Петото поколение на малкия бестселър е един значително пораснал и съзрял автомобил
Появилото се на бял свят преди седем години четвърто поред издание на Clio беше същинска революция в развитието на модела – той беше кардинално различен като външност и концепция от своите предшественици и стана първоприемник на новия дизайнерски език на марката, който след това беше продължен от Mégane, Talisman, Kadjar и т.н. Не по-малко интересна беше гледката във вътрешността на Clio – това стана първият продукт на Renault, оборудван със системата R-LINK с голям вертикално разположен сензорен екран на централната конзола. За онова време прехвърлянето на управлението на голямата част от функциите в автомобила на тъчскрийн изглеждаше много иновативно, особено пък за представител на малкия клас. От друга страна обаче, с годините доста хора стигнаха до извода, че командването на някои често използвани функции като климатичната инсталация например, отклонява прекалено много вниманието на водача от управлението на автомобила.
Сега Clio V вече е пред нас – и напомня едновременно на своя несъмнено атрактивен от гледна точка на визията си предшественик, и на значително по-големия Mégane. В интерес на истината, класифицирането на този модел като „малък“ е доста условно понятие, защото дължината на каросерията надхвърля психологическата граница от четири метра, а широчината е близо 1,80 метра – без страничните огледала при това. В зависимост от линията на оборудване, външността на автомобила може да бъде по-динамична или пък по-изискана, а топизпълнението Initiale Paris традиционно блести с множество благородни акценти отвън и отвътре, включително фини кожени тапицерии.
Повече място и подобрена ергономия в интериора
Трудно може да има две мнения, че по отношение на вътрешното оформление Clio изглежда на гребена на вълната спрямо съвременните тенденции в областта. Големият сензорен екран (диагоналът му е 9,3 инча, или казано на по-разбираем за нас език – 23,6 сантиметра!) сега излиза нагоре от централната конзола, като разположението му е несравнимо по-удобно спрямо досега от ергономична гледна точка. Мултимедийната система вече носи името Renault Easy Link и се отличава с богата функционалност, включваща ъпдейт на картите на навигационната система over the air, Google търсене и куп други удобства, които всеки потребител на съвременен смартфон ще оцени по достойнство. Под сензорния екран на инфо-развлекателната система е разположен самостоятелният блок на климатичната инсталация, който е заимстван от Dacia Duster и е едновременно интуитивен като логика на управление и доста приятно изглеждащ. Между другото, от Renault най-после са концентрирали цялото управление на темпомата изцяло върху волана, така че бутонът за включването и изключването му на централния тунел вече е минало.
Що се отнася до подбора на материали и цветове, Clio може да се похвали с дори необичайно уютна за своята категория атмосфера. От Renault определено не са пестили меките пластмаси, а възможността за поръчване на амбиентно осветление прибавя допълнителна доза финес към обстановката. Мястото е в изобилие и на двата реда, като особено на задните седалки просторът е почти на нивото на горния сегмент, същото се отнася и за вместимостта и практичността на багажното отделение.
На пътя
Като че ли стига толкова с теорията – нека пристъпим към практическата част от световното представяне на модела пред медиите. Време е да седнем зад волана и да проверим как се държи базираният на новата модулна платформа на концерна автомобил. Впечатленията от ходовата част сочат, че тя предлага доста сполучлив компромис от стегнати настройки и приятна возия. Страничното накланяне в завой е слабо, автомобилът стои солидно на пътя и се управлява достатъчно прецизно, като същевременно преодоляването на неравности от различен тип е на много добро за класа ниво. Като усещане зад волана моделът може би се доближава най-силно до Ford Fiesta, което безспорно е голям комплимент към конструкторите на Renault.
Ами задвижването? За обсъждания надълго и нашироко хибриден модел ще се наложи да почакаме още малко, като за начало моделът ще се предлага с гама от четири бензинови и два дизелови варианта. Базовият трицилиндров бензинов мотор е наличен в две атмосферни версии с 65 и 73 к.с., както и в модификация с принудително пълнене с турбокомпресор, при която мощността е 100 к.с., а въртящият момент достига 160 нютонметра. Това е и един от двата модела, които имахме възможност да шофираме. Казано накратко, този тип задвижване ще допадне на хора с по-умерен стил на шофиране. Добри думи заслужава превключването на предавките, което е леко, стегнато и точно.
Позиционираният като върхов вариант TCe 130 се задвижва от набиращия огромна популярност двигател, създаден в сътрудничество с Daimler, който при Clio се предлага в изпълнението със 130 к.с. и 240 Нм. В съчетание с трансмисията с два съединителя EDC това се очертава като едно впечатляващо хармонично задвижване за Clio, което умело комбинира солидна тяга, лекота при набиране на обороти, дискретни маниери на работа и съвсем приличен разход на гориво от порядъка на около 6,5 литра на сто километра при смесен цикъл на шофиране. Като алтернатива на бензиновите мотори Renault предлага на своите клиенти и своя отлично познат 1,5-литров дизел, чиято мощност може да бъде 95 или 115 конски сили – със сигурност доста смислено решение за хора, които изминават повече километри с автомобила си.
Новото Clio стъпва на пазара през септември, като очакванията са увеличението на цените да бъде съвсем умерено и оправдано с оглед на значително разширения обхват на оборудването.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Новото издание на Renault Clio напомня на Mégane не само не външен вид – моделът силно се е доближил до по-големия си събрат и като характер. Автомобилът осигурява изобилие от вътрешен простор, вози приятно и има качествено обзаведен интериор, а оборудването му включва почти целия технологичен арсенал на Renault. Накратко – Clio е станал един наистина пораснал автомобил.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Renault