се видим във вторник, дочуване.
Да се носиш по пистата с редки модели Carrera, да усетиш докосването на историята с един легендарен професионалист на волана – такова нещо не е за изпускане. Още повече, че RS 2.7 няма как да не събуди приятни спомени – за щастливите моменти в края на седемдесетте на килима в детската стая. Тогава, ако в колекцията ти имаше 2.7, никой не можеше да ти каже нищо. Освен ако пък той не притежаваше някой американски чайник с огромен работен обем.
Най-бързият сериен германски автомобил
При уточняването на детайлите днес ни помага архивът на auto motor und sport един етаж под нас. Деветнайсет часа и три врати по-късно усещаме аромата на добре отлежала хартия. Откриваме броеве 22/72 и 4/73 с пътни впечатления и тест на Carrera RS. Въпреки че са леко избледнели, списанията са неподправено огледало на епохата. Производителят на препарати за коса Brisk обявява края на брилянтинените прически, няколко страници по-нататък от DAF характеризират новия си 66 със заден мост DeDion като „господар на завоите”. Добре, че Carrera не е можела да чете, иначе „патешката опашка” върху капака на мотора й сигурно е щяла да падне от смях. Така би загубила онзи прочут отличителен знак за висока скорост, който натиска надолу задницата на 911 и вдига нагоре градуса на емоциите.
Някога този спойлер е маркирал най-бързия сериен германски автомобил, който с 210-те си конски сили ускорявал по-чевръсто от двойно по-скъпите италианци Maserati Ghibli и Ferrari Daytona. Заради хомологацията за група 4 на рекламата от две страници Porsche обещава, че този модел ще стане притежание само на 500 мъже. Тогава в автомобилните дела еманципацията е толкова далеч, колкото и мисълта за федерална канцлерка, дошла от ГДР. Системата за контрол е между ушите на пилота, датчиците – в седалището му, а регулатори са пръстите на ръцете и краката.
За ефекта от всичко това е показателен успехът на RS, от който в крайна сметка са продадени 1580 екземпляра – въпреки първоначалните опасения на търговския екип на Porsche, че няма да бъдат достигнати дори обявените 500 бройки. Колкото по-малка е една серия, толкова е по-търсена – това е система, която функционира и до днес. Независимо дали се отстраняват второстепенни детайли, дали се гравират емблеми, или се повишава мощността – всичко допринася за култа към иконите от серията 911. В действителност обаче те изобщо не искат да бъдат икони, а предпочитат да излязат от гаражите на колекционерите и да се радват на живота по шосетата и пистите. Според някои данни това правят 70 процента от всички произведени досега автомобили с марка Porsche. Нашата Carrera RS опровергава с характерния си рев всякакви съмнения относно тези цифри още докато слиза от платформата на камиона, който я е извел на свобода от фирмения музей.
Скъпият наследник
За разлика от нея, 911 Sport Classic е слязъл съвсем наскоро от заводския конвейер. Номерът му е 000 от общо 250. Неговите братя бяха разпродадени в рамките на 48 часа, поради което престават да бъдат актуални много въпроси – например дали има смисъл да се искат 201 682 евро за чисто нова светлосива Carrera с тъмносиви ивици и ръб на покрива – и дали има хора, които ще ги платят. Вече е сигурно, че не липсват ценители на алуминиеви джанти с дизайн на Fuchs, седалки, облечени с кожена плетка, и на ситно тъкани постелки в ролята на килим за високи скорости. Да не говорим за облицовката, която в горните части е от алкантара, а от прозорците надолу – от гладка кафява кожа.
В полза на Sport Classic говори не само неговото оборудване, но и той самият със собствения си глас, който звучи от двете дебели крайни тръби на ауспуха и в здравия тромпетен звук от резонаторната всмукателна система с променлива конфигурация и шест самостоятелни клапи. Описанието напомня музикален инструмент и слухът потвърждава тази асоциация. Многогласно оркестрираният 3,8-литров агрегат намира верния тон между пиано и форте, като при това развива повече мощност от стандартните си събратя. По-добрата техника на дишане, модифицираните цилиндрови глави и новата система за управление на двигателя увеличават конските сили до 408. Мощност, която се разгръща в осезаемо, широко и равно плато, за да кулминира над 6300 об./мин в безподобно фуриозо.
При това боксерът не губи нито частица от силата си в досадни вибрации и отдава всичко, което има, на шестстепенната трансмисия. С ръчно превключване и скъсен ход на лоста – без доплащане. Късото, твърдо щракане наистина би трябвало да е стандартно за този автомобил, тъй като създава жива връзка между пилота и машината – същото правят и незабавните реакции на двигателя, директната кормилна уредба и издръжливите керамични спирачки. Да не забравяме и разширената в сравнение с базовата Carrera S задна част с по-широка следа. Конструкцията обаче не е олекотена – въпреки алуминиевите врати обявеното от Porsche собствено тегло е 1425 килограма.
При подобен товар мостовете на RS 2.7 биха се огънали застрашително – „гладната диета” е свалила теглото на този модел до 1010 килограма (според теста на auto motor und sport, бр. 4/73). Рецептата за отслабването е по-тънка ламарина, по-леки стъкла, пластмасов капак на двигателя и строги лишения – наред с другото и от часовник, постелки, изолиращи кечета и задни седалки. В изпълнената със светлина кабина пилотът и неговият спътник седят изправени в твърдите черупкови седалки, близо до почти отвесното челно стъкло и спартанското арматурно табло с неподражаемо ясните в своята подредба контролни уреди. Вратите се отварят с кожени примки – добре, че не сме на сравнителен тест и не трябва да присъждаме точки, а вместо това наблюдаваме как контактният ключ най-после се завърта в своето гнездо.
Песни в дъжда
Стартерът започва да „мели” и сякаш работи прекалено дълго и безрезултатно, но всъщност това е звукът на току-що събудилия се шестцилиндров мотор, който тихо бръмчи на празен ход с метални интонации. Бръмченето изчезва още с първата порция газ и отстъпва място на великолепен лай, съпровождащ потеглянето на автомобила. Никакви строги предписания не запушват устата на късоходовия агрегат с въздушно охлаждане. Гласът му е откровено машинен, такъв е и външният му вид. Истински боксер на Porsche, който изглежда най-добре, когато може свободно да покаже своите цилиндрови глави и всмукателни колектори.
Казано накратко, сърцата ни се веселят, въпреки че небето над планината Айфел се раздира от плач, докато обикаляме по знаменитото трасе. Това почти не смущава Валтер Рьол – този човек притежава такава вътрешна стабилност, че в краен случай може да измине цялата Северна отсечка в състояние на перманентно плъзгане. Ако във времената на Група В сте разцепвали морето от зрители с 650 к.с. и скорост над 200 км/ч, едва ли ще се притесните от няколко капки дъжд. Според шампиона Carrera RS е доста послушна – поне по принцип, защото с тесните си балонни гуми започва рано да се пързаля и така маркира граничната зона на сцепление. Тя обаче не оставя място за безпомощност: „Когато 911 започне да изнася задницата си, водачът вече трябва да знае дали ще завърти волана наляво или надясно.”
Така си е. Самият Рьол по традиция върти тънкия венец на изненадващо големия волан на RS само при крайна необходимост. Пилотът остава мълчалив; вместо него говори режещият глас на 2,7-литровия боксер, прекъсван от кратки отнемания на газта, с които Рьол вкарва автомобила в завоите. Действайки плавно и с усет, без никакви грубости, той сякаш се е сраснал с Carrera, докато с целеви порции газ между 4000 и 7000 об./мин и точно премерени смени на предавки с тънкия скоростен лост държи мотора в настроение, а автомобила – под подходящия ъгъл. Някога Рьол беше казал: „С автомобила не можете да се отнасяте като с човешко същество, той трябва да бъде обичан.”
Другият свят
Това важи в еднаква степен както за историческия RS, така и за съвременния Sport Classic, в който се прехвърляме. Сякаш преминаваме в съвсем друг свят. Напускаме автомобилната монашеска килия, в която хората седят изправени, и влизаме в комфортното настояще под ласките на автоматичния климатик, лумбалните опори и адаптивните амортисьори. Ходовата част с широка следа и спортните гуми получават възможност да покажат какво могат. След недозавиването, с увеличаване на скоростта следва широка неутрална зона, отвъд която при натиск върху педала за газта задницата се завърта навън. Хатценбах, Айскурфе, Швалбеншванц – всички завои се преодоляват по-скоро странично, отколкото по обичайния начин. При излизането от кривата обаче трябва да внимавате почти толкова, колкото с по-стария модел, твърди Рьол.
Затова пък спирането е много по-лесно – не само заради серийните керамични дискове. В ситуации, в които лишената от ABS и PSM класическа Carrera RS се завърта напряко на платното, новият модел запазва стабилно желаната посока. Дори когато е изключена, електрониката остава активна на заден план и може да спира колелата поединично. Нещо, което не е по силите дори на двукратния световен рали шампион – освен ако не му предоставят още три педала...
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт