Едно незабравимо кабрио изживяване с Rolls-Royce
Даже и клишетата вече не са това, което бяха. Например това, което сме свикнали да наричаме „английско време”, през тази година споходи цяла Европа – при това през месеците, когато принципно трябваше да бъде лято. Луда работа. Но пък има нещо общо с нашата история. Решихме да изпратим това странно лято така, сякаш е било най-хубавото през последните години. „Посредствеността е най-страшният от всички врагове“, гласи една от крилатите мисли на Гьоте. А това лято определено беше посредствено – защо пък да се отдаваме на безсилно неводолство, вместо да направим нещо, което ще ни топли чак до зимата, а и ще ни дава повод да мечтаем следващата година всичко да бъде както трябва?
Нека помислим – за кой кабриолет лошото лято представлява най-малък проблем? Определено за Rolls-Royce. Далеч от спортната истеричност на Porsche или Ferrari и още по-далеч от едросейрийната тривиалност на Mercedes, Audi и BMW. Единственият реален противник е Bentley, които обаче в момента не предлагат кабриолет от най-висш клас.
Rolls-Royce в действителност не е просто автомобил, а по-скоро произведение на изкуството. Така са стоели нещата и през далечната 1957 година, когато нашият Silver Cloud Drophead Coupé е бил изработен на ръка с педантично внимание и към най-незначителния детайл. Картината не се е променила особено и до днес – за направата на един Phantom Drophead Coupé са необходими около 450 работни часа. Е, междувременно някои неща все пак са се променили – например на мястото, където е произведен нашият класически Rolls-Royce, сега се раждат автомобилите с марка Bentley. Rolls-Royce от своя страна се намира под опеката на BMW – което не е накърнило нито гордия британски дух, нито ненадминатия лукс.
Вероятно нямаше да изненадаме никого, ако бяхме завели тези два изключителни автомобила на пикник с карирани покривки, опънати върху някоя зелена британска полянка. Всъщност може би и времето там щеше да бъде по-добро, но нека не започваме отново с тази тема...
120 км/ч са напълно достатъчни
Този път обаче решихме да направим нещо по-различно. Както повечето хора, ние имаме склонността да не обръщаме подобаващото внимание на местата, които се намират в непосредствена близост до нас, тъй като ги приемаме за даденост. Защо пък да не срещнем двата шикозни кабриолета с клиширан, типично германски пейзаж – китните хълмове на Бавария, където пътищата се вият край къщи с красиво аранжирани градини, а масите на заведенията се превиват под тежестта на местните калорични специалитети.
Всъщност Phantom вече може да се чувства като у дома си тук – или поне донякъде. Потегляме с него и неговия далечен предшественик по посока Алпите – отначало със съвсем крайцерска скорост по магистралата. При нужда Silver Cloud може да се движи с до 165 км/ч, но темпо от 120 км/ч е напълно достатъчно за улегналия нрав на този аристократ – нека оставим бързането на притежателите на германски автомобили с мощни турбодизелови двигатели, точно днес ние си имаме доста по-приятно занимание. И двете машини всяват у останалите невероятен респект – днес повечето компании наемат огромни маркетингови щабове, за да постигнат някъде между един и пет процента от този ефект. Никой не се опитва да наруши предписаната от законовите разпоредби дистанция спрямо нас, когато ни задминават, това се случва съвсем внимателно и с необходимото почитание, а застигнем ли някой по-бавно движещ се участник в движението, той своевременно прави всичко възможно, за да ни даде път.
Гюрук? Кротко сгънат отзад, разбира се.
Текстилните покриви са сгънати отзад, радиата в двата автомобила мълчат: по принуда (в Silver Cloud радиото не функционира) или пък по собствено желание (във Phantom), около нас цари почти съвършена тишина – дори насрещният вятър сякаш изпитва респект при вида на тези четириколесни благородници. А техните туловища категорично не са от малките – изваяната от H. J. Mulliner каросерия на Silver Cloud
се простира на 5,39 метра дължина, при Phantom стойността възлиза на 5,61 метра. Нашите герои си ги бива и на широчина: 1,90 и съответно 1,99 метра, при това без външните огледала. Последното между другото е досадна подробност за класическия образец, при който малките огледалца за обратно виждане са монтирани на предните калници. Добре, че пътищата на Бавария са сравнително широки – поне в сравнение с тези в севернобританското графство Къмбрия, например. Какво се случва обаче по завоите на изкачване към Алпите?
Нека се изразим така – двамата благородници ги преодоляват с откровено пренебрежение. Тесните серпантини биват преодолявани с гордо вдигната предна решетка – двата огромни кабриолета се държат така, като че ли дори самият път трябва да бъде поласкан от височайшето им посещение. Phantom даже е екипиран с Dynamic Package, който включва по-стегната настройка на ходовата част и видими накрайници на изпускателната система – за щастие от обещаните неподходящи за един джентълмен спортни маниери няма и помен. Защото именно ненадминатият комфорт е едно от нещата, които правят Rolls-Royce това, което е.
4,9-литровият редови шестцилиндров мотор на класическия образец с неговите SU карбуратори също блести с удивителни обноски – неговите 160 к.с. са винаги на разположение, за да ускорят 1,9-тонния колос, но никога не се натрапват.
Когато сигурността се крие в спокойствието
Спокойствието е добър съветник и при управлението на този автомобил, тъй като барабанните спирачки изискват да се шофира с доста повишено внимание. И тъй като започваме дълго спускане, лостът за управление на автоматичната трансмисия трябва да бъде преместен на ръка, за да преминем на по-ниска предавка. Разбира се, осемстепенният автоматик на Phanton предугажда подобни ситуации напълно самостойтелно и така се грижи още по-пълноценно за блажените моменти зад волана. Неговият V12 разполага с работен обем от 6,75 литра (стойност, която е традиционна за компанията още от 70-те години) и има нелеката задача да задвижи автомобил с тегло 2,6 тона, което лесно може да бъде допълнително увеличено с екстри като под на багажника от тиково дърво или изработена по поръчка кошница за пикник.
Което в реалността обаче няма никакво значение, тъй като 460-те конски сили и 720-те нютонметра се представят повече от убедително дори в ерата на турбодвигателите. Нещо повече – изключително меката и незабележима, лишена от характерното турбокомпресорно съскане работа на двигателя ни кара да се надяваме силно, че марката ще устои на модерните тенденции и ще продължи да залага на двигатели с атмосферно пълнене. Със своето удивително комфортно пневматично окачване, Phantom подобно на една модерна интерпретация на летящото килимче от приказките се спуска към езерото Шлир и местната дестилерия за уиски. Минувачите се извръщат, за да видят кой е зад волана. При Silver Cloud нещата стоят по малко по-различен начин – тук неприкритата радост от срещата с един ценен класик изместват завистта. Което не прави по-лесен въпроса кой от двата автомобила е по-впечатляващ в действителност – той, или боядисаният в сребрист цвят Cassiopeia Phantom (като стана дума, лаковото покритие се състои минимум от пет слоя – при някои цветове дори от повече – а най-горният от тях задължително се полира минимум пет часа). Всъщност отговорът е без значение – всеки от двата автомобила е удивителен по свой уникален начин.
Семейни ценности
Дори тук, където един поглед към гигантските парчета домашни торти и сладкиши е достатъчен, за да предизвика закарен шок, а кафето се сервира само навън и то в примамливи ръчно изработени канички, туристите като че ли забравят за всичко останало и се радват като деца на двата кабриолета.
Очевидно има автомобили, за които времето и мястото са без значение. И това е нормално, защото Rolls-Royce от подобен калибър няма как да бъде често срещана гледка – освен може би в Монако или Арабските емирства. Silver Cloud с каросерия от Mulliner е произведен едва в 22 екземпляра и като нов струва три пъти повече от BMW 507. Един Phantom Drophead Coupé пък започва от 458 000 евро – без нито една от на практика неизчерпаемите възможности за индивидуализиране. Затова пък едно парче божествено вкусен домашен сладкиш тук струва точно 2,60 евро – а размерът на парчето си съперничи с този на двата кабриолета. Ето че дори едно посредствено лято може да има прекрасен завършек.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ахим Хартман