Дали този автомобил може да носи радост и посред зима?
Няма съмнение, че един автомобилен ентусиаст трудно може да остане равнодушен от идеята да седне зад волана на расова спортна машина като Renault Megane R.S. – още повече, когато става дума за нейното особено екстремно изпълнение Trophy 275. Също така няма две мнения по въпроса, че мисълта за шофирането на такъв автомобил почти неизменно извиква в съзнанието образа на сух път с много завои, хубаво време, свирене на гуми и завладяваща симфония от различни звуци с механичен произход. Нещата обаче имат свой собствен ход и невинаги се случват по начина, по който си ги представяме – и понякога това всъщност е за добро. Може би точно такъв беше случаят с мразовития и снежен януарски ден, когато Renault Megane R.S. Trophy 275 се появи пред нашата редакция...
Спортно удоволствие с предно предаване посред зима? Защо пък не!
Обективно погледнато хлъзгавицата, кишата, снегът и ледът не са първите неща, които човек си представя, когато мисли за спортно каране – и причините за това са лесно обясними. Вероятно някои потентни модели със задвижване на четирите колела могат да се определят като изключение от въпросното правило, но това не променя кой знае колко общата картина. Както и да е – точно такива бяха условията по пътищата в момента, когато имахме възможността да се запознаем отблизо с един от най-бързите автомобили с предно предаване в света. И колкото и странно да изглежда, именно неблагоприятното време помогна на Renault Megane R.S да покаже колко талант е вложен при конструирането и настройването му.
Фантастично сцепление благодарение на самоблокиращия се диференциал
Да, факт е, че мизерното сцепление на настилката прави невъзможно оползотворяването на целия динамичен потенциал на автомобила, което само по себе си е жалко. Само че именно така човек може да оцени напълно ефектът от наличието на серийния при версията Renault Megane R.S Trophy 275 механичен самоблокиращ диференциал на предния мост – предните колела остават здраво вкопчени в асфалта дори в моменти, когато границата между възможното и неизбежното във физичните закони става застрашително близка. Ускоряването с пълна газ при излизане от завой доставя огромно удоволствие даже и върху заснежени или обилно опесъчени участъци, танцът на задната част носи със себе си радост, но не и опасност от преждевременно побелели коси, а директната и безкомпромисно точна, но не твърде рязка работа на кормилното управление позволява прецизното направляване на автомобила при почти всякакви обстоятелства. Естествено, за да се избегне рискът от нежелано превъртане на предните колела (а това не е никак неочаквано явление при наличие на 370 нютонметра, които в диапазона между 3000 и 5000 оборота в минута се стоварват в пълната си мощ върху предния мост), в подобни зимни дни е препоръчително водачът да бъде внимателен при ускоряване и да преминава на по-висока предавка по-рано, отколкото би било привично при сухо и топло време. Всъщност тъкмо така човек установява, че двулитровият четирицилиндров агрегат с двуструен турбокомпресор разполага с чудовищна теглителна сила още от най-ниските оборотни режими, а предавателните числа на трансмисията са забележително добре подбрани. Няма как да не споменем и фантастичната работа на спортната спирачна система, чието представяне е впечатляващо дори за расов спортист като този.
Ще бъде пропуск, ако не изброим накратко какви са различията между „стандартния” Megane R.S. и лимитираната серия Renault Megane R.S Trophy 275, затова ви представяме в сбит вид стандартната екипировка на специалния модел: Akrapovic титаниева изпускателна система с карбонов накрайник; спортно окачване Cup; механичен самоблокиращ диференциал; RECARO седалки с тапицерия от комбинация кожа/алкантара; телеметрия на борда чрез R.S. Monitor 2.0; 19-цолови черни джанти Speedline Turini и, не на последно място – множество отличителни декоративни елементи. Към уравнението следва да прибавим и цена от под 60 000 лева – почти сензационно ниска себестойност за модел с чистокръвни състезателни гени. Ето че истинското удоволствие не винаги е толкова недостижимо – даже и посред зима.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов